Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Ако пък някому се е родил син, който, виждайки всички грехове на баща си, не върши подобни неща [...] той ще бъде жив.

На вас често ви се проповядва за Любовта, но вие имате за нея смътно понятие. Това, което вие разбирате не е добро. Хубаво, питам: Ако един ден вие родите един син разбойник, а казвате какъвто бащата, такъв и синът ­ у вас има едно противоречие. Защото от един грешник баща може да се роди и един добър син. Като четете там, в Библията, имате такива примери. Казвам: Откъде произтичат противоречията в живота? Ние се спираме частно само върху някои прояви. Но тук принципно какво се разбира под "яде в планините". ­ Когато някой човек яде и мисли за себе си, че е някакво божество, че е особен човек, той яде на високите места. Тогава тук се показва един горделив човек. Или "гледа на идолите си" ­ това е един човек, който има няколко милиона в банката, който се покланя на своите пари, който има една къща и се уповава на нея. Това е онзи, който има няколко сина и се уповава на своите синове и дъщери. Онзи, който се уповава на това, че е министър или чиновник някъде. Как мислите вие, ще влезе ли той в Царството Божие? После като вземете съвременния живот, ония тънкости, които се забелязват. Казвам: Светът направи опити с калугери и не успя. Направиха се опити да се оправи света само с калуге­рици ­ не успя. Съедини калугери и калугерици ­ пак не успя. Само с калугери не върви, само с калугерици ­ пак не върви, съберат се калугери и калугерици ­ пак не върви. Как ще се оправи светът, кажете ми сега? ­ Има един начин. Родите калугерчета, не върви, родите калугерички, пак не върви. Хората още не са открили един метод за поправяне на света. Да родиш един син ­ та той той може да е разбойник! Може бащата да е разбойник, пък да роди един праведен син ­ няма полза. Може бащата да е грешник, а синът да е праведен, това остава за сметка на сина ­ синът ще живее, бащата ще умре. Казвам: Ако бащата е грешник, а синът праведник, бащата ще умре, а синът ще живее. Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, а синът ще умре. Питам: Какво се постига с това? ­ Не се постига туй, което бащата иска.

Защо се женят хората? В Библията се казва, че Господ като видял Адама, казал, че не е добре човек да бъде сам ­ работата му е много, трябва му помощник. Или аз бих го казал другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака ­ че преди Ева, той имаше един крак и една ръка. Като дойде Ева, туриха му още един крак и една ръка; станаха две ръце и два крака. С един крак и с една ръка беше Адам. Как ще разберете това? Ако го разберете буквал­но, ще кажете: «Как е възможно Господ да направи човека с един крак? Тогава аз бих ви запитал: Ако човек може да лети във въздуха без да си маха ръцете, без да си движи краката, ще кажете, че самолетът лети ­ той има крака и крила, лети, а човекът се носи от самолета. Казвам: Този въпрос аз няма да разрешавам ­ аз не искам да го разреша, но казвам: Вие, ако и да се родите от един праведен баща, щом грешите, ще умрете. Ако се родите от един грешен баща пък сте праведник ­ вие ще живеете. Трябва да имате много широки възгледи и ако изпълнявате Волята Божия, вие ще живеете.

Сега как ще приложите това? Приложете този пример на вас! Не искам сега да го изяснявам ­ как ще си го изясните? ­ Ти си женен, жена ти казва: «Ти си мъж, давам ти пет лева да изхвърлиш това куче навън.» Той ще каже: «Аз ти давам 25 лева ти да изхвърлиш кучето.» И жената изхвърля туй куче. Питам: Кой е по-благороден­ жената или мъжът? В дадения случай жената взима кучето и го хвърля. Кой е по-благороден? Ами че когато ние отиваме да обръщаме хората, какво правим? Нали някои евангелистки проповедници, пък често и вие, ходите да обръщате хората, да хванате някоя мазна риба. Казвате: «Той е учен човек, благороден, къща има, доста е богат!» Тук има наши проповедници, които дове­доха много мазни риби, но като дойдоха, те задигнаха и туй, което имаше. Казва: «Ние го обърнахме, Учителю, той е вече наш, тръгна по Бога! Той е един първокласен долапчия.» Дойде този долапчия и казва: «Нали имаш Любовта Христо­ва?» Казвам: Любовта Христова, която имам е за мене, но за да те ползува твоята любов, трябва да идеш и да вземеш от Любовта Христова ­ както функционира в мене, така и в тебе да функционира. Мен сега не ме интересува вие как постъп­вате, но ако съм на ваше място, аз никога няма да да взема такава мазна риба. Ще ида да намеря някой болен човек, който е от тези парии, които са в Индия. Пт си струва да про­повядваш на бедните, отколкото на учените.

Един малък опит показва, че вие всички треперите за кожата си. Гледам тук, на Изгрева, турили бодливи телове с по 300 метра места. От Новото учение са тия с бодливите огради, с по триста метра за праведните на Изгрева! Първо­начално ­ казват ­ да имало за всички братя по 300 метра да си купят, че иначе 10-15 декара де ще съберат всички братя. Според мене това не е в Божествения път ­ че в мозъка между една клетка и друга има голямо разстояние! А какво е разстоянието между слънцето и планетите? ­ Между Мерку­рий и слънцето, между Венера и слънцето, между земята и слънцето има милиони километри. Братята и сестрите тряб­ва да бъдат на милиони метра разстояние, за да живеят добре. А вие ще ги турите по на триста метра, за да има места за всички братя! Туй място не събира всички братя. Пък после ходеха да проповядват да дойдат всички да живеят тук на Изгрева. Сестрите казват: «Елате да видите, как живе­ят на Изгрева.» Как живеят? ­ Както другите. Отличавате се по едно, че носите големи пръстени със скъпоценни камъни; с гирлянди, с венци, с фракове ходите, велики идеи имате у вас, че сте синове Божии, избраници, че сте в една окултна школа и ще поправите света. Всичко туй се бърка във ваши­те умове. Пък и ходите да разправяте, че дошъл един Учител, от Господа пратен. ­ Че съм пратен от Господа това е моя работа, то не е ваша работа ­ дали съм пратен или не, не е ваша работа. Ваша работа е дали вие ще изпълните туй, което казвам или не. Аз не съм срещнал нито един от вас, който е готов на това. Аз съм опитвал, опитвал, и съм намерил само един човек, който изпълнява, и това съм аз ­ каквото кажа, изпълнявам го. Но нито един ученик не е изпълнил това, каквото съм казал. Казва ми някой: «Това е невъзможно.» Казвам: Елате да видите, как е възможна тази работа. Казвам: Скъсай това въже! Казва: «Не мога да го скъсам.» ­ Аз ще ти покажа как се къса това въже. ­ «Не може, човек трябва да е глупав ­ как ще се скъса това въже? Аз взимам игла и късам от въжето конец по конец. Казва: «И аз мога да го направя.» ­ Че аз ти казвам как се къса! Започ­нете да късате нишка след нишка! Като ви казвам да попра­вите себе си, не ви казвам да скъсате въжето. Започнете да мислите, за да видите ония нишки които са станали причина да се заробите в света! Ние сме роби на известни желания ­ желания, които не са наши. Едно дете дошло около тебе, завъртяло се веднаж. Дошло второ, и то се завъртяло, трето се завъртяло и се образувало едно въже, което не можете да скъсате. Пак трябва да дойдат 500-1000 деца, да се завъртят в обратна посока и да отвъртят този конец. Ако вие имате една игла, какво трябва да правите? ­ Ще късате конец по конец, докато скъсате всичките нишки на въжето, за да се освобо­дите!

Вие казвате: «Аз не съм най-големия грешник!» ­ Аз бих желал да срещна между вас най-големия грешник. Аз бих желал да срещна и най-големия праведник. По средата хора­та не ме интересуват. Големият грешник по-лесно може да се изправи, отколкото малките грешници ­ човек с малки пре­грешения много мъчно може да изправиш. И човек с много големи добродетели също много мъчно може да внесеш в Царството Божие ­ човек с най-малките добродетели лесно може да влезе. След като живеете дълго време, вие почвате да мислите, че сте много добри. Ще дойдете до положение да мислите, че не сте толкова добри, колкото сте мислили. И тогава ще дойдете до края. Вие мислите, че сте много добри. Аз разсъждавам ­ по някой път мисля в какво съм добър. Дали са ми пари и аз ги раздавам на хората. Те не са мои. Проповядвам Словото, но и туй Слово не е мое. В какво се състои моята доброта? Донесат ми ядене ­ защо го взимам? ­ Понеже имам интерес да ям. Донесат ми хляб или мляко и аз ще мисля, че съм им направил благодеянние, дето съм ял от тяхното ядене. Но аз си имам интереси. Когато онзи ми носи млякото, аз гледам какво има скрито зад млякото. Или когато идва някоя мома и ми дава цвете ­ срещна някоя мома, даде ми едно цвете, има скрита мисъл. Или щом ме срещне една мома и ми каже: «Харесваш ли ми дрехите, шапката, обущата?» ­ Има нещо скрито зад нейните обуща, шапка, дрехи. Тя се облича, за да се продава. Тя е търговец и всякога ще те изиграе ­ всеки, който купува стока от млада­та мома е изигран и всеки който купува стока от младия момък е изигран. Това е моята философия! Туй е, което аз зная. Казвам: В Новия живот вие искате да живеете с разбиранията на стария живот, а при туй да бъдете и благо­угодни на Бога. Това е немислимо. Мислите ли, че ако някой, който е крал пари и ми даде една торба със злато, ще ми направи добро? Казва: «Да ти подаря една торба!» След туй ме хванат и хайде в дрънголника!

Вчера една сестра ми казва: «Погнусила съм се от мъже­те.» ­ Защо ­ питам. Срещам един мъж и ми казва: «Погну­сил съм се от жените.» На кого да вярвам? И двамата говорят право. Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти. Та казвам: Бог изисква сега от нас ­ не механически, а по Закона на Любовта изисква. Аз не бих ви говорил за това, но някои искат да поправят Изгрева. Вие правите същата греш­ка, която един наш брат( направи, който е сега в Полша. Сега го взимам за пример. Него тук едва го накарахме да завърши университет, но у него се заражда идеята да вземе докторат. Писа той върху една тема и мисли да иде в Полша, та за три месеца доктор да стане. Рекох: Ти тая работа обмис­ли ли я хубаво? ­ «Да ви прочета тезата!» Казвам му: Няма защо да ми четеш тезата, писал си върху Дунавския въпрос. Казвам му: Обмисли ли хубаво? Казвам: Хайде опитай! Той отиде, но не за три месеца, не за шест месеца, но и година, и година и половина мина, а той минава сега една криза ­ не му дават хората докторат! Всички професори му дават книги по тезата му ­ да учи, да поправя. «Ще ме подлудят тия хора!» Няма да го подлудят, но трябва учение, знание! Не е така лесна работата! Тук имаме сестри, които ходиха в странство, в Италия, да обърнат хората ­ мислеха си, че като кажат няколко думи, ще ги обърнат. Не се обръщат така тия хора! Пише един брат от Америка, казва: Да напишем една исто­рия на Учителя ­ откъде е роден, на колко години е, къде се е учил, че да разпространим Учението. ­ Няма нужда! Ако е за историята на един Учител ­ вземете историята на Христа. По-хубава история няма ­ историята на Христа, на Исуса, как идват мъдреци от Индия да му се покланят. Каква друга история ще пишете? Ще кажете сега за щестлавие, че някой учител се родил в България. В България никой учител не се е родил. ­ Учителите не се раждат! Тъй си говорят хората. Къщите им се правят тук, но Той не се ражда в България. Там в Америка се заинтересували. Казва: «Даже една американка държала лекция, в която казала, че обиколила света и намерила само двама учители ­ единият бил в Индия, а другият ­ в Сърбия.

Отче наш.