Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Мислех днес да ви свиря. Казвам: С пеене и със свирене не се маже. Като направите другият път хубава превръзка, да нямате никаква болка! Тогава ще свирим и ще пеем.

Общ окултен клас

ХVI година

20. лекция

14. април 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ВЪЗМОЖНОСТИ В ЖИВОТА

Добрата молитва.

Ще прочета няколко стиха от ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ ­ от началото до 9 стих:

Павел, слуга на Исуса Христа, призван за апостол и отреден да проповядва Благовестието Божие, което Бог отнапред беше обещал чрез Пророците Си в Светите Писания за Своя Син, Господа Исуса Христа, родил се по плът от Давидовия род, а по Дух открил се със Силата на Освещението посредством Възкресението от мъртви­те и чрез Когото ние получихме Благодат и Апостолст­во, за да привеждаме в Негово Име във вяра всички народи, между които сте и вие, призваните от Исуса Христа ­ благодат и мир от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа на всички вас, които сте в Рим, възлюблени от Бога, призвани за свят живот.

Преди всичко, благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички вас, за чията вяра се говори по цял свят, понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас.

Имате ли тема? (Нямаме.) Пишете за следващия път върху темата РАЗЛИКА МЕЖДУ БОГАТСТВО, ЗДРАВЕ И МИСЪЛ.

Сега да направим едно упражнение. Вдигнете дясната си ръка хоризонтално напред и постепенно я вдигайте нагоре, като постоянно я следите с очи. Главата си няма да обръ­щате ­ само с очите си ще следите движението на ръката. После бавно снемате ръката напред до хоризонтално поло­жение. Няма да упражнявате врата си, а окото. (Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка.)

Ще ви прочета един пасаж от ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ. Не започам с пълното изречение, а изхвърлям две думи.

Учителят прочете от посочената книга от 210 страница на края и 211 страница:

Да не изпаднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки. Само Божест­вената мярка е в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление, без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди-кой си млад момък?

Значи ние не сме свободни да изкажем мнението си. В този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина ­ ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тя вече представлява завършен резултат на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, тази картина веднага ще внесе едно друго, изопачено понятие.

Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се омъжи, тя вече не е свободна.

И при религиозните вярвания е така ­ щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните поста­новления. ­ Сега се задава въпросът защо:

­ Защото не познава Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват, и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки които правят водата нечиста ­ тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста ­ те внасят подобрение в тази вода. И единият резултат и другият се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.

Грешките, това са възможности в живота ­ ваши или чуж­ди, те са възможности за развитие. Всяка грешка сама по себе си е едно богатство ­ едно богатство, което не е употре­бено на място. Имахме една машина за рязане на трева и на­скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, напра­вили една грешка ­ турили ръчката така, че тя не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил ръчката на място. Онзи, който носил машината, и той казва, че била на място, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Изпра­щам машината на друг техник и той веднага намери къде е грешката. Грешката е много малка. Но как е станала тази грешка? Онзи, който точил, казва, че той не е направил тази грешка, и онзи, който носил, и той казва, че не е направил грешката, а грешката станала. Казвам: Как е станала тази грешка, че машината сега се движи обратно? По-рано като я тикаш напред пред себе си ­ върви и реже тревата. Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.

Та понякога ние изопачаваме порядъка на нещата, създа­ваме си някое затруднение в ума и казваме: този човек е лош. Лошият човек има един висок стремеж. Този човек иска пътя в живота му да се подобри, иска да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, но не избира средства. Иска да се издигне, иска да стане богат, или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не подбира сред­ствата за това. Има едно средство, което обикновено хората избират ­ старото средство. Например такова старо сред­ство е когато един петел пее на земята, а някой път ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той ще се качи на естрада, както съм сега аз, ще се изпъчи, ще си вдигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3-4 пъти и събере 4-5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: «Туй се казва кукуригане, пеене!» Ще почне да ходи по земята, и за да покаже, че е кавалер, ще намери едно зрънце и почне къкъкъкъ ­ той се опери, остави ги да клъвнат зрън­цето. Пак намери друго и пак почне къкъкъкъ.

Вие ще кажете: «Той е петел, той не е разумен!» ­ Не, много е разумен, ето какво казва: «Съжалявам, че нашите прадеди са въвели многоженството, дотегна ми ­ де да имаше и друг петел, та да живеем като братя, разумно! Аз съм един петел, а те ­ десетина кокошки; аз искам да има друг да оцени моето пеене! Ако имаше и друг петел, та двамата да пеем, щеше да има състезание и вие щяхте да разберете тази работа по-добре.» По някой път съм наблю­давал петли ­ спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път пък и двамата са борци. Погледнеш ­ започнат да се бият, наоколо се събират кокошките, бият се, разкървяват си гребените. Винаги гледат да закачат гребените, понеже гребенът е горе. Погледнеш ­ и на единия, и на другия гребените разкървавени. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят ­ единият от тях е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Напред вървят, няма никакъв спор.

Добре сега, петлите се борят, ами когато хората се борят? Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изклю­чителни в живота. Има известни грешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие пътувате в един автомо­бил или в един влак. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са насреща ви. Туй не зависи от вашата воля, а от инерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката ­ и вашата, и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. При всички сблъсквания, които стават с вас, не взима участие мисълта ви. Това е механическо сблъскване. При всяка постъпка, в която мисълта ви не взима участие, движението изпреварва мисълта ви ­ това движение е меха­ническо. Вие сте извършили тази постъпка, преди да сте мислили. Например вие опарите ръката си и веднага я дръп­нете. Това движение вие правите без да сте мислили. Това движение следва механически. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори.

Казвам: Във всички вас протичат механически процеси и вие всички трябва да умеете да се справяте с тях. Например някой ви говори нещо и вие имате желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка простъпка. Често са ми казвали: «Ти сляп ли си?» После казват: «Глух ли си?» А трябва тъй да се казва: Ти сляп ли си ­ намери си грешката! Тия, малките грешки, внасят във вас един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата ­ съмнявате се там, дето не трябва. Например ще бъде ли уместно, когато се качите на гърба на един слон, който няма никакъв товар, да мислите, да се боите, че може да му пречупите гръбнака? Но ако се качите на гърба на една муха, може да є строшите гърба. Ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувствува вашето тегло.

­ Настрадин ходжа, защо падна тъй?

­ Е, паднах от покрива.

­ Ти не виждаш ли, защо не внимаваш?

­ Хаталък (злополука) стана.

­ Ти трябваше да внимаваш, то човек така може да си счупи крака.

­ Но както виждаш изкълчих го.

Среща го друг и той ­ как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва:

­ А бе от вас никой ли няма който да е падал. Паднах!

Ама защо падна ­ знаеш, какво ще кажат хората за това, ами твоето достойнство се понижава, какво ли не казват. То се е понижило вече ­ паднал си, изкълчил се крака ти, всичко вече станало. Това питане ­ защо падна, как падна е губене на време. Често като дойде някой при мене, ме пита, какво бил в миналото. Казва: «Какво съм бил в миналото?» Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе на миналото в една епоха на култура в Небето, стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар той стана на говедо, за да постигне целта. Питате сега какво сте били в миналото. Че какво сте? ­ Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш всички хора, да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък на другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: «Той ли ­ аз го зная, какъв е долармаджия. Еди-кой си, само лъже, всички лъжат. Не искам, да го видя?» Защо не искаш да го видиш? И в първия и във втория случай това са непроверени неща. Аз наричам това декламация. Вземете някое дете, декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотво­рение, детето го декламира, много добре. Но тъй е писал поетът ­ детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пак декламира. Не е виновно детето! Мислите дето Славейков писал: «Ой винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам.» Какъв морал има тука? «Ой винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам». Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: «Ой винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам.» Аз така бих го поправил.

Питам сега: Кое е по-хубаво ­ по плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш? Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото, както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто, че ти вече си дошъл до едно съзнание, казваш: «Не става тази работа тъй! То с пиене на винце не става!» Питаш: «Де е умът да дойде и да помогне?» Първото нещо е много мъчно ­ да се освобо­диш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае само един кратък период от време. Човек трябва да се остави свободен, да не се критикува. Направиш една погрешка, кажи: За добре е! Направиш едно добро, кажи: За благословение е! Направиш грешка, кажи: За добро е! Остави всички други разсъждения, всичката филосо­фия. Кажи: За добро е! Направиш едно добро, кажи: За благословение е! Какво ще стане. ­ Често виждаме, че някои хора са много нервни. ­ Нервният човек е човек с капитал, произведенията си няма къде да ги продаде. Тази енергия се е набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел ­ отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила ­ това няма да правиш, онова няма да правиш! Върху тия неща ти отдавна си мислил. Да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето? ­ Елементарни неща ­ вземете яденето и знаете как да ядете. Няма защо да разправяме на хората как трябва да ядат, няма защо да разправяме как трябва да мислят. Когато искате, вие всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите. Аз съм забелязал хората ­ когато имат добро разположение, те имат добро отношение помежду си. Гледаш ­ когато е разположен, в постъпките му, в погледа, в отношенята, в думите му, има нещо. А когато е неразположен, той и да иска, винаги има нещо, което го спъва.

Та казвам: Както в една машина, и тук първо трябва да се премахнат малките препятствия. Всеки образ може да събуди едно определено състояние, едно малко подвижване. Мръд­неш си ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете, туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш на едно или друго място. Произволно правиш някои движе­ния. Или седиш и не знаеш как да си туриш краката. Защо войниците турят краката си един до друг? Защо не ги отпус­кат, ами стоят мирно и краката им са с допрени пети? Че те правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката си на едно място. Като станеш сут­рин, ти туриш краката си напред, ръцете на кръста ­ трябва да знаеш, защо правиш тези движения. Кое положение тряб­ва да заемеш сутрин като станеш?

Аз често съм внимателен като разговарям с някого ­ внимавам в думите си. Така разговарям с две сестри, които искат да си купят часовник, давам си мението за часовника, който искат да си купят. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи, слуша и казва, като си купят те нов, да дадат на нея някой стар, понеже тя никога не е носила часовник, иска да носи. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник да си го туриш. Аз като казах туй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: «Значи на мен Учителят ми окача на врата сте­нен часовник ­ тогава мога и без часовник!» Значи аз искам да є кажа, часовник на тебе не ти трябва, ти и без часовник можеш. Аз това направих, за да ви го кажа. Това не е правил­но ­ аз нямам право да є туря стенен часовник; нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е правилно. Но понеже искам да ви дам един пример, затуй се намесих в разговора. Това не е правилно, аз се коригирам. И тогава казвам на сестрата: Ти почакай малко ­ понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имаш хубав часовник. Но и тук има още нещо. Казвам: По този начин нещата не се поправят. Не окачай никому на вра­та стенен часовник, не давай и лъжлива идея да вземе билет от лотарията, че тогава да стане. Ти може да направиш това ­ вземи на тази сестра един часовник, купи є го, подари є го, за какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет. Кажи, направи го ­ свършена работа! Разго­варят си две сестри ­ премълчи, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае, кой го праща, изпълни едно желание ­ ще се свърши работата.

Казвам: Вие често постъпвате като мене. Похвалявам ви, че правите грешки като мене, но и поправяйте си грешките като мене! Това сега не е грешка. Ако на мен ми окачат един от тези часовници и той върви точно, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят точно. Сега аз по адвокатски мога да се защитя: Тия часовници, хронометрите, вървят точ­но, малките часовници не показват така времето, както голе­мите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората, понеже с накърняването на техните чувства вредим и на себе си ­ винаги има едно отражение. Това което направим на другите, ще се върне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират ­ ако ти дадеш една тема написана на френски, професорът ще я коригира с червено мастило ­ еди коя си дума не е напи­сана правилно, глаголите не са турени на място, съществи­телните, прилагателните, местоименията не са на място. Вие ще кажете: «Това е индивидуален начин на изложение.» ­ Аз толкова години говоря и не съм намерил начин как да се изразявам. Гледам какво са писали писателите ­ намерил съм много малко българи, които говорят правилно. Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е верна. Но това вече е мисълта.

Та казвам: Не се спирайте върху нещата, не се влюбвайте в нещата. Обичайте нещата, без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата на вашата мисъл ­ няма нищо по-свободно от човешката мисъл, тя е най-свободното нещо. На второ място: Няма нищо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободните енергии са светлината и топлината, те могат да отидат навсякъде. Всич­ки същества, от малки до големи, обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлина трябва да дадете толкова, кол­кото трябва. Защото има топлина, която е повече, отколкото трябва. Има и светлина, която е повече отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина човек изгаря. И тъй, казвам: Мъжът може да осле­пее, жената може да изгори. Когато казват, че мъжът бил изгорял, според тази теория това не е верно ­ жената изгаря. Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.

Та казвам сега: Тъй както хората се намират в едно рели­гиозно общество ­ в едно духовно или окултно общество ­ те може да си създадат хиляди злини, без да знаят и без да искат. Гледам ­ колко пъти хората са неразположени. Може да се изпрати някому една лоша мисъл ­ ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен. Той може да попадне на друго място. Сега във вас има желание да се издигнете. Трябва да се учите, да учите!

Каква е разликата между милосърдие и благост? Ще ви дам обяснение. Благоста е начин, по който Бог щедро одарява всички същества, без разлика ­ Бог сипе Благосло­вението Си върху всички живи същества. А в милосърдието у Бога има друго качество, че Той иска да влезе в положението на онези, падналите низко същества, да им помага. Не само да им даде отгоре благословение, но да им помага в тяхната немощ. Това е Божието Милосърдие. У вас трябва едновре­менно да дойдат и благостта и милосърдието, да подкрепят всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. По някой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: «Дай на този беден човек десет лева.» ­ Дайте му! А вие бръкнете, десет лева ви се виждат много и му давате един лев, деветте лева спестявате. Иконо­мия правите! Но има нещо, ти като вървиш, то ти казва: «Ти защо не изпълни това, което ти казах?» Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? ­ Връщаш се, търсиш този беден човек ­ няма го. Сега какво трябва да направиш, как да си поправиш грешката? Вие как бихте поправили грешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, девете лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш девете лева, понеже нямам време да те чакам ­ ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: «Може друг да ги вземе.» Който ще да ги вземе, мене вече те не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям девете лева на плочата. Като направите една грешка, оставете де­ветте лева на плочата отгоре! Нищо повече. А вие вървете по пътя си.