И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха...(Лука 24:30-31) За да разберем естеството на църквата, първо трябва да разберем естеството на индивидуалния християнския живот. В предишните глави говорихме за това, че християнският живот е личното възвръщане на отделния вярващ в осъзнато общение и духовна връзка с неговия Бог – нито повече, нито по-малко от това.
Ние сме възстановени в Бог. Той ни спаси, за да преживеем единство и духовна връзка с Него. Да Го познаваме – да преживяваме интимно общение с Него – това е нашата цел и съдба. И когато имаме Него, имаме всичко, което е Той. Ние имаме всичко. Спасение, изцеление, освобождение, вечна сигурност, мир, радост, духовна мощ и сила, святост, вяра, плодовете и дарбите на Духа – всички те са в Него. И всичко това получаваме чрез единството с Него.
От вътрешното единство и общение с Исус произлиза всичко: целият ни християнски живот, който представлява точно това – единство и общение с Исус. Когато имаме Него, ние имаме всичко; и без Него, нямаме нищо стойностно.
Същото е и с църквата. Както християнският живот е единство и общение, така и църквата е единство и общение. Нейното естество е единство. Нейното естество е общение. Единство и общение с Христос и единство и общение един с друг – в Христос. Единство и общение един с друг в Него - това е всичко, което представлява църквата. И всеки друг аспект на църковния живот ще е следствие от това – неизбежно и спонтанно. И той ще е истински. Ще е неподправен и жив. Нищо, произлизащо от църквата, няма да бъде плод на организация, програми, на някакво човешко усилие или съдействие, но ще е обикновеното непринудено действие на живота на Святия Дух посред Неговите хора.
Както индивидуалният християнски живот расте неизбежно и спонтанно от личното общение с Христос, така и църковният живот и всичко, което той съдържа, се развива неизбежно и спонтанно от личното ни общение един с друг – в общението с Него. Един хляб Хлябът на Господната трапеза е един красив прототип на това общение. Всъщност той толкова точно описва естеството и живота на църквата, че Исус заръча този обред да се изпълнява и осмисля всеки път, когато Неговите хора се събират за храна.
Помислете за хляба. Той, разбира се, представлява Исус. Той е нашият живот. Чрез Неговата смърт стана възможно освобождението ни от погибел – както от вечната, така и от временната. Неговият настоящ, обитаващ в нас живот, е източникът на всичките ни победи и целият ни живот. Той е нашият живот. Ние сме живи дотолкова, доколкото участваме („ядем”) от Него. Когато ядем от Него, ние Го усвояваме и Той става самата тъкан и същност на нашия живот. Той се превръща не просто в наш пример и учител, но чрез единството ни с Него, Той всъщност живее Своя живот в и чрез нас. Когато ядем от Него, ние участваме в Неговата святост, Неговата любов, Неговата доброта, Неговата вяра, Неговата сила и всичките Му качества – в Неговия живот.
Сега забележете: хлябът се яде от всичките светии – заедно! Това има голяма значимост.
Първо, виждаме, че всички светии участват в целостта на хляба. Той е разделен между тях. Нито един вярващ не изяжда всичко от Христос. На всеки един от нас е дадена само една част от Него. Разбира се, Бог е безграничен Дух и затова е неразделим, и всяка „част” от Него, естествено, съдържа целия Него. Но в Своето себеразкриване чрез тялото Си от вярващи – Исус ни дава Себе Си, както хляба, който разчупи и раздели между Своите ученици, част по част.
Затова никой не може да бъде независим от останалите. Само когато сме заедно, имаме Него в пълнотата Му. Той дава Себе Си на църквата като едно цяло. Пред всеки от нас поотделно Той Се открива отчасти и ние отчасти участваме в Него. Всеки един от нас има жизнена нужда от късчетата хляб, които другите членове на църквата Му са приели от Него. Заедно ние притежаваме целия хляб. Затова е нужно всички заедно да разкрием пълнотата на „усвоения” и обитаващ в нас живот на Христос.
Затова църквата в целостта си расте в единството на вярата и „в съвършено единство с Него”1 и от Христос расте„цялото тяло, сглобявано и свързано чрез участието на всяко съединение, според съразмерното действие на всяка една част”.2
На второ място, забележете, че светиите се хранят от Него едновременно. В общия живот на църквата се случва най-великата опитност от живота на Христос, която някога ще ни бъде разкрита и в която някога ще участваме.
В единството с „всичките светии” ние осъзнаваме пълнотата на Присъствието и любовта на Христос. „Вие” (множествено число – т.е. църквата) сте тези, които ще „се изпълните в цялата Божия пълнота”.3
Когато сме заедно, тогава преживяваме Него. Тук няма място за „самотни рейнджъри”. Няма индивидуалистични служения. Няма индивидуални зрители. Няма място за индивидуализъм. Има само едно тяло – усвоеният хляб – изражението на обитаващия в нас Живот – събранието от вярващи, които заедно по един начин формират целостта на Неговата църква.
Църквите ни днес са пълни с хора, които живеят своя отделен, самостоятелен живот. Заедно сме под формата на събрания веднъж или два пъти на седмица под един църковен покрив. Поне на външен вид сме „заедно”. Вътрешно и духовно сме „самотни острови”, всеки ходейки по своя път, живеейки своя самостоятелен живот. Животът ни не е единен – един с Него и един с останалите вярващи, в Него.
Истинската църква е съставена от индивидуални личности. Но това са мъже и жени, които са чули призива да се отрекат от себе си и да влязат в единство с Христос и Неговата църква. В Христос и Неговата църква те доброволно и с радост са предали всяко свое право да изразяват себичен живот и служение. Вплетени един с друг в тъканта на Христовия живот, те са се превърнали в едно. Всеки от тях е неотделим от цялото. Единственият живот, който имат, е като част от цялото. Те имат смисъл само като част от цялото. Собственият им живот не е тяхната най-висша цел. Търсейки Него, те са намерили Неговата църква. Животът на Христос, изразен в Неговата църква, е тяхната най-висша цел. Тoва са „безименни” мъже и жени.
Но те не са хора без самоличност. Тяхната самоличност е в Христос, изразена в Неговата църква. Заедно тяхното единствено лице отразява Неговото. Заедно те участват в Неговия живот. И Неговият живот е станал техен. Техният живот - един. Той е Неговият живот. Това е Той. Той е техният живот – само когато са заедно. Неговият живот е техният живот – само когато са заедно.
Това възстановява Исус: църквата, Неговата църква. Той е предопределил всичко с тази цел. Всичко е планирал още преди вечността с тази цел – Неговата църква.
В очите на Исус църквата Му е най-красивото нещо в цялата Негова славна, великолепна Вселена. Той желае Своята църква. Той копнее за нея.
Исус дори понастоящем я приготвя – в тайно. И един ден Той ще дойде за Своята църква – като Младоженец за Своята невяста. За църквата Си ще дойде – за да ù даде Своето присъствие в най-пълна мярка. За църквата Си ще дойде, за да покаже Своята вечна мъдрост и слава на всички началства и власти в небесните места. За църквата Си ще дойде – за да консумира брака Си със Своята невяста. За църквата Си ще дойде и ще я приведе до последното, пълно и вечно единство със Себе Си – за да бъде Бог във всичко.
Възлюбени, нека търсим Неговото лице. Търсейки Него, ние ще намерим Неговата църква – в целия ù блясък и в цялата ù красота. И, като открием Неговата църква, ще открием Него – в цялата Му пълнота и в цялата Му слава. От Тебе, Боже, всички се нуждаем,