Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе
Изтегляне 2.51 Mb.
|
|
Сега мълчаливо вие вземете СОЛ, ДО, горно МИ, долно МИ, ЛА. Изпейте ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ! (Всички пеем три пъти ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ.) Когато майката се моли, казва: «Господи, помни моето детенце!» Майката взима много хубава терца когато се моли за себе си, тя тогава взима терца и казва: «Помни и моето детенце!» Та в пеенето ще турите мисъл! Без правила! Никакви правила! Не че в музиката няма правила, но ако по правила пеете, нищо няма да научите без правила ще пеете! (Учителят пее ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ. Пее го в различни вариации.) Като пеете, ще мислите, ще кажете: «Ние не сме слушали тия неща.» Ще кажете, че сте слушали по-хубави неща, но такива като сегашните не сте слушали. Че сте слушали по-хубави неща не отричам, но такива неща като сегашните не сте слушали. Ако дойде един артист, той ще каже: «Аз съм пял от Бетховен.» И аз, ако свиря, веднаж може да го изсвиря, втори път не може да го изсвиря. Ако свиря Бетовен, ще туря толкова качулки, че ще се чудят. Аз зная от къде го е взел. В своите симфонии той описва борбата на човешкия Дух, но е пропуснал много неща, които не е турил. Хората си мислят, че ги е направил много хубаво. Но да мислим, че няма какво повече да се тури [...]( В музиката няма защо да се борим със светлите сили. В музиката има хиляди неща, които могат да се пеят и за които може да се пее може да пееш за цветенцата, може да пееш за изворите, може да пееш за въздуха, може да пееш за мушиците, за някое бедно дете, за много неща; може да пееш за човешката душа, може да пееш за човешкия дух, може да пееш за човешкото сърце. Ако пееш за твоето сърце, което минава през бури, тия бури ще млъкнат щом повикам Господ на помощ и запея, бурите на сърцето веднага утихват. По този начин ще улесните вашето развитие. Това няма да отлагате за идната седмица, а още като станете утре сутрин направете опита за десет минути още щом се събудиш, изпей си каквото ти дойде на ум. Не някоя хашлашка песен, а както ти дойде, създай в себе си ако ти дойде нещо, което вече си слушал, не повтаряй нещата, а изпей нещо за Господа или за слънцето. Криво-ляво го изпей. Няма да те държат отговорен, че не си пял хубаво. Като станеш няма да мислиш какво ще пееш и какво ще ядеш. Не мисли за яденето! Като дойдеш до яденето, трябва да му пееш. Няма защо да четеш молитви, а ще изпееш НЯМА ЛЮБОВ КАТО БОЖИЯТА ЛЮБОВ или САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ Е ЛЮБОВ! Ще изпееш КОЛКО Е ХУБАВО ТОВА ЯДЕНЕ. (Учителят пее.) „Колко е хубаво това ядене, което днес ни дават. Колко е хубаво това ядене, което днес ни дават, дават, дават, с радост ние ще го приемем и добре ще го посрещнем.“ Ако седнете цялото семейство жената и децата седнат и попеят, почне жената, децата, всички почнат да пеят на туй ядене. Пейте, Господ ни е дал! Я ми кажете, ще има ли тогава в къщи такива неприятни чувства. Двама души се скарали Учителят пее „Ела братко днес да се примирим, и двамата да служим на Господа. Ела, братко, днес да се примирим и двамата да служим на Господа, на Господа!“ И те веднага ще се примирят. «Ама аз ви прощавам!» оставете тези прошки! Не мислете, че с тях ще се оправдаете! Че криво сте разбрали това или онова криво си разбрал, понеже не мислиш. Щом започне да мисли с разумното си сърце, човек вече право мисли, и сърцето трябва да мисли. Та казвам: В музиката ще приложите. Не ви го налагам, но като станете, ще попеете каквото знаете, да видим какво ще придобиете за десет дни не че светии ще станете, но най-малко половината от сегашния ви товар ще се смъкне от гърба ви. Невидимият свят ще каже: «Приложили са вече нашата система на пеене, нашата школа.» Туй вече е система на пеене да може да учите. И което можете да прочетете върху музиката,, то е все хубаво, учете. Вие ще бъдете свободни от всичките правила по един нов начин. Правила ще дойдат. По-хубави правила ще дойдат. Нека сега да се оформи у вас желанието. Тогава имате О основа, И показва разрешението. А показва товар. Имате А, О, И. И винаги дава разрешение. О е основа, а А е разтоварване. В музиката тия слогове разрешават мъчнотиите. Основата можеш да намериш чрез О. Чрез А ще знаеш колко да се разтовариш, а И е целта. И-то определя нещата. И значи е прогрес. И-то показва всички онези киселини с които хората се подквасват, или онова в музиката, което дава тласък, към възвишеното, благородното. Всичко това започва със звука И. Сега няма да мислите как да го разберете. Не искам да го разберете! Аз искам да мислите музикално, да се освободите от страха. Не се сравнявайте, да кажете: «Чакай, и аз ще му покажа, че мога да пея.» Когато пееш, не се сравнявай с никого. Признавай, че имаш известни дарби. Ти развий този капитал, който Бог е вложил в тебе. Тия, страничните хора, са слушатели, те са свободни да мислят каквото си искат. Не им се сърди! Всеки е свободен да мисли за тебе каквото си иска не се сърди, то е музикално. Да кажем, той мисли, че не съм добър певец. (Учителят пее.) „Аз зная, че ти не ме познаваш и си мислиш, че аз не зная да пея. Но един ден ще видиш аз как добре ще захвана да пея добре и тогава ще ме слушаш.“ «Няма да му пея един ден и аз на тебе ще се посмея и ще те нахокам.» Туй знаете да пеете! В това вече аз отстъпвам, ще ме извините. Аз това го имитирам, не мога да го направя, правя го малко изкуствено. А когато вие някой път го правите, много майсторски, музикално го правите. «Как не те е срам така да говориш за мене?» Сега музикално как ще ми изпеете «Сестра, не те ли е срам тъй да ми говориш?» Аз ще пея така: „Дълго време мислих какво да ти кажа, най-после ти се засмях. Наскоро баща ми нещо донесе и половината от това аз ти давам.“ Всички трябва да имате една богата душа да пееш на един човек. Ха изпейте нещо. (Учителят пее ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ.) Това е слизане надолу. В съзнанието си ще слизаш до Бога, който е слязъл по-долу от всичко. Ти слизаш до Него и Той ще ти даде тогава подтик. Но законът е верен. Когато дойдеш в страданието, като дойдат големите мъчнотии, големите скърби, в такива скърби човек се обновява. Бог винаги дава на скърбящата душа. Музикално тя слиза и той є дава нещо. Той є казва: Мисли и пей. Не ти казва друго, но казва: Мисли и пей. Мисли и пей. Мисли и пей и работата ти ще се уреди. Нагоре като идеш ще се уреди работата. Сега мислиш как ще се уреди работата като пееш. Като пееш, ще се уреди работата. Като мислиш, ще се уреди работата. Трябва да работиш. Ръцете, краката, всичко туй като пееш, те знаят как да работиш. Ние като не пеем, те не могат да работят. Сега музиката е като едно възпитателно средство. Като пееш, почнеш по един начин, не го харесаш втори, трети. Ти се спри на онези тонове, които харесаш. «Ама не пея!» Остави всичко това! Има нещо в човека, което мисли. Като започнеш да пееш, в човека има един човек, който мисли и той веднага ще дойде на помощ. Свири и пей! Трима човеци съставят един човек. Единият човек е на физическото поле, той обича работата. Другият е в астралният свят, той обича да чувствува, обича ядене и пиене. А третият е в Божествения свят, той мисли. Като започнеш да мислиш и да пееш, ти вече имаш този Божествен човек, той е главата на нещата. Трябва тогава да додеш и да въздействуваш на човека в астралния свят, в света на чувствата. Въздействувай и върху човека на физическото поле, на човека, който обича да работи. Всички те, като се съединят, веднага образуват целия човек. Сега ние сме в преходен свят. Светът представлява този, астралният човек. Първо започваме от физическото поле. Тия хора ги докарваме в астралният свят. Децата живеят чист чувствен живот, и едва у възрастните хора, като минат от 33 години нагоре, сегис-тогис ще се яви свежа мисъл. Много малко хора пеят и мислят. Хайде да изпеем още веднъж ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ значи ще слезем до основния тон. У вас основен тон е онзи, от който по-долу не може да се слезе онзи тон, до който може да слезете, той е основният тон. И музикално да пеете! Той е музикален тон, от там ще започнете, той е камертонът за човека. Всеки човек си има свой основен тон, свой камертон. ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ. Добрата молитва. Общ окултен клас ХVI година 23. лекция 5. май1937 г., сряда, 5 часа сутринта София-Изгрева
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК Отче Наш. За следния път вземете темата СИЛНИ И СЛАБИ МИСЛИ. Каква беше основната мисъл на миналата лекция. (За разумното музикално сърце.) Ще прочета 14 глава от Евангелието на Марко от 66 стих нататък: Докато Петър беше на двора, дойде една от слугините на първосвещеника и като го видя да се грее на огъня, взря се в него и рече: «И ти беше с Исус от Назарет.» Но той се отрече, като каза: «Не зная и не разбирам какво говориш.» И излезе навън, в предния двор; и петел пропя. А слугинята, като го видя пак, започна да говори на ония, които бяха там: «Този е от тях.» И той пак се отрече. След малко тия, които бяха там, пак почнаха да говорят на Петър: «Ти наистина си от тях, защото си галилеец и говорът ти прилича на галилейския. И той започна да проклина и да се кълне: «Не познавам този човек, за когото говорите.» Тогава за втори път пропя петел. И Петър си спомни думите, казани му от Исуса: «Преди още петел два пъти да пропее, ти ще се отречеш три пъти от Мене». И заплака. При четенето на този текст от Писанието, вие веднага ще си извадите заключението, с което може да си помогнете. Казвате: «Колко слаб човек! Да се отрече!» Трябваше ли да се отрече? Че тази слугиня всеки ден идва при вас! Дойде ви някое нещастие, и вие веднага се усъмните. Кога идва нещастието? Нещастието на Петър дойде с това, че той си мислеше, че неговият Учител е силен, а го хванаха и вързаха; и като дойде слугинята и го запита не е ли от тях, той се отрече, като каза: «Не съм.» Слугинята всеки ден ви плаши няма вече да се съобразявате с нея! Бръкнеш в джоба си, нямаш пари и ти си от тях. От кои? От бедните. Ти вече не искаш да бъдеш беден, започваш да търсиш богатство, отричаш се от истината. Ти дойдеш до мъчните задачи и не можеш да ги разрешиш веднага виждаш, че си невежа. Невежа си, това понякога е хубаво да не знаеш да лъжеш, да не знаеш да крадеш, да смяташ, да омотаваш хората, свободен си. Ти започваш да се отричаш: «Не е потребно невежеството!» Знай, то е потребно в този свят! Казвам: Всички хора страдат от много знания. Станеш сутрин, неразположен си духом не знаеш причините. Причината се крие. Още като видиш един човек, ти казваш: Този човек не ми е приятен, не ми е симпатичен, не го обичам!» Да ви обясня. Вие не разсъждавате философски. Да вземем една котка тя обича мишката, симпатична є е, но минава покрай някоя жаба, не я обича. Жабата е свободна. Когато котката не обича жабата, жабата е свободна. Когато котката обича мишката, щом я хване, тя не е свободна. Сега вие всички искате да ви обичат заслужава ли си? Та няма да имате никаква свобода! Според вашите разбирания, най-голямото изобилие е в обичта да ви обичат. Капитанът обича войника: «Войник ела насам, от коя рота си?» Каквото каже, войникът трябва да слуша. Познавате човека. Заслужава ли си капитанът да те познава? Заслужава ли си полковникът да те познава? Заслужава ли си подполковникът да те познава? Заслужава ли си фелдфебелът да те познава? Всички те опознават, искат да си поговорят с тебе и ти вече не си свободен. Но като казвате, че искате да ви обичат, в това се крие една друга идея. Вие искате да бъдете най-малко ефрейтор, или искате да бъдете най-малко офицер с една- две звезди, взводен, след туй фелдфебел, домакин. Е, това вече е нещо друго! Запитали един войник кои са народните врагове и той казал, че народните врагове са капитанът и фелдфебелът. Та казвам: Във вас е заложена мисълта, каквото искате, каквото кажете да стане. Хубаво каквото кажете да стане! Но това значи и другите да кажат нещо и той каквото каже да стане. Ами на тебе каквото ти кажат, какво става? Например съдията съди някого. Съдията е много добър и почтен. Но и подсъдимият на почит седи. Той си има гвардия от едната и от другата страна, седи по средата, но не е свободен човек. Казвам: Вие искате свобода в какво се състои свободата? Свободата е в това да не те познават котката да не те познава като птичка. Свободен си, когато имат да взимат от тебе, да не те познават като те срещнат, да не знаят, че имаш да даваш. Ако знаят, веднага ще кажат: «Войник, от коя рота си?» Колко войника имате в една рота? Трябва да даваш всички тези отчети ако не ги даваш, ти си отговорен. Държат те отговорен. Ще трябва да си чистиш пушката; ако намерят някакъв дефект, ако намерят, че не е чиста, или че копчетата не са чисти веднага под арест. Как тъй да не си ги изчистил? Как тъй пушката да не е изчистена? Ще прегледат и ако намерят нещо в безпорядък хайде в ареста. Вие казвате: «Колко са груби!» Всеки ден ние това вършим. Ти си неразположен че с мислите си, с желанията си ти вършиш същото. Ти постоянно спираш своите желания. «Войник, от коя рота си?» Ти питаш от коя рота си, от кой взвод. Има четири взвода, Първи, втори, трети, четвърти. От кой взвод си? Или пък от коя рота си? Кое е онова, което ви е потребно? Всяка сутрин трябва да имате една нова мисъл. Новото в света, което иде, освобождава човека. Старият е вече изнемощял в природата, старите са изнемощели по единствената причина, че онова, което са имали, са го дали. Казват: «Ами защо да е така?» Това е в реда на нещата. Онази торба, която е изпразнена, е стара. Пълната торба, е важна, защото има съдържание. Та казвам: Когато вие направите някому едно добро, вие сте празна торба. И ако не осъзнаете този закон, да занесете тази торба някъде и да я напълните със злато, вие нямате знания. Станете сутрин, неразположен сте, казвате: «Нещо ми липсва, неразположен съм. Защо? Изпразнена ви е торбата торбата останала сама. Понякога вие искате да останете сами. Знаете ли какво е самота? Самотата е една празна торба. Ти трябва да бъдеш сам, но да имаш пълна торба със злато. Искате хората да ви обичат, имате злато, но когато торбата е пълна, тя е по-ценна, отколкото когато е празна. Сега това са все аналогии, сравнения. Понякога вие правите аналогии, сравнявате хората. Казвате: «Този е добър, онзи е лош.» Обаче вие трябва да имате ясна представа какво е лош човек? Лош е всеки човек, който живее за себе си. Какво означава думата лош? Буквата Л, означава, че има стремеж, но този стремеж е за самия него. Той иска всички условия да съдействуват за неговото добро. Лошият човек се отличава с една черта, че той не обича да лъже като го питаш, ще си каже истината. Казва: «Да си кажа мнението.» Казва: «Ти си много добър човек.» Това е човешко разсъждение. Често казваме: «Ти си много добър.» Или: «Аз не съм много добър.» Добър съм. Някой казва: «Не съм много лош.» Лош съм. В дадения случай под лош разбирам, че обича да живее за себе си. Идеш някъде, не те почитат хората, ти се засегнеш. Защо? Че Господ не е създал тези хора да ти отдават чест като войници. Ти тогава вече си на мястото на един офицер, или на мястото на един взводен, или на мястото на един фелдфебел, подпоручик, поручик, капитан, майор, подполковник, полковник, генерал, генерал-лейтенант. Този човек е свободен всеки човек е свободен. И ти само тогава си свободен, когато не искаш от хората да ти отдават чест свободен си, когато хората не искат да им отдадеш чест. Някой път хората искат да те почитат по тяхному. Дойде войникът пред офицера, застане мирно, казва: «Слушам, господин полковник!» Ще го накарат да се обърне три-четири пъти, ще го нахокат, че не знае да си удря краката. И когато говори полковникът, или капитанът, или фелдфебелът, никой няма право да говори, понеже с това се нарушава дисциплината. Вие искате да заповядвате, нали? Ако човек знае как да направи нещата, колко възможности има в него? Ако сте ефрейтор, знаете ли колко възможности има във вас като ефрейтор? Колко души са подчинени на един ефрейтор? 10 15 души. Значи един ефрейтор има 10-15 възможности. Един взводен има двойно повече възможности. А фелдфебелът има цяла рота, може би от сто души нагоре. Вие искате да заповядвате, нали? Започнете оттам, отдето трябва. Ако аз искам да заповядвам, първо ще ида да извадя десет житни зърна, ще ги взема, ще ги насадя като войници на една права линия и като мина оттам, ще им кажа: На всички заповядвам! Ще казвам: Ти си войник. Ще направя преглед и ще видя, че някое зърно е по-голямо, друго по-малко. Аз сега ви предавам някой неща, разбирайте ги! Вие искате да станете силни в света. По този път, по който вие вървите, няма нищо сигурно. На какво се основава вашата сила? Силата си винаги може да изгубите. Така трябва да разбирате нещата. Следователно рибата е силна, докато е във водата щом излезе вън от водата тя вече е слаба. Птицата е силна, докато е във въздуха щом излезе от въздуха, е слаба. Човек е силен, докато мисли. Мисълта е средата за силата ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето може да ви помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да му дойдат на помощ. Та в Божествения свят, ако ти мислиш, не може да ти се случи авария винаги ще ти дойдат на помощ. Това значи да имаш една връзка! Та пазете вашите връзки не правете връзки, а пазете връзките си! Не можете да направите някоя връзка, безпредметни са връзките! Каква полза ще имате, ако направите връзка с един беден или с един болен човек в болницата? Той очаква вие да му помогнете. Щом се запознаете с него, той няма да оправи вашите търговски работи, нито ще оправи семейните ви работи. Но ако се запознаете с някой богат човек, тогава семейните ви работи може да се оправят. Ако се запознаете с някой учен човек, той може да хвърли светлина. Ако се запознаете с някой, който нищо не разбира, какво ще допринесе това за вас? Сега вие ще кажете: «Да не се ли запознаваме с хората?» Вие се поставяте вече в друга категория. Полковникът се запознава с войниците. В сърцето не му е приятно като срещне войници да му отдават чест. Той като върви, един войник го срещне отдаде му чест, друг войник му отдаде чест. Някой път енергията на полковника се предава на войника, някой път полковникът като не може да срещне някой войник му става мъчно, а у войниците има желание да не ги срещне полковникът или капитанът. Като ходи, войникът иска да е свободен. Мене ми са се оплаквали като срещнеш един офицер, не си свободен трябва да вдигаш ръка. Или пък някой път минал войникът и не го видял може да се случи да мине полковникът зад гърба на войника и понеже войникът не го е видял, може да го накаже. Как да вижда отзад? Помнете: За вас няма никакво оправдание! Както при този войник. Трябва да знаеш това. Знаеш не знаеш трябва да знаеш! Войникът трябва да вижда като върви, той трябва навсякъде да се озърта, да се оглежда отдалече, дали не иде неприятелят. Полковникът е неприятел. Онзи е войник, когото не може да изненадат. Той е войник на пост като върви, хвърля око насам, натам. Полковникът също е готов. Та и вие сега да не ви изненадат вашите войници! Да не ви изненадат условията! Станете сутрин, неразположен сте. На какво можете да го отдадете? Имате неразположение едно неразположение може да се дължи на физическите условия, да се дължи на храната, която си приел; може да се дължи на нечистия въздух; може да се дължи на атмосферните енергии, които функционират. Едно неразположение може да се дължи и на отношенията, които имате в семейството си или в обществото. Неразположението на един ученик, може да се дължи на това, че не е научил уроците си в класа ще го изпитват и ученикът е неразположен. Сега това са обикновени разсъждения. Вие искате да бъдете силни. Човек може да бъде тогава силен, когато в него царува Доброто. Човек може да бъде тогава силен, когато в него царува Любовта. Силен човек е онзи, в когото царува Истината. Три неща трябва да царуват като станеш силен, да признаеш властта на Любовта, властта на Мъдростта и властта на Истината. Тогава ти си силен човек. Като станеш силен, сутрин ще те срещне Любовта и ти ще є козируваш. Ако пък сутрин като станеш искаш да заповядваш, ти си слаб човек. Че какво ще заповядва онзи офицер, който бяга от бойното поле. Какво ще прави? Войникът е хвърлил пушката какво ще прави онзи офицер, когато всички войници, го напуснат. Заповедта тогава не струва пукната пара. Ако вашите войници са се обезглавили, положението ви не е добро. Коя е причината, че войниците ви бягат? Тия войници бягат, понеже ти не си ги обичал. Тия войници бягат, понеже, ти не знаеш как да заповядваш. Не си ги оставил свободни. Като намерят слабата ти страна, те ще те турят на изпитание. Казвам: Вие сега сте от ония войници. Вие сега не сте благодарни на онова, което Бог ви е дал. Ето аз какво наричам благодарен човек срещне те някой, обиди те. Този, който те обижда, той вече ти е началник. Двама войника може да се ругаят и двамата се ругаят, и двамата се обиждат, но и двамата са с еднакви чинове; единият казва и другият казва. А като те срещне полковникът и те ругае, ти ще мълчиш и ще казваш само: «Тъй верно, господин полковник!» той ти казва: «Ти си магаре!» Ти казваш: «Тъй верно, господин полковник!» «Ти си сволоч!» «Тъй верно, господин полковник!» Казвам: Може да ви обиди само вашият началник. Вие ще потвърдите значи. Ако не му кажете «тъй верно», пак сте виновен. Аз и друг път съм ви привеждал този пример. Изправили един крадец пред съда, а той от село Чатма(, варненско, от една област, Горшика, дето обичат много да крадат. Аз ги наричам горшичко поколение. Като минат отнякъде, ако не могат с ръка да откраднат, с крака си ще откраднат; де откраднали овца, де коркой (пуяк) и кой го откраднал все чатмяни ще бъдат. И тъй, съдят един чатмянин, съдията му казва: «Не ви ли е срам с туй ваше село да се поправите с тия кражби!» А той казва: «Господин съдия, ние сме хора прости, говеда, а пък вие сте наши братя и ни прощавайте!» Как ще го осъди съдията? Аз ви привеждам този пример, вие се смеете, но това не помага. Мене не ме интересува този Чатманец. Какво ме интересува? Казвам: Днес Чатманец ли ще бъдеш? Днес капитан ли ще бъдеш? Офицер ли ще бъдеш или ще бъдеш човек, който е дошъл да учи? Хубаво, нямаш власт, мъчно ти е. Казваш: «Не съм на почит между хората!» Значи ти не си турен още да заповядваш на хората. Разправя ми един капитан, турили го на сръбският фронт, казва: «Аз не оценявах един мой войник. Мисля си, тия войници са такива будали, много лошо мнение имах за тях.» Но го раняват на фронта, всички войници го изоставят, връща се само този войник, взима го със себе си, макар че сърбите стрелят по тях. Казва: «Изнесе ме човекът, спаси ме, изнесе ме на гърба си, оттам насетне си измених мнението за него. Този войник ме изнесе и ме спаси.» Казвам: Ако вие не сте толкова смели да спасите себе си, казвате: «Да го спаси Христос!» Тогава трябва да си съставите за Христос друго мнение. Този офицер казваше: «Аз имах любов към войниците. Видях, че имат човещина.» «Аз като човек трябваше да го изнеса!» Тъй казва войникът. Та питам сега: Защо Христос минава за прост войник? Вие мислите Христос за генерал. Хубаво, в това няма никакво противоречие, да го мислите за генерал. Но тогава какво ще бъде вашето мнение за един генерал, който вдига войника и го изнася? Високо мнение ще имаме за този генерал, който се връща да вземе войника, да го носи, да го спаси. Този генерал, ние ще считаме за гениален човек. Той е готов да даде помощ на своите войници не на здравите войници, а на онези, които имат нужда от него. Сега да се върнем към същественото. Голямата опасност, пред която сега сте изправени, се състои в следното: Вие сте като княжески синове. Баща ви е богат, имате всички удобства, имате слуги, на които можете да заповядвате. Но този живот няма да върви все така. Условията ще се изменят, вие ще останете сами, ще ви се отнемат всички добри условия, с богатството ще изчезне и почитта към вас. Какво ще правите тогава? Имате една задача. Имате в живота един човек, който ви е направил голяма пакост. Сега провидението го е поставило в голяма нищета, унижение. Вие минавате покрай него. Какво трябва да направите? Теоретически трябва да направите така, че да му помогнете. Как ще му помогнете? И в този човек вие трябва да изучавате нещата. Ако в този човек се пробуди съзнанието му, той ще дойде при вас и ще каже: «Ще ми простиш! Аз съм ти направил много голяма пакост, съзнавам го, Господ ме постави в тези мъчителни условия.» Извинява се човекът. Ти в душата си може да злорадствуваш и да кажеш: «Туй ти трябва!» Но ако кажеш така, няма да мине много време и ще ти дойде някаква болест и тебе Господ ще постави в същите условия. Тогава ще дойде онзи, на когото имаш да даваш, и ще ти каже: «Хак ти е!» Какво означава «хак ти е»? това е една неразбрана дума. Хак означава право. Тази дума не е българска. Отнемай и къде има хак. Господар дал на своя слуга хака има да му дава нещо. Ние сме дошли на земята не само да съставим за себе си представата, че идем да търсим щастието в света. Щастието ще дойде отпосле. На първо място идват задълженията. Едно малко дете, момиченце, задължението му е да обича баща си, майка си, братята, сестрите си. Ако туй момиче или момче, не обича майка си и баща си, братята и сестрите си, казвам ви, където и да мине в света, то ще се възпита, но ще има да прекара много големи горчевини. Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата OOK2-izbrano -> Цялото и частите добрата Молитва Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи” Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата Изтегляне 2.51 Mb. Сподели с приятели:
|