Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Някой път искате да обичате всички хора, обаче Законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук един колониален магазин с най-хубава стока евтино продава. Показваш се голям благодетел ­ като влязат вътре, там има всичко каквото искат за ядене и пиене. Но след като той си вземе каквото му трябва, ти не го пускаш навън, казваш: «Сега плащай!» Той се намира в чудо, вижда, че е скъпо, но се е хванал, трябва да плати. Казваш: «Заповядайте, на нас ни е много приятно, че почетохте нашия магазин!» Ако си умен човек, ще кажеш: «На мене ми е много приятно, че разтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като изли­зам ми е по-леко. И ние като идем на земята, идем с големи идеи, с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, той ни обере всичко и излизаме много леки. И тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако е със скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде добре облечен с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: «Бива го този!» Кое е по-хубаво сега? До тук работата върви много добре, за туй има много анекдоти: Жени се някой, дрехите му окъсани, няма пари да си купи нови, а трябва да се жени. Той минава за благороден, за богат човек, отиде, вземе за 100-200 лева дрехи под наем и се венчава ­ в Европа эяяя

Сега преводът на този пример: Ние почваме с една идея ­ чужди дрехи са това! А после, като искаме да приложим новите идеи, оставаме със старите си дрехи, туряме бяла лъжа. Пак не върви! Туряш дрехите ­ хората не те приемат. Ти трябва не само да имаш работнически дрехи, но и да знаеш да работиш. Да кажем, може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш ли да свириш, какво ще те ползува тя? Ако знаеш да свириш ­ лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от някой приятел и да дадеш концерт. А ако не знаеш да свириш, може да имаш собствена цигулка и пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота трябва да се знаят тия основни правила. Туй, което вчера ви е било полезно, днес може да не е полезно. Ако би турил в някой тулум на съхранение въздуха, който вчера си дишал, та днес да вземеш тулума и да туриш този, стария въздух, какво ще спечелиш?

Казва: «Както вчера преживях!» ­ Вчерашното е минало! Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал, няма да се върне вече при тебе. И благодари, че няма да се върне! Ако се върне, той за теб е непотребен. Тогава ще стане обмяна между растенията и тебе ­ туй, което е непо­требно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем отделят потребния за човека кислород, а всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората ­ когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. В дадения случай ти трябва да почиваш, за да дадеш място на други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо за тебе, за да можеш ти да живееш.

В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Инте­ресно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. Това значи, че когато Господ работи, трябва да бъдеш търпелив. Не бързай, когато Господ работи! Казваш: «Господи, не може ли изведнаж?» Умните работи изведнаж не стават. Умните работи изискват векове, за да станат. Те се появяват извед­наж, но туй, което ние наричаме изведнаж, то е подготвено. Една свещ можеш изведнаж да запалиш ­ драснеш кибирите­на клечка, запалиш я. Веднага става. Но докато една свещ се е образувала, докато се е образувала кибиртената клечка, колко хиляди години са изминали! Не е тъй лесна работа!

Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи, държите се за старите си идеи. Казвате: «Като умрем, ще идем на оня свят!» Вие живеете в миналото. Хубаво е и то, но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. За пример: Аз до слънцето може да не отида. Не мога да отида ­ и билет нямам и пари нямам. Но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един голям прозорец, да го отворя, та да влиза неговата топлина и светлина ­ така може да се свържа със слънцето и да черпя всички негови блага. Следователно аз няма направо да ходя на слънцето. Ако оставя този вход свободен, аз ще възприема светлината и топлината му и неговата сила ще влезе вътре. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето.

Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията Благост, Божията Добрина, Божията Любов, Божията Светлина и Божията Топлина да влязат във вас. Вие ще отворите прозорците си и както слънцето внася и изнася своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето си свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете сами да извършите. Онова, което слънцето може да извърши за вас, никой не може да го извърши. Оста­вете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас!

Каква детска вяра трябва да има човек! Вие първо трябва да се отучите от сръднята. Вие всички, учениците, постоянно имате недоразумения помежду си. Според сегашната систе­ма учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мен, всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма никой близо до него, той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. И в човеш­ките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мис­лите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства ­ когато чувствуваш, да дойде някой и да се намеси вътре. Когато човек чувствува, когато мисли и когато действува, той непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. Това е Божи закон. И понеже ние пре­стъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Ние не оставяме свободни нито себе си, нито другите хора. Измъчваме се едни други.

Човек трябва да бъде последователен. Двама души разго­варят, единият казва: «Много жесток човек е този, дал ми е хиляда лева ­ ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е!» Другият казва: «Сто лева ми е дал на заем ­ три години стана, откакто ме мъчи за сто лева. Пък е богат!» Казвам на този, който има да ми дава хиляда лева: Не си искам парите, които съм ти дал, давам ти още хиляда лева, уреди си работите. Той туря парите в джоба си, отива при онзи, който има да му дава сто лева, казва:

­ Дай ми парите.

­ Ти нали имаш?

­ Да, взех, но ми трябват за друга работа, дай стоте лева!

Казвам: На тебе ти простиха хилядата лева и други хиляда ти дадоха, а ти не искаш да простиш твоите сто лева! ­

Аз съм човек, който мисли, пък и ти ще мислиш. Когато се отнася до нас, ние сме много умни хора. Трябва да прило­жим Божествения закон. Щом онзи човек ти е простил хиля­дата лева и други хиляда ти е дал, ти също трябва да простиш стоте лева и да дадеш други сто лева. Това е законът. Няма да дадеш всичките си пари! Казвам: Ако не постъпвате така, вие живеете по стария живот. Ще пренесем тези неща в живота. Ако ти искаш първо този свят да се подобри и тогава да станеш добър, тя отиде, че се не виде. Никога няма да го бъде. ­ Ще бъде някога, но ако в този свят чакате светът да се подобри, че тогава вие да станете добри, отиде че се не виде! Хич не го очаквайте. Ще се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде че се не виде. Вие очаквате едно дете, като се роди, та вие да му дадете нещо. Не, туй дете трябва да носи всички добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като отидеш между добрите хора, не очаквай те да направят всичко за тебе! Не, не очаквай!

Сега вие се питате: «Как да разбираме това?» ­ Много лесно. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Пита­те ме как да го ядете. Казвам: Яж го както знаеш. «Как ядете вие?» ­ Вие мен не гледайте, аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих както аз си зная ­ вие ще го ядете, както вие си знаете. Аз го сготвих, както аз зная, то си е моя работа. Аз съм, който готви ­ няма какво да ми се месиш в работата. И аз не се меся в твоята работа. Който яде, ще го оставиш да си сипе яденето в паницата, дай му хляб ­ да яде както си знае! Какво трудно има в това? ­ Няма нищо трудно! Сега аз засягам този въпрос по принцип. Някои казват: «Ти, Учите­лю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш?» ­ Ние трябва да разглеждаме този въпрос по принцип, той не е личен въпрос. Не може да турим грешката само на един човек. Не може да турим грешката на Ева, тя не е първа ­ тя беше едно дете, излъга се ­ туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измъдри злото от себе си. Излъга се ­ не трябва да я съдим! После дойде Адам, и той се излъга. После Господ ги изпрати при тия учители, които ги учиха ­ да се научат от опитността им ­ Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината във вашия пръв учител. Кой е първият учител? Вие ще си помислите върху това!

Казвам: Новото е нужно. Не че пътят, по който вие върви­те, е крив, а има някои временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, по нов път. Като минат по този път хиляди хора, той ще се поотъпче. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: «Кален е този път!» ­ Наскоро е валяло, ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш по сухо време, тогава пък ще има прах. Три положения може да има: Може да минеш в дъж­довно време и пътят ще бъде кален. Ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Затова ще избереш такова време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде хубаво отъпкан.

Сега виждам в очите ви една мисъл: Проповядвал един проповедник за Божиите блага на Небето, как щастливо живеят хората там. Казват: «Нека туй, което е на Небето, да потече и към нас!» И право е. Тук има шест прозорци, трябва да ги отворим, за да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, на някои ще стане студено. По­гледнат, казват: «Ще се простудим!» Казват някои: «Времето е студено а нашият Учител излязъл с тънки дрехи ­ как не му е студено?» Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа. На мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. Като поговоря на студа, той ми отпусне кредит, изпраща ми това-онова. Но много е сприхав ­ ако му говориш сладко, ще ти изкряска нещо. Студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли, чувствува и действува хубаво, винаги има достатъчно топлина. Щом си неразположен, явява се студенина. Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.

Сега аз не искам да ви представям най-мъчното изкуство. Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение. Когато аз взимах уроци по музика, исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше ­ много музикален човек, разбираше музиката. Като отивах при него, той имаше доста ученици. Някой път, като свирят, той махне с ръка, излезе навън, после пак се върне ­ излиза, влиза. Аз мислех, че такъв е характерът му. Той не обичаше да хвали. Като почнех да свиря, той дойде, слуша, тури си ухото. На другите махне с ръка, а на мене не маха. Слуша ме, поусмихне се. Прости неща свирих. Той слуша колко е верен тонът ­ вземе цигулката и свири. Каза ми: «Ако все тъй свириш, както сега, от теб ще излезе нещо!» После разбрах, защо махал с ръка. Първо си мислих, че онези, на които маха с ръка, свирят много хубаво. На мен не маха с ръка. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна, СОЛ, е първият узрял плод. Втората струна, РЕ ­ казвам ­ това е път на движение. Третата струна, ЛА, е място за почивка. Четвъртата, МИ, е място, където човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да изям този плод! Като взема РЕ, казвам: Да видя, може ли по този път да се движа. Като взема ЛА ­ може ли да си почина. Като потегля МИ ­ тогава гледам, мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна ­ узрелия плод. А-то е това. А-то е първият узрял плод в света. То е клончето, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде.

Казвам: Да имате по едно място за почивка и да имате едно място, където да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да го постигне. Имате четири струни: имате отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен дух ­ слушайте ги, вършете туй което те ви диктуват и ще станете отлични ученици!

Добрата молитва.

Общ окултен клас

ХVI година

19. лекция

7. април 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ПЪТ КЪМ НОВОТО

Добрата молитва

Ще ви прочета първите четири стиха от 18 глава на Иезе­киил:

И дойде към мене Слово Господне:

Защо казвате в Израилевата земя тази пословица: «Бащите ядоха незряло грозде, а на децата им зъбите изтръпнаха»?

Макар да са Божии душите, те ще умрат. Някои си мислят, че са Божии ­ всички души са Божии.

Ако някой е праведен и върши съд и правда, по планините жертвено не яде и не насочво погледа си към идолите на дома Израилев, жената на ближния си не осквернява и до жена си не се приближава, когато тя се чисти от своята нечистота, никого не притеснява, на длъжника връща залога му и не върши грабежи, дава хляба си на гладния и голия облича с дреха, под лихва пари не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човеците, постъпва според Моите Заповеди и пази искрено Моите Наредби ­ той е праведник, който непременно ще бъде жив ­ казва Господ Бог.

В какво се състои Правдата? Някой път трябва да се спрем на някои основни положения.

Но ако му се е родил син разбойник, който пролива кръв и върши което и да било от всичко това, което сам той не е вършил никога: и по планини яде жертвено, и жена­та на ближния си осквернява, беден и безимотен притес­нява, отнима насила, залог не връща и насочва погледа си към идоли, върши гнусни дела, дава пари под лихва и взима лихва ­ ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши такива гнусотии, той непременно ще умре, кръвта му ще дойде върху него.