National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- A.3. Състояние на консервната промишленост и маркетинга.....................................................
- A.5. Инфраструктура и организация на рибарството....................................................................
- B. Образование, обучение и изследователска дейност......................................
- E.1. Възможности на администрацията, компетентност на различните институции..............
- II. SWOT анализ и предизвикателства ......................................................................
- B.1. Икономически промени в сектора по рибарство ...................................................................
- III. Представа за сектора по рибарство и аквакултури в България през 2013 ....
|
Съдържание
Въведение Партниращите си български институции и обществени дружества се споразумяха за стратегическите цели и приоритети на страната: до 2013 година България трябва да бъде страна с висок стандарт на живот, който се базира на устойчиво социално-икономическо развитие в процеса на пълна интеграция в Европейския съюз. За постигнането на тези цели, България си постави две средносрочни стратегически цели:
За да бъдат осъществени гореспоменатите стратегически цели и заложената Национална стратегическа референтна рамкова програма (НСРРП), интервенциите до 2013 г. ще бъдат фокусирани върху следните стратегически приоритети:
Изпълнението на заложените интервенции за осъществяването на стратегията на страната изисква неотложни действия в следните главни тематични области:
За извършване на интервенциите в областта на рибарството и аквакултурите е заложена финансовата подкрепа на Европейкия фонд за рибарство (ЕФР). Тези интервенции са организирани, представени и формулирани в Националния стратегически план за рибарство и аквакултури (НСПРА) и в Оперативната програма за рибарство и аквакултури (ОПРА). НСПРА дефинира представите, стратегическите цели и приоритетите за национално развитие както и показва необходимостта от финансови източници и изискуемата организирана мрежа за тяхната реализация. Предвид програмата и управлението на Европейския фонд за рибарство (ЕФР), след 2007 г. ролята на НСПРА е да структурира и представи стратегически избор според националната политика за инвестиране като подсигури адекватно координаране и обезпечи финансово интервенциите (кофинансирано с ресурси на ЕФР). I. Общо описание на сектора по рибарство в България A. Географски обхват. Икономическо и социално състояние Секторът по рибарство и аквакултури има специфични позиции и роля в замеделието в България и националната икономика. Общият приход от рибарство и аквакултури добавя към българската икономика около €14.3 млн. (табл. 3 и 4, приложение 2). Секторът по рибарство и аквакултури в България, включително консервирането на риба има относително малък дял на национално ниво (0.38% от работната сила в страната), въпреки че осигурява висока работна заетост на регионално равнище, особено в крайбрежните райони, където представлява значителен дял от местната икономика. Има около 12 260 наети работници, от които 15.7% са жени. В морския подсектор по рибарство работят 3 430 души. Рибарството във вътрешността на страната допринася значително за развитието на икономиката на регионално равнище – 1 620 наети работници. Аквакултурите осигуряват заетост на пълно работно време – почти 5 000 души, а консервната промишленост – 2 230 (табл. 6, приложение 2). Трябва да се отбележи, че по-голяма част от работата в консервната промишленост (вероятно до 2/3) е сезонна, въпреки че няма детайлни изисквания за оценка на работа на пълен работен ден. Също така е важно да се отбележи, че коефициентите на зависимост в рибарството в България са от същия порядък като тези в ЕС. Въпреки това са значително по-ниски от постигнатите в повечето страни от Европейски съюз, в които има области, занимаващи се основно с рибарство (обикновено 20% или 30% NUTS IV в някои райони в Гърция, Испания и Португалия). Освен крайбрежната ивица на Черно море, България има и разпръсната хидрографска мрежа. Териториалните морски площи на страната (до 12 морски мили) са 6 506 км2. Площта на континенталния шелф е 10 886 км2. Икономическата зона в Черно море – около 25 699 км². Въпреки това по-голяма част от риболова е съсредоточен в териториални води (до 12 мили). Крайбрежната ивица на Черно море в България е с дължина 378 км. Главните рибарски пристанища са две (Бургас и Варна), а някои от по-малките са Созопол, Несебър, Балчик. Улов на риба се осъществява по цялото крайбрежие, но в централните и северни райони основно се произвеждат молюски. Основнта част от улова на българския флот е в Черно море (89.9% от общия улов). Риболовът в р. Дунав, по-малките реки, естествените езера и изкуствените язовири представкява 10.1% от общия улов. Цялото рибно производство (улов и фермерство) през 2005 г. е показано на табл. 5, приложение 2. Риболовният подсектор внася по-голяма част от необходимото техническо оборудване (плавателни съдове, лодки, мрежи и т.н.), но риболовенят флот използва националните морски центрове, за да си осигури пристанищни съоръжения, радарен контрол и др. Общата площ на сладководните водоеми е 65 000 хектара. Тя включва естествените езера, рибарските ферми (садкови стопанства, канален тип стопанства и язовири). Дължината на течащите води у нас е 20 231 км. (планински, хълмови и равнинни реки), 471 км. е дължината нар. Дунав. Оценката на естествените водни източници в крайбрежната зона на България и общо черноморските води е показана в табл. 2, приложение 2. Пълният капацитет за производстово на аквакултури и улов в Черно море, р. Дунав и вътрешните за страната реки и езера е около 30 000 тона годишно (по оценка на асоциациите НАРА и БАР, 2001 г.). Източниците на цаца в Черно море са около 60 000 тона с възможност за улов от 20 000 тона годишно без негативно влияние върху популацията (по оценка на асоциациите НАРА и БАР). Общата дължина на вътрешните за страната реки за риболов е 20 231 км. с водна повърхност 15 000 хектара. И около 50 различни видове риба. Дължината на р. Дунав в границите в България е 471 км. Общата водна повърхност на язовирите в България е 63 664 хектара. (вж. фиг. 1, приложение 3). Според водната си повърхност язовирите са разделени в посочените три групи:
Най-големите държавни язовири (около 250, с обща водна повърхност 29 452 хектара) се използват комплексно с т. нар. разделителни зони, като дефинираните зони са за аквакултури, търговски и любителски риболов. Големите и стопански значими язовири (51, според дефиницията в закона за водите) се използват предимно за любителски риболов и развитие на аквакултури в садкови? стопанства. Малките и средно големи язовири са обект на любителския риболов или единствено за развитие на аквакултури, или единствено за търговски риболов. Максималното производство на риба в язовири епостигнато през 80-те години и е 7 000 тона годишно (около 40% от общата продукция). Системите за производство могат да се регулират от ниво интензивно до полуинтензивно със средна продукция между 1 000 – 2 500 кг. за хектар. Използването на язовирите за производство на аквакултури е от изключително значение особено в районите NUTS IV. В тези райони има повече от 2 500 язовира, много от които са приспособени за садкови стопанства. Повечето от малките язовири са с водна повърхност до 10 хектара и могат да се използват за аквакултури. Те ще осигурят продукция от 2 500 кг. риба за хектар. Язовири с повърхност до 50 хектара имат естествени запаси от риба около 500 кг. за хектар и могат да осигурят обща продукция от 2 500 кг. за хектар. Повечето от по-големите язовири не пресъхват в края на разможителния сезон и по тези причини не са особено подходящи за производство на аквакултури, но интензивността на производството е увеличена. Изкуствените язовири и площите около тях са подходящи за организиране и развитие на рибарския туризъм. Разпределението на собствеността на язовирите в България е показано в табл. 17, приложение 2. Според закона за рибарството и аквакултурите достъпът до язовирите, собственост на частни лица се определя от ползвателя на водния басейн. Структурата на производството на риба в България има специфични характеристики. Секторът по рибарство е особено важен за населението в черноморския район и по крайбрежието на р. Дунав, тъй като в тези региони се явява средство за препитание. През XIX в. и първата половина на XX в. рибарството е било добре развито в някои по-големи реки като р. Марица и р. Искър. За съжаление днес в тези реки освен любителския риболов друга рибарска дейност не присъства. Фермерството в рибовъдството започва силното си развитие в началото на XX в., когато се създават множество сладководни ферми за отглеждане на риба със защитата и подкрепата на държавата. Производството на риба бавно започна да се възражда в края на 90-те години. Като цяло производството на риба зависи основно от 2 фактора – Търговското рибовъдство и Аквакултурите. Търговското рибовъдство се разделя в две главни групи – морско рибовъдство (Черно море) и сладководно рибовъдство (р. Дунав и вътрешните за страната водни източници). Аквакултурите също са разделени в две главни групи – морски и сладководно. Производство в търговското рибовъдство:
Производство на аквакултури: - производство на аквакултури се състои от два различни подсектора – (1) производство на риба в сладководни ферми и (2) производство на риба и молюски в морски ферми, които заедно са приблизително 29% от общото производство. Морските аквакултури включват единствено ферми за отглеждане на молюски и възлизат на по-малко от 1.0% от общото производство. Все още в страната няма морски ферми за отглеждане на риба. Въпреки това морските аквакултури имат добра перспектива за бъдещо развитие, което се нуждае от специални грижи и подкрепа. Сладководното фермерство традиционно е добре развит сектор, но изпитва силна необходимост от преструктуриране на производтсвото в садковите? стопнаства, по-бързото развитие на фермите с мрежени клетки изисква по-големи резервоари, въвеждане на нови видове с ценни стопански качества (есетрови, морска котка, костур, бяла риба и др.). Секторът ще осигури работни места по черноморското крайбрежие и около р. Дунав както и в някои вътрешни за страната региони, с висока концентрация на изкуствени водоеми (язовири) и други водни басейни. Над 7 000 души (по статистики на ИАРА, 2003) работят в сектора, включително рибарите, които практикуват търговски риболов в Черно море, р. Дунав и вътрешните водни басейни (изкуствени водоеми) и производителите от рибните ферми. A.1. Състояние на риболовния флот. Морски риболов A.1.1. Състояние на риболовния флот От 947 регистрирани риболовни плавателни съдове през 2005 в България само 36 са с дължина над 15 м. От друга страна 95% от тях са с дължина по-малка от 12 м. Някои от тези с дължина над 15 м. са стари и неефикасни при работа, поради липса на оборудване и мотори, различни от необходимите за техния тонаж. Флотът е основно съсредоточен в Бургас, Варна и Созопол. Разликите в броя на малките и големите плавателни съдове са значителни (табл. 8 и 9, приложение 2). Общият брой на риболовните плавтелни съдове, регистрирани и извършващи дейност в различни райони на Черно море е даден в таблица 12, приложение 2. Разпределението на възможностите на риболовния флот в България в тонове, сегментите на флота, както и разпределението му по категория тонаж (GT) и категория дължина са показани в приложение 2, таблици: 8 – 9, 13 – 14. Цялостната картина на българския черноморски риболовен флот показва, че броят на малките плавателни съдове значително доминира. А малките плавателни съдове се използват в близките до брега зони. Разпределението на плавателните съдове по пристанища е показано в табл. 15, приложение 2. A.1.2. Морски риболов Оценката на Българската асоциация по рибарство на морския улов за 2005 показва, че той възлиза на 17 940 тона, като най-важните видове сред него са морския охлюв (47,7%) и цацата (40,9%). Според тази статисктика уловът на паламуд е само 6,2% (табл. 10, приложение 2) (БАР, 2005). Според резултатите от това проучване на БАР в сътрудничество с Института по рибарство и аквакултури – гр. Варна запасите от черна мида са около 197 000 тона (БАР, 2005). През същата година БАР проведе и изследване върху състоянието на морските води и статуса на водните ресурси. Морският улов по видове риба е представен на фиг. 9, приложение 3. Морският риболовен подсектор е от значение за заетостта в някои селски региони в определени области на страната както беше споменато по-горе. Рибарството и аквакултурите са важен участник в местната икономика. Рибарството и консервната промишленост осигуряват приходи в следните региони: черноморското крайбрежие – Приморско, бургаски регион – 16,6% работят като рибари, Бяла, варненски регион – 11,9% (табл. 7, приложение 2). В Бургас и Варна има значителен брой, работещи в сектора (677 и 232, съответно), но са с по-ниска степен на зависимост (0,5 и 0,2%, съответно). Общият доход на рибар (с плавателен съд) за 2005 г. е оценен на € 1 850 (фиг. 2, приложение 3). Уловът в Черно море възлиза на почти 63,7% от общото производство на риба в страната, включително и аквакултурите (табл. 5, приложение 2). Според данните на ИАРА разрешителните за риболов в Черно море са:
Уловът в Черно море възлиза на почти 50% от общото производство на риба в страната. Някои от черноморските видове имат сезонен и/или миграционен характер. Други се отбелязват като “домашни” (немиграционни) и са обект на целогодишен риболов:
Най-често хващаните видове в Черно море са малки риби: цаца, хамсия, сафрид и меджид. От общия улов в Черно море този на цаца е почти 75 – 80%. Други риби, които са представени в по-малки количества са: кефал, акула и калкан. Към развитието на улова на тези видове България се опитва да добави и този на хищния морския охлюв/Рапана (Rapana thomassiana). Единствените стабилни популации в Черно море са тези на цацата и морския охлюв. Търговският улов в Черно море за 2005 е представен в табл. 10, приложение 2 и фиг. 10, приложение 3. Според данните на Института по рибарство и аквакултури популацията на цаца в българската шелфова зона е приблизително 60 000 тона и квотата за улов на цаца, която няма да повлияе негативно популацията, е около 20 000 тона годишно (табл. 2, приложение 2). Осъществяване на подобен улов е възможно, но пазарът не е готов да поеме толкова голямо количество продукт, който не е нито с ценни качества, нито е с висока цена. Уловът на цаца е от значение предимно за консервната промишленост: създават се различни по обем и вид продукти – осолена, маринована, сушена и др. видове цаца. Морският охлюв Рапана е единствения черноморски продукт, ориентиран към износ. Според данни на БАР за 2005 г. уловът му възлиза на 47,7% (8 400 тона) от общия (фиг. 10, приложение 3). По настоящем е един от най-атрактивните продукти. Изнася се основно в Япония, но интерес към този продукт проявяват и други пазари. Подготовката на морския охлюв за износ изисква много работна ръка и производствени съоръжения. Най-значимите за черноморския риболов видове са калкан, акула, паламуд, лефер, кефал, есетрови видове и дунавски карагьоз. Запасите от черноморски есетрови застрашително намаля през последните две десетилетия. За запазване на тези видове и възстановяване на запасите от тях (особено моруна) е необходимо те да бъдат защитени от поне 5 до 10 годишен мораториум за цялата област на Черно море, включително всички от други черноморски страни. Уловът на калкан (Psetta maeоtica) днес е обект на квоти, тъй като е необходимо видът да бъде защитен. Динамиката на улова на повечето важни видове по българската черноморска шелфова зона показва стабилно понижение на последния за последните години. Единственият вид със стабилни запаси е цацата (от рибите) и морския охлюв Рапана (от молюските). Създават се въможности за алтернативно приложение на цацата за производство на рибно месо, но приложението им все още е въпрос на бъдещи проучвания. A. 2. Състояние на аквакултурите Наличието на 65 000 хектара водна площ дава големи възможности за развитие на аквакултурите в България. Съществуват два различни подсектора: сладководни рибарски ферми (отглеждане на риба в топла и студена вода) и морски ферми за аквакултури. A.2.1. Сладководни аквакултури Основните видове риба, които се развъждат в България са шаран и дъгова пъстърва. Бял амур, бял толстолоб и пъстър толстолоб бяха внесени в България през 1964 г., а през 1975 г. беше внесен канален (американски) сом. Наскоро в България бяха разработени технологии за отглеждане на някои морски видове. Съоръженията за производство с възможност за отглеждане на сладководни видове са следните: около 30 000 хектара изкуствени язовири, 3 000 хектара садководни стопанства за топлолюбиви видове и 40 хектара канален тип стопанства за култивиране на пъстърви. Двата основни вида (шаран и дъгова пъстърва) се отглеждат също така и в мрежени клетки, потопени в изкуствени язовири. Тези клетки са изградени през 70-те и 80-те години и са с обща водна повърхност от 14,4 хектара. Производството на риба в тях е повече от 4 600 тона годишно (1982-1983). През последните няколко години се наблюдава тенденция за изграждане на нови ферми с мрежени клетки за отглеждане основно на шаран и дъгова пъстърва, а също и на есетрови видове. Възможностите на тези производствени съоръжения за отглеждане на стопнаски значими видове са големи. При аквакултурите в България доминира полу-интензивното отглеждане на поликултури на шаран, бял амур, бял толстолоб и пъстър толстолоб, а също така супер интензивното отглеждане на монокултури в мрежени клетки; култивирането на дъгова пъстърва в канален тип стопанства е интензивно, а в мрежени клетки - супер интензивно. Други видове, които се отглеждат са щука, европейски и американски сом. Водната площ, използвана във фермерството е около 35 000 хектара. Видовете, които се отглеждат във фермите са предимно шаранови – повече от 45% от общата продукция споредо фициалните данни в страната. Шаранът (Cyprinus carpio) е най-често отглежданата риба в традиционното фермерство в топловодни водоеми и възлиза на повече от 32% от общото производство на аквакултури през 2005 г. Други 13% от общата продукция представляват други шаранови видове, отгелждани във ферми (предимно пъстрия толстолоб – най-често отглеждания вид в топловодни поликултури). Производството на дъгова пъстърва е съсредоточено основно в планинския регион около гр. Смолян в южната част на страната, където се прилага най-вече отглеждане в канален тип стопанства. Стойността на продукцията след продажбите през 2005 г. беше около € 3.5 млн. В сектора бяха ангажирани около 250 души. Най-големите производители на пъстърва са пъстървовите ферми в районите на Доспат, Девин, Кричим и Залтна Панега. Те са вертикално интегрирани в консервната промишленост и маркетинговата дейност. Общата цена на продукцията е около € 2.3/кг. при системи за производство от канален тип или мрежени клетки. Това производство изисква прилагането едновременно на Добрите производствени практики и системата HACCP с вноса на специална рибна храна с високо качество и добре балансирана гранулирана храна. Други видове обект на отглеждане във фермите са сомови видове (сом - Sillurus glanis, Ictalurus punctatus), бяла риба (сулка - Sander lucioperca) и щука (Esox lucius). Отглеждането на посочените видове се засилва и има добри перспективи. Производството на естрови риби е най-бързо развиващият се подсектор при аквакултурите през последните 6-7 години. Фермерите в България постигнаха значителни успехи в отглеждането на есетрови риби в мрежени клетки, потопени в изкуствени водоеми. Основните видове есетрови, които се отглеждат са следните: руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), сибирска есетра (Acipenser baeri), техни хибриди, моруна (Huso huso) и дунавска чига (Acipenser ruthenus). A.2.2. Морски аквакултури Основният вид отглеждан в морското фермерство е черната мида, чийто дял възлиза на около 4% от общото производство на аквакултури за 2004 г. и около 2% от средното производство за 3-годишен период. Наблюдава се стабилна тенденция за развитие на производтвото при морското аквакултури. През първата половина на 2005 г. бяха регистрирани осем нови ферми за морски аквакултури – шест от тях за производство на черна мида и две за кафяви водорасли (Cystoseira sp.). За периода1982 - 1989 с гореспоменатите производствени съоръжения бяха получени 12 000 – 16 000 тона риба годишно. След 1990 г. се наблюдава тенденция към понижаване на производството (табл. 1, приложение 2). Анализът показва, че с ефективно управление и ускорено развитие производството може да достигне до 20 000 тона (сладководни и морски аквакултури). Производството на аквакултури (в тонове) за последните няколко години е показано на таблица 18, приложение 2. В производството на аквакултури има две доминиращи производствени системи: ферми на базата на садководни стопанства за отглеждане на шарани и ферми от канален тип за отглеждане на пъстърви. И двата вида се отглеждат в мрежени клетки, потопени в различни изкуствени язовири. Някои ферми за отглеждане на пъстърви са преустановили производство и каналите в стопанството са пресъхнали. Поради икономически и маркетингови съображения някои шаранови ферми работят при пълен капацитет на стопанството. Съществуват възможности за увеличение на производството в тези ферми – напоследък продукцията им възлизаше на около 1 500 кг./хектар. Оптималното ниво за производство на риба в шарановите ферми без да се оказва негативно влияние върху околната среда е около 3 000 – 3 500 кг./хектар. Производството на аквакултури се обуславя основно от вътрешния пазар. Според изследване на МЗГ – ИАРА проведено съвместно с БНАРА общата продукция за 2005 г. е оценена на 8 200 тона, а стойността на продажбите на стопанствата е повече от € 9 млн., като включва 1 562,2 тона пъстърва и повече от 6 600 тона шаран и други видове (фиг. 12а, приложение 3). Във фермерския подсектор през 2005 г. са били наети 250 работника в пъстървови ферми и около 5 000 в шаранови. Фермите, в които се отглеждат пъстърви са концентрирани главно Родопите в южна България. Отглеждането на шарани е съсредоточено предимно в региони с ниска надморска височина. В четири от тях (Пловдив, Стара Загора, Хасково и Ямбол) заетостта е около 70% от общата заетост при шарановите ферми. За същата година наетите работници в производството на аквакултури, ангажирани пряко във фермите са с годишен приход € 1 850 – 2 000 (фиг. 2, приложение 3). Каталог: files -> library -> ops files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013 ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма " ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество" Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|