Наредба №24 от 7 юли 2004 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "психиатрия"
Изтегляне 2.04 Mb.
|
|
1.3.5. Минимален обем дейност на клиника или отделение по психиатрия от трето ниво на компетентност - 100 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 1.3.6. Клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво на компетентност трябва да има осигурена възможност за поставяне в състояние на изолация на психиатрични пациенти (най-малко две легла) на територията на лечебното заведение. 1.3.7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво на компетентност трябва да разполага с възможност за ползване на рентген, скенер, ЕЕГ, ЯМР и клинична лаборатория от ІІ или ІІІ ниво на компетентност (всички с осигурен за болницата достъп в рамките на 24 часа в денонощието), както и с възможност за извършване на медицински консултации с други специалисти - всичко това на територията на населеното място, а също и с ЕКГ, ЕКТ и инсталация за подаване на кислород на територията на болницата. 1.3.8. В клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво на компетентност трябва да има разписана практика на консилиум най-малко веднъж седмично и разписана практика на клинична супервизия на всеки член на екипа. VІа. (нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Центрове за психично здраве: Центровете за психично здраве, в които са разкрити легла за лечебен престой, задължително отговарят на изискванията, поставени от стандарта към болничните структури от първо ниво на компетентност. VIІ. (предишен раздел VI. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) Дневен стационар. 1. Обща характеристика. Дневният стационар е звено за полустационарна психиатрична помощ в системата на психиатричните лечебни заведения (Наредба № 10 от 26.V.1987 г. за организацията и дейността на психиатричните служби, ДВ, бр. 47 от 1987 г.). В дневен стационар се обслужват лица с психични разстройства и се извършва диагностика, лечение, наблюдение, експертна дейност и ресоциализация. 2. Прием на пациенти в дневен стационар. 2.1. Приемането на пациенти се извършва от Диагностично-консултативния блок, по инициатива на: - личен лекар; - специалисти-психиатри; - пациента по собствена инициатива; - доболнични и болнични лечебни заведения; - пациентите и техни близки; - следствени и съдебни органи. 2.2. Насочването на пациентите за приемане в дневен стационар става от стационарните отделения на съответното психиатрично лечебно заведение по инициатива на лекуващия екип. 3. Критерии за прием: - шизофрения, шизофреноподобни, шизотипно и психично разстройство в стадий след овладяване на острите психотични симптоми; - афективни разстройства след овладяване на остър маниен синдром; пациенти без суициден риск; - тревожни, невротични и реактивни състояния, реакции на тежък стрес, сексуални разстройства; семейна и социална дисфункция; - хронични психични разстройства в период на обостряне или за поддържаща терапия и наблюдение; - инволутивни и органично обусловени състояния; - злоупотреби с вещества със или без зависимост; - разстройства на личността и поведението в зряла и детско-юношеска възраст; - за диагностични цели, включително и за извършване на психологични тестови изследвания; - за преценка на трудоспособност. 4. Осигуреност с персонал: Местата в дневен стационар са със средна степен на зависимост от грижи, изискващи минимум 1 час на един болен за 24 часа. 5. При приемането на пациента се извършва: а) снемане на обективна анамнеза (при наличие на такава); б) снемане на психичен статус; в) снемане на соматичен и неврологичен статус; г) поставяне на предварителна синдромна и нозологична диагноза; д) формулиране на диференциално-диагностичните алтернативи; е) определяне потребностите за момента на пациента и/или близките и насочващите; ж) включване в извънстационарна програма за интервенция: предписване на съответното лечение (медикаментозно, психотерапевтично, социално интервениране) според диагнозата и потребностите в амбулаторни условия; з) договориране на необходимото терапевтично участие на пациента и/или близките му и разпределяне на дейностите между участниците в екипа; и) съгласуване на графика по извършване на дейностите и мониториране на случая; й) насочване към друг специалист и/или назначаване на съответните допълнителни изследвания при нужда; к) изготвяне и издаване на необходимите документи; л) диспансеризиране при желание на пациента за това; м) включване в трудотерапевтична или друга подходяща за случая рехабилитационна програма; н) включване в съответна на случая терапевтична стационарна програма. Когато лицата са насочени за експертиза, се прилага следният алгоритъм: - приемане на заявката от следствени и съдебни органи; - вземане на решение за назначаване на експерт(и), в случай че не е определен от заявителя; - запознаване с юридическата, медицинската и друга налична документация по случая; - организиране на интервюто с освидетелствания в присъствие на всички необходими специалисти; - снемане на анамнеза както за миналото на изследвания, така и за периода, представляващ интерес за насочващия орган; - снемане на актуалния психичен статус; - поставяне или отхвърляне на предварителна психиатрична диагноза; - преценка на необходимостта от и провеждане на стационарно наблюдение и допълнителни диагностични мероприятия; - изготвяне на експертно заключение в отговор на поставената задача; - преценка на необходимостта от включване в програма от грижи на службата. 6. Програми от грижи, прилагани в дневен стационар: Прилагат се според състоянието и потребностите на конкретния пациент. 6.1. Програма за водене на случая: а) започва при приключване на активни терапевтични програми - лекуващият екип преценява необходимостта от проследяване на случая; б) дискусия в екипно заседание, включваща: - информиране на пациента и близките за предлаганото медикаментозно лечение, неговите цели и очаквани ефекти, възможни странични действия; - договориране на потенциално полезното терапевтично поведение на близките на пациента; - уточняване на наличните комуникационни канали с терапевта и начините за тяхното използване; - вземане на предварително решение по избора на водещ случая близък или професионалист; договаряне на очакваните от него функции и отговорности по случая; в) фокусиран разговор с пациента за информирането му по набелязаната програма и опит за осигуряване на достатъчна степен на сътрудничество от негова страна; г) постепенен преход от активна терапевтична намеса към проследяване развитието на случая от водещия го; д) договаряне с пациента на ритъма и съдържанието на контактите за проследяване; е) провеждане на социални интервенции според неудовлетворените в момента потребности на пациента; ж) при нужда - преминаване към друга програма според актуалната ситуация. 6.2. Програма при шизофренен епизод: а) програмата е част от системата за активно наблюдение и противорецидивно лечение на шизофренно болните от региона; б) информиране на лекуващия лекар при установени активни психопатологични прояви от страна на водещия случая или друг насочващ агент; в) провеждане на психиатричен преглед за установяване на актуалното психично състояние; г) определяне на водещия в момента психопатологичен синдром; д) извършване на справка в наличната медицинска документация за примерите на най-успешно справяне с подобни минали състояния у същия пациент; е) назначаване на необходимата медикаментозна терапия в амбулаторни или стационарни условия; ж) определяне и назначаване на необходимия режим на активно наблюдение; з) извършване на нужните корекции в медикаментозната терапия според динамиката на състоянието; и) включване на психотерапевтични и социални интервенции и договориране на полезното терапевтично поведение с близките на пациента; й) отразяване на динамиката на епизода в документацията по случая; к) преминаване към програмите за водене на случая и противорецидивно лечение. 6.3. Програма за Противорецидивно лечение при шизофрения: а) след отзвучаване на остър психотичен епизод - вземане на екипно решение за нуждата от провеждане на противорецидивно лечение, избор на основен препарат, неговата доза и честота на прилагане; б) информиране на пациента и близките му за предлаганото лечение, очаквани резултати от него, възможни странични действия; в) проследяване на състоянието и ефекта от започнатото поддържащо лечение; г) периодична преоценка на терапията и извършване на необходимите корекции; д) провеждане на всички нужни мероприятия от програмата за водене на случая. 6.4. Програма за Емоционално стабилизиране при афективни разстройства: а) овладяване на фазата на афективно разстройство; б) обсъждане с пациенти на възможностите за медикаментозно емоционално стабилизиране, очакваните полезни и странични действия; в) постигане на съгласие и споделено решение по избора на препарат, първоначална доза и модел на проследяването; г) клинично мониториране на психичното състояние с акцент върху емоционалното стабилизиране; д) параклинично мониториране на кръвното ниво на препарата и свързаните с действията му лабораторни показатели; е) периодично преценяване и прецизиране на терапията според принципа цена полза; ж) постига се чрез периодични дискусии с пациента и неговите близки за съвкупна оценка на: - постигнат положителен ефект; - евентуално наличие на нежелани действия; - сравнителна цена; - постигнато качество на живот и степен на удовлетворение от постигане на личните цели. з) включване при нужда на допълнителна психотропна медикация. 6.5. Програма за Лечение с антидепресивни медикаментозни средства: Най-често програмата се провежда като част от други програми от грижи на лечебното заведение: а) установени умерено и тежко изразени депресивни синдроми; б) избор на подходящ препарат или комбинация от препарати за овладяване на прицелните психопатологични прояви; в) информиране на пациента за очакваните терапевтични ефекти и възможни странични действия, предполагаемия период на лечение, цена, режим, лекарствени взаимодействия и други значими теми; г) въвеждане на препарата; д) проследяване динамиката на състоянието и преценка на необходимостта от корекции в дозата и вида на медикамента; е) намаляване на дозата при установено отзвучаване на прицелния депресивен синдром и преминаване към друга подходяща програма от грижи; ж) въвеждане при нужда на допълнителни симптоматични и/или корективни средства. 6.6. Програма за лечение с антипсихотици: Най-често програмата е елемент от други програми от грижи, практикувани от лечебното заведение: а) установени психотични синдроми; б) избор на подходящ антипсихотичен препарат или комбинация от препарати за овладяване на прицелните психопатологични прояви; в) информиране при възможност на пациента за очакваните терапевтични ефекти, евентуални странични действия, очаквана продължителност и други значими теми; г) проследяване на динамиката в психичния статус, съответно на прилаганата доза и вида на терапията; д) включване при нужда на допълнителни симптоматични средства и/или коректори; е) при овладяване на прицелната психопатология - преминаване към друга подходяща за случая програма от грижи. 6.7. Програма за живеене с инволуция и деменция: а) насочване на случаите към специализираните за справяне с проблема структури на лечебното заведение; б) снемане на психичен статус с акцент установяване степента на интелектуална недостатъчност и преценка на характера и тежестта на производните семейна и социална дисфункция; в) снемане на подробен соматичен статус за установяване на водещите нарушения; г) определяне на нуждата от стационарно или извънстационарно извършване на следващите мероприятия; д) провеждане на психологично изследване - памет и интелект за: - обективизиране степента на деменцията; - установяване на базата за проследяване на състоянието и терапията; - документиране на резултата и използването му при възникнала потребност; е) провеждане на необходимите параклинични изследвания и консултативни прегледи с цел: - фокусиране на соматотропната терапия; - полезното й комбиниране с нужната психотропна терапия; - избягване и преодоляване на полипрагмазията; ж) въвеждане на ниски дози симптоматични средства според характера на водещите психопатологични нарушения; з) обсъждане с близките на болния и договаряне на необходимото терапевтично поведение към него; и) установяване на схемата за мониторинг на психичното и соматичното състояние; й) представяне на специализиран орган - ТЕЛК, за преценка степента на нетрудоспособност и необходимостта от придружител; к) изготвяне на необходимите документи и представянето им пред заинтересованите служби; л) социално интервениране при необходимост. 6.8. Програма за Психосоциално интервениране, рехабилитация и ресоциализация: а) установяване на евентуална потребност от социално интервениране в хода на анамнестичното изследване; б) договаряне с пациента и близките му на характера, вида и фокуса на предполагаемото полезно действие; в) разпределяне на функциите и ролите по изпълнение на интервенцията; г) извършване на интервенцията: - обучение в писане на потребните документи; - обучение за представяне в съответната служба; - обучение в ефективно водене на разговор за постигане на цели; - (асистирано) търсене на подходяща работа - свързване с потенциални работодатели, договаряне на условия, сключване на договори; - търсене на жилище според нуждите и възможностите на община, работодатели и др.; - уреждане на и снабдяване с липсващи необходими документи; - уреждане на работа за извършване на помощни дейности към здравното заведение (градинарство, куриерство, поддръжка и др.); - уреждане на въпроси, свързани с получаване на пенсии, социални помощи и други плащания; д) насочване към потенциално полезни за пациента общества и групи; е) насочване към амбулаторното трудотерапевтично звено на заведението; ж) отразяване на интервенцията в медицинската документация по случая; з) оценка на резултата и ефекта от проведената социална или рехабилитационна интервенция; и) мониторинг на социалния статус на пациента от социалните работници в екипа; й) организиране и провеждане на хуманитарни акции с таргетни групи от средите на пациентите съвместно с нестопански организации. 6.9. Програма за Психотерапия и психологично подпомагане на хронично соматично болни. 6.9.1. Подпрограма за сенситизиране и обучение на висшия медицински персонал от соматичната здравна мрежа към решенията и постижимите цели на пациентите: а) включване в годишните обучителни програми на психологичните дружества в страната; б) дискусии по видеозаписи на сесии със соматични пациенти; в) демонстративни сесии с пациенти в присъствието на лекуващия лекар. 6.9.2. Изпълнителна подпрограма: а) насочване на пациента за консултация и интервю; б) провеждане на първа сесия с фокусирано към решенията интервю; - дефиниране на постижимите в дадената ситуация цели; - актуализиране на наличните ресурси, умения, възможности, минали успехи, примери за справяне, интереси и желания; - разработване съвместно с пациента на първите конкретни стъпки към постигането на целта; - поставяне на задачата и обсъждане на въпросите по нея; - определяне датата на следващата сесия; в) провеждане на втора и следващи сесии с основна тема постигнатото до момента и формулиране на следващи задачи чрез конкретно самоописание на извършеното и постигнатите резултати; г) договориране на края на интервенцията и времето на интервюто за проследяване; д) провеждане на оценъчното интервю - на живо или по телефона. 7. Програма за терапия и психологично подпомагане на деца и юноши с проблемно поведение: а) приемане на заявката от насочващия агент и събиране на предварителна информация по случая; б) снемане на подробна анамнеза за проблема, свързаните с него допълнителни проблеми и опитите за справяне до момента; в) снемане на актуален психичен статус, за установяване или отхвърляне на евентуален психиатричен проблем; г) извършване на психологично изследване - когниция, емоции, личност, семейна репрезентация; д) провеждане на фокусирана към очакванията, нуждите, целите и ресурсите за постигането им семейна сесия; е) екипна дискусия за уточняване на потенциално полезното поведение на екипа и разпределяне на функциите и отговорностите по воденето на случая; ж) информиране на семейството за формулировката по случая и предложенията за справяне със ситуацията; з) договаряне на формата за проследяване на случая; и) работа по проследяването на случая; й) включване при необходимост на допълнителни участници - учители, педагогически съветници, обществени възпитатели, близки и др.; к) социално интервениране според потребностите (виж програмата за това); л) приключване на случая и определяне на времето на follow-up оценъчното интервю; м) провеждане на оценъчното интервю на живо или по телефона; н) в хода на извършване на горните стъпки - отразяване на ключовата информация в документацията по случая; 8. Програма за Работа с деца, изоставащи в развитието си: а) събиране на анамнеза по случая от близките на детето; б) снемане на актуален психичен статус; в) запознаване с документацията по съпътстващите соматични и неврологични нарушения; г) извършване на психологично изследване за установяване на степента на умствена недостатъчност; д) прецизиране на необходимостта от и вида на медикаментозна терапия; е) информиране на семейството на детето за диагностичните заключения и предлаганите стъпки за водене на случая; ж) разпределение на функциите между участниците в екипа и дефиниране на полезните терапевтични поведения на околните; з) проследяване на състоянието и развитието на пациента; и) включване в рехабилитационна програма с участието на ангажираните по проблема институции (санаторна детска градина, помощно училище, социален дом); й) включване в логопедична програма при необходимост от нея; к) включване в програмата за социална интервенция (виж там); л) изготвяне на експертно заключение по годността за обучение в масово или помощно училище; м) представяне в смесената регионална медико-педагогична комисия, прецизираща индикациите за прием в помощни учебни заведения; н) консултиране на педагогическия персонал, обучаващ детето, по интересуващи ги въпроси; о) отразяване на значимата информация в медицинската документация на службата по случая. 9. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Програма за изписване на пациента от Дневен стационар: - изписването на пациент от Дневен стационар се извършва от началник отделението/клиниката по предложение на лекуващия лекар; - когато пациентът, постъпил на доброволно лечение, или негов законен представител поиска изписване, въпреки съвета на лекуващия лекар, молбата се обсъжда на екипно заседание в срок от 24 часа от нейното депозиране; пациентът се запознава със становището на екипа и в случай, че не са налице условията за прилагане на задължително лечение, пациентът бива изписан от началник-отделението/клиниката; - лични вещи, пари и документи на пациента, съхранявани в заведението, се предават на пациента при неговото изписване или на негов законен представител срещу подпис в нарочната книга; - при изписване на пациента от дневен стационар се издава епикриза в два екземпляра - за пациента и за лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ, където лицето е регистрирано; - при необходимост от активно диспансерно наблюдение или продължаване на лечението в амбулаторни условия това следва изрично да се запише в епикризата; Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
|