Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе



страница15/18
Дата10.04.2018
Размер2.51 Mb.
#65610
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

Кавалери аз виждам колкото щеш ­ че кой кавалер няма да се движи със своя кон? Казвате: «Аз съм кавалер.» Фран­цузка дума е кавалер. Значи конник. Казва: «Аз съм кавалер.» На кого кавалер ­ на дамите ли? ­ Кавалер без кон не е ника­къв кавалер, той е пешеходец. Ами ще кажете, че е кавалер. ­ Защо казвате, че е кавалер, де ви е конят? ­ Казваш: «Кава­лер съм.» ­ Де ти е конят? ­ Разбирам да имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, че тогава да казваш: «Аз съм кавалер.»

Та казвам: Трябва да имате ясна мисъл. Седиш по някой път и разсъждаваш «аз съм скръбен» ­ мисли защо си скръ­бен! Коя е причината? ­ Причината да си скръбен е или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или че нямаш добро обществено положение, или служба нямаш, а и хиляди други поводи може да има. Кои от тези неща ти причиняват страдание? ­ Казваш: «Аз този човек не мога да го търпя!» ­ Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи ­ дай си отчет защо ти не можеш да го търпиш! ­ Защото е много стиснат ­ нищо не дава. Защо не можеш да го търпиш? Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас ­ засягам целия свят, взимам света от Адама до сега. Не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже вие взимате думите ми за себе си. Казвате: «Той, Учителят, не е женен.» ­ Женен съм. И аз имам жена. И е доста небла­годарна, по някой път мърмори. И как да не мърмори! Че не съм направил яденето както трябва. Че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал, както трябва. Казва: «Така не трябва! По-умно ­ какво си удряш краката тъй? Краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се.» После някога ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: «Какво ходиш с чужд език, да говориш на този и на онзи?» ­ Пък ми се и сърди, че съм си въртял очите. Туй всичко ми говори. Лоша жена! Но понякога казвам: «Много хубава си! Много добра си!» Потупам я по гърба. И казвам: «Ще бъде тъй, както ти искаш.» Туй сега е едно. Вие като го схванете буквално, ще кажете: «Учителят и Той е женен.» Вие първо се научете, какво е женитбата ­ вие има още двадесет години да учите какво е женитбата. Думата женене значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, това е една дума с двояк смисъл. Тъй както ние разбираме живота, в него има и радости и страдания. Всеки човек е женен. Човек е онзи, който има и радости, и скърби. Който е женен има и радости, и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи? Двама души се съберат, те са живи същества, и двете същества се измъчват.

Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем от противоречията. Ние сами си създадохме противоречията в живота. За да схванем новата мисъл, трябва да схванем живота тъй, както той първоначално е произлязъл, както е чист ­ да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение ­ Бог работи чрез всички учени хора, чрез всички вас Бог работи. Но има известно степе­нуване в това как Бог работи ­ Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Щом срещнеш някой човек, ти вече имаш нужда от него и той има нужда от тебе ­ става обмяна на Божествените енергии. Като срещнете един лош човек, не считайте, че нямате нужда от него ­ от този лош човек вие пак печелите нещо.

Като кажем, че всичко в света съдействува за доброто и доброто съдействува за благословение, аз подразбирам всичко в света. Има едно състезание между доброто и злото. Вие казвате: «Да ми се обясни защо ме изкушава дяволът и какъв е смисълът на злото в света.» ­ Когато дяволът ви изкушава, трябва да знаете следното. ­ Щом злото ви атакува, то е по-силно от вас, а Бог винаги е на слабата страна. Щом дяволът ви атакува, доброто е на вашата страна, за да ви защищава. Следователно, бъдете един наблюдател, и вижте как се борят доброто и злото. Злото ще направи една пакост, ще забие иглата два сантиметра в ръката ти, ще изтегли иглата, и ще си замине. Доброто ще дойде, ще намаже мястото с дървено масло и ще ти даде четиридесет хиляди лева. Злото ще дойде, ще задигне дрехите ти и ще те остави гол, за да страдаш от студа. Доброто веднага ще дойде и ще ти донесе два пъти по-хубави дрехи, отколкото първите. Състезание има между тях! Едното те оголва, а другото те облича. Злото ще дойде да те смути, ще ти вземе вярата. Доброто ще дойде да внесе една по-силна вяра, отколкото първата. Има борба, и в края на краищата Божественото ще вземе надмощие във вас. Тъй трябва да мислите. Ако така не мислите, друго няма. Тогава ти сам ще се бориш със злото. Когато вие сте побеждавани, аз разбирам, че вие сами се борите. Казвате: «Съсипаха ме!» Казвам: Ти си бил сам пехливанин ­ като нашият Дан Колов, непобедим. Непобедим! Докато се бореше, вървеше добре. Сега писаха вестниците, че бил болен. Казвам: Болест не беше причината ­ така не се говори. Причината другаде се крие. Понеже българите са честолюбиви, казват, че не бил готов, затова онзи го победил. Казвам: Така не се говори ­ фактите говорят друго, има друго нещо. Сега и ти казваш: «Сипаха ме!» Сега вече разбирам защо те съсипаха. ­ Защото ти се уповаваш само на себе си. Ти си се борил със злото ­ злото винаги е по-силно, ти със злото не можеш да се бориш. Или ти искаш да се бориш с дявола ­ той е един философ, има милиони години. Толкова знания има, толкова тънкости познава ­ знае всичките ти слабости, такъв голям дипломат е, ще те преметне! Тъй ще те излъже, та ти хич няма и да подозираш, че е дявол. И си мислиш, че е някой ангел, от Бога изпратен, и ти носи най-голямото благо. И чак като те изкуси, ще кажеш, че е хитър.

Колко пъти досега сте хващали дявола като ви искушава? Разправя ми един господин ­ дават му едно бомбонче, друг му казва: «Не го вземай!» Той го хвърля. Онзи му казва: «Ако ти беше изял този бомбон, щеше да заспиш веднага. И като заспиш, куфарите ти, всичко туй ще се претарашува и всичко каквото имаш ще вземат. След като се събудиш ще видиш, че изяждането на един бонбон, ще ти струва един обир.»

Дяволът ще дойде при тебе, ще ти даде едно такова бонбонче. ­ Как да ви преведа сега дяволския бонбон? Да кажем, той дойде и казва: «Я да те направим министър председател на България.» Голямо величие! Дяволът те представя и казва: «Стани министър председател!» Какво ще направиш като станеш министър председател? ­ Ти ще имаш много добри проекти ­ ще назначаваш бедните, способните. Добре, какво ще направиш повече от туй? Всеки министър може да направи така. Кажете ми сега, дайте ми един нов проект! Ако бих направил някого министър председател, какво ще направи? ­ Не че може да го направя, но пред­ставете си, че мога да го направя, какво ще направите? Представете си сега, че може да ви направя милионер. Не да имате един милион, а 20, 30, 40, 50, 100 милиона. Какво ще дадете от тях? Като имате 100 милиона, колко ще ви се откъсне от сърцето, колко ще дадете за Братството? ­ Сто хиляди. Че защо да ви давам сто милиона за сто хиляди? ­ Това не е комисионна! Мислите си, че аз като ви пропо­вядвам тук толкова години, даром ви го давам, че все така ще бъде. Един ден аз ще ви представя една сметка и колкото години съм ви проповядвал, ще си платите. Вие казвате даром. Но много се лъжете, ако мислите, че е даром. Ако даром сте учили, аз даром ви го давам. Но ако не сте учили даром, и аз не ви давам даром. ­ Аз другояче разбирам даром. Даром стават нещата само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. Това е Божественото. В Божествения свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, където се разпространява Божествената Любов, там е приятно. Тогава може да имате състезание ­ да станете като мене учени, да се освободите.



Вие си мислите, че аз сега съм най-ученият човек. Това е ваше разбиране. Че не съм прост ­ не съм, но каквото си мислите за мене, не съм това. Онова, което аз мисля, това съм аз. Вие както мислите, сте си създали един изкуствен човек. Какво мислите за мене, то си е ваша работа ­ аз съм това, каквото аз мисля за мене. Казвам: Утре може да ми да­дете в ума си по-голяма цена, отколкото трябва, но не стане нещо тъй, както си мислите и вие веднага се съблазните. Че вие сами се спъвате ­ сами туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всички условия да не се изменя, така че никога да не губите. Ако не печелите, поне колкото сте дали, да си го вземете.

Та сега трябва да се мисли ­ трябва да бъдете богати, трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е резултат на Великата Божия Любов. Сле­дователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта е започнала в мен да действува като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде ­ здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството само по себе си идва ­ богатството също е един резултат. Богатство! Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всички богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол. Зная къде има желязо, злато, сребро, живак. Не е само това ­ много други неща зная, но за всичко, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание. Има някои неща, които за мен са вредни. Има някои неща, които ако направя, за вас ще бъдат вредни. Мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свобо­дата, която ние имаме, вашата свобода, може да спъне други­те. Сега говоря по човешки. Ако сега която и да е сестра вземе и прегърне някой брат, целуне го ­ на Изгрева веднага ще кажат, че това е безобразие. Или също ако един брат си позволи това. Хубаво, казваме: «Трябва да се обичаме!» Как ще се обичаме? ­ Сега вие ще отговорите: «Да се обичаме тъй, както Бог ни обича, да се обичаме както Христос ни обича!» ­ Хубаво, съгласен съм. А как ни обича Бог? ­ Аз съдя от окръжаващите, че Бог ни обича. Като човек, Той не ми е говорил, но Го виждам във всичко наоколо ­ виждам Го в светлината, във въздуха, във водата, в храната, в хората, с които Бог ме е заобиколил, в здравето, в моята мисъл. Навсякъде Него виждам ­ навсякъде виждам Господа. Някой път Го виждам и в хората, моментално се проявява. Нався­къде Го виждам, но и специфично виждам Бога на някои места и в себе си ­ някой път, когато мисля, виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да Му дам. Вие може да дадете на Бога едно място. Например, вие казвате: «Учителят». Кое е онова в мене, което считате за вашия Учител? Кое е? ­ Моите ръце, моите очи, моите уши? ­ Че кой от вас няма ръце, очи, уши? Моите крака, моето сърце ли? ­ Кой от вас няма сърце? Кое е онова в мене, което считате учител. ­ Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? ­ Не че приз­мата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богатата мома, щях да се оженя и след туй тя да роди, най-умния син, най-гениалния, най-талантливия. Ако не мога да я намеря, аз няма да се оженя. Ако тя не може да ми роди този син, ще остана сам. ­ Защо ще се женя, не ми трябва! Ако мога да намеря тази мома, казват: «Ожени се!» За кого, за някоя крава ли? ­ Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. За мен кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже в окултната наука се подразбира кравата, която храни целия свят. ­ Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре ­ ако тази крава рече да се влюби в тебе, ще умре светът. Разбирай просто, но туй същество, тази крава, има толкова високо предназна­чение, такава работа, че казва: «За мене женитбата не е за сега.» Затуй за кравата не мога да се оженя ­ тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже; щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има ­ да дава мляко на целия свят. Ще искам да взимам нейното мляко, да го продавам, а това не става.

Искам да ви наведа на мисълта да бъдете свободни. Научете се да разбирате Божествения ред на нещата. Не съм против страданията, понеже те ще дойдат. Дойде ли ви някое страдание, трябва да знаете неговия произход. Аз може да съм религиозен човек, но в религиозният живот има една опасна страна ­ при религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Същото състезание има и между красивите моми ­ коя мома е по-красива, коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора, искат да се харесат на Бога, понеже са се молили много, понеже са правили добрини на другите. ­ Нямам нищо против добрините, ако мисля, че пра­вя много големи добрини. Понякога разглеждам нещата от свое гледище. Дойде някой и ми казва: «Много важна работа имам.» Питам го каква му е важната работа? ­ Разстроен му малко стомаха и иска някакъв лек. Питам го: Че толкова лекари има, защо идваш при мене? «Ходих ­ казва ­ при всички лекари, но не могат да ми помогнат. Някое лекарство не може ли да ми дадеш?» Казвам: Ще гладуваш. Три дни няма да ядеш! «После какво?» ­ Тебе те боли стомахът, знаеш ли защо ­ защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хокаш, пък и децата си хокаш, и слугите си хокаш, казвам, престани да хокаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората ­ престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: «Някое лекарство нямаш ли ­ тия неща ги зная.» ­ Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия неща. «Ама ти ­ казва ­ искаш да ме изпиташ. Кажи ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и да пия.» Тогава аз изваждам едно барутно зърно, завивам го в една книжка и му казвам: Ще го туриш в едно шише от сто грама вода ­ туй е елексир, чудесии прави. Ще туриш шише­то да седи десет дни на прозореца и след туй ще пиеш по три капки. «Тъй ли, по три капки ли?» ­ Ама в туй време, когато пиеш лекарството, никакъв лош поглед няма да отправяш на жена си. Иначе, ще се пръснеш като бомба. «Тъй ли?» ­ Аз му казвам: Така е. Ако ти искаш да се лекуваш и хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно с това ще излезе такава лоша енергия, тя ще ти хвърли такъв гневен поглед, че ще го помниш. Дойде един ­ удари те веднаж. Дойде друг ­ и той те удари. И като се съберат в духовният свят 10-20 удара в гърба ти, ще почувствуваш всички тия болки. Това са удари на живота. Следователно, ако аз съм на ваше място ще постъпя по този начин. Вие ще кажете. «Виж как го премята Учителят.» Ни най-малко не го премятам ­ давам му барут­ното зърно. Едно време д-р Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още от тях ­ една пълна кутия хапове против разстройство, направени от едно растение, наречено бубар. Той ги даваше цели, аз взимах еди­ния хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам му: Докторе, така не се дава ­ не се дават цели хапове. Казвам му: Направете един опит ­ ти си хомеопат, ще вземеш двама болни, на единия дай цели хапове, а на другия болен, малките парченца. И ще видиш, че резултатите ще бъдат същите ­ разликата е икономическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца, ще струва един лев. Следователно така този хап може вече да послужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, както аз казвам, влагам в туй парченце нещо от себе си. Силата е в туй ­ взимам този хап и като го деля, влагам нещо. Туй, което аз влагам в малкото хапче, то лекува ­ това е моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и при това се колебаеш, няма да имаш резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав ­ ти ще бъдеш здрав и нищо повече. Той си тръгва и казва: «Иска да се освободи от мене.» На другиму казва: «Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се!» Минат два дена ­ дойде и благодари. Казва: «Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях.» Казвам му: Иди да благодариш на Бога! Понякога дойде някой и казвам: Кажете му да си върви ­ ще бъде здрав! Сега той търси здравето в човешкото, иска помощ от хората. Той трябва да възприеме Божественото. Откъдето и да идва Божественото, възприемете го!

Там, където сте дошли, постоянно трябва да внимавате да не направите някакво отклонение. Всеки от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че често се говори за търпението. Какво значи търпение? ­ Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш ­ преди да стане търпелив, човек трябва да бъде здрав, трябва да бъде богат, трябва да мисли. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. Дойде някой човек при тебе ­ с богатството си веднага ще му дадеш. Ще дойде болният при тебе ­ здраве имаш, но се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче казано: Ако имаш една мисъл само за себе си, ако тя едва прониква в тебе, ти не можеш да дадеш от нея на другите ­ туй, което за тебе е нуждно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват да си дадеш залъка от устата. Другите може да мислят така, но аз никога няма да ти дам моя залък. Тази философия е обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам ­ като дойде ще му дам цял хляб. Не съм от бедните, та да му дам залъка от устата си. Който казва това, иска да покаже, че е много щедър. В това няма смисъл! Той като дойде, не една хапка, цял самун ще му дам, а хапката ще оставя за себе си. Аз на хората никога малко не давам. Него, малкото, аз задържам за себе си ­ там е тайната на живота. Многото ­ на другите. Десет самуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия аз не поддържам и дори едно цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам.

Казвам сега: Поддръжайте и вие тази философия. Задръж­те малкото за себе си, а многото ­ навън. В малкото е силата. Законът работи. Ако малките неща не оценяваш, ако не разбираш малките величини, големите величини в живота са безсмислени. Някой ме слуша и казва: «Че за толкова години не се ли научихме?» Та вие какво сте учили досега? Вие сте чудни хора! За да разберете литературата на природата, ви трябват няколко милиона години. Вие ще се обезсърчите ­ добре, аз ги съкращавам. Нека да бъдат един милион години. Аз работя с милиони. Хайде и тях ще съкратя. Колко секун­ди има годината? ­ Един милион години ­ аз ги съкращавам на един милион секунди. Всяка една година се равнява на една секунда. Един милион секунди, колко дни правят, колко години правят? В един час има 3.600 секунди. 3.600 секунди колко часа правят? ­ И после по 365 дни, колко правят?

Мнозина от вас се спъват, не искат да смятат. Научете се да смятате! Пресмятането, смятането е отношение ­ ти не можеш да смяташ, докато не разбираш отношението. Като разбираш, започваш да смяташ. Как можеш да имаш отно­шение с едно същество, най-близкото до тебе? Ние започваме с числото едно ­ това съм аз. Две ­ това е жена ми. Три ­ това е синът ми; четири ­ това е дъщерята. Четири е Питагорово число. Питагор, основава всичката си фило­софия на числото четири. От едно до четири. От 1 до 4 са се получили числата до 10 и върху тях той е изградил своята система. Четири е основата в живота. За египтяните квад­ратът съставя основата в живота. Туй число е така затворено, че при всички условия може да издържи. Един квадрат е затворен ­ веднаж влязал в квадрата, ти си непоклатим, няма вътрешна сила, която да го разруши. Нито отвън има такава сила, която да може да го разруши. Това са четири разумни същества събрани наедно, никаква сила не е в състояние да ги разедини. Тия същества може да се разединят само отвътре, поради тяхното разногласие. Силата на хората е първо в единицата, която аз имам между двете числа ­ правата линия никой не може да развали. Плоскостта никой не може да развали. Едно тяло ­ и него никой не може да развали. Тялото се разкапва по съвсем други причини. Та казвам: Сега законът е там.



Понякога вие си казвате: «Хубаво е!» Аз ви проповядвам едно учение и ако един ден се обезверите, вие ще кажете: «Излъга ни!» Така е, ако аз ви проповядвах едно учение, което не съм разбрал. Вие вече вървите по същия път. Но, ако проповядвам едно учение, което съм прилагал, ще го приложите и вие. Туй учение, което ви проповядвам, има приложение ­ да станете умни, да станете здрави, да станете богати, три неща. Всяко учение в света, което не дава тия неща, или което вие не прилагате, то не е верно. Във всяко учение трябва да има мисъл, трябва да има здраве, трябва да има богатство. Това са незавършени резултати ­ незавърше­ни резултати, но в прогресивен ред. Та искайте да бъдете здрави, да бъдете богати. И трябва да мислите! Та вие още не знаете. Вие сте събрани тук, някой път някой казва, че се намирал в тягостно състояние, казва: «Дотегна ни тук да се въртим из Изгрева!» ­ Тогава вие не разбирате Изгрева. Дотогава, докато слънцето изгрява и залязва, ще има изгрев ­ ако слънцето престане да изгрява и да залязва, няма да има никакъв изгрев. Докато има звезди на небето, докато има слънце и месечина, животът има смисъл. Вие казвате, че външният свят не ви интересува. ­ Докато го има, радвайте се! Вие срещате някой човек, не му давате никаква цена. Казвате: «Срещам едни и същи хора, става безсмислен.» Вие не можете да се учите. Вие не виждате добрите страни, които имате в себе си, обезличавате се по много опък начин. Виж­дате лошата страна. Вие сте станали лоши ­ от колко хиляди години? ­ От осем хиляди години. Осем хиляди години ­ това е много дълъг период, това е една седмица, един ден! Намерете сега в това хубавата страна! У всички ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито у вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? ­ Човек трябва да мисли за своя дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своя ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърце имате. Мозък имате. Туй, с което чувствувате, и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса ­ това са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, то ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне, да ни разправя, какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева ­ излиза навън. Казва на другар­ката си, която е при нея: «Я ми вдигни тялото, тури ме на леглото!» Онази не може да разбере това. Тя не е в будно състояние, в едно преходно състояние е. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че страданията, които имате, се дължат на едно излъчване. Такива страдания, кои­то можете да чувствувате, на физическото поле не съществу­ват. Някой път вие страдате ­ туй страдание не е от този свят. Казва някой: «Някаква дума ми влезе в ухото!» След туй се заражда цяла поредица от такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам: Сега не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето ви зависи от връзката ви на физическото поле. А доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовния свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят. Не късайте тия връзки! В тия три свята, трябва непременно да поддържате вашата връзка, да бъдете свързани с тях и тогава ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани те. Или другояче казано: Там, където духът и душата се съединят, умът започ­ва да мисли. Там, където умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Това са връзки! И не питайте за причината на страданията, които имате ­ не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията ­ това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш, ще те заставят да страдаш, за да разребеш Божиите пътища. Когато страдате, кажете в себе си: За да разберем пътищата на Бога ­ затова са страданията. Здраве, богатство и мисъл, това са.

Отче Наш.

Общ окултен клас

ХVI година

22. лекция

28. април 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева


РАЗУМНИЯТ МУЗИКАЛЕН ЖИВОТ

Отче Наш.
МОГА ДА КАЖА.

Ще прочета от началото до 15 стих на втората глава от Евангелието на Лука:


Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano
Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа
Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият
Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота
Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата
OOK2-izbrano -> Цялото и частите добрата Молитва
Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница