Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

- Във вашия свят - отговориха те, - биологичната връзка между майката и детето е много по-силна. В културно отношение това е важно, защото от мъжкия индивид на този вид не се изисква, нито се смята за добре да има особено близка емоционална връзка с детето. В този случай беше необходима изключително близка връзка, за да може подкрепата да бъде предложена, нужна и искана. Това ниво на грижа се дава от женския индивид1 на вашия вид по много по-ясен и определен начин. Виждаме го като промяна и по-голяма балансираност,

но това не се постига напълно във вашия свят.

- Има ли причина Шарън да избере да има син, а не дъщеря, зависима от наркотиците?

- Изборът на пола не е от значение.

- Когато Шарън и Тони планираха наркотичната зависимост, изрично ли избраха хероина и, ако е така - защо?

- Да - заявиха ангелите. - Заради химическите характеристики. Беше нужна много силна зависимост. Този наркотик задоволяваше изискването.

Макар вече да знаех, че планирането преди раждането е изключително сложен процес, останах изумен от подробностите в замисъла на Шарън и Тони: те бяха планирали не само зависимостта, но и конкретния наркотик.

- Какво е влиянието на душата върху ума или тялото, за да предизвика наркотична зависимост? - попитах аз.

Опитвах да разбера как Шарън и Тони са можели да знаят, че наркотичната зависимост действително ще се превърне във факт.

- Влиянието се оказва от много посоки. Повечето от тях са добре известни на вашите учени и на вашето минало. Една от тях е астрологията; тук планът въздейства върху личностните характеристики, способности и физически атрибути. Друго, което признавате, е предаването на ДНК, клетъчна информация, от един човек към следващото поколение.

-Когато планираха това предизвикателство, Шарън и Тони взеха ли предвид, че Тони може да се пристрасти към алкохола например? И защо в такъв случай не избраха него?

- Химическите свойства не бяха подходящи.

- При планирането на живота си Шарън не помисли ли да има повече от едно дете, пристрастено към наркотици?

-Не.

- Защо е искала да има именно едно дете със зависимост към наркотици?

- Обсъдиха ли вероятността Тони да умре от свръх доза?

-Да.

- Защо не избраха този вариант?

Тогава ми дойде на ум, че ако предлагаше по-значима опитност за Шарън и Тони, смъртта на Тони щеше да фигурира в плана им.

- Както разбирам, душите могат да изберат да инкарнират на всяко място и по всяко време. Защо Шарън и Тони избраха да инкарнират в Съединените щати по това време на историята?

- Те имат много възможности да изпитат своите ограничения и да разширят съзнанието си както за самите себе си, така и за околните хора. Сега е времето на експоненциалното израстване във вашата действителност. Много от избралите да се въплътят по това време завършват инкарнационния си цикъл и се подготвят за преминаване към други измерения.

- Планетата преживява системна повреда. В точките от времето, когато старите системи аварират, възниква хаос. Хаосът е компонент - силно необходим компонент - на ограничението и израстването. Това е може би най-плодотворното пространство за учене.

- Какво бихте искали да кажете на читателя, който е пристрастен към наркотици и се опитва да разбере по-дълбокото духовно значение?

- Изключително важно е да уважавате своето минало, да се познавате, да научавате кои сте всъщност и тогава да се обикнете - отговориха ангелите.

- Какво бихте казали на читателя, който е родител на пристрастено към наркотици дете?

- Същото.

- Какво е важно или от полза да знаят читателите, за което не съм питал?

- Полезно би било да са наясно с възможността за разширяване на съзнанието. Разширяването може да бъде постигнато без тялото да бъде разрушавано или увреждано. За всички във вашето измерение съществуват подходящи техники. Сега е моментът да преосмислите културите и популациите, живели преди вас, и да започнете да разбирате и може би - да развиете способностите, ценени толкова от древните.

Попитах ангелите какво биха искали да кажат на пристрастените към наркотици млади хора, които чувстват, че не са оправдали надеждите на своите родители или други форми на вина или самоосъждане.

- Те са избрали своя път, имайки предвид определена цел - отвърнаха ангелите. - Има моменти в живота във вашето царство, когато истинската цел се замъглява от ценностите и осъждането, с които ви заливат околните. Натискът на културата и семейството допринася за това. Сега в живота на младите хора се забелязва движение, целящо да отведе отвъд ценностите на досегашните поколения, и така да позволи на старата религиозна, образователна, научна , политическа система - които са управляващи във вашето измерение - да се разшири или да се сгромоляса окончателно, за да бъде съградена отново.

- А какво бихте казали, за да помогнете на читателите, които осъждат наркоманията и които биха могли да се откажат от тези преценки?

- В много, много случаи осъждането на околните помага на зависимите от наркотици да изпитат пълнотата на емоциите, които са осъзнавали, че ще бъдат част от този избор, част от този път. Така че всяко нещо е от полза. Нищо от създаваното във вашия свят не е лишено от стойност. Всички неща

трябва да бъдат уважавани. Независимо дали имате договорка с тях или ги разбирате, те трябва да бъдат уважавани.

- Как израства човекът с наркотична зависимост в резултат на осъждането от другите? - учудих се аз.

- Това създава ограничения за него, които трябва да преодолява, решавайки, че заслужава да бъде обичан от другите и от самия себе си, макар някои да осъждат действията му.

- Можете ли да кажете - обади се Шарън, - доколко успешна ще бъде програмата, която развивам в моята болница? Ще се разрасне ли?

- Ще ти отговорим искрено, че всяко усилие, което влагаш в създаването на тази организация, поддържаща хората около теб, има огромен успех. Само мисълта, само опитът, само енергията - това са нещата, които влияят успешно върху другите във вашето измерение. Затова те подканваме да гледаш на твоята програма и твоите усилия като на успешни, независимо от наблюденията на която и да е трета страна. Дръж тези неща на почетно място в сърцето си.

- Благодаря - промълви Шарън.

- Много ви благодаря, че разговаряхте с нас - додадох аз.

- Вие сте благословени - казаха ангелите. - За нас е истинско удоволствие винаги да ни каните сред вас.

Тези прощални слова сложиха край на сеанса. В последвалото мълчание двамата с Шарън осмисляхме всичко, което бяха споделили с нас. Седях безмълвно и се наслаждавах на топлотата и любовта, които бях усетил да излъчват ангелите.

- На няколко пъти се разплаках - наруши тишината Шарън.

Попитах кои моменти я бяха трогнали.

- Много, но особено силно - два - отвърна тя. - Когато духът обсъждаше ограниченията и загубата на контрол и как това преживяваме всъщност ме е направило по-смирена. Преди него споменах как то ме превърна по един драстичен начин в много по-състрадателна личност. Ако преди пет години ме беше попитал’дали съм състрадателна, щях да кажа: “Разбира се, че съм!” Но едва сега разбрах какво е всъщност това. И вторият път - когато попита за Еди, приятеля, който не е вече тук с нас. Дори споменаването на името му ме изпълва с емоции, но да знам, че е член на групата на Тони… сега това ми изглежда толкова по-логично и смислено.

Подобно на мнозина от нас, Шарън и Тони бяха планирали живота си така, че да се учат от противоположности: временните им физически роли в написания от тях самите сценарий контрастираха значително с вечната им, нефизическа идентичност. Тони не е пристрастеният към хероин, а по-скоро смела душа, избрала предизвикателството на наркотичната зависимост, за да научи да се грижи за себе си. Шарън не е нито обезверената майка, нито такава, която гледала възмутено пристрастените към наркотиците бременни жени. Тя е действително изпълнена с дълбока любов душа, планирала моменти на безсилие и осъждане, за да може в крайна сметка да изпита и така - да познае себе си като уважение, толерантност и състрадание.

Отвъд личните изживявания и мъдрост, към които се стремели, Шарън и Тони планирали неговата наркотична зависимост като форма на служене на човечеството. Такъв е жизненият план на работниците на светлината - той включва споделянето на вътрешната светлина с цел издигане на мнозина около тях. Преди да се роди, Шарън очаква да отговори на зависимостта на сина си, като стартира програма, за да помага на зависими от наркотиците бременни жени. След своето раждане Шарън може да използва своята свободна воля, за да вкорави сърцето си и да не протегне ръка към другите. В предишните си превъплъщения обаче тя еволюира до степен, когато състраданието е най-вероятната реакция. Човек лесно може да си представи как Тони планира предизвикателството на наркоманията и Шарън казва: “Аз ще бъда майката, която ще те обича въпреки всичко това, и въз основа на това преживяване ще започна да помагам на другите.”

Историята на Шарън и Тони ни напомня, че физическият е планът на илюзиите, където нищо не е такова, каквото изглежда. Понякога служенето приема формата на широкомащаб- ни обществени програми. В повечето случаи обаче взема формата на възможности за нас да минем отвъд осъждането. Осъждането ни разделя от тези, които съдим. Разделението на свой ред поражда страх и ни пречи да се пробудим за истината, която сме знаели преди да се родим: че всички сме едно. Всеки от нас е искрица съзнание в едно по-голямо, обединено Съзнание, клетка в сърцето на едно Божествено същество. Да съдим значи да се отделяме от своята божественост; да се освободим от осъждането означава да си я спомним.

Важно е да се запитаме какви аспекти на аза се предизвикват от нашето осъждане. Ако например осъждаме някого заради пристрастеността му към наркотиците като слаб, значи осъждаме като слаба част от себе си. Ако не виждаме самите себе си като слаби в определени моменти или при определени обстоятелства, би било невъзможно да преценим някой друг като такъв. И тогава нямаше да забележим поведението или чертите, на които гледаме като на слабост, или нямаше да гледаме на това поведение и черти като на слабост. Осъждането на другите е завоалирано самоосъждане. Дълбокото духовно развитие е възможно, когато смело издърпаме този воал и признаем чувствата, които храним към самите себе си. Този процес е труден и изисква непоколебима искреност към нас самите, но възнаграждението за него е голямо.

Сега Шарън олицетворява неосъждането на другите. Вместо да осъжда своя син за връщането му към наркотиците, тя му припомня многото случаи, когато е избирал да не използва хероин по време на процеса на възстановяване. Тя обгръща с безусловна топлота и любов пристрастените към хероина бременни жени. Вижда отвъд проблемите на наркоманите, с които се е запознала юн-лайн, взира се в душата им, за да намери състрадание и искрена загриженост. Не ги съжалява. Както ни каза по-късно Глена: “Съжалението ни разделя, състраданието ни обединява”. Да съжаляваш някого, означава да гледаш на него като на жертва, и така да пренебрегнеш голямата смелост, която е проявил, като живее в съответствие с планираното предизвикателство.

Единственият човек, когото Шарън съди все още, е самата себе си. Това самоосъждане се дължи отчасти на схващането й, че не е съвършена. Нашите вярвания, особено за самите нас, представляват голяма част от ограниченията, за които говореха ангелите. Пътуването към любовта и приемането на самите себе си изисква да разпознаваме и оспорваме подобни схващания. Искрено желая сеансът с ангелите да помогне на Шарън - както и на други родители с пристрастени към наркотици деца - да види, че няма вина.

Съденето представлява мисли, а мислите са жива, движеща се енергия. Тъй като енергията привлича подобна енергия, осъждането привлича склонни да съдят хора. Светът е огледало, в което виждаме себе си. Ако около нас има съдещи хора, може би животът ни моли да огледаме собствената си готовност или склонност да съдим.

Освен че ни предоставят възможност да минем отвъд осъждането, хората с наркотична и алкохолна зависимост ни подаряват шанса да състрадаваме. Желанието им да донесат такъв подарък е част от мотивацията им да планират зависимостта. Както казаха ангелите, зависимите от хероина майки от програмата на Шарън й дават възможност да изпитва отново и отново състрадание към тях. Кой на кого служи? Ако се грижим за човек със зависимост от някакво химическо вещество и се питаме защо ни причинява цялата тази емоционална агония, бихме могли да допуснем, че е възможно през този живот да сме се стремили да проявим и така да се познаем като състрадание. Човекът, когото обичаме, изразява любовта си към нас, като ни осигурява желаното от нас преживяване. Можем да избираме: да се чувстваме гневни, обидени и обременени, или да разпознаем в преживяваното, макар и мъчително, прекрасна възможност да започнем да разбираме още по-добре себе си.

Опитът на Шарън с Тони е подарък в още едно отношение: той задълбочава вярата й в доброто в хората. Помислете върху направения от Шарън избор. Тя можеше да избере да вярва, че хората ще я съдят и нараняват. Можеше да реши, че най- добрият подход в живота е да престанеш да чувстваш и да поддържаш емоционална дистанция с другите. Вместо това тя избра да разказва на другите за своята борба и да приема любовта им. Тъй като е достатъчно силна, за да бъде уязвима, и като отхвърля горчивината и цинизма, тя започва да цени още повече любовта, нещо, което би било невъзможно без наркоманията на сина й. Както казаха ангелите: “Във вашето измерение растежът се постига чрез емоциите”. Като избира да изпитва любов на физическия план, където контрастът дава възможност да се прави избор, който не съществува в духов- ното измерение, Шарън се изпълва с по-проникновено разбиране за любовта.

Въздействието на любовта, която Шарън дава и получава в този живот, излиза далеч извън рамките на най-близкото й обкръжение. “Всичко, което се прави, всичко, което се говори, всичко, което се мисли, създава ефект на вълната.” Невероятно важна истина. Като камъчетата, хвърлени в спокойно езеро, влиянието на нашия живот се разпространява до безкрайност навън. Макар очите ни да не могат да ги видят, тези вълни се носят из цялата вселена. Така собствената ни трансформация може да промени други… стига да са готови да получат енергийното въздействие. Като развива уважение и толерантност в различни посоки, Шарън прави по-лесно за всички ни да уважаваме и приемаме избора, което правят хората в живота ни. Като изразява състрадание към Тони, тя павира пътя, за да можем и ние да проявим своето състрадание. Посредством любовта си към жените от програмата МОМ, тя подхранва даването на любов от страна на хора, които никога няма да срещне. Като открива прошката към самата себе си, Шарън поражда Същото в хора, Които дори няма да чуят за нея. А като се учи да се грижи за себе си, Тони помага на теб, читателю, да се грижиш за себе си. Винаги, когато някой излекува един или друг свой аспект, цялото човечество се лекува чрез постигнатото от него повишаване на вибрациите. Дотолкова всеобхватна е нашата сила. Понякога влиянието е незабавно и измеримо. Друг път е индиректно и недоловимо, но не по-малко дълбоко. Светът следва енергийните ни следи.

Преди да се родим, ние знаем за тази мощ, която ни е присъща. Осъзнавайки напълно собствената си сила, Тони и Шарън планират зависимостта му от наркотиците, за да покажат на света как изглежда любовта.

И го направиха.

СЛЕД КАТО ИЗСЛЕДВАХ ПЛАНИРАНЕТО на зависимост от наркотично вещество преди раждането ни от гледната точка на родителя, аз се постарах да разбера този въпрос от перспективата на душата със зависимост. Разговарях с Пат, който има зад гърба си повече от четири десетилетия на алкохолизъм.

Продължителността на зависимостта му показва, че тя е била част от неговия жизнен план. Относително кратката употреба на алкохол може да бъде резултат и от решение на сво- бодната воля на личността - т. е. непредначертан път - но изглеждаше малко вероятно планът, направен преди йнкар- нирането на Пат, да не е включвал толкова важен аспект от неговия живот.

- Роден съм твърде рано - започна Пат, с което разсмя и двама ни. Въпреки че се готвехме да говорим на сериозна тема, чувството за хумор не го изостави. - На седми юни 1933 година.

Беше израснал в Амарило, Тексас, което обясняваше лекия му южняшки акцент. От гласа му лъхаше приятелска топлота.

Пат каза, че спрял да пие на петдесет и осемгодишна възраст. Беше започнал на четиринайсет години, когато с приятеля му решили да отидат на младежка танцова вечеринка в новия общински център на Амарило.

- И двамата бяхме толкова щастливи и смутени - спомни си той. - Поръчахме си бира и я изпихме - преодоляхме ужасния вкус - и въздействието й незабавно ме накара да се чувствам така: “Боже, ама аз мога да танцувам, а момичетата направо ме обожават!” И наистина танцувах и се забавлявах прекрасно. Алкохолът извади скритите в мен Фред Астер, превъзходна външност и умствени способности… всички неща, които знаех, че не съм и че не притежавам; алкохолът обаче ми даваше невярното усещане, че ги имам.

Най-голямото желание на Пат по онова време било да се измъкне от Амарило. На шестнайсет години напуска гимназия и, с разрешението на майка си, постъпва във военноморския флот.

- Когато отидехме в Япония и Хонконг, можех да играя [пия] с големите момчета - по на седемнайсет-осемнайсет години. При напускането на военноморските сили бях вече закоравял алкохолик.

След това вече пие почти всекидневно. Често отива на работа пиян, изтрезнява на работното място и после подновява пиенето, като се прибере вкъщи. Отива в заведение само ако сервират алкохол, а на кино - само ако успее да вкара нещо за пиене.

- Алкохолът ме контролираше като марионетка - призна Пат.

През годините той работи различни неща, включително

- С каквото и да се захванех, можех да се изкача веднага до върха - заяви простичко той. - Всеки път когато се изкачах бързо до поста си, получавах по-голяма свобода да пия, и горе- долу по това време напусках. Като погледна назад си давам сметка, че всъщност съм се страхувал, че съм издигнат на прекалено висок пост за моите способности.

В този момент това кратко загатване на страховете на Пат не привлече вниманието ми, но по-късно щеше да се изясни, че има голямо значение.

Пат е женен за втората си съпруга Шърли. Има три деца - Кати, Дона и Андрю - от първата си съпруга, Каръл, но я изоставя заедно с децата и поста си в образователния център, за да бъде с Шърли. По това време започва работа във фирма за възстановяване на автомобилни алтернатори. По време на брака им Шърли се бори със своя алкохолизъм.

Докато слушах историята на неговия живот, се питах дали съпругите и децата му са знаели преди да се родят, че той ще пие. И ако са знаели, как неговият алкохолизъм можеше да послужи за целите им в този живот? Възникваше също така

въпросът дали Шърли беше планирала собствената си при- страстеност към алкохола. Записах си да задам тези въпроси при предстоящия сеанс на Пат с медиума.

- Колкото повече пиех, толкова повече исках да пия - продължаваше той. - А когато пиех, си мислех: “Не е нужно да се отказвам. Всичко е прекрасно.” Дори в нощта, когато си дадох сметка, че съм алкохолик, се поздравих, че не съм алкохолик.

- Пат, какво се случи през тази нощ? - попитах го с голям интерес аз.

Струваше ми се, че бяхме засегнали съдбовен момент.

- Бях на петдесет и осем години. След работа се прибрах вкъщи, там имаше една бира и аз я изпих. - Сега вече в гласа му ясно се усещаше напрежение. - После започнах да си говоря, седнал на пода насред стаята: “Знаеш, Пат, абсолютно няма начин да си алкохолик. Снощи изпи само една бира. Тази вечер изпи само една. ” И сега се чувам как говорех със себе си, седнал насред стаята. “Има водка и вино. В тази къща има всичко и ти дори не си го докоснал. Това доказва убедително, че не си алкохолик. ” И така, аз се поздравих за успеха и си направих парти. - Пат заплака. - Изпих всичко в къщата, всичко, до което успях да се добера. Умът ми беше сравнително ясен, но тялото ми беше напълно безпомощно. Бях абсолютно парализиран от алкохола.

Тази нощ помолих Бог да ми помогне. - Пат полагаше усилия да потуши риданията си. - Виждаш ли, години наред бях отричал Бог. Бях учил децата си, че Бог може и да има, но ако го има, значи е пълен нещастник. Не вярвах, че може да съществува жива, любяща Божествена личност. Струваше ми се невъзможно.

“Боже, моля те, помогни ми! ” - извиках аз. Казах го от цялото си сърце и душа. Бях разбит - абсолютно, напълно. Не можех да продължавам повече така. И точно тогава чудото започна да се случва. Нямаше ярка светлина и горящ храст, но разбрах, че има Бог.

В гласа му прозвуча пълна убеденост.

Животът на Пат не се беше преобърнал незабавно на 180 градуса. Той продължил да пие през следващите три седмици. През това време силата на въпросната нощ не го напускала и в крайна сметка го накарала да отиде в център за лечение на алкохолизма. Четири дни по-късно “желанието ми да пия изчезна напълно - сподели Пат. - Преди това нямах представа какво е да не пиеш.”

Запитах се дали Пат беше наследил продължилия почти през целия му живот импулс към пиенето. Проучванията ми на планирането преди да се родим показваше ясно, че преди да инкарнираме, избираме и родителите си. Ако Пат беше искал през този живот да се запознае от личен опит с алкохолизма, не беше изключено да избере родители-алкохолици.

- Пат, родителите ти пиеха ли? - попитах аз.

- Баща ми вероятно беше алкохолик, но от онези, които пият тайно в килера. Носеше вечно едно шишенце. Майка ми беше трезвеничка.

- Как пиенето се отрази на първия ти брак и на децата?

- Напивах се до степен да не знам, че съм женен - призна той. - Буквално избягах от децата си. Когато ги оставих, дори не им казах “довиждане”. Беше изключително разрушително.

През следващите години и трите деца имали трудности. Като дете Андрю имал проблеми с дисциплината, а по-късно - с алкохола и наркотиците. Кати също посегнала към наркотиците. Пат каза, че всичките му деца се справили в крайна сметка, но той и досега съжалява, задето им е причинил тази болка.

- Като си помисля, че ги изоставих в една толкова уязвима… - Не успя да довърши мисълта си, защото гласът му затрепери и той се разплака. Спря, за да се поуспокои. - Те се нуждаеха от татко. Имаха нужда от образа на баща. Аз очевидно не им го дадох.

Попитах как пиенето се бе отразило на отношенията му с Шърли.

Той отговори, че Шърли никога не го е осъждала за пиенето, нито са се карали заради това. Но “аз я обвинявах за всичките си проблеми, нещо типично за алкохолиците”.

- Мислех, че Шърли е изворът на моите затруднения и причината да бъда свален от поста си на изпълнителен директор във фирмата за възстановяване на алтернатори. Фактът е, че аз напуснах работата си.

Пат се поколеба за момент. Чаках безмълвно, усещайки, че опитва да реши дали да сподели нещо.

- На няколко пъти опитах да се самоубия - заяви внезапно Пат. - Имах ван, малка работилница (за поправка на алтернатори). Точно зад седалката на шофьора държах голяма кутия с инструменти. Върху нея бяха наслагани тежки алтернатори, сочещи право към главата ми. Планът ми беше да връхлетя в някоя дърво, най-голямото, което видя по пълния със завои път. Нямаше начин да остана жив след такова нещо; алтерна- торите щяха да ми смажат главата.