Наредба №24 от 7 юли 2004 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "психиатрия"
Изтегляне 2.04 Mb.
|
|
е) позитивно преформулиране: разглеждане на симптомите в позитивна светлина, търсене на позитивен смисъл за мобилизиране на здравословна активност. 3.10.5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Дневни грижи. Целта на дневните дейности или грижи е да се структурира времето на пациентите в психиатричното отделение/клиника чрез участие в терапевтично ориентирана активност, която да противодейства на регресията, деструктивната зависимост и социалното отчуждаване. Могат да се определят следните конкретни задачи на дневните терапевтични занимания: - оказване подкрепа на пациента в усилията му да се справя с преживяването на дисстрес от болестта; - увеличаване на силите на пациента и уменията му за справяне, както и капацитета му да използва подкрепата на средата; - редуциране на дисстреса и поведенческата дисфункция на пациента; - достигане на по-голяма степен на независимост от психическата болест; - стимулиране по-голяма степен на активност и сътрудничество при взимане на решения за лечение и в осъществяване на лечебния план (поддържане на "работния съюз"); - оказване на подкрепа в кризи; - възстановяване на чувството за себеуважение и самочувствие; - вдъхване на надежда. 3.10.6. Групово-терапевтични занимания. 3.10.6.1. Занимателна терапия. Провежда се няколко пъти седмично. Групата е отворена и може да е със смесен състав. Състои се от 10 - 15 човека. Групова активност - рисуване, моделиране, психодраматични техники, групово обсъждане на проблеми, заявени от участниците. Ролята на терапевта е относително активна и структурираща; груповата динамика се използва за целите на поддържане на оптимално ниво на границите на групата и на груповата кохезия и използването на групата като "носеща" среда за участниците. 3.10.6.2. Групова терапия. Провежда се два-три пъти седмично в определено време и на определено място. Групите са малки и относително отворени (могат да бъдат и смесени) - до 10 - 15 човека. Техники на груповата терапия и функции на терапевта: а) осигуряване и поддържане на "носеща среда"; понятието "носеща среда" е въведено, за да обозначи създаване на доброжелателна, сигурна и безопасна среда за хаотичния свят от страхове, идеи, вини и депресия на пациентите, като същевременно се подчертава съхраняване на терапевтичната рамка; б) структурираща активност: структуриране означава активно организиране на сесиите, задаване на въпроси, теми и задачи, използване на поведенчески техники; в) позитивно подкрепяне: има смисъл на поддържащи самочувствието и самооценката коментари за постиженията, поведението и външния вид на пациентите, които се преживяват като слаби, безпомощни и пасивни; г) позитивна работа със защитите: провеждат се система от упражнения за релаксация, валидизиране на чувствата и идеите с относително по-малък дял на анализа на защитното поведение, даване на съвети и похвали, подпомагане за избягване от болезнените преживявания или халюцинации и др.; д) техники за справяне със стреса: поддържа се фокусът "тук и сега" върху актуалните жизнени трудности и търсене на начини за конструктивно обсъждане на проблема и поведенчески методи за преодоляването му по най-малко стресиращ и деструктивен начин; проиграват се в ролеви упражнения в "симулации" на конкретни ситуации поведенчески модели за справяне с болестта и последиците й; обсъждат се общи проблеми и начини за тяхното преодоляване, като чувството на срам и объркване от симптомите, вината за отговорността за симптомите, страха от стигмата и отхвърлянето от околните; е) позитивно преформулиране: целта е симптомите и проблемите да се разглеждат като част от реалността на индивидуалния психичен живот, достъпен за обяснение и разбиране; така се намалява тревожността и се увеличава чувството на контрол върху нея; обсъждат се приемливи обяснения и системни способи за наблюдение и контрол върху симптомното поведение, упражняват се поведенчески модели на здравословна ежедневна активност. 3.11. Програма за лечение на абнормно поведение на боледуване. Като "абнормно поведение на боледуване" се означават състоянията, отговарящи на критериите на някои от категориите F40 - 69 от МКБ-10, или с други психични или телесни разстройства: а) соматизиращ пациент; б) хипохондричен пациент; в) пациент с "аз"-дистонни сексуални проблеми; г) пациенти с личностови разстройства (без антисоциално). Основните терапевтични стратегии са отразени в програмите за кризисни интервенции и за психологично консултиране. 3.12. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Програма за лечение на зависимости. Като "зависимости" се означават състоянията, отговарящи на критериите на категории F10 - F19 от МКБ-10. Подходите при лечение на зависимости са: - алкохолна детоксификация; - опиоидна детоксификация; - друга неалкохолна детоксификация; - мотивационна работа; - семейна терапия; - социално подпомагане при зависимости; - насочване към специализирани програми за лечение на зависимости. Обслужването на зависимости в психиатрично отделение/клиника на многопрофилна болница и/или специализирана болница по психиатрия (извън специализираните за целта лечебни заведения) се извършва най-вече при наличие на коморбидност с други психични разстройства. 3.13. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Процедура по изписване на пациент. Изписването на пациент от отделението/клиниката следва: - изчерпването на терапевтичната задача: ориентир е промяната в режима на обслужване - възможността за водене на лечение в извънболнични условия: овладяване на острата фаза на симптоматиката, липса на риск от опасно поведение, сътрудничество за лечение и наличие на подкрепяща среда; - (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) осигурена приемственост в обслужването след изписването - амбулатория за специализирана медицинска помощ по психиатрия, дневен център, рехабилитационна програма, център за психично здраве, специализирана психиатрична болница, многопрофилна болница или друга - за лечение на зависимости; - планиране на изписването с пациента и близките му и подготовка на пациента, респ. готовност за преход към самостоятелен живот (извън болница); - съобразяване с психосоциални обстоятелства - работа, пътуване, трудоспособност, грижи за домакинството или за болен член от семейството; - липса на прогнозируем риск от агресия, автоагресия или груба поведенческа абнормност извън болница; - изчерпване на съдебно-експертната задача; - нарушаване на терапевтичния договор, оттегляне на съгласие за лечение (при липса на основания за законова принуда) или нарушаване на вътрешния ред; - липса на терапевтичен ефект и изчерпване на възможностите на отделението. Показатели за добра практика са: - относителен дял на планираните спрямо непланираните изписвания; - относителен дял на изписаните с осигурен континюитет в обслужването спрямо изписаните без осигурен континюитет; - относителен дял на насочените към конкретен психиатър (или сроден специалист) спрямо насочените към лечебно заведение изобщо; - относителен дял на изписани поради изчерпване на терапевтичната задача спрямо останалите пациенти; - относителен дял на изписани в приемливите според приложените програми срокове за стационарно обслужване спрямо останалите пациенти. 4. Интердисциплинарни консултации. 4.1. С клинична и друга лаборатория: - параклиничен минимум при пациенти с дългогодишен прием на невролептици, клинични данни за ятрогенни кръвни дискразии и паренхимна чернодробна увреда, клинична острота и полиморфност, предполагащи органична съобусловеност, и коморбидност със злоупотреба с психоактивни вещества; - ежеседмично проследяване на бяла кръвна картина при пациенти на лечение с Clozapin (Leponex); - проследяване в интервал, съответен на режима на дозиране, на плазмените нива на литиеви соли и антиконвулсанти (предимно Carbamazepin и валпроати); - мониториране на биохимия и електролити при кататонни и остри психоорганични синдроми, както и при пациенти в животозастрашаващи състояния; - изследване на ликвор при фебрилно-кататонни и остри психоорганични синдроми с централно- и локалномозъчна симптоматика. - вирусологични изследвания при основания, произтичащи от симптоматиката, поведението на боледуване, историята за прием на психоактивни вещества и географския произход; - плазмени нива на антидепресанти и невролептици, извън споменатите, не се изследват рутинно предвид на наличните данни за липсата на корелация между плазмено ниво и терапевтичен отговор; такива изследвания се осъществяват при: - съмнение за сътрудничество в приема; - съмнение за особености в метаболизацията (напр. бавни метаболизатори); - белези на интоксикация; и - терапевтична резистентност, необяснима по друг начин. 4.2. Електро-конвулсивна терапия (ЕКТ): а) ЕКТ се прилага задължително с обща анестезия и миорелаксация; общата анестезия и миорелаксацията се прилагат от специалист анестезиолог според Националния стандарт за анестезия и интензивно лечение; б) предварителните консултации със специалист по вътрешни болести и параклинични изследвания; в) окончателната преценка за налични показания/противопоказания за ЕКТ е отговорност на лекуващия психиатър, а не на консултантите. 4.3. Консултиране на пациенти в други лечебни заведения от специалист-психиатър (междудисциплинарно или liaison-консултиране). Консултациите допринасят за: - по-висока използваемост на терапевтичните програми към дневните стационари и извънболничните консултативни служби; - структурата на тези програми позволява съвместно лекуване, т.е. престой на легло в общосоматично отделение в МБАЛ и посещаване на споменатите по-горе отделения на психиатричната клиника за терапия; - реално провеждане на предписаното психофармакологично лечение след психиатричната консултация, налагащо необходимото планиране на заявки в болничната аптека. 5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Програма за поддържане на качеството на работата в отделението/клиниката. 5.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Качеството на работата в отделението/клиниката се поддържа чрез: а) спазване на протоколите и програмите на този стандарт за лечение и грижи; б) придържане към етичните критерии в психиатричната практика; в) постоянен мониторинг на качеството, осигуряван чрез: - външна оценка на качеството; - вътрешен контрол от органите за управление и контрол на лечебното заведение. 5.2. Работа на принципа на екипността чрез: - екипни заседания - провеждани ежедневно; - клиничен колегиум - провеждан веднъж седмично; - дебрифинг - текущо, при инцидент, суицидиум, агресия, смърт или отреагиращо поведение; - формулировки на случай, обсъждани задължително екипно; поради разбирането за важността на формулировката, изготвянето й в отделението следва определен модел. 5.3. Модел на биопсихосоциална формулировка. Пълният модел на биопсихосоциална формулировка включва: 5.3.1. Обобщение: а) обобщение на случая; б) отключващи стресогенни фактори. 5.3.2. Характеристика на пациента: а) биологична характеристика - основните генетични, конституционални, темпераментови и медицински фактори; б) психологична характеристика - описват се личностовата структура и функционирането на пациента по време на целия му жизнен цикъл и се включват психодинамични, поведенчески, когнитивни, екзистенциални и морални съображения; в) социокултурна характеристика - включват се социалноикономическата класа и ценности, културната ориентация, религиозните разбирания, социалните и развлекателните дейности и интерперсоналните взаимоотношения; г) семейна характеристика - описва се анамнезата, отнасяща се до първичното семейство на пациента и настоящата му семейна структура и функциониране; д) характеристика на изпълнението на ролите - представя плюсовете и минусите в уменията на пациента да се справя с ежедневието и със своите роли - трудови, обучителни и тези в свободното си време; в комбинация с личната, социалната и семейната информация от другите части тя дава общ поглед върху психосоциалната система на пациента. 5.3.3. Биопсихосоциална формулировка: - обединяващо изложение - определят се данните, които се считат за най-важни в определена клинична ситуация, и се интегрира информацията по начин, който има смисъл. 5.3.4. Диагноза, списък с проблеми, терапевтичен план и прогноза: а) диагноза и диференциална диагноза; б) списък с проблеми - специфични медицински, интрапсихични проблеми и проблеми на психосоциалната мрежа; в) терапевтичен план - след определяне на проблемите се изработва специфичен терапевтичен план. г) прогноза - изложение на прогнозата за пациента и очаквания терапевтичен отговор. 5.3.5. Формат за писане на формулировки на случай: Биопсихосоциалната ориентация представя заболяването и болестта като динамичен процес, характеризиращ се с взаимодействието на биологични, психологични и социокултурни фактори.
V. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ 1. Обща характеристика. В лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ се осъществяват следните дейности: а) диагностициране и лечение на психично болни; б) психосоциална рехабилитация на психично болни; в) грижи за психично болните; г) предоставяне на социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане. 2. Структура. 2.1. Диагностично-консултативен блок - включва консултативни кабинети, медико-диагностична лаборатория, кабинети за функционална и образна диагностика, регистратура на лицата, подлежащи на диспансеризация, отделение без легла за дневен стационар. 2.2. Стационарен блок. Стационарният блок се състои от клиники и/или отделения по психиатрия, които могат да бъдат общопсихиатрични и клинично профилирани. Клинично профилираните клиники/отделения могат да бъдат: а) детско-юношеско психиатрични; б) съдебно-психиатрични; в) наркологични; г) геронтологични; д) по други клинични профили на специалността психиатрия. VІ. (нов - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) Нива на компетентност на структурите в болниците за активно лечение и държавните психиатрични болници 1. Дейностите по психиатрия се извършват в структури (клиника или отделение) по психиатрия от първо, второ или трето ниво на компетентност в болниците за активно лечение и държавните психиатрични болници. 1.1. Изисквания към лечебните заведения, в които има разкрита клиника или отделение по психиатрия от първо ниво на компетентност. 1.1.1. В клиниката или отделението по психиатрия от първо ниво на компетентност трябва да работят минимум двама лекари, от които най-малко един с призната специалност по психиатрия. 1.1.2. В клиниката или отделението по психиатрия от първо ниво на компетентност трябва да работят санитари, които са обучени и притежават специфични умения за работа с пациенти с психични разстройства. 1.1.3. В клиниката или отделението по психиатрия от първо ниво на компетентност се извършва овладяване на спешни психиатрични състояния, лечение на пациенти с изявен психотичен и/или психомоторен срив, които се нуждаят от постоянно наблюдение и/или изолация, лечение на пациенти, подлежащи на задължително настаняване и лечение. 1.1.4. Минимален обем дейност на клиника или отделение по психиатрия от първо ниво на компетентност - 120 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 1.1.5. Клиниката или отделението по психиатрия от първо ниво на компетентност трябва да има осигурена възможност за поставяне в състояние на изолация на психиатрични пациенти (най-малко две легла) на територията на лечебното заведение. 1.1.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката или отделението по психиатрия от първо ниво на компетентност трябва да разполага с възможност за ползване на рентген, ЕЕГ и клинична лаборатория от І ниво на компетентност (всички с осигурен за болницата достъп в рамките на 24 часа в денонощието), както и с възможност за извършване на медицински консултации с други медицински специалисти - всичко това на територията на населеното място, а също и с ЕКГ и инсталация за подаване на кислород на територията на болницата. 1.1.7. В клиниката или отделението по психиатрия от първо ниво на компетентност трябва да има разписана практика на клинична супервизия на всеки член на екипа. 1.2. Изисквания към лечебните заведения, в които има разкрита клиника или отделение по психиатрия от второ ниво на компетентност. 1.2.1. В клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво на компетентност трябва да работят минимум трима лекари, от които най-малко един с призната специалност по психиатрия. 1.2.2. В терапевтичните екипи на клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво трябва да е включен психолог. 1.2.3. В клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво на компетентност трябва да работят санитари, които са обучени и притежават специфични умения за работа с психиатрични пациенти. 1.2.4. В клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво на компетентност се извършва овладяване на спешни психиатрични състояния, лечение на пациенти с изявен психотичен и/или психомоторен срив, които се нуждаят от постоянно наблюдение и/или изолация, лечение на психични заболявания, усложнени със соматични състояния, и лечение на терапевтично резистентни пациенти. 1.2.5. Минимален обем дейност на клиника или отделение по психиатрия от второ ниво на компетентност - 110 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 1.2.6. Клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво на компетентност трябва да има осигурена възможност за поставяне в състояние на изолация на психиатрични пациенти (най-малко две легла) на територията на лечебното заведение. 1.2.7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво на компетентност трябва да разполага с възможност за ползване на рентген, скенер, ЕЕГ и клинична лаборатория от ІІ ниво на компетентност (всички с осигурен за болницата достъп в рамките на 24 часа в денонощието), както и с възможност за извършване на медицински консултации с други специалисти - всичко това на територията на населеното място, а също и с ЕКГ и инсталация за подаване на кислород на територията на болницата. 1.2.8. В клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво на компетентност трябва да има разписана практика на консилиум най-малко веднъж седмично и разписана практика на клинична супервизия на всеки член на екипа. 1.3. Изисквания към лечебните заведения, в които има разкрита клиника или отделение по психиатрия от трето ниво на компетентност. 1.3.1. В клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво на компетентност трябва да работят минимум четирима лекари, от които най-малко двама с призната специалност по психиатрия. 1.3.2. В терапевтичните екипи на клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво трябва да са включени клинични психолози. 1.3.3. В клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво на компетентност трябва да работят санитари, които са обучени и притежават специфични умения за работа с психиатрични пациенти. 1.3.4. В клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво на компетентност се извършва овладяване на спешни психиатрични състояния, лечение на пациенти с изявен психотичен и/или психомоторен срив, които се нуждаят от постоянно наблюдение и/или изолация, лечение на психични заболявания, усложнени със соматични състояния, лечение на терапевтично резистентни пациенти, комплексна оценка при трудни за диагностициране и неясни случаи и лечение на пациенти, подлежащи на задължително настаняване и лечение, при първи психотичен епизод. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
|