Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ


ОПИТ ЗА НАЦИОНАЛНА КООПЕРАТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ



страница3/9
Дата24.07.2016
Размер1.46 Mb.
#3056
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ОПИТ ЗА НАЦИОНАЛНА КООПЕРАТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ

Едно нещо ще кажа определено: природата е дала на хората толкова силно чувство за доблест и толкова голямо желание за защита на общото благо, че този порив е побеждавал всичката прелест на наслаждението и покоя.”

И действително не съществува нищо такова, при което човешката доблест да се приближава до божествената воля повече, отколкото при основаването на нови държави или при запазване на вече основаните.”

Марк Тулий Цицерон
Законът на живота изисква не всеки да живее както иска, а всеки да живее както трябва.”

Монтен
Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал. Народ, при който този е получавал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои.”

Из панегерика на готския епископ Енодий към своя крал Теодорих, 505г.
Българите са исполини по ръст, десет наши бойци не могат да победят в ръкопашен бой един българин.”

Неизвестен арабски географ и историк
„Българите съставляват една голяма нация, силна и с голямо войнствено вдъхновение, която е подчинила всички народи, намиращи се в нейно съседство. Един войнствен кавалерист, който бил прегърнал вярата в исляма, заедно с хана е струвал повече от сто и даже повече неверници. Без грамадните укрепления Константинопол не би устоял на една българска атака.”

„Златните прерии”, Массуди, арабски летописец, 943г.
Всеки при тях, каквото посее, го взема за себе си – царят няма право над продукта, освен една малка кожа от златка, която му дава като годишен данък всеки дом.”

Ибн Фадлан, арабски летописец, „Пътешествие по Волжка България”
Когато царуваше Симеон, той вземаше от цялата своя земя данък по едно повесмо прежда, и лъжица масло, и едно яйце за цяла година. Това беше неговият данък нищо друго не искаше той. И в дните и годините на светия цар Петър имаше изобилие във всичко – пшеница и масло, мед, мляко и вино. И благословено бе неговото царство.”

Български Апокрифен летопис от XI век”


Поданиците на България от Карпатите, от Егея, от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи.”

Иван Микулич, сръбски учен
След като унищожил Аварската империя, хан Крум запитал аварските пленници: „От какво мислите, че загина вашата държава?” А те отговорил: „От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха храбрите и умните; освен това от подкупничество – всички станаха рушветчии; също и от търговията, понеже всички станаха търговци и се мамеха помежду си; и още – от пиянство, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. От всичко това произлезе нашата гибел.””

Свидас лексикон”



„Който казва истината, Бог вижда. И който лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните, но християните забравиха. Ала Бог вижда.”

Хан Пресиян
Те, българите, бяха загубили предишната си законност и справедливост..., докато по-рано те най-много почитали тези добродетели, сами достигнали до големи трофеи и градовете, и народите се присъединявали към тях доброволно... Те никога не бяха вкусили от благоразположението на византийските императори и не уважаваха гръцките обичаи, а преди всичко се стремяха към независимост...”

Из „Готският топарх” – летопис от 1002г.


„Българин е кой не лъже, не краде и не сменя вяра за печена кокошка!”

Йордан Джинот, възрожденски поет и общественик от Македония



«Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай»

Г. Ст. Раковски
Малцината чужденци, опознали тази наглед селска държава, твърдят, че макар и да се е освободила най-късно, тя значително е изпреварила гърците и румънците, сърбите и черногорците по повечето показатели, които характеризират общественото развитие и цивилизацията. Българите харчат два пъти повече средства за образование от сърбите и два и половина пъти повече от гърците... Трудолюбието на българите е пословично. Издръжливостта им е забележителна.

У. Монро. България и нейните хора, 1914г.
Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални в света...”

Ноел Бъкстон, английски дипломат и общественик
Родовият дом винаги е заемал важно място в живота на българина... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, нито мечтателният и непрактичен идеализъм на руснака, той по-скоро прилича на шотландеца от равнините и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат... Българският селянин е грамотен, патриотично настроен и готов да учи. Той е собственик на земята си, живее в собствената си къща, непрекъснато купува нови машини... Бедността в оня вид, в който се среща в Европа и Америка, в България е просто непозната.”

У. Монро, . България и нейните хора, 1914г
Българинът е истински син на земята... Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.”

У. Милър. Балканите, 1907г.
Българин не е етнос, българин - това е мисия!

Наблюдателен и честен любител на исторически проучвания


Ние си даваме ясна сметка, че всяко неразумно интерпретирано предизвикателство застрашава нашето съществувание. Пътят за отразяването на една заплаха е труден, но не непосилен. Изходът е в наши ръце, в силата на нашите гъвкави интелектуални качества, в нашето единомислие и единодействие в името и със силите на цялата нация, в името и с интелекта на всички граждани на страната. Водачи и войни са интелигентните и безкористните, онези, които обичат и умеят да четат бързо и избирателно, могат да мислят самостоятелно и да действат целенасочено, водени от параметрите на своята обективна стратегическа политическа матрица.

По това ще ги познаете.
Върховната цел на нашите национални усилия се заключава в съзнателно и непрекъснато усъвършенстване на родния български етос за всестранна и успешна реализация на нашата национална човешка природа.
Повече от осемнадесет столетия СЪЗДАТЕЛЯТ покровителства българския народ и неговата държава, открил в историческата му социална практика реалното въплътяване на божествените закони на човешкото съществуване.

Създали държавна организация от ранните години на човешката цивилизация, от Алтайските планини, Хиндокуш и Памир, през Кавказ, Кубан, Волга и Дунав, та чак до Балкана, Мизия, Тракия и Македония, водачите на нашия народ съумяваха със силата на справедливостта да привличат доброволно под покровителството на основаните от тях държави множество племена и народи, показвайки привързаност към толерантността и взаимното зачитане на обичайното право на всички етноси и етнически групи; гарантиране на икономическата свобода чрез равноправен търговски обмен и символични данъци; превръщане сигурността на държавата в дело на всеки неин поданик; осигуряване на равен старт чрез подбиране представителите на държавния елит според добродетелите, способностите, доблестта и заслугите, показани на бойното поле и в дни на върховни изпитания. Доблестни мъже, с елитно европейско образование и възпитание, положиха основите на Третата Българска Държава, като държава на българите, целокупна и непокътната, където се почитат Конституцията и законите.

Днес, многозначната съдба отново изправя нашия народ пред нови предизвикателства, за да изостри и изпита неговото самопознание.

Какви държавнически ценности пренесохме през превратностите на времето?

Откъде идваме ние, къде сме сега и накъде сме се запътили?

Тези въпроси поставя пред нас Новото Време и иска незабавни отговори, за да ни даде пътна карта към Новия Век, векът на глобалната и универсална комуникативна активност в индустриално-потребителското общество.

Новото Време иска да формулираме нашата нова национална политическа доктрина, да формулираме нашата главна цел, и изхождайки от характера на епохата, да опишем принципите, средствата, пътищата и основните двигатели за нейното постигане.
Ние възприемаме преди всичко разбирането за НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ, продукт на центристкия прагматичен позитивизъм, като идеен фундамент на нашата национална кооперативна политическа стратегия, комплексен интегративен показател за състоянието на човешката сигурност.

Националната сигурност на страната е онова конкретно материално и духовно измерение на социално-политическото и правно пространство, наречено български етос, в което и само чрез което става възможна реализацията на националната идентичност на природата на българина. Ние мислим за нея като за притегателен център, около който гравитира целият държавен и политически модел. За нас укрепването на националната сигурност е първостепенна мисия и конституционен дълг на всеки български държавник и политик, дело на целия живот, на което следва да се посвети цепият живот. Ние разбираме националната сигурност като обективна, исторически сложила се реалност, достигната в управление състоянието на страната в резултат на възприети огласени възгледи и осъществени действия от партийната структура на власт за защита на общонационалните интереси, чрез прилагнето на определени стратегически принципи и подходи при решаването на актуалните въпроси на:

# Външната политика и международното сътрудничество, насочени към спечелване на повече пазари и приятели във века на глобализацията;

# Развитие на материалните и човешки ресурси на страната и повишаване благосъстоянието на народа чрез икономическа свобода, социална справедливост, отговорно отношение към околната среда и основан на знанието непрекъснат икономически растеж;

# Провеждане на вътрешна политика за надеждна защита на гражданските права, имуществото, честта и достойнството на българските граждани и сплотяването на нацията;

# Поддържане и развитие на националните традиции в бита, науката, културата и спорта;

# Всестранно укрепване на Въоръжените Сили за защита териториалната цялост и вътрешния ред в Р. България и оказване помощ на населението на страната и съседите при бедствия и аварии;



# Поддържане на високо ниво системата за управление на националната сигурност на страната, непрекъснатото й развитие и усъвършенстване.
Ние имаме твърдото разбиране, че единствено обективните научни достижения на националния интелект в интерес на цялата нация могат да ръководят нашите практически действия. За нас е очевидно, че там където започва политиката на груповия интерес и партийното противопоставяне, там завършва науката, професионализмът и обективността, а националният погром е близко.
РАЗУМЪТ е същностната и отличителна черта на човешката уникалност. Тази е първопричината за освобождаването на човешките същества от силите на природата, от заблудите на собствените си инстинкти и доближаването до първозамисъла на Създателя.
ПРАВОТО е най-висшето достижение на колективния разум в борбата на човека за установяване законите на Божествената справедливост в съвместното общежитие, възможно единствено посредством сътрудничество в името на прогреса и човешкото добруване, гарантирано с възприетите и всепризнати между земните народи традиции, съглашения, договори и документи.
СВОБОДАТА и нейното осмисляне и целеустремено използване е първият тласък в развитието на човешкия геном и първоизточник на собствеността. Чрез борбата за придобиване на повече свобода, човек се стреми към своето съвършенство.
СОБСТВЕНОСТТА ние възприемаме като основа и гаранция за всички обществени и лични свободи. Произтичаща от разумното използване на свободата и свободното време, ТЯ прави човека и народа суверенен, независим в своите възгледи, постъпки и развитие, като му осигурява по-голяма свобода и свободно време за постигане на разумни цели (собственост като имущество и умения). Отношението към нея, към нейното целенасочено и ефективно използване за благото на отделната личност и цялата общност, е белег за проникване и съхраняване в Творението Божественото откровение.
ЛЮБОВТА е движещият мотив за осъществяване на обществено-полезното сътрудничество между свободата и собствеността.
СОЛИДАРНОСТТА е онази характеристика на социалната среда, която гарантира човешкия прогрес и безконфликтното човешко съществуване.
СИГУРНОСТТА е следствие от човешката солидарност, естественото състояние на обществото и първостепенно условие за свободното човешко развитие.
СЪВЪРШЕНСТВОТО за нас е божествената цел на човешкото съществуване. Да подкрепяме този естествен човешки стремеж е основната мисия на нашата доктрина.
Ние възприемаме разбирането на Аристотел за ПОЛИТИКАТА като висше човешко изкуство, насочено към фокусиране всеобщите усилия чрез рационални методи да се намери общия интерес на всички хора, живеещи в етоса.

Същевременно, ние не забравяме мислите, стремежите и завета на Огюст Конт за превръщане на политиката в позитивна наука, основана върху наблюденията, опита и изводите от него, а не в „организиран хаос”, движен от властващите груповите интереси и партийни пазарлъци. Освен това, ние помним: прогресът във всяка една наука, включително политическата, винаги се е измервал с времевия интервал между откриването на закономерностите и разработването на механизмите.
За нас ДЪРЖАВАТА, чиято справедлива власт се основава на равноправния съюз между законовата сила, социалната справедливост и общественото мнение, е неприкосновено историческо завоевание на всеки земен народ, на цялото Човечество, което следва да се уважава и защитава със силите на всеки за всички и на всички за всеки. Само в нейните законови рамки може да се прояви националната политическа, икономическа, научна, културна и спортна идентичност на човешката личност. И действително не съществува нищо такова, при което човешката доблест да се приближава до божествената воля повече, отколкото при основаването на нови държави или при запазване на вече основаните.

Престъпленията срещу Държавата и Държавността ние възприемаме като престъпления срещу Човечеството и Човечността.


ЦЕЛТА НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ: „Ние смятаме за очевидни следните истини – всички хора са създадени равни и са надарени от техния Творец с някои неотнимаеми права, към които отнасяме тия на живот, свобода и стремеж към щастие. За осигуряването на тия права хората са учредили правителства, чиято справедлива власт произтича от съгласието на управляваните. Когато някоя форма на правителство стане гибелна за тези цели, народът има право да я промени или премахне и да учреди ново правителство, основаващо се на такива принципи и организация, които според народа биха осигурили неговата безопасност и щастие. Разбира се, благоразумието изисква да не се променят отдавна установени правителства поради маловажни и временни причини. И действително опитът показва, че хората са по-склонни да страдат, докато злото остава търпимо, отколкото да се защитят, като унищожат формите на управление, към които са привикнали. Но когато дълъг ред злоупотреби и узурпации, неизменно преследващи една и съща цел, свидетелства за намерение да се постави народът под властта на неограничен деспотизъм, то не само негово право, но и негово задължение е да отхвърли това правителство и да намери нови пазители на своята сигурност и бъдеще.”

1. Икономическата програма на нашата доктрина е основната и решаващата точка от нашите планове.

Във време на глобално обобществяване на труда на личността, налагане диктата на финансовите пазари и приватизацията на света, когато съществуването на човешкия род зависи от това доколко човекът работи за обществото и обществото работи за човека, е изключително важно да формулираме нашия политикоикономически възглед. Една икономическа политика в общочовешки план има смисъл само тогава, когато тя е достатъчно балансирана в производствени разходи и разпределение на материални блага и ориентирана изключително към потребителя, към народа, към масовата покупателна сила. Тя може само дотолкова и дотогава да се признава за добра, доколкото всеотдайно и разумно служи на човека и му носи благополучие. Борбата за осъществяване на нашата икономическа политика, насочена към изграждане на социална пазарна икономика на основа достиженията на човешкото знание, свободната конкуренция и защитата на потребителя, ние разглеждаме като неразделна част от борбата за демокрация и е неразривно свързана с нея. От успехите на нашата икономическа политика зависи съдбата на нашата демокрация.

Демократизация на икономиката, или защита на народния интерес чрез икономическата политика, ние разбираме преди всичко в осигуряване на инвестиционен простор за ефективно използване спестяванията на населението и вътрешните заеми, постъпленията от различните социални и други фондове и средствата, натрупани от икономията на държавните разходи. Освен общоприетите, ние сме склонни да причислим и възприемем като основни и неотменими демократични човешки права и правото на нисък лихвен процент, и правото на стабилен валутен курс, и правото на стабилни цени, и правото на минимално заплащане на труда, като необходими условия за нормално човешко възпроизводство.

Демократизацията на обществото и гарантиране на народния суверенитет и гражданските свободи са немислими без демократизация на собствеността. Следва да се признае правото на обща народна собственост (държавна, общинска и предприятия с общественополезен капитал) за „свещено и неприкосновено право”, доколкото ние възприемаме, че основната и главната гражданска добродетел е ДОБЛЕСТТА – нравственият стремеж да се постави общото благо над личния интерес. Държавните и общински ръководители следва да имат за свой върховен дълг да съхраняват, разумно да стопанисват, управляват и непрекъснато да умножават общата народна собственост, за благото на българското общество и да предоставят прекрасни и равни условия за развитие на частната и лична инициатива на предприемчивите българи.

Основният стълб в нашата икономическа политика, който крепи обществената солидарност като източник на социална справедливост и сигурност, е възприемането на „социализацията на прогреса и печалбата” като фактори, играещи огромна роля в реформирането на старата структура на обществото, постигнато посредством създаването на една масова покупателна сила, обхващаща широките слоеве на населението. Ние смятаме са свой човешки и синовен дълг, чрез своята икономическа политика, да постигнем и гарантираме приличен и достоен жизнен стандарт на всички слоеве от населението, и особено на тези, които без собствена вина, поради болест и старост или поради това, че са станали жертва на две световни войни, една революция и една дереволюция, не могат вече непосредствено да вземат участие в производствения процес.



Основният фактор и двигател на нашата икономическа политика е национално отговорният български бизнесмен от общия и частния сектор. Ние мислим за него като за хармонично триединство между национални организатори на производството (националния предприемчив интелект), националната работна сила (масов потребител на блага и възпроизводител на човешкия ресурс) и национален капитал (национални финансови институции и служители). За него следва да бъде цялата държавна и обществена поддръжка и подкрепа.

Започвайки от един консенсусно приет минимум, осигуряващ на всеки гражданин нормален жизнен стандарт, следва да се приложи прогресивно подоходно облагане, за да се осигури социално справедливо разпределяне тежестта на всяка икономическа реформа или криза. Забогателите по един или друг начин граждани следва да разберат, че е тяхно задължението да предоставят една част от излишъка си на разположение на държавата, след като тя гарантира неприкосновеността на тяхното имущество, чест, достойнство, право на чиста печалба и защита от фалит. По презумпция се изключва отклоняването от заплащане на всякакви данъци и такси от приближени на властта или разхищение и лошо управление на държавни средства от властимащите, за което се следи и наказва най-строго. Не се облагат с данъци доходите от високопродуктивен индивидуален труд, упражняван извън страната – едно чисто завоевание, в противовес на което се облага богатството – неработещият капитал. За гарантиране и запазване мира в държавата ни е крайно необходимо капиталистите да дадат част от доходите си за подсигуряване работата на държавната машина. Държавните и обществени нужди трябва да бъдат заплатени от онези икономически фактори, които няма да почувстват тежест, защото са спечелили достатъчно, а тяхната бъдеща печалба и разрастване на бизнеса са гарантирани и могат да дадат.
2. Световната икономическа практика и нашата стопанска история ни подсказват няколко конкретни действия, укрепващи морала и солидарността в обществото и повишаващи неговото благоденствие.

Висшите управници и техните семейства, по време на присъствие в управлението няма да имат право на участие в държавни и обществени поръчки, а така също придобиване на имоти и приходи от имоти. След като се приспаднат разходите и възнагражденията от приходите от настоящите им имоти, остатъците се предоставят на предприятия с общественополезен капитал или във фондове за подпомагане на социално слабите и талантливите. След края на успешното управление, държавата ги компенсира с достатъчни по размер безлихвени заеми с продължителен гратисен период.

Прогресивни такси върху покупко-продажбите, получаването на пари и онаследяването по образец на световната и европейска данъчна практика. Лихви за забавяне внасянето на таксите.

Събираните в държавната хазна средства от данъци и други приходи трябва незабавно да се пускат в обръщение и в никакъв случай да не залежават. За тази цел следва да се осигури достатъчно ефективен инвестиционен простор.

Държавата следва да има една обща държавна Отчетна и спестовна банка, от която по всяко време Управляващите ще могат да имат пълни данни за държавните приходи и разходи и динамиката на гарантираните от държавата спестявания, за да могат да планират експанзията на инвестиционната си политика. Тази банка ще има задължението да финансира ниско лихвено бюджета, а той от своя страна ще се задължава да влага излишъците си, ако има такива, при 1% лихва.

Не трябва да се допуска чужди лица да контролират повече от 7% от парите в сферата на обръщението, за да няма опасност при изтеглянето на тези финансови средства да се предизвика икономическа криза и държавната политика и националният интелект да се поставят в зависимост от чужда политическа воля. Следва да се пристъпи незабавно към изплащане на държавните заеми с парите от валутния резерв, още повече, когато лихвата, получавана от този резерв, е по-малка от тази на заемите, с цел да се намали размера на заемите до общата сума на годишните държавни валутни постъпления. За същата цел може да се разпродаде валутния дълг на гражданите, които имат валутни спестовни влогове, като им се начислят до 80% от лихвите, които плащаме по външните си задължения. По този начин се освобождава държавата от външна зависимост, а средствата от дължимите лихви ще останат у гражданите, които ще получат от 1,5 до 2 пъти по-големи доходи, отколкото сега.

Парите в обръщение, универсалният посредник в кръговрата на стоки и услуги, трябва да съответстват на необходимата парична маса на глава от населението и бизнес активността му, за да се задоволят всички нужди на гражданите. Това съответствие трябва да бъде обвързано с растежа на населението, ръста на разходите за потребление и издръжка на живота и характера на разплащането между търговските субекти.

Следва внимателно да преразгледаме отношението ни към валутния борд в онази му част, диктуваща обвързването на финансите на страната с определен валутен стандарт, което налага ограничения в задоволяване нуждата от пари, „оправдава” трупане на гигантски валутни резерви - гарант срещу лошо управление и позволява източване на национално богатство във вид на евтино евро при непрекъснат инфлационен ръст – обстоятелства изкуствено наложени ни от насажданата с години отвратителна финансова дисциплина, за което нейните „радетели” трябва да получат полагаемото възмездие. При нас паричният стандарт, който трябва да бъде въведен, следва да се обвърже със стойността на човешката работна сила, съобразена със световните стандарти на изхранване, възпроизводство и благоденствие, а също така със световната производителност на труда.

Следва да се отнасяме с по-голяма критичност и подозрителност към различните финансови съвети и чуждите оценки за нашите финансови институции и държавна политика, като проявяваме изключително внимание към държавния годишен бюджет и особено разходната му част. Всеобщо уважение и награди заслужават онези правителства, които съумеят да съставят обективен бюджет и го изпълнят без излишъци и с минимално възможен дефицит.

Ние ще преразгледаме нашата политика по отношение на заемите. Всеки външен заем е още едно доказателство за нестабилността на държавата, за пониженото доверие на нейните граждани към финансовите й институции, за ниския рейтинг на нейните индустриалци и банкери, и в крайна сметка за ниското ниво на националната сигурност и мизерния й суверенитет. Държавата трябва да се отвори за заеми към своите граждани повече, отколкото към чуждите финансови институции, но преди това трябва да се постигне единодействие и единомислие сред управляващите. В законодателната, изпълнителната и съдебната власт няма място за кукловоди; за манипулативни апаратчици и политически софисти; за демагози, клетвопрестъпници и предатели; за лъжепророци и вероломни отстъпници; за неискрени и лицемерни рожби ехидни, за всички онези, които ограбиха и ограбват понастоящем с различни трикове огромната част от гражданството, спекулирайки с политическо доверие. Ето затова е необходим строг граждански контрол и политическа оценка за действията на властимащите чрез политическите организации на гражданите, чрез независимата и свободна преса, чрез граждански комитети и организации, чрез правоохранителните органи.

Не бива да се допусне подкопаване фундамента на държавата чрез концентриране на индустрията и търговията само в ръцете на едрите капиталисти, без участието на дребни и средни собственици. Дребните и средни собственици, заедно с държавата, следва да владеят 70-75% от производствените мощности и услугите, за да се гарантира националната сигурност и личните граждански свободи. Това владеене може да се изразява и в участието на социални, научни, културни и пенсионни фондове в капиталите на предприятията и разпределението на печалбата.

Безработицата е най-голямата опасност по пътя на реализиране целите на нашата доктрина. Ние ще окажем решителна подкрепа на занаятчийството, на едноличните селскостопански производители, на дребния и среден бизнес като обезпечим защитен и гарантиран пазарен достъп и нормален ръст на благосъстоянието им, необходими за едно непрекъснато и значително възпроизводство. Същевременно ще стимулираме, в разумни граници, потреблението на луксозни стоки, като събираните от тях такси ще насочим към поевтиняване на родното производство и издигане на неговата конкурентна способност.

Нашата земя, почвата, която ражда и храни всички нас, е най-голямото национално богатство и тя трябва да принадлежи изключително и само на представители на нашата нация. Тя, земята, създава истинската свобода и аристократизъм на духа, отглеждан в здраво тяло, поради обстоятелството, че хората и държавата се самозадоволяват от страна на жизнено необходимите им качествени храни и суровини, и са биологически независими. Ние ще освободим земите и собствениците на земя от бремето на непосилните данъци и задължения и с повсеместна финансова подкрепа ще направим така, че нашата земя да изхранва цялото население и да създава излишъци, позволяващи на държавата да води активна хуманитарна политика в региона.

Но едновременно с това, като работим за създаването на свободни и развити пазарни отношения и свободна конкуренция, като подкрепяме развитието на селското стопанство, индустрията и търговията, ние не ще позволим в никой случай да се развие спекулата, и особено онази част от нея, която предвижда големи печалби от тези сектори. Липсата на спекула и умерените цени ще задържат парите в ръцете на национално отговорните бизнесмени, ще увеличат капитала в частни ръце, ще послужат за възстановяване на индустрията, земеделието и животновъдството, ще предотвратят пролетаризацията на населението и трудовата емиграция и ще спомогнат за създаването на така желаната средна класа – опора на демокрацията и държавността.

Развивайки свободния пазар обаче, ние внимателно ще наблюдаваме и твърдо ще противодействаме на явлението, наречено „парадокс на свободата”, при което в резултат на умишлено предизвикана абдикация на държавата от регулиране на икономическите процеси, пазарът, оставен изцяло на самотек, ражда неомонополистически образувания с криминален и спекулативен характер, които, след овладяването му, постепенно ликвидират самия пазар, налагайки порядки, подобни на тези в комунистическата централно планирана икономика, но вече не под партийния диктат, а под диктата на икономическите групировки, овладели посредством политическия слугинаж Държавата.
3. Формирането на нашата националноотговорна политическа линия е душата на нашата доктрина.

Без национална кооперативна политическа стратегия, без огласен и консенсусно възприет замисъл на базата на тази стратегия; без осигуряващ стратегията финансов, материален и интелектуален ресурс; без подробно съставен, математически моделиран и проигран план за ефективно използване на този ресурс; без мотивирани доблестни личности за претворяване в реалност начертания план е невъзможно да се управлява разумно и справедливо една държава по посока защита на общонародния и обществен интерес. Нашата история свидетелства многократно, че необузданият и неуравновесен политически и индивидуален темперамент, съчетан с квазиреволюционния наукообразен не събуден разум раждат винаги политически чудовища. Внушените импулсивни митингови решения, взети под натиска на уличния диктат и дирижираното класово-партийно и гражданско противопоставяне, не решават натрупаните противоречия, не ликвидират с магическа палка гражданското недоволство, не наказват престъпниците, а създават нови. Пътят, начертан в грях и безумие, води само към погибел и страдания, колкото яростно да се самопровъзгласяват временните „елитни” водачи за герои или полубогове. Вече повече от десетилетие държавата ни се унищожава под добре обмислените удари на „гениални” партийни стратези от службите за сигурност, имащи за цел да съхранят за себе си, за своите наследници и приближени построеното от покореното и ръководено от тях народонаселение. Единственият шанс за държавата ни са масовото гражданско образование и възпитание за издигане на гражданската ни активност и безкористната финансова и политическа подкрепа на народите от европейската демократична общност, които първи смело загърбиха наследеното блоково противопоставяне от „студената война” и огласиха новите принципи на сътрудничество в „Парижка Харта за Нова Европа” на 21 ноември 1990г. и в Лисабонската стратегия от 2000г.

Каталог: resources
resources -> Списък на издадените сертификати за продукти
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Старогръцки легенди и митове
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Търг на 17. 09. 2008 г. – Акценти кирил Шиваров 1887-1938 г
resources -> Книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички", Университетско издателство „стопанство"
resources -> Информация за номинираните фирми и личности Фирма “Лидер 96”
resources -> Георги Андреев българия или мафията ? II
resources -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница