Раздел II Изисквания към собствениците на кланици

Раздел II

Изисквания към собствениците на кланици

1. е идентифицирано съгласно изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5 ЗВД;

2. се придружава от информацията по чл. 16-23 ;

3. не произхожда от животновъден обект или район, за които се прилагат мерките по чл. 117, ал. 1, т. 5-13 ЗВД, освен когато ветеринарният лекар, контролиращ обекта, или главният епизоотолог на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) е разрешил придвижването му;

4. е чисто;

5. е здраво, доколкото собственикът на кланицата може да прецени;

6. е транспортирано съгласно изискванията на наредбата по чл. 166, ал. 5 ЗВД.

(2) Собственикът на кланицата незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар, когато установи, че не е спазено някое от изискванията по ал. 1, и предприема съответните мерки.

Чл. 16. Собствениците на кланици изискват, получават, проверяват и действат съгласно информацията за хранителната верига за всички животни, с изключение на дивеч, изпратен или предназначен за изпращане в кланица.

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Собственикът на животновъден обект, който изпраща животни за клане, представя документ, съдържащ информация за хранителната верига по този раздел, на собственика на кланицата, в която се изпращат животните за клане.

Чл. 17. (1) Собствениците на кланици не допускат приемането на животни в кланицата, освен когато са изискали и получили от животновъдния обект на произход информация за хранителната верига, която съдържа най-малко:

1. статус на животновъдния обект на произход или здравния статус на животните в региона;

2. здравния статус на животните, пристигащи за клане;

3. дали животните са инжектирани с ветеринарномедицински продукти (ВМП), или е прилагано друго лечение – дата на прилагане и карентен срок;

4. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) наличие на болести, които могат да повлияят върху безопасността на месото;

5. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) резултати от изследвания, проведени върху животните, или други проби за диагностика на болести, които могат да повлияят върху безопасността на месото, както и проби, взети съгласно мониторингови програми, националната мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО) и/или от програма за епизоотичен надзор, които са одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);

6. записи от извършен предкланичен и следкланичен преглед на заклани животни от животновъдния обект на произход, както и доклади от официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта;

7. данни от отглеждането на животните, когато те доказват наличие на болест;

8. име и адрес на лекаря, упражняващ ветеринарномедицинска практика, отговорен за животновъдния обект по произход.

(2) Собственикът на кланицата може да не изисква информацията по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 8, когато вече разполага с тази информация.

(3) Собственикът на кланицата може да не изисква информацията по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7, когато доставчикът предостави декларация, че няма съответната информация.

(4) Информацията от животновъдния обект на произход може да бъде в писмен или електронен вид.

Чл. 18. Собствениците на кланици получават информацията по чл. 17, ал. 1 най-късно 24 h преди пристигане на животните в кланицата, с изключение на случаите по чл. 21.

Чл. 19. (1) Собствениците на кланици приемат животни за клане след извършване на оценка на получената информация за хранителната верига и възможно най-бързо предоставят тази информация на официалния ветеринарен лекар, но не по-късно от 24 h преди пристигане на животните, с изключение на случаите по чл. 21.

(2) Собствениците на кланици информират официалния ветеринарен лекар при всяко съмнение за здравето на животните преди извършване на предкланичен преглед.

Чл. 20. Когато в кланицата пристигне животно, което не е придружено от информация за хранителната верига, собственикът на кланицата незабавно информира официалния ветеринарен лекар. В този случай животното може да бъде заклано само след разрешение на официалния ветеринарен лекар.

Чл. 21. Официалният ветеринарен лекар може да разреши информацията за хранителната верига да не е получена 24 h преди пристигане на животните, а да ги придружава, в следните случаи:

1. при свине, птици или дивеч, отглеждан във ферми, преминали предкланичен преглед в животновъдния обект на произход и придружени от сертификат, издаден от ветеринарен лекар, който удостоверява, че животните са прегледани в обекта и са здрави;

2. при домашни еднокопитни;

3. при животни, които са претърпели неотложно клане, ако се придружават от декларация, подписана от ветеринарен лекар, която удостоверява, че им е извършен предкланичен преглед и животните са годни за клане;

4. при животни, които не са доставени директно от животновъдния обект на произход до кланицата.

Чл. 22. (1) Собственикът на кланицата извършва оценка на информацията по чл. 21 и ако приеме животните за клане, предоставя на официалния ветеринарен лекар документите по чл. 21, т. 1 или 3.

(2) Официалният ветеринарен лекар проверява документите по чл. 21, т. 1 или 3 и преценява дали да разреши клането.

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Собственикът на кланицата проверява паспортите, придружаващи домашните копитни, за да се увери, че животните са предназначени за клане за човешка консумация.

(2) Когато собственикът приеме копитните за клане, той предоставя паспорта на официалния ветеринарен лекар.

Глава трета

МЕСО ОТ ДОМАШНИ КОПИТНИ