Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

С туй знание, което имате, Пиер ще ви гътне на земята. Имате кашлица, хрема ­ тъй не отивайте да се борите! Който се бори в света, трябва да бъде здрав. Сега вие имате надежда в лекарите. Ще викате един лекар, ще му платите 50 лева ­ онзи лекар, който може да ви излекува за 50 лева, не е никакъв лекар. Вие сами имате в себе си един лекар и той е най-гениалният лекар ­ имате в себе си един преподавател на Божествената наука, един отличен преподавател. Трябва да изучавате неговия език. Често младите българи отиват в Англия, Франция, Германия при някой виден професор за да се научат, за да почерпят знание от него. ­ Ти ще почерпиш едно знание оттам, отдето можеш да го почерпиш! На нас ни трябва знание ­ гениално знание.

Ще ви приведа друг пример. Когато ви превеждам някой пример вие го възприемате в много ограничен смисъл. Всеки пример изявява частично живота ­ може да ти даде един подтик, а може и да те спъне. Давам ви примера. Двама знаменити вълци в миналото намерили една тлъста овца и я подкарали. Започнали да спорят, кой да вземе по-голям дял. Всеки искал да вземе овцата за себе си. Единият казва, че я видял по-рано, другият казва същото. Тогава решават да се борят и който надвие, той да вземе овцата. Овцата стои настрана. Започват те двамата да се борят ­ и двамата силни, не може никой да надвие. А тя чака да види, кой ще победи. Минава един мъдрец и казва:

­ Какво гледаш, дъще?

­ Гледам кой ще победи.

­ Ами знаеш ли какво ще стане с тебе, ако единият победи?

­ Не зная какво ще стане, ще видим ­ доста силни са и двамата.

­ Ела с мене.

Тя тръгва подир него. Той я завел в своето училище и дълго време я учил. След време я извел и видели, че тия вълци още се борят за овцата. Тогава той им турил по един юлар, впрегнал ги в колата и турил на каруцата овцата.

Питам: Кой е най-силен? Докато вие не впрегнете вашите вълци да возят вашата каруца, докато не научите вашата овца и я качите на каруцата и докато не вземете камшика, вие нищо няма да свършите. Ако гледате борбата на двата вълка, кожата ви ще отиде. Ако не слушате мъдреца да се учите в неговото училище и не турите в действие първия урок, който ви даде, нищо няма да излезе. Борбата в света край няма. Вие искате да знаете кой ще победи в света. Писанието казва: Побеждавайте злото с доброто! Другояче казано: Оставете доброто да се разправя със злото в света, а вие не влизайте в пряк контакт с него! Казва: Не противи се злому. То значи: Не влизай във връзка със злото и недей да се бориш с него! Аз съм привеждал на вас онзи пример, но малцина са го разбрали: Имало един калугер, игумен в един монастир ­ в един от знаменитите манастири. Направил той големи зло­употребления и така заминал за другия свят. Следващият игумен, който дошъл в манастира, вижда че сметките са объркани. За да ги оправи, той се помолил и повикали от другия свят стария игумен, за да му покаже как да се попра­вят работите. Той бил турен за наказание в ада, изваждат го оттам, завеждат го в манастира и той показва как да се по­правят сметките. Но от това целият манастир така завонял, че никой вече не идвал в него и трябвало този манастир да се премести. Питам: Защо ви е старият игумен да ви каже, как да се поправят сметките?

«Аз ­ казва ­ този човек не мога да го търпя!» Пък и няма защо да го търпиш. Той не е на гърба ти. Ти така си мислиш. Питате понякога защо Господ е създал дявола? ­ Господ не е създал дявола. «Ами как той измъчва хората?» И хората не се измъчват, той, дяволът, седи настрани. Хората гледат дяволите как се борят, чакат кой дявол ще победи. Сега в Испания се борят двете страни ­ републиканци и национа­листи. Защо? Какво ще придобие испанският народ? Ста­тистиката показва, че вече са избити повече от един милион и петстотин-шестотин хиляди души. Не се знае точно, така вестниците пишат. Но един милион хора избити в Испания, това не е малко. И какво ще се постигне? Сега цяла Европа гледа, кой ще победи. Тия, образованите държави, Англия, Франция, Италия, седят и все за неутралитет говорят. Те гледат накъде ще натегне. Сега ние да си вземем пример за нас. И ние понякога постъпваме като испанците. Казвате: «Колко глупаво постъпват!» Ти имаш същата война вътре в себе си, в тебе тази борба не е завършила. Двете партии се борят,а другите си потриват ръцете.

Та казвам: Кое е същественното в живота? ­ Съществе­ното е, че трябва да имаш една малка топлина в сърцето си и да имаш една малка светлина в ума си. Преведете сега топлината. При тази топлина, за която аз говоря, щом я имаш, ти болен не може да бъдеш. И да дойде болеста, ще си замине. Ако имаш тази малката светлина, мъчнотиите ти, пак ще дойдат ­ ти пак ще ги имаш, но лесно ще ги разре­шаваш. Аз съм ви привеждал този пример и пак ще ви го приведа. Един прочут американски професор, който пре­подавал френски език в Америка и бил считан там за голям авторитет, отива в Париж и там говори френски език, но не го разбират ­ той говори, но французинът му казва:

­ Не ви разбирам, господине.

­ Че как, не сте ли французин, какъв диалект говорите?

­ Моля, говорите ли английски?

­ Разбира се, аз съм англичанин.

­ Тогава говорете на английски.

Започват да говорят и го разбира човекът. Американецът говори на френски ­ не го разбират. Започва той да говори на английски, онзи го разбира. Той добре говори езика и двама­та се разбират. Та казвам: Ако вие сте виден професор по френски език в България и отидете във Франция, а хората не могат да ви разбират, това знание ли е на френски език? Англичаните са много практични, като кажете на един англичанин нещо, което не разбира, той казва: «Моля, изго­ворете го как се пише!» Ако ти знаеш да сричаш думата буква по буква, както се пише, той веднага ще те разбере. Ти трябва да знаеш всяка дума да я сричаш, трябва да знаеш как се пише всяка дума. По някой път буквите са повече откол­кото звуковете, които се изговарят. Англичаните са турили тези букви и аз виждам, защо са ги турили ­ понеже те имат големи мъчнотии, разрешават ги с дихателните букви, които не се произнасят. Наскоро разбрах защо американците и англичаните се бръснат ­ знаете ли защо се бръснат? Не знаете. Англосаксонската раса добива сила, надмощие ­ има опасност хората да станат много груби и затуй постоянно се бръснат, за да бъдат меки като жените. Всички искат да станат жени, искат да придобият тази мекота, която жените им дават. Затуй жените при тях са на голяма почит. Ако иска да обиди една жена, той ще бъде с брада. Той ще си обръсне брадата хубаво. Туй показва, че ти не може да бъдеш обичан от една жена, ако нямаш у себе си мекота. Проповядват, че жените обичали силните мъже. Благодарим! Ако аз съм жена, не бих искал да ме бие силен мъж. Че кое е по-хубаво ­ силен мъж или мек мъж? Нямам нищо против силата. Но ако една жена избира силен мъж, тази жена трябва да избира един мъж, у когото да има светлина в ума му, нищо повече. Малка светлина да има. Мъжът трябва да избира една жена, в която да има малка топлина. Защото жената има светлина, тя е по-умна от мъжа. Докато мъжът трябва да има светлина, жената пък трябва да има топлина, на нея липсва топлина. Ако тя имаше топлина, любов, не би яла от плода. Тя яде, защото нямаше топлина. Тя каза: «Понастинала съм, ще ям малко, за да се постопля.» Искаше по един неправилен начин да придобие повече топлина. И създаде всички мъчнотии.

Гледам сега, вие сте изопачили думите ми. «Учителят каза това, каза онова.» Турили сте ми отгоре такива заблуждения, че за да ги изправя, трябват ми хиляди години. Вие сте станали тълкуватели ­ разбирайте нещата тъй, както съм ги казал. Гледайте да бъде верно. Не правете грешката на един от провинцията който беше заболял; казвам им: Турете му млечен компрес. Мисля си, че те знаят, как се прави ком­прес. Казвам само да направят млечен компрес, без да давам обяснения. А той пише: «Направихме компреса, но не помог­на.» ­ Как го направихте? «Гъстото изядохме, рядкото турих­ме на мястото.» Ако в един пример, ако в едно учение, гъстото изядете, вие не може да имате никакви постижения.

Понякога като ви гледам, аз наблюдавам, виждам откло­ненията, които сте направили. Не съжалявам. Срещам една сестра и я питам: Как си? Казва: «Много съм добре.» Тя първо не ми говори истината. «Много добре!» ­ Ни най-малко не е много добре. Аз смалявам, смалявам. Срещам друга, питам я как е. Тя пък казва: «Много съм зле!» ­ И тя не говори както трябва. Ние казваме: Много лош свят. Това е наше заблуждение. Ние казваме, че светът е много добър. Това е друго наше заблуждение. Светът е във възходяща, прогресивна насока, светът се повдига. Следователно хората трябва да минат през всички форми. Потребно е някой път да имаш тъмнина ­ тази тъмнина е потребна. Ако един фото­граф не знаеше законите на тъмнината, как щеше да снеме своята фотография? Ако отвсякъде влизаше светлина, нищо нямаше да излезе. Ако вашият мозък не беше турен в тази коруба на тъмнина, как щяха да се образуват вашите идеи. Вашите идеи първо се посаждат ­ почва има в мозъка. Като излязат на повърхноста и започват да растат, тогава иде свет­лината ­ отгоре работи. Някой път тъмнината е потребна в нашия живот ­ всяко нещо, което съществува, макар и в дадения случай да не е потребно за нас, то е потребно за природата. И злото е потребно. Какво представлява злото в света? ­ Доброто е туй, което дава; злото е туй, което взима. Следователно онова, което в даден случай отнема живота, то е зло за мен, а онова, което дава живот, е добро за мен. Тъй разбирам аз. Ако дойде един човек, който дава живот, той е добър. Ако дойде някой, който отнема моя живот, той е лош за мен. Няма какво да разисквам дали Господ е дал право и власт на вълците да ядат овцете или не. Господ е дал власт, но дали е позволил вълците да ядат овцете е друг въпрос. Не им е позволил ­ Той не позволява. Тогава казват: «Вълците ядат овцете, за да станат меки.» Но виждам, че от хиляди години вълците все вълци си остават, не са станали по-меки. Всички вълци, които са се убедили, не са останали вълци. Други пък подържат, че сегашните овци са преродени вълци ­ едновремешни вълци, които се прераждат в овци. Значи вълците имат някакъв прогрес ­ минават през определено развитие и стават овци. Тогава може ли да вярваме на един вълк, който е станал овца? Христос казва: Вълци, облечени в овчи кожи ­ отвън овци, отвътре вълци.

Вие ще запитате кого визирам. ­ Първо себе си визирам. Кои сте вие, че да ви визирам? Ако вие сте с черен цвят и описвам чернотата ви тъй както е, какво лошо има в това? Или ако вие сте с бял цвят и описвам вашата белина ­ какво има? Описвам живота отвън, не описвам отвътре. Казвам: В дадения случай ние сме такива каквито сме. Та вие сте окултни ученици, на вас е потребен живот. Аз говоря за Любовта като наука, за да придобиете живота. Аз не говоря за живота, за временната Любов. За мен е важен великият закон, от който може да се придобие Вечният Живот. Писанието казва: Това е Вечен Живот, да позная Теб, единствения Бога на Любовта. От това произтича животът. После говоря за Мъдростта, понеже животът се поддържа само със знанието ­ ако човек има живота, той не може да добие Вечния Живот, ако няма Божествената Мъдрост в себе си. Туй придобито богатство той не може да задържи, и не може да се развива.

Та казвам: Любовта е една наука, която трябва да изуча­вате. Вие обичате само онези хора, които вас обичат ­ почти всички хора обичат тия, които ги обичат. Кой е по-силен? Че и този, който ви обича, и той иска вие да го обичате. Някой ми казва: «Обичам те, защото приличаш на баща ми.» Този човек ме обича, понеже съм приличал на баща му, затова ме обича ­ не заради мене, а защото приличам на баща му. Дали ще ме обича, ако не приличам на баща му, е въпрос. Даже младият момък, който обича младата мома, обича момата, защото прилича на майка му ­ затова той я обича. Ако тя не прилича на майка му, той не може да я обича. В света законът е верен: Ние обичаме всичко, което донякъде прили­ча на Бога и донася Божествена сила, ­ понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, ние обичаме Божест­веното дето и да го видим. И един човек, който те обича, той те обича, понеже имаш образа на Божественото, понеже то, Божественото, носи Любовта. Любовта е любов, защото носи живота. Любов, която не носи живот, не е любов.

Понякога виждате ­ ние много говорим. Ако аз много ви говоря, какво сте придобили от многото говорене? Кажете сега какво е същественото, какво сте научили. ­ Научили сте нещо, имате съзнание, някои вече си мислят, че много знаят. Когато изучавах английски, произношението ми беше много трудно. Българският език сега изучавам и за него много труд трябва. Като се срещнат някой път в български език две Т та, какво трябва да направите? Ако вие разбирате закона, ако имате два слога, трябва да измените едната гласна. Коя глас­на ще турите? ­ Може да турите О, може да турите Е, може да турите И, може да турите У. Но в дадения случай при двете А, които се срещат едно подир друго, коя буква ще турите?

Ако имате една болест с какво лекарство ще я лекувате? ­ Аз ако заболея, ще се лекувам със светлината, ще се леку­вам с топлината. Всяка болест произтича от факта, че има недостиг от топлина и от светлина. Щом увеличите топ­лината и светлината, болеста веднага изчезва. Според сегаш­ните наблюдения, свиването на капилярите показва изгубва­не нормата на топлината. Изгубването на топлината е едно болезнено състояние. Изгубването нормата на светлината пък означава, че умът потъмнее ­ ти не може да мислиш, зараждат се нервните болести. Нервните болести се зараждат от недостиг на светлина, а болести на органите ­ от недостиг на топлина. Това са данни. Следователно всяка болест в тялото показва, че имате малко топлина. Тогава и вашата любов се отнася към същата категория ­ малко любов въз­приемате, малко живот имате. Ако сте нервен, имате малко светлина. Сега вие казвате: «Нервен съм.» За да може вие да турите нервите си в нормално състояние, трябва тази светли­на да дойде във вашия ум ­ щом тя дойде, вие веднага чувствувате успокоение.

Сега вие, които ме слушате, ще започнете в ума си да тър­сите кой е най-нервен между вас. Има една нервност, която е изявена, а друга, която не е изявена. Всички нервни хора си приличат. Те са от една категория. Те са добри 1/100, 2/100, 3/100. Нервната ви система трябва да бъде активна, но вие не трябва никога да губите вашата топлина. Вашите чувства не трябва никога да се изменят. Всяка промяна, която става трябва да държите вън от себе си. За външните промени ние не сме отговорни ­ за външните промени, които стават в нашия мозък, ние не сме отговорни, както не сме отговорни за външните промени, които стават в нашите мисли. Но за промените, които стават вътре в нас, ние сме отговорни ­ дали някой знае това или не, той вече е отговорен. Сега ще правите разлика. Да кажем, имате жълто лице ­ това показ­ва, че вашият черен дроб не функционира правилно. Или пък имате тъмен цвят ­ значи, че вашето кръвообръщение не е правилно, но то е свързано и с черния ви дроб. Вие имате изопнато лице, мускулите на лицето ви са опнати ­ това показва, че вашата симпатична нервна система и нервната ви система не функционират правилно. Насочете тогава мисли­те си към нервната система ­ трябва ви повече светлина. За вашия черен цвят и за вашия жълт цвят пък турете повече топлина! Казвате едно, друго, второ, трето, обърнете внима­нието си към Бога! Как да обърнете вниманието си към Бога? ­ Ти си представи, че Бог е едно същество толкова благо, толкова добро, представи си, че Господ абсолютно не обича никакви престорени работи! Ти не отивай при Бога да се преструваш! И никакъв страх от Него! Ти ще се боиш без да имаш страх, ще се самокритикуваш, без да се самоосъж­даш. Ще разглеждаш нещата отвън ­ една своя грешка ще разглеждаш като нещо външно, тя е отвън. Ако кажеш, че си така роден, ти туряш едно обвинение към Господа, че Той не те е създал такъв, какъвто трябва. Причината ще туриш вън, с нея ти сам ще се справиш.

Туй което сега ви говоря, е потребно за вас. Някой път вие ще дойдете да питате кой е на правата страна. Какъв трябва да бъде човек? Ние трябва да бъдем хора, трябва да служим на Бога. С религиите няма защо да се занимавате ­ вие се занимавате сега с учение. На всички ви е нужна наука. Ако е за религията ­ и тя е наука, тя е важна дотолкова, доколкото може да даде топлина. На нас ни трябва наука ­ на хората трябва светлина, трябва повече наука. В религията понякога имаме несъщественото, от което се раждат всички спорове ­ кой е на правата страна, кой вярва повече в Христа, кой не вярва. Оставете вашите заблуждения с вярване в Христа. Казва: «Аз вярвам!» Какво е ­ пълно ли е или празно? ­ Аз не вярвам в празните каси, не вярвам в празните глави, не вярвам в гнилия лук, не вярвам в ронливите камъни, не вярвам в сухите дървета. В какво вярвам? Вярвам в пълните каси със злато, вярвам в учените хора които всичко правят. Един учен човек е като маг ­ идеш при него, знае човекът да си извади едно леке. Има той известна течност, като ти даде от нея ­ отиде лекето. А ти ходиш, туряш, не излиза лекето. Вярвам в онази наука която може да отнеме нашите несгоди. Седим ние и чакаме какво е щастието ни ­ отивате някой път да си гадаете, какво е щастието ви. И аз зная да гадая. Влизам в една стая, гледам домакинята плаче, текат є съл­зите. Изчистила стаята си, плаче. Казвам: Аз зная, защо плачеш ­ рязала си лук. «Отде знаеш?» Пък аз като влизам в стаята, мирише. Тя се чуди отде зная. ­ Откри ми се от Невидимия свят. Като дойде някой при мене, помирише моя лук, казва, че от Невидимия свят му открили. Казвам: Миризмата на лука ти го е открила.

Да ви кажа, понякога човек е смешен ­ ще бъда искрен. От някакво си дружество на опълченците тук идват двама, носят ми два билета по сто лева. Нямам пари, пък и представле­нието се давало в неделя. Сега аз си мисля: Кое е по-добре ­ ако ги изпратя и не им дам нищо, те ще кажат: «Голям скъперник, нищо не дава.» Или пък да взема и платя двата билета? Аз взимам двеста лева на заем, давам им парите. Гледам втори път пак дошли и пишат отгоре: „на добрия учител“. Добър съм ­ защо? Пак най-малко за двеста лева. После идват пак от същото дружество, носят две книги, едната 200, другата 150 лева ­ пак на добрия учител. Казвам: Кажете им, че съм много зает и че с търговски сделки не се занимавам, да дойдат друг път. Аз разбрах, защо така пишат че съм добър, не ми е приятно да си напускам работата. Казват: «Искаме да го видим, да се разговорим, да ни каже нещо за бъдещето.» Казвам: Не само двеста лева! Ще кажат, че съм много добър. Аз виждам у тях едно користолюбие. Те ще увеличат двестата лева, ще си извадят друго заключение ­ много пари има, два пъти дава човекът. Хубаво, разсъждавам аз, имам и друг начин, по който мога да ги върна. Като тръгнат от София може да накарам да вали дъжд, че да се върнат. Туй може също да направя. Но сега считам, че да направя да вали дъжд, ще ми костува най-малко хиляда лева. Да дам двеста лева е по-икономично. И за другото ще пла­щам, и оная енергия ще струва няколко хиляди лева. Да дам двеста лева е по-малкото зло. От двете злини избирам по-малката. После и друго. Пък съм и учен човек. Като дойдат, аз мога да съм на Витоша, ще ида да се разходя. Като дойдат, ще кажат, че ме няма тук.

Та казвам сега: И вие сте дошли като мене до едно проти­воречие ­ двестата лева ще ги дадете. И аз не искам да ги дам, трябва да избера по-малкото зло. Да ги изпратиш, без да вземеш нищо ­ не може. Защото да се очистя от онова, което ще оставят ­ лошите мисли, които ще оставят ­ ще ми струва повече. Те ще оставят толкова нечистотии, че на мен ще ми струва няколко хиляди да ги изхвърля. Най-хубавото е да дам двеста лева.

На всички ви казвам: Бъдете умни. Любовта трябва да приложите като една наука. Трябва да се изучават силите на Любовта. Аз ви гледам ­ някой път сте с измъчени лица, вие се измъчвате. Семейни мъчнотии имате, обществени мъчно­тии имате, мъчнотии от дявола имате, мъчнотии от себе си имате ­ навсякъде мъчнотии. Какво да ви правя, като ви гледам такива измъчени. Гледам ви ­ някой се мъчи, пари няма. Друг се мъчи, че син му не върви по правия път. Друг се мъчи, че дъщеря му не върви по правия път, мъчите се от много неща и навсякъде се виждат измъчени лица. Някой се мъчи, че Господ не го обича. Някой се мъчи, че не могъл да се моли. Някой се мъчи, че нямал разположение. Някой се мъчи, че някой го срещнал и не го погледнал както трябва. Всички се мъчите. Аз не искам вие да се мъчите. Тогава, за да не се мъчите, внесете във вашия ум светлина. Изберете в българския език най-добрите думи, които носят светлина, изберете най-добрите думи, които носят топлина. Думи има, които носят светлина. Има думи, които като ги произнесеш, носят мека топлина. Пък има известни български думи, като ги произнесеш дават светлина. Те са Божествени думи, про­изнасяйте ги. Вие всички грешите, понеже като дойдат мъч­нотиите, вие произнасяте лоши думи: „Да се махнеш, не ис­кам да те видя!“ Така съвсем ще загазите. Аз не трябва да ви представям отрицателното, но искам само за образец да ви дам една форма.

Ние имахме един приятел, той е в другия свят, благороден беше, с аристократически темперамент. Когато някой иска­ше от него някаква услуга, той правеше едно движение с ръцете, като че много жертвува от себе си. Той ще го напра­ви и после ще погледне, казва: «Друг не може да го направи.» Той ще погледне, пак ще се усмихне така, че извършил нещо. После аз говоря, че всички трябва да се обичате. Вие обичате ли се? Аз като говоря, взимам това не в тесния му смисъл, взимам думата в широк смисъл. В човека има една слабост, това, че понякога се нервира. Някой път нямаш разположе­ние към един човек ­ на това малкото се дължи. Но има в човека едно аз, което е великодушно. Вижда една мравка че се мъчи, вижда някъде едно сухо дърво ­ където минава, има съчувствие към най-малките неща. Пък има едно друго аз, което е благородно ­ отдето минава, съчувствува, казва: аз всичко може да направя. Искам вие всички да дадете място на туй великото аз. Като кажеш аз, да се отвори сърцето ­ в теб Бог се проявява. Аз бих желал вие всички да бъдете като Христа. При едно условие ­ Христос го изкараха от търпение в храма като вас. Сега всички прилагате този метод, привеж­дате този пример и казвате: «Бич трябва за тия хора!» Ония хора, които изпъди от храма, те го разпнаха. Казват: «Ние може да употребим този камшик!» Аз не съм за този начин на насилие. Христос само веднъж в живота употреби този метод и сега всички прилагат този пример. Много хубави неща направи Христос, на тях не подражават, но в камшика всички го подражават! Мъже го подражават, жени го подра­жават, синове, го подражават, всички го подражават. Ритани­ца има, биене има ­ всички подражават.

Както сега сте подражатели на един живот, бъдете подра­жатели и на Новото. Грешката, която Христос направи, Той я изправи на кръста. Той ги изгони от храма ­ не го разбраха. Но на кръста каза: Ти, Господи, оправи тази работа, прости им! ­ Сега употребява другия закон ­ прости им. Те един ден като страдат, страдат, ще разберат закона. Като дойдат на моето место, ще разберат. Като бъдеш на мястото на Хрис­тос, ще разбереш същия закон. На кръста си закован ­ ще кажеш: «Да бъде волята Божия!» Нямаш никаква власт, никаква сила нямаш. Когато сте в безсилие, ще разберете закона. Тогава на Христос само главата беше свободна ­ светлина имаше. Той каза: Да бъде сега Волята Божия! Светлина имаше Той в ума си и топлина в сърцето си. На всички ви аз желая да имате топлина в сърцето и светлина в ума, за да може да разрешавате хиляди и хиляди задачи, които имате не само за днес, но и за утре и за други ден. Като влезете в съвършения живот, тази светлина ще ви е потреб­на, за да можете да служите на Бога.

Добрата молитва.

Общ окултен клас

ХVI година

18. лекция

31. март 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ЧЕТИРИТЕ СТРУНИ

Отче наш.

Прочете се темата ПОЛЗАТА ОТ ОГЪНЯ. Изпяхме: ВЕНИР-БЕНИР.