Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе



страница11/18
Дата10.04.2018
Размер2.51 Mb.
#65610
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   18

Трябва знание, човек трябва да се учи. Елементарни неща на знанието са буквите: А О У И Е Ю Я Ъ Ь. Там е цялата философия на знанието! За да се разбират много неща в света е нужен опит. Учителят-педагог започва да обучава децата. Той започва с О-то, обяснява какво е О: «О-то, деца, това е един кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е? Децата сега разбират. Питам: В обяснението на този педагог има ли философия? Да кажем, как ще предадете вие от философско гледище О-то? Казвате: «О-то, това са ус­ловията ­ благоприятни и неблагоприятни ­ които спомагат за повдигането на човека.» Следователно парите са едно условие, силата е едно условие, човек е едно условие. Това значи О-то. Научно ще го обясните! Как ще обясните рели­гиозно О-то. Той ще каже: «Деца, всичко става от Господа ­ Господ тъй е направил. Каквото Господ направил, тъй трябва да бъде.» Господ е направил, но ние вървим ли по Неговия път? ­ Господ направил всичко, но хората не вървят по Неговия път. Не вървят ­ защо? Защо хората не искат да вървят по Божия път? Защото заедно с Божиите пътища са построени много други пътища. И в Америка преди години са се състезавали две богати компании. Направили успоредни линии от Бостон до Ню-Йорк ­ едно пространство от 250 мили, около 300 километра. Първо взимат на билет за отива­не и връщане по един долар ­ 80 лева. После дадоха билетите по половин долар, после по четвърт долар, най-после почнаха да возят пътниците даром ­ конкурираха се, докато едната компания фалира. Другата взе железниците в свои ръце и тя си взе парите. Та и в Божиите пътища има линии, които сега се конкурират. Следователно вие сте хора практични, дето е по-евтин пътят, там пътувате. А Божиите пътища не са мно­го евтини. Като идеш там, без пари не возят ­ ще си платиш скъпо. Божиите пътища имат определена цена. Човешките пътища са много скъпи, но по някой път там возят даром. Като си конкурират тия две компании, вие сте свикнали да се возите даром. То е по човешки, като всички лесни работи ­ нали ние търсим лесните пътища. Казвате: «Добрият живот трудно се живее, нека малко по-лесно да си поживеем! Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: «Ела, Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино!» Ти взимаш наздравица, чукнеш се. Ха сега, виждате ли този педагог, който казва: «Ето кладенеца, но е нужно почерпало, за да извадим вода от него. Това е първата буква, и. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца.» Казва: «С и -то може да вадим вода от кладенеца. Децата разбират, че и-то е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясните? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури каквото правило иска. Никой няма да ви заповядва ­ и да бъдете педагог, да употребите всички правила, които знаете, не чужди правила! Аз не съм за трудните правила, защото трудностите в живота произтичат когато не знаеш ­ тогава е трудно, когато не знаеш. А когато знаеш, нещата лесно стават. Вземете един знаменит цигулар, виртуоз, който свири ­ играе си със своята цигулка. Ако вземеш и ти да правиш тия фокуси, да вземеш тия позиции, ще ти побелее главата. Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш ­ човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. А ти, като гледаш цигулката, не можеш нищо да направиш. Казвам: В света, за да живее човек, трябва да бъде виртуоз. Вир- значи, който извира; ир­, разбира, извира ­ все едно е. Ако не знае да извира хубаво, тоз, ще стане на прах. Ако не знае, прахът ще влезе в очите ти и ще станеш тоз. Някои хора за тоз не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А някой казва «животът е бреме» ­ бреме е тогава, когато не знаеш да мислиш, тогава около тебе се образува прах и този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост ­ като тръгне, той влиза тм, където намери отворена врата. И понеже очите са отворени, той току влезе: «Добър ден!» Като влезе, прахът, затваря очите. Ти мигаш, затваряш очи да не влезе друг. Сега тъй, както представям живота, той ви се вижда смешен, но когато не знаем как да живеем, ние изпа­даме в същото затруднение.

Някой път искате да обичате всички хора, обаче Законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук един колониален магазин с най-хубава стока евтино продава. Показваш се голям благодетел ­ като влязат вътре, там има всичко каквото искат за ядене и пиене. Но след като той си вземе каквото му трябва, ти не го пускаш навън, казваш: «Сега плащай!» Той се намира в чудо, вижда, че е скъпо, но се е хванал, трябва да плати. Казваш: «Заповядайте, на нас ни е много приятно, че почетохте нашия магазин!» Ако си умен човек, ще кажеш: «На мене ми е много приятно, че разтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като изли­зам ми е по-леко. И ние като идем на земята, идем с големи идеи, с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, той ни обере всичко и излизаме много леки. И тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако е със скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде добре облечен с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: «Бива го този!» Кое е по-хубаво сега? До тук работата върви много добре, за туй има много анекдоти: Жени се някой, дрехите му окъсани, няма пари да си купи нови, а трябва да се жени. Той минава за благороден, за богат човек, отиде, вземе за 100-200 лева дрехи под наем и се венчава ­ в Европа эяяя


¤ µ §   ­ ! " # $ % & ' ( ) * + , - . / 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 : ; < = > ? @ A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z [ \ ] ^ _ ` a b c d e f g h i j k l m n o p q s эяяяt u v w x y z { | } ~  Ђ така се венчават, като взимат дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На другия ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи, облекъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди защо са тия скъсани дрехи. Казва: «Ще ме извиниш, но отивам на работа. Той трябва да върне новите дрехи и остава със скъсаните. Не е лошо, че отива на работа, но лъжата е лоша. Той използува бялата лъжа, не иска да каже, че дрехи­те не са негови, че ги е взел под наем. Остава със скъсаните дрехи и казва: «С онези се венчах, като се венчавам втори път, пак ще ги взема.

Сега преводът на този пример: Ние почваме с една идея ­ чужди дрехи са това! А после, като искаме да приложим новите идеи, оставаме със старите си дрехи, туряме бяла лъжа. Пак не върви! Туряш дрехите ­ хората не те приемат. Ти трябва не само да имаш работнически дрехи, но и да знаеш да работиш. Да кажем, може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш ли да свириш, какво ще те ползува тя? Ако знаеш да свириш ­ лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от някой приятел и да дадеш концерт. А ако не знаеш да свириш, може да имаш собствена цигулка и пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота трябва да се знаят тия основни правила. Туй, което вчера ви е било полезно, днес може да не е полезно. Ако би турил в някой тулум на съхранение въздуха, който вчера си дишал, та днес да вземеш тулума и да туриш този, стария въздух, какво ще спечелиш?

Казва: «Както вчера преживях!» ­ Вчерашното е минало! Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал, няма да се върне вече при тебе. И благодари, че няма да се върне! Ако се върне, той за теб е непотребен. Тогава ще стане обмяна между растенията и тебе ­ туй, което е непо­требно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем отделят потребния за човека кислород, а всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората ­ когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. В дадения случай ти трябва да почиваш, за да дадеш място на други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо за тебе, за да можеш ти да живееш.

В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Инте­ресно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. Това значи, че когато Господ работи, трябва да бъдеш търпелив. Не бързай, когато Господ работи! Казваш: «Господи, не може ли изведнаж?» Умните работи изведнаж не стават. Умните работи изискват векове, за да станат. Те се появяват извед­наж, но туй, което ние наричаме изведнаж, то е подготвено. Една свещ можеш изведнаж да запалиш ­ драснеш кибирите­на клечка, запалиш я. Веднага става. Но докато една свещ се е образувала, докато се е образувала кибиртената клечка, колко хиляди години са изминали! Не е тъй лесна работа!



Аз сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй което остава у вас, е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не можете да є дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тя? Мъчнотията може да произлиза от сто­маха, от дробовете, от вашия мозък и от вашата воля. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да изме­ните вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. Това са начините, по които една мъчнотия може да се разреши. Имаш скръб, имаш главоболие, някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората как да помнят. Този учител първо ще те научи да не бъдеш разсеян ­ за да не бъдеш разсеян, ти едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим едновремен­но за две неща ­ щом мислиш за две неща, умът ти ще се раздвои и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността. Тя не е скъперник, но икономисва своите енергии до крайна степен. Да кажем, ти боледуваш, но се уплашваш, казваш: «Може да умра! ­ Ами ако умра и ме заровят в черната земя, да вземат да ме ядат червеите, да слушам, че плачат отгоре ми!» Ти нареждаш, уплашиш се. А няма да умреш ­ напразно хабиш енергията си. Ти ще си кажеш: «Няма да умра, тази болест е един учител!» Болестта е дошла единствено поради това, че ти или не си ял разумно, или не си дишал разумно, или не си мислил разумно, или не си вършил своята работа разумно. Това са четирите причини. Ти казваш: «Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник!» Остави това дали си най-големият грешник, но ти си дал обявление, че ще дадеш един концерт и ще го дадеш със света. Ще свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: «Взе ни парите напразно, изяде ни парите! Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как са му дали салона да ни лъже?» Ако свириш хубаво, кой как мине ще каже: «Свири човекът!» Тук преди време дойде един пиа­нист, казват: «Изважда тоновете от пианото, свири човекът!» Възрастен човек, на 50 години ­ 30 години той вече има голяма опитност на свирене. Той вече си играе с пианото, извлича тоновете. Другите свирят, но не могат да извличат тоновете. Казвам: И вие сега имате едно пиано във вас. Пиа­ното е хубаво. Пияно значи, че И-то ще заповядва ­ И-то е най-високият тон. ПИ е хубав, ЯН на турски значи човек ­ ако разбираш законите на И-то, тогава ще дойде ЯН. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер ще вземеш 50-60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота как да кажеш туй И, ти ще страдаш. Та ако вие знаехте и в живота как да произнасяте тия думи, животът ви би се наредил другояче. Дето казват, човешкият език носи злато за онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето ­ детелината с четири листа. Хората си имат едно разковниче! И който го намери, той може навсякъде всичко да направи. Туй разков­ниче човек има тук ­ в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако се храниш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковни­чето. Ако знаеш да говориш сладко! ­ Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит ­ като дойде някой човек, кажи му блага дума! Направи опит, какво впечатление ще направи думата! Ако този човек, който е толкова сърдит, че иска да се скара с цял свят, като кажеш сладка дума, той така ще кипне отгоре ти! Ти трябва да знаеш, как да говориш. Ако дойде един светия и със своята дума го възбудиш, ти не си знаел, как да говориш. В нас има нещо, което ни съди за нашите мисли и за което нашите мисли не са тайна. Има един свят, който не е дово­лен от нашите мисли. Има един свят който не е доволен от нашия говор. Има един свят който не е доволен от нашето писане. Има един свят който не е доволен от нашите постъп­ки. Навсякъде не са доволни от тия хора! Тогава какво трябва да се прави? ­ Ще се научите да говорите сладко! Вие опитвали ли сте сладчината на човешкия говор? Вижте, коя дума аз наричам сладка: Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: «Пуснете го!» Всички войници, които вече са готови да те застрелят или да те обесят, оставят оръжието. Това е сладка дума! Като чуеш, на теб ти стане приятно. Казва: «Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове!» По някой път в древността е имало такива царе ­ като мине и види някой осъден, казва: «Пуснете го!» Той като каже «пуснете го», на осъдения стане приятно. По някой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден ­ осъден си на смъртно наказание. Той казва: Пуснете го! Прощават му се греховете! ­ това значи пуснете го. Тя е сладка дума ­ онази дума, която внася свобода в човешката душа, е най-сладката дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека, е сладко. Ти си болен ­ почувствуваш се здрав, имаш един живот който е сладък.

Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи, държите се за старите си идеи. Казвате: «Като умрем, ще идем на оня свят!» Вие живеете в миналото. Хубаво е и то, но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. За пример: Аз до слънцето може да не отида. Не мога да отида ­ и билет нямам и пари нямам. Но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един голям прозорец, да го отворя, та да влиза неговата топлина и светлина ­ така може да се свържа със слънцето и да черпя всички негови блага. Следователно аз няма направо да ходя на слънцето. Ако оставя този вход свободен, аз ще възприема светлината и топлината му и неговата сила ще влезе вътре. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето.

Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията Благост, Божията Добрина, Божията Любов, Божията Светлина и Божията Топлина да влязат във вас. Вие ще отворите прозорците си и както слънцето внася и изнася своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето си свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете сами да извършите. Онова, което слънцето може да извърши за вас, никой не може да го извърши. Оста­вете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас!

Каква детска вяра трябва да има човек! Вие първо трябва да се отучите от сръднята. Вие всички, учениците, постоянно имате недоразумения помежду си. Според сегашната систе­ма учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мен, всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма никой близо до него, той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. И в човеш­ките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мис­лите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства ­ когато чувствуваш, да дойде някой и да се намеси вътре. Когато човек чувствува, когато мисли и когато действува, той непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. Това е Божи закон. И понеже ние пре­стъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Ние не оставяме свободни нито себе си, нито другите хора. Измъчваме се едни други.

Човек трябва да бъде последователен. Двама души разго­варят, единият казва: «Много жесток човек е този, дал ми е хиляда лева ­ ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е!» Другият казва: «Сто лева ми е дал на заем ­ три години стана, откакто ме мъчи за сто лева. Пък е богат!» Казвам на този, който има да ми дава хиляда лева: Не си искам парите, които съм ти дал, давам ти още хиляда лева, уреди си работите. Той туря парите в джоба си, отива при онзи, който има да му дава сто лева, казва:

­ Дай ми парите.

­ Ти нали имаш?

­ Да, взех, но ми трябват за друга работа, дай стоте лева!

Казвам: На тебе ти простиха хилядата лева и други хиляда ти дадоха, а ти не искаш да простиш твоите сто лева! ­

Аз съм човек, който мисли, пък и ти ще мислиш. Когато се отнася до нас, ние сме много умни хора. Трябва да прило­жим Божествения закон. Щом онзи човек ти е простил хиля­дата лева и други хиляда ти е дал, ти също трябва да простиш стоте лева и да дадеш други сто лева. Това е законът. Няма да дадеш всичките си пари! Казвам: Ако не постъпвате така, вие живеете по стария живот. Ще пренесем тези неща в живота. Ако ти искаш първо този свят да се подобри и тогава да станеш добър, тя отиде, че се не виде. Никога няма да го бъде. ­ Ще бъде някога, но ако в този свят чакате светът да се подобри, че тогава вие да станете добри, отиде че се не виде! Хич не го очаквайте. Ще се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде че се не виде. Вие очаквате едно дете, като се роди, та вие да му дадете нещо. Не, туй дете трябва да носи всички добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като отидеш между добрите хора, не очаквай те да направят всичко за тебе! Не, не очаквай!

Сега вие се питате: «Как да разбираме това?» ­ Много лесно. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Пита­те ме как да го ядете. Казвам: Яж го както знаеш. «Как ядете вие?» ­ Вие мен не гледайте, аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих както аз си зная ­ вие ще го ядете, както вие си знаете. Аз го сготвих, както аз зная, то си е моя работа. Аз съм, който готви ­ няма какво да ми се месиш в работата. И аз не се меся в твоята работа. Който яде, ще го оставиш да си сипе яденето в паницата, дай му хляб ­ да яде както си знае! Какво трудно има в това? ­ Няма нищо трудно! Сега аз засягам този въпрос по принцип. Някои казват: «Ти, Учите­лю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш?» ­ Ние трябва да разглеждаме този въпрос по принцип, той не е личен въпрос. Не може да турим грешката само на един човек. Не може да турим грешката на Ева, тя не е първа ­ тя беше едно дете, излъга се ­ туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измъдри злото от себе си. Излъга се ­ не трябва да я съдим! После дойде Адам, и той се излъга. После Господ ги изпрати при тия учители, които ги учиха ­ да се научат от опитността им ­ Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината във вашия пръв учител. Кой е първият учител? Вие ще си помислите върху това!

Казвам: Новото е нужно. Не че пътят, по който вие върви­те, е крив, а има някои временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, по нов път. Като минат по този път хиляди хора, той ще се поотъпче. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: «Кален е този път!» ­ Наскоро е валяло, ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш по сухо време, тогава пък ще има прах. Три положения може да има: Може да минеш в дъж­довно време и пътят ще бъде кален. Ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Затова ще избереш такова време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде хубаво отъпкан.

Сега виждам в очите ви една мисъл: Проповядвал един проповедник за Божиите блага на Небето, как щастливо живеят хората там. Казват: «Нека туй, което е на Небето, да потече и към нас!» И право е. Тук има шест прозорци, трябва да ги отворим, за да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, на някои ще стане студено. По­гледнат, казват: «Ще се простудим!» Казват някои: «Времето е студено а нашият Учител излязъл с тънки дрехи ­ как не му е студено?» Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа. На мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. Като поговоря на студа, той ми отпусне кредит, изпраща ми това-онова. Но много е сприхав ­ ако му говориш сладко, ще ти изкряска нещо. Студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли, чувствува и действува хубаво, винаги има достатъчно топлина. Щом си неразположен, явява се студенина. Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.

Сега аз не искам да ви представям най-мъчното изкуство. Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение. Когато аз взимах уроци по музика, исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше ­ много музикален човек, разбираше музиката. Като отивах при него, той имаше доста ученици. Някой път, като свирят, той махне с ръка, излезе навън, после пак се върне ­ излиза, влиза. Аз мислех, че такъв е характерът му. Той не обичаше да хвали. Като почнех да свиря, той дойде, слуша, тури си ухото. На другите махне с ръка, а на мене не маха. Слуша ме, поусмихне се. Прости неща свирих. Той слуша колко е верен тонът ­ вземе цигулката и свири. Каза ми: «Ако все тъй свириш, както сега, от теб ще излезе нещо!» После разбрах, защо махал с ръка. Първо си мислих, че онези, на които маха с ръка, свирят много хубаво. На мен не маха с ръка. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна, СОЛ, е първият узрял плод. Втората струна, РЕ ­ казвам ­ това е път на движение. Третата струна, ЛА, е място за почивка. Четвъртата, МИ, е място, където човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да изям този плод! Като взема РЕ, казвам: Да видя, може ли по този път да се движа. Като взема ЛА ­ може ли да си почина. Като потегля МИ ­ тогава гледам, мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна ­ узрелия плод. А-то е това. А-то е първият узрял плод в света. То е клончето, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде.

Казвам: Да имате по едно място за почивка и да имате едно място, където да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да го постигне. Имате четири струни: имате отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен дух ­ слушайте ги, вършете туй което те ви диктуват и ще станете отлични ученици!

Добрата молитва.

Общ окултен клас

ХVI година

19. лекция

7. април 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева


ПЪТ КЪМ НОВОТО

Добрата молитва

Ще ви прочета първите четири стиха от 18 глава на Иезе­киил:

И дойде към мене Слово Господне:

Защо казвате в Израилевата земя тази пословица: «Бащите ядоха незряло грозде, а на децата им зъбите изтръпнаха»?


Кълна се в Живота Си, ­ казва Господ Бог ­ занапред в Израил не ще имат повод да говорят тази пословица.
Защото ето ­ всички души са Мои. Както душата на бащата, тъй и душата на сина, са Мои, и която душа греши, тя ще умре.

Макар да са Божии душите, те ще умрат. Някои си мислят, че са Божии ­ всички души са Божии.

Ако някой е праведен и върши съд и правда, по планините жертвено не яде и не насочво погледа си към идолите на дома Израилев, жената на ближния си не осквернява и до жена си не се приближава, когато тя се чисти от своята нечистота, никого не притеснява, на длъжника връща залога му и не върши грабежи, дава хляба си на гладния и голия облича с дреха, под лихва пари не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човеците, постъпва според Моите Заповеди и пази искрено Моите Наредби ­ той е праведник, който непременно ще бъде жив ­ казва Господ Бог.

В какво се състои Правдата? Някой път трябва да се спрем на някои основни положения.

Но ако му се е родил син разбойник, който пролива кръв и върши което и да било от всичко това, което сам той не е вършил никога: и по планини яде жертвено, и жена­та на ближния си осквернява, беден и безимотен притес­нява, отнима насила, залог не връща и насочва погледа си към идоли, върши гнусни дела, дава пари под лихва и взима лихва ­ ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши такива гнусотии, той непременно ще умре, кръвта му ще дойде върху него.


Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano
Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа
Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият
Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота
Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата
OOK2-izbrano -> Цялото и частите добрата Молитва
Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница