Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Понеже мнозина се заеха да дадат описание на съби­тията, които ни бяха добре известни, тъй както ни бяха предадени от очевидци и служители на Словото, реших и аз, след като грижливо ги проучих от начало до край, да ти ги опиша, уважаеми Теофиле, за да узнаеш здравата основа на Учението, на което си бил поучаван.

В дните на Ирода, царя Юдейски, имаше един свещеник от групата на Авий на име Захарий, а жена му беше от Ароновите потомци и се наричаше Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, като изпълняваха безпорочно всички Господни Заповеди и Наредби. Те нямаха деца, понеже Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. Веднаж, когато Захарий служеше пред Бога по реда на своята смяна и му се беше паднал жребий, както беше прието, да влезе в Храма Господен, за да покади, а през това време цялото множество се молеше отвън, яви му се Ангел Господен, изправен от­дясно на жертвеника. Като го видя, Захарий се смути и бе обзет от страх. Ангелът му рече: «Не бой се, Захарий, понеже молитвата ти бе чута, и жена ти ще роди син, и ще го наречеш Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му. Защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и спиртни напитки и още от майчината си утроба ще се изпълни със Светия Дух; и ще обърне към Господа Бога мнозина синове Израилеви.»

Ще ви говоря за живота ­ за един живот, който аз наричам разумен, за музикалния живот. Когато Бог създаде човека, човек трябваше да влезе в пътя на човечеството. Тогава казва Писанието, че Бог създаде Небето и Земята и Земята беше неустроена. И човекът, който е създаден и той е неус­троен. Сега се строи човекът ­ сега е строенето на човека. Иде една нова фаза в живота, при която не можете да направите нито крачка напред без разумното сърце на човека ­ без разумното или мислящо същество на човека, без мисля­щото музикално сърце на човека. Сега аз няма да ви говоря за музиката като изкуство, за външната страна на музиката, а за музиката, като проява на живота. Вие не може да схванете великото в живота без музика. А тя е турена във вашия говор ­ именно там са турени тия струни. Животът се изявява като дойде говорът ­ всеки говор започва с музика. Мнозина искат да живеят без музика. Но ако ти не знаеш да говориш и ако в говора ти няма музика, ти не може да се облагородяваш. Сега някой казва: «Аз мисля, че имам любов към музиката.» ­ Но че имаш любов към музиката, това не е мисъл! Искаш да бъдеш учен човек ­ това не е мисъл. Искаш да бъдеш силен човек ­ това не е мисъл. Искаш да бъдеш богат човек ­ това не е мисъл. Искаш да бъдеш свят човек ­ и това не е мисъл. Това са резултати. Святият живот, богатият живот, ученият живот ­ това са резултати. Вие не знаете какво представлява богатството, знаете само външната му страна ­ ще имате хубава къща, ще бъдете хубаво облечени, но това е само резултат. Вие не знаете на какво се дължи богат­ството. Или на какво се дължи сиромашията ­ и това не знаете. На какво се дължи учеността?

Та казвам: Онези, които са проповядвали, проповядвали ли са лесно този Път? Казват: «Повярвай и ще бъдеш спасен!» ­ Спасението е едно нещо, разумното сърце е друго нещо. Ти може да бъдеш спасен, това е друг въпрос, но трябва да служиш на Бога, сърцето ти трябва да е разумно, трябва да мислиш! Човек не може да служи на Бога, ако не мисли. И не може да мисли, ако не е музикален ­ не музикален като изкуство. В музиката като изкуство има цели теории за про­изхода на гамите, даже самите музиканти не ги знаят. Те не владеят тези гами, не знаят как се образуват. Но питайте един музикант какво означава мажорната гама, ще ви каже, че това е една основа, откъдето започва музиката, да кажем до мажор или ми мажор. Тази музика обаче още не е живо­тът. Музикантите вече са превърнали музиката в средство за преживяване, в средство за препитание. И слабата страна на религията също е там, че тя се употребява като начин за преживяване. Да може човек, без да му говорим, да има дове­рието на хората е хубаво. То е така, но това не е религиозен живот ­ да знаеш да свириш на хората, това още не е музика. Ще пееш и ще свириш на себе си! Аз бих ви препоръчал не да кряскате отвън, а да пеете със затворена уста и да слушате гласа си ­ отвътре ще слу­шаш, ще приглушиш гласа си. Ти казваш: «Господи Боже мой!» Кажи го музикално! Какво значи Господи? ­ Този, който е слязъл долу, Той е основата на всичко. Значи ще мислиш: Бог е основата, на която тряб­ва да се съгради животът. Ако не можеш да схванеш Господ като основа на живота, ти нямаш твърдата почва, на която да стъпиш. А искаш да постигнеш нещо ­ как ще го постигнеш? Ако в живота си имаш музика, ти имаш основа, можеш на нея да градиш. Нямаш ли музика, ти нямаш основата, не можеш да градиш. В живота има и радости, и скърби. Но в музиката ти не може много да се смееш и да скърбиш ­ щом се смееш, щом пееш и се смееш, ти не си музикант. В музиката ти не може да се смееш. Помнете го: Истинският музикант не е начумерен ­ щом се начумери, той не е музи­кант. Ако е сериозен, ако е много загрижен ­ не е музикант. Ако много се кикоти, ако е много радостен ­ не е музикант. Музикантът мисли. Той няма никакъв страх, иска да даде ход на Божественото. Той е свързан с една идея. Но той иска туй, Божест­веното, да излезе навън. Радва се ­ има вътре в себе си една радост, а не отвън. На мнозина музиканти липсва нещо съществено ­ и на капелмайстора, и на диригента липс­ва същественото. Щом се разгневиш, ти вече не мислиш. Ти ще оставиш всекиго да пее свободно. А и той, капелмайсто­рът, също трябва да е свободен. И онези които пеят, и онези които дирижират, те всички трябва да мислят. Щом като погледне капелмайсторът онзи, който пее, той да знае какво искат от него. Той трябва да бъде капелмайстор! Искам вие да бъдете капелмайстори!

Отвън никой не може да ви научи да пеете ­ отвън само може да ви се дадат условия. Вие казвате: «Аз пет пари не давам за него!» ­ Пет пари не давате, защото не мислите. Честолюбивият човек не мисли. Грубият човек не мисли. Алчният човек не мисли, той се съмнява. Честолюбив си, защото не мислиш; груб си, защото не мислиш; алчен си, защото не мислиш; съмняваш се, защото не мислиш. Обез­надеждаваш се, защото не мислиш. Не ти вървят работите, защото не мислиш. Всички нещастия в света произтичат от това, че човек не мисли. А той не мисли, защото не е музи­кален. Господ му дал толкова богатства, а той седне да мисли обичат ли го хората или не го обичат! Гледайте му ума! Иска да знае дали хубавите дрехи, които носи, хората ги харесват или не ги харесват. Адам, който беше в рая, имаше една дреха, която не оценяваше и като го съблякоха, изгуби тази дреха. Защото когато сгреши, той изгуби музиката, а като изгуби музиката, видя, че е оголял ­ като изгуби музиката, скри се под храста. Дойде страхът ­ Адам престана вече да мисли. За пръв път се появи страхът. Казва: «Изгубих онова, хубавото ­ хубавото в мене изчезна!» А и Ева, другарката, и тя се скри. Хората казват, че Адам започнал да мисли ­ той само е осъзнал своята загуба.

Сега вие сте в света и не мислите, че сте изгубили нещо. Вие мислите дали ще се спасите ­ това не е мисъл, а чувство, това е страх. Мислиш как ще прекараш живота си на земята, откъде ще вземеш да ядеш и да пиеш! Това не е мисъл, туй имат и животните. И всяко животно, като дойде, погледне ­ не мисли, а чувствува, че има нужда. Пък и ти не знаеш какво да правиш. Вчера наблюдавам котката ­ дават є едно парче сирене, а тя не го яде. Казвам: Може сиренето да не е хубаво ­ тя го натисна с крак, като че иска да каже «не е за мене». Посочих є да вземе сиренето, тя го хвана с двата крака, казва: «Не го давам, как искаш да го вземеш!» Това е една политика на чувствата.

Та казвам: Вие всички сте остарели понеже сте изгубили музиката ­ без нея не може да се подмладите, помнете това! Каква е тази музика, която имате? ­ Вие сте мълчаливи, не пеете. Как ще изпеете ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ? Аз не искам като пеете да мислите за пари. Един артист не е музикант, той е надничар на музиката. Според мене един капелмайстор не е музикант, той не разбира нищо от музика. Ако беше музи­кант, той щеше да бъде образец във всичко. А той си обича чашката, пие, ругае, псува ­ в него няма музика. Аз ви говоря сега за една музика, която изключва всички недъзи ­ щом музикантът има недъг, той няма тази музика, за която ви говоря. И вие
¤ µ §   ­ ! " # $ % & ' ( ) * + , - . / 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 : ; < = > ? @ A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z [ \ ] ^ _ ` a b c d e f g h i j k l m n o q эяяяr s t u v w x y z { | } ~  Ђ още не сте музикални. Вие имате основа за музика ­ музиката не е чувство, тя е една способност, вло­жена от Бога, дарба е това. Чрез музиката трябва да се урав­новесят всички сили, които човешката душа има. Това може да стане само в тази област на музикалния свят. Ангелите идват отгоре с песни, за да трансформират Божествената енергия. И досега още песента, която те са пели, разлюлява целия свят и всичко се поправя.

Та казвам: Вие искате Христос да ви спаси. Че когато Той с учениците си отиде в Гетсиманската градина, пяха там един Псалом. Вие сега не можете да запазите онова, което сте придобили, понеже, не обръщате внимание на музиката. Ти първо ще седнеш ­ в музиката има една основа. О-то показва условията, които Бог ти е дал, туй е гласната О. А-то показва по кой начин ти трябва да изпълниш задълженията, които ти са дадени в живота. Ако вземете в египтяните тази линия на буквата А, тя е линията на вечността. Едно движение отгоре надолу, това е законът на инволюцията. Така написано, туй е законът на инволюцията, това е А. И евреите имат тая буква. Това е техният Алеф ­ A. Ние А имаме като гласна, у тях е съгласна. Евреите ходиха в Египет, Моисей ги учє в Египет. Те не можаха да научат музиката и не я взеха за основа. Те я имат само като украшение ­ само да се изпее една песен на Господа, като че Той се нуждае от това! Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце, ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си Ти ще пееш и духът ти ще пее. Я ми кажете сега де е сопранът в човека? ­ Душата пее сопран ­ Духът пее бас, умът пее тенор, а сърцето пее алт. Следователно трябва да имаме един квартет. Духът пее баса дълбоко. (Учителят пее ниско като басист ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ, след това пее същото като тенор.) Това е вече умът. Казвам: Какво пее Духът? ­ Пее ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ. Душата само приглася, душата подкрепя. Вие казвате: «Не зная какво да пея, не съм вдъхновен. Трябва да дойде Духът.» Духът иде. Ти чакаш да ти кресне отгоре ­ което иде отдолу, то е Духът. Отгоре ще дойде туй тънкото! И ти тогава казваш: «Духът дойде и обърна работите с главата надолу!» Не е така ­ така пее душата, така не пее Духът! Къде ще пее Духът? ­ После в музиката има неразбиране ­ не мислете, че аз искам само да критикувам нещата. Неразбиране има! Посветените са пели по един начин, понеже музиката е излязла от светилището, излязла е от посветените и адептите на човечеството. И като е влязла в обществото тя е станала като обикновена жена ­ този я целуне, онзи я целуне и тя вече изгуби своята чистота: и красотата изгубва, и чистотата изгубва, и музиката изгуб­ва.

Да кажем, че имате 2/4 такт. Какво е 2/4 такт? Или имате 4/4 такт ­ това е част от времето. Сега в музиката трябва да знаеш каква част от времето да предадеш на всяка една част. Например пееш БОЖЕ МОЙ ­ Колко време ще продължиш? ­ Не може да пееш изведнаж бързо ­ ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ ти не може да пееш бързо. Има си места, където трябва да пееш бързо. Сега в музиката вие искате да пеете бързо ­ бързото пеене отпосле ще дойде. Ти първо ще изградиш основата на Разумното в себе си. Ще се спреш. И всички със затворена уста да пеете. Вземете основният тон ДО. Кой е най-ниският тон, който можете да го вземете? ­ тонът, от който по-долу не може да слезете? (Навън гърми.) Този гърмеж показва каква енергия се събужда. Това е Духът ­ като дойде тази енергия в душата. Вземете сега най-ниското ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ. Няма да ви дам тона, всеки да вземе този тон, който може ­ най-ниското, което можете да пеете. (Всички пеем.) Сега вече има повече хармония.

В пеенето има една такава страна: Понеже има някой вещества, има някои мисли, които са корави, на тях трябва да пеем мелодично. А в човека има и някой желания, които са много меки ­ на тях пък ще пеем хармонично. Хармо­нията организира, засушава. Мелодията овлажнява. Някой път, да кажем, може в тебе да има едно състояние, което се дължи на сухотата. Следователно, ще пееш мелодия. Когато в тебе има много влага, много чувства, тогава пък ще внесеш хармонията. Хармонията е, която изсушава и дава на нещата възможност да растат. В тебе ­ в твоя ум, в твоето сърце ­ не може да се съгражда, ако няма хармония. Там може да има условия ­ мелодията е едно такова условие влагата да дойде. Но хармонията вече е един разумен акт на Божественото в тебе, което ще накара мислите и желанията да растат в тебе, и да започнеш да разбираш защо си дошъл на земята. Вие мъчно можете да се оправите защо сте дошли. Аз може да ви поставя на изпит. Но много мъчно е човек да каже защо е дошъл. Пък аз поставям този въпрос защо си дошъл на земята? ­ Дошъл съм за нещо, има програма защо съм дошъл. Не е чак толкова мъчно да разбера защо съм дошъл. Мъчнотията за вас е в следното: В музиката има една страна ­ там всичко е възможно. Аз може да ви говоря за неща, които може да станат, но ще станат в бъдеще. Сега аз и да искам няма да ги направя ­ може да ги направя, но не им е времето. И двете неща са верни. Но по-верно е, че не им е времето. Или, че не може да се направят. Казвам: На вас ви трябва светлина. Аз обяснявам това приблизително по след­ния начин: Вие влизате в един салон. Представете си, че в този салон има наредени други ученици и всички са в тъмно. Вие влизате, блъскате се на едно място. Има блъскане. Блъс­кате се навсякъде. Защо се блъскате ­ понеже няма светлина. Като влезете в училището, вие още от вратата трябва да поч­нете да пеете. Кой от вас е влизал с пеене? ­ Колко души има, които като влизат да пеят? Има, може би, някой да е пял. Вярвам тъй спонтанно ­ колко души с влизането си са запели ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ? (Пее ниско.) Казвате, че туй още не е правилно. Ако е за пеене, така не се пее. Аз ще изпея ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ. Ако правилно пея, аз мога донякъде да го проверя. Отивам някъде ­ някой седи и си работи нещо, но работата не му върви. Аз съм забелязъл, като не ми върви някоя работа, спра се и попея на тази работа веднаж, два, три, четири пъти. Минат една-две минути ­ попея си. Току погледнеш ­ в ума дойде една светлина, погледнеш и целият предмет стане ясен. Лесно става работата.

Та казвам, ще взема двама души от вас и ще им дам два конеца. Ще закрепим една свещ и ще я завържем с конците. Щом се доближите до горящата свещ, ще дойде синият цвят. И като ви пея гамата, аз мога да произведа в свещта всички цветове на дъгата. Как ще си обясните това? ­ Същото става и с човека. Всяка мисъл, която се явява в нюанси, си има свой цвят ­ на твоите мисли и на твоите чувства ти ще туриш съответния цвят. Цветовете са храна на душата ­ светлината е храна за душата; и топлината е храна за душата. Всички възвишени неща са храна, с която човешката душа трябва да се храни, за да може да успее в живота. Ако мислите да храните хората с обикновена храна, то е загубена работа! Казва: «Дай ми да ям!» ­ Трябва да се научиш да се храниш със светлина, да се храниш със цветовете. Храна са те! Кръв­та на човека не е само боядисана, а съдържа съответната храна. У всички има желание да се хранят. Вие се храните ­ музикално ще се храните! Всеки музикален тон също съдър­жа храната на съответния цвят. Такъв опит ще направим в бъдеще. Туй поне ще можем да направим ­ но не сега, сега е невъзможно, в бъдеще ще можем туй да докажем. Някой път ще повикаме някого от вас, на когото му е мъчно. Той няма да казва защо му е мъчно, а ние ще му посвирим и ще видим как със свиренето ще се промени състоянието му.

Казвам: Музиката е един правилен начин за саморазвитие, самоусъвършенствуване на човешката душа. Когато Господ дойде в човека и започне да работи, на него му става весело, започва да пее. Ако не пееш, ти не вървиш във верна посока. Новият живот започва с правилното разбиране. Тогава твоя­та мисъл е хармонична и твоите постъпки са хармонични. Ти слушаш в себе си своите мисли, своите чувства и своите постъпки, които са хармонични. Който и да дойде, не може да те раздразни. Никой не може да раздразни един човек, който пее ­ като пееш, никой не може да те раздразни, понеже който и да дойде, ще се измени. Писанието казва: Няма да умрем, а всички ще се изменим. И онзи, който дойде да те дразни, щом дойде, ще забрави, че е дошъл да те дразни. Ще ви приведа един пример. Един апаш чул, че една певица е много богата и отишъл при нея с намерение да я обере. Като отишъл там, тя започнала да пее и той слушал, слушал и забравил за какво е дошъл. Казва: «Ще си загубя занаята!» Като отиде там, той забрави за какво е дошъл, отваря си сърцето, и не обира. Дори извадил от джоба си нещо и го оставил на певицата. Казва: «Ще си загубя занаята ­ лошото е, че не само не я обирам, ами и давам нещо.