Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?



страница9/20
Дата14.04.2017
Размер3.16 Mb.
#19189
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

Тони изкарал до сутринта, когато лекарите казали на Шарън, че може и да остане жив, но е твърде вероятно главният му мозък да се е увредил. Предполагали, че е прекарал в безсъзнание в банята в продължение на деветдесет минути.

Тони останал в безсъзнание през следващите пет дни. Шарън била през цялото време край леглото му. Най-накрая “той отвори очи и ме погледна. Разбрах, че мозъкът му е наред” - произнесе плачливо Шарън. - “Съжалявам” - каза той и заплака. Аз отвърнах: - “Моля те, не казвай, че съжаляваш, Тони. Сега вече всичко е наред. Ще се оправиш.”

След като стояхме дълго време прегърнати го попитах дали е искал да си отнеме живота. Той отговори, че било злополу

ка. Не искал да умре. Това ме изпълни с облекчение! Значи все още имаше надежда да се справи с пристрастеността си към хероина. - Сега вече Шарън ридаеше. - Винаги ще се питам какво сгреших, докато го отглеждах - додаде тъжно тя.

След болничния престой Тони започнал програма за освобождаване от зависимостта и после отишъл в специално предназначено за тази цел заведение. Там приел хероин от един от другите лекуващи се и отново се предозирал. След като получил медицинските грижи, Шарън го закарала вкъщи.

- Не знаех дали да изпитвам надежда или страх - припомни си тя. - Скачах от едното на другото чувство само за минути. Миг след като ме обземеше отчаяние си казвах: “Всичко ще се оправи”.

Въпреки тези резки промени в настроението си, Шарън се фокусирала върху позитивното при разговорите си с Тони и факта, че почти всеки ден от програмата за освобождаване от зависимостта той отказвал да използва наркотици.

- Колко дни си вземал правилното решение? - питала го насърчаващо тя.

В стремежа си да помогне на сина си, Шарън започнала да се включва в разговорите на различни Интернет групи, включително на привържениците на метадона. В химическо отношение подобен, но не водещ до толкова силна зависимост, мета- донът често се използва в програмите за отказване от хероина.

- Хората, с които се срещах — някои бяха наркомани, а други - негови привърженици - бяха загрижени, открити и любящи - сподели Шарън.

Тя създала особено силна връзка с Еди, който водел борба, за да преодолее собствената си зависимост.

Шарън разчитала на Еди, за да получи представа какво би могъл да изпитва синът й. Сега Тони се изолирал в спалнята си, като някои дни йзлизал само за храна. Той уверявал Шарън, че поведението на Тони е нормално, че той избягва света, защото искал да се излекува, но се страхувал нещо да не предизвика връщане към зависимостта.

- Еди говореше дълбоки неща, които наистина ми отвориха очите - сподели Шарън.

Някои от съобщенията му по Интернет били толкова вдъхновяващи, че тя ги отпечатала и ги залепвала на огледалото в банята на Тони. В крайна сметка и той като майка си обикнал Еди.

Три месеца след като Тони излязъл от клиниката за лечение на наркомани, Еди умрял от свръх доза наркотик. Шарън научила за смъртта му от съобщението в Интернет.

- Тони влезе в стаята ми и приседна на леглото -спомни си тя. - “Еди е мъртъв” - казах аз. “КаквоТ’ - възкликна той. - “Еди е мъртъв. Свръх доза.” - Той стана от леглото. Аз също се изправих. Тръгнахме един към друг и Тони ме прегърна. Не казахме нищо, просто плачехме.

Еди беше умрял петнайсет месеца преди да разговарям с Шарън. Оттогава нещата с Тони се развиваха добре; той имаше нова приятелка и си търсеше работа. Попитах Шарън как се беше променила през тези петнайсет месеца.

- Станах по-състрадателна, изпълнена с повече разбиране - отвърна тя. - Сега перспективата ми е много по-обемна. Най- важното, което научих, е, че не мога да контролирам поведението на Тони. Мога да поддържам положителното. Не мога да му позволявам. Не мога да го контролирам. Мога да контролирам единствено собствените си реакции към него.

Професионалният живот на Шарън също бе претърпял промени. Мотивирана както от смъртта на Еди, така и от обещанията, които бе дала на Бог, когато се бе молила за живота на сина си, Шарън бе започнала новаторска програма в своята болница. Майки на метадон - (МоШегз оп МеШасюпе - МОМ) осигурява медицински грижи и емоционална подкрепа на бременни жени, лекувани с метадон, и на техните деца. В МОМ Шарън съчетава любовта си към бебетата с новооткритата си страст да помага на хората, страдащи от зависимост от хероина.

- Взаимодействаме с родителите, за да ги накараме да се чувстват приети и че им имат доверие - заяви щастливо тя. - Без подкрепа те се връщат към своята зависимост и тогава бебето няма майка. Бебето се отглежда от други хора и целият му живот се променя драстично, при това не към по-добро. Помисли по този въпрос. Ако тези майки се освободят напълно от своята зависимост и са в състояние да целуват детето си, това е нещо страхотно\

Преди да се заеме с МОМ, понякога Шарън бе осъждала подобни жени.

- “Как можа да го направиш?”, питах ги безгласно аз. Сега вече това се промени.

Шарън бе забелязала промени и в колегите си в болницата.

- Те преживяха отблизо всичко, което преживя моето семейство. След като това можа да се случи с моя син, значи не беше изключено да стане и с техните деца. То промени наистина реакцията им към пациентите.

- Шарън - попитах аз, - какво би искала да кажеш на родителите, които имат зависимо от наркотици дете?

- Не го пазете в тайна. Ако споделяте случилото се, хората ще ви помагат.

Сеансът на Шарън с Глена Дитрих

През дните след разговора ми с Шарън някои от думите й ми заседнаха тежко в душата ми. Не исках Шарън да смята, че по някакъв начин не е направила каквото трябва за Тони. Бях виждал как хората се освобождават от угризенията и тъгата и започват да гледат по съвсем нов начин на предизвикателствата в живота си, когато разберат, че са ги планирали. Надявах се сеансът на Шарън с Глена да й помогне да намери вътрешен покой.

Глена започна с информацията, която вече беше получила от Духа.

- Казаха ми няколко неща за сина ти. В няколко от предишните си животи се е занимавал с нещо изключително магическо за него. Попадал в ситуации, където нещата просто се случвали за него. Може би е бил дори магьосник или шаман. И сега се стреми да преживее отново тази магия. Това е отчасти причината за притегателната сила (на наркотиците). Когато ги приема, в тялото му се извършва нещо като магическа химическа реакция.

Целият му живот е стремеж да създава необичайни неща. Дошъл е с голям талант. Има много дарби. Детските и младежките години на Айнщайн и много от хората, донесли една или друга изключително ценна информация, с музикални способности или други творчески заложби, е изпълнен с проблеми, защото е много трудно да доведеш тази вибрация докрай в тялото. Но веднъж съзреят ли, ставаме свидетели на плавно протичане на информацията.

- Преди да започне да взема наркотици, артистичните му способности бяха учудващи -потвърди Шарън. - Но вече не се занимава с това… не го прави от години, но уменията не са загубени. Коефициентът му на интелигентност е 140.

Глена премести фокуса.

- Когато се настроя към него, усещам страх. Поне на мен така ми изглежда.

- И аз така го усещам - съгласи се Шарън.

- Когато имаме голям талант да използваме, за който няма отдушник - продължаваше Глена, - в тялото се получава енергиен блокаж. Блокираната енергия поражда болест. Затова го насочи да започне да изявява отново творческия си потенциал. И го обичай, обичай го, обичай го. Той усеща, че е направил нещо нередно и е загубил самоуважението и чувството за собствената си стойност в своите очи.

Състраданието на Глена достигна осезаеми пропорции. Отпуснах се, защото знаех, че Шарън е в добри ръце.

- Планирали ли сме това предварително в името на по-голямото благо? - попита тя.

- В името на по-голямото благо и защото душата ти е имала нужда да преживее точно това - отговори Глена. - Всички сме били убийци, изнасилвачи, светци. Преживели сме всичко това или ще го преживеем. И определихме тези неща предварително, за да имаме съвършен сценарий за всичко, което е необходимо да научим всеки път.

Ти лично не е било нужно да се връщаш отново. Завършила си учебния си цикъл, но си дошла, за да му помогнеш. Не казвам, че е единствената ти цел, но това е главното, което те е накарало да се върнеш. Той го знае на някакво ниво. Това може да бъде едновременно прекрасно и много, много труд- но, защото го кара да изпитва вина.

Тази информация ме изненада; за първи път чувах, че не е било необходимо за дадена душа да реинкарнира. През ума ми прелетяха мисли за програмата МОМ на Шарън - как бе използвала болката си, за да помага на другите. Очевидно в този момент двамата с Глена разговаряхме с една изключително еволюирала душа.

- Той не знае как да се грижи за себе си - додаде Глена. - Дошъл е тук, за да научи тези уроци. Затова пък ти си невероятно грижовна. В тази сфера са най-големите Ти дарби. Той не само ги получава от теб, но също така те наблюдава и ще те имитира.

- Онзи ден Тони ми каза нещо, което ме зашемети - промълви Шарън. - Той каза: “Мамо, ти ме вдъхновяваш всеки ден с всичко, което правиш за всички”.

Тримата с Шарън и Глена разговаряхме още няколко минути. След това настъпи за кратко тишина, когато съзнанието на Глена отстъпи място на друго съзнание, което се присъедини към нас.

- Приехме поканата ви с голяма радост - беше топлото приветствие на същностите, които използваха в момента тялото на Глена.

Очевидно към нас се бяха присъединили повече същество, но говореха като един. В гласа действително се долавяха радостни нотки. Те говореха мило и благо.

- Приветстваме ви с любов на границата между вашия и нашия свят. Ние живеем в измерения, които са на разстояние колкото ширината на един косъм от главата ви. Двамина от нас са водачи. Един от нас работи с теб, Шарън, от мига на твоето зачеване и всъщност и преди това, при планирането на всички неща, които твоята душа реши да ти покаже през тази инкарнация. Ние живеем в ангелския свят и затова може да ни наричате свои “ангели-хранители”. Имате ли въпроси към нас?

Шарън се беше съгласила да остави аз да водя диалога. За начало попитах как се казват съществата, с които бяхме влезли в контакт.

- Имената ни са вибрации, затова не сме наясно как да формулираме звуци чрез устните на медиума - отговориха те.

- Благодаря ви, че разговаряте с нас днес. Шарън и синът й Тони планирали ли са преди раждането той да получи зависимост от наркотиците и ако е така - защо?

- Отговорът на твоя въпрос е “да” - поясниха ангелите. - Всички преживявания се обмислят, преди да се избере инкар- нацията. Точното време, ситуациите и енергиите, свързани с други хора, всичко трябва да бъде съвършено, за да може душата да изживее даровете на познанието и мъдростта, които стават достъпни посредством вашето измерение.

- Какво се надяваше да научи Шарън или как се надяваше да израсне в резултат на майчинството си на дете с наркотич- на зависимост?

- За нея беше от голямо значение да преживее тези неща в смирение. Нейната душа и личността й от това въплъщение притежават изобилие от качества, които пораждат способности и енергия и дават безрезервно. Следователно се налага да бъдат създадени ограничения, тъй като душата използва ограниченията във вашия свят, за да израства. При наличие на ограничение възниква нужда чувството за безсилие да бъде преодоляно, да работиш в рамките на собствените си параметри и да фокусираш енергията, енергия, която прорязва вашето царство и създава пространства на светлина и по-високи вибрации.

Ангелите току-що ни бяха обяснили защо физическото измерение е толкова привлекателно за вечните, нефизически души. Докато говореха за ограниченията, си спомних какво ми беше казала душата на Дорис (Втора глава): че душите гледат на себе си като на неограничени. Тъй като контрастът води до по-голямо самопознание, душите инкарнират на физически план, за да придобият опит с възприемането на ограниченията. Това възприятие, което само по себе си е илюзия, контрастира ярко с огромната сила и власт, които знаем, че притежаваме, когато сме в духовните сфери. На физическия план се поставяме пред предизвикателството да работим вътре във - и, в този период от човешката еволюция, да достигаме отвъд - илюзията за ограничението.

Реших да изследвам тази концепция с ангелските водачи на Шарън.

- Кои точно преживявания на Шарън могат да бъдат класифицирани като ограничения?

- Когато става дума за сина й, беше й позволено да вярва, че трябва да бъде съвършена. Тя попадаше в ситуации, в които нейните способности и мъдрост на моменти не бяха достатъчни, за да контролират всички аспекти на собственото й обкръжение, включително действията на сина й. Трябваше също така да уважава пътя на хората около себе си, дори да се различава от нейния път. Тя научи този урок доста добре и подложи на изпитание и разшири своето състрадание, както и вярата си в доброто в хората. Това съвсем не са дребни неща.

Ангелите бяха обобщили стегнато жизнения план на Шарън. Очевидно двамата с Тони бяха планирали пристрастяването му към наркотиците, отчасти за да може тя да познае себе си като уважение и състрадание. Вместо да реши, че употребяващите наркотици са “лоши” - невярно схващане, което в такъв случай щеше да се налага да лекува през следващите си инкарнации - Шарън бе използвала опита да разчита на другите и така да вижда доброто в тях. С готовност беше получавала любов от другите и, вършейки това, им беше направила голям подарък - възможността да изразяват любов. Тъй като истинската ни природа като души е любовта, преценяваме доколко добре сме преживели физическия си живот в зависимост от любовта, която сме дали и получили.

Шарън обаче е можела да планира по много начини постигането на това самопознание.

- Нещата, които споменавате, можеха да бъдат придружени от други жизнени предизвикателства. Защо Шарън избра именно да бъде родител на син със зависимост от наркотици?

- По молба на сина си - отвърнаха простичко те.

Ангелите бяха споменали за чувство на безпомощност. От



разговора си с Шарън знаех, че бе изпитвала непоносимо чувство на безпомощност поради ограничената си възможност да контролира поведението на Тони. Знаех също, че се бе издигнала от чувството на безпомощност до приемането на факта, че не може да го контролира.

- Как опитът като родител на пристрастено към наркотиците дете й даде възможност да се справи с чувството на безсилие? - попитах аз.

- То й показа, че е възможно да протегне ръка към хората около себе си - отвърнаха тихо ангелите. - Както и да достигне много по-дълбоко до собствената си същина и сила, отколкото ако не беше този опит и силната й любов към сина. Сега тя изследва връзката между тъмната страна - страха любимият й син да не изгуби живота си - и светлата страна - пътя на състраданието и загрижеността, който дарява любовта й на света.

- Доколкото разбирам - казах аз, - когато сме в духовния план, ние сме в състояние да правим или създаваме каквото ни харесва, без да срещаме съпротива. Когато няма съпротива, няма и чувство на безсилие и безпомощност. Ако е така, защо й е на душата да се научи да преодолява чувството на безсилие?

- Става въпрос просто за чувството, което поражда това. Развитието е възможно благодарение на емоциите във вашето измерение.

- Споменахте, че Шарън се учи също така да работи вътре в своите параметри. Какво имате предвид и по какъв начин въпросното преживяване я научи на това?

- Душата й е преживяла доста през многобройните инкар- нации. Тя е наистина завършена и цялостна в своя опит. И като реинкарнира в това тяло, със своето ниво на разбиране и мъдрост, тя носи със себе си знания и осъзнаване. Именно усещането, че не е като другите около себе си, това чувство на арогантност, се нуждае от смирение. Преди да преживееш като човешко същество тези ситуации на отчаяние, ситуациите, когато усещаш, че не контролираш изхода, не може да има разбиране, не може да има състрадание. Състраданието се създава единствено благодарение на собствените преживявания, а не като гледаш как други преживяват същото, не като четеш за това или като ти го разказват. Само като премине през нещо човек придобива разбиране.

Ангелите бяха споменали за друга цел за пристрастяването на Тони към наркотиците: за да помогне на Шарън да фокусира енергията си. Попитах ангелите какво бяха имали предвид.

- Сега тя е способна да вземе състраданието и любовта, пречистени посредством това преживяване, и да ги използва изключително фокусирано. Тя има съвсем ясна цел. Яснотата на тази цел бе постигната в процеса на освобождаване от онова, което вече няма място.

- Споменахте, че искала също така да уважава пътя на другите. Как това преживяване й помогна да го направи?

- Тя създаде за себе си място, където придобива разбиране и състрадание към хората, които са избрали да придобият жизнен опит по различен начин. Тя почита избора им. Сега тя е в състояние да разпознае и признае, че всеки път води до осъзнаване. Тези уроци са важни, а не пътищата, водещи до осъзнаване. Това

Думите на ангелите ме накараха да се замисля за хората в моя живот, които бях съдил. Колко често се бях питал защо някой избира даден път, който според моя начин на мислене несъмнено беше погрешен? Но тези хора, също като Тони, бяха избрали пътища, водещи до нужното им осъзнаване.

- Казахте, че този опит разширил вярата на Шарън в човешката доброта. Как въпросният опит доведе до това?

Този отговор ме интересуваше особено. Шарън бе подбрала преживявания, които често пораждат горчивина, гняв, самосъжаление и пораженчески чувства, но някак си бе успяла да ги използва така, че да види по-голяма част от доброто в другите. Исках да се поуча от нейния пример.

- Имаше събития, както по-незначителни, така и по-съществени, в които тя чувстваше отчаяно липсата си на контрол. Нейните търсения спасиха живота на сина й и го предпазиха от обсебване, което според нея заплашваше живота му. В тези случаи тя протягаше ръка и другите й отговаряха с доброта и желание да я подкрепят. Това гради основите на доверието към себе си, давайки ти сили да влезеш по-дълбоко в този извор от сила, както и да знаеш, че около теб има хора - дори напълно непознати - които ще те подкрепят и оценят и ще ти осигурят информация и водачество. Сега тя избра да бъде сред тях.

Спомних си съвета на Шарън: “Споделяйте с хората и се обръщайте към тях”.

Въпреки получената от другите любов, пътят на Шарън е много болезнен. Какво друго я беше вдъхновило да планира подобна опитност? Задълбочаване на вече научени уроци ли беше основната й мотивация? А любовта й към Тони и желанието й да му помогне в изпълнението на неговия жизнен план? Помолих ангелите да ни обяснят повече в тази област.

- Когато душата инкарнира в човешко тяло, неизбежно се наблюдават пропуски в паметта - обясниха те. - Така се стига до тези неща (уроци), които могат да бъдат разпознати, но не се съхраняват в съзнателния ум. И така, те (опитностите) са нещо, което я подсеща. Нейната душа вярва, че ограниченията, посредством въпросните преживявания, ще затвърдят разбирането или мъдростта, които тя вече притежава.

- Но нейната мотивация на първо място да служи на си ли е?

- Тя избира този път от любов към сина си.

- Мотивацията й да планира тази опитност не е ли отчасти желанието да направи нещо от полза за света?

- Всички обучаващи ситуации, всички емоции, цялата мъдрост, която създава в себе си човек (на Земята), достига до другите във вашето царство и преминава през измеренията. Всичко, което се прави, което се казва и което се мисли, създава ефекта на вълната навън от съществото посредством емоционалната вибрация, която преминава през всички измерения. Човешкият мозък не разбира това напълно и то не може да се възприеме на някои нива. Ние обаче избрахме да споделим с вас тази информация.

На всички сеанси непроявените на физическо ниво същества дават много важна информация. Някои моменти обаче изпъкват за мен като носители на особено необходима мъдрост. Това беше един от тези моменти. Ангелите току-що бяха изяснили вдъхващата страхопочитание отговорност - и възможност - на всяко човешко същество. Ние сме отговорни за всичко, което правим, говорим и мислим. Тази отговорност става безкрайно по-дълбока, когато осъзнаем, че всяко действие, дума и мисъл влияе на всички други същества, и то не само на Земята, а из целия космос. “А колко често се чувстваме незначителни или безсилни” - помислих си аз. Ако тази истина бъде разбрана, никой повече няма де са чувства така. И щяхме да се стремим да изразяваме любов и само любов във всеки момент, включително в “личните” си мисли.

Шарън изглежда вече беше осъзнала на някакво ниво тази мъдрост. Спомних си с каква страст беше описала въздействието на нейната програма МОМ. Като душа несъмнено беше замислила живота си с пълното осъзнаване на току-що описания от ангелите; феномен.

- В резултат на своите преживявания - казах аз, - Шарън въвежда в своята болница нова програма, за да помага на пристрастените към хероин бременни жени. Дали осъществяването на тази

работа е отчасти причина да планира опитността си с Тони?

- Да - беше простичкият отговор на ангелите.

Сега вече красотата на жизнения план на Шарън засвети в цялата си красота. Като имах предвид широтата на плана, аз се запитах дали Еди също бе част от замисъла.

- Шарън се запознава с един човек, който вече се е върнал в духовния план - името му тук е било Еди. Той й оказал голяма подкрепа. Еди член ли е на групата на Шарън? И също така - участвал ли е при планирането с Тони?

- Той е член от групата на Тони - коригираха ме ангелите. - И да, той участва в планирането.

- Докато планираха, как Шарън и Еди разбраха, че в крайна сметка ще се открият?

- Планирано е - отвърнаха невъзмутимо ангелите. - Всичко е синхронизирано.

Тук те засегнаха истината, че случайности няма. Хора като Шарън и Еди, които се срещат “по някаква случайност” в един интернетски сайт, всъщност са привлечени един към друг от подобието на своите честоти: подобното се привлича от подобно. Ако не по Интернет, щяха да се срещнат по друг начин.

Попитах дали почти фаталното предозиране на Тони беше планирано.

- Да - потвърдиха отново те.

- Защо Шарън и Тони са искали да преживеят не само зависимостта от наркотиците, но и предозирането?

- То предизвика кулминация на енергиите и крешендо в емоциите, които подпомогнаха постигането на трансмутация и вземането на решение.

- Тони преживява още два епизода на предозиране. И те ли са били планирани?

-Да.


- Но защо са сметнали, че ще бъде от полза да планират три предозирания?

- Всяко събитие поражда отделна емоционална експлозия, която на свой ред води до трансмутацията на тези енергии.

Не бях сигурен, че разбирам какво имат предвид ангелите, но ми се стори, че може би е свързано с програмата МОМ на Шарън.

- Шарън би могла да планира преди раждането си да стартира програма за подпомагане на зависими от наркотици бременни жени, без да има дете-наркоман - отбелязах аз. - Каква е връзка между опита й с Тони и програмата, която стартира? Защо е планирала и двете?

- Чрез зависимостта от хероина на Тони и чувството на безпомощност и безнадеждност в живота на Шарън се създава голямо количество страст - трансмутирана емоционална енергия. После тя се прехвърля върху създаването на тази програма, предназначена да помогне на засегнатите хора да постигнат по-високо ниво на осъзнаване. Клиентите на тази програма са избрали сами своя път и тези преживявания. И по този начин дават възможност на хора като Шарън да създават състрадание и вяра в света. Дават възможност на Шарън да преживява състрадание отново и отново по много различни начини. Както и да гледа на миналото им с уважение вместо с гняв и съжаление. Има много да бъде научено във вашия свят за тъгата и използването на съжалението, което е доста непочтително. Тези уроци се преподават, за да внесете във вашия свят съзнателност и мъдрост.

Попитах ангелите има ли причина Шарън да избере да бъде майка, а не баща.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница