Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

Опитах да го направя два-три пъти. Всеки път се случваше нещо. Единият път в лентата за отсрещно движение се появиха светлини, а аз не исках да рискувам да пострада и някой друг. Вторият път се намеси един див заек.

- Намеси се див заек ли? - възкликнах изненадано аз.

- Пробяга пред вана ми - засмя се Пат. - Не исках… не можех да блъсна заек. Минах на магистралата, вместо да се движа по странични пътища и да опитвам да се блъсна в някое дърво.

- Мислиш ли, че заекът може да е нещо повече от случайност?

- О, не знам. Но мисля, че насрещните фарове бяха повече от случайност.

Пат бе усетил интуитивно нещо, което бях научил при проучванията си - че не съществува такова нещо като случайност. Синхронизираните събития, които често се уреждат от нашите ангели или духове-водачи, ни поддържат на планирания от нас път. Те ни водят - и ни поддържат живи - в преживяванията, необходими за нашата духовна еволюция.

- Пат - попитах аз, - каква роля играеше гневът в пиенето ти?

- Алкохолът намаляваше гнева ми - обясни той. - И най- малките неща са в състояние да ме предизвикат моментално. Достатъчно е да изтърва солницата, за да се вбеся. Разликата е, че сега не се удавям в алкохол. Незабавно осъществявам съзнателен контакт с Бог, такъв, какъвто го разбирам.

- Пат, ти дълго си смятал, че не може да същества любяща Божествена личност. После си достигнал момент, когато си разбрал, че Господ е любящ. Как оттам, където си бил, стигна тук, където си сега?

Пат се върна отново към нощта на пода, когато разбрал, че Бог е с него. Признаваше също така, че проявените от Анонимните алкохолици любов и толерантност му помогнали да познае Господ.

- Сега - додаде той, - ако животът ми се стори наистина заплашителен, което се случва рядко, опитвам да видя кои недостатъци на характера ми са свързани със ставащото, предавам ги на Господ и достигам вътрешен покой. Открих, че всички сме деца на Бог. И че той не е лош другар. Никога няма да те повали. В действителност той не прави нищо друго, освен да ни повдига.

Пат каза, че се извинил на всичките си любими хора и те, на свой ред, му простили.

- Скъпата ми дъщеричка (Кати) каза: “Татко, благодарна съм за всичко, което направи, докато пиеше. Трябваше да премина през всичко, през което ми позволи да премина, за да стана това, което съм.” Направо ме изуми! — В заключение на писмото, в което иска прошка от Каръл, той признава, че я обича. “Аз също те обичам” - написала в отговор тя. - Просто ме разтопи! - призна Пат. - Невероятно беше, че може да обича старото момче, което я бе изоставило!

- Пат, какво би искам да кажеш на читателя, чийто любим човек води борба с алкохола?

- Ние не знаем, че сме болни - отговори Пат и внезапно се просълзи отново. - Ние го научаваме последни. Ако някой не

ни каже, ние сме в състояние да убием и себе си, и други.

- Каюво би искал да кажеш на хората, които се борят с алкохола?

- Стойте, докато чудото стане. Денят ще дойде. Съвсем просто е.

Сеансите на Пат със Стейси Уелс

В разговора с Пат почувствах колко много бе страдал… и бе излекувал. Контрастът беше поразителен. По всичко изглеждаше, че любимите му хора също бяха страдали и се бяха изцелили. Нито Пат, нито аз знаехме до каква степен или защо беше планирано това преживяване, но изгаряхме от желание да разберем. Бях уверен, че Стейси и нейният дух-водач ще ни помогнат да добием представа за плана, който Пат бе съставил преди раждането си със своето семейство.

Стейси проведе и основния, и допълнителния сеанс, информацията от които е комбинирана в следващия разказ. Всеки член на семейството, който се появява при съставянето на жизнения план на Пат, се съгласи да участва при получаването на информация от Стейси. Както обикновено, аз й дадох имената и рождените дати, за да може нейният дух-водач да получи достъп до Акашовите им записи, и обясних каква е роднинската връзка на всеки един от тях с Пат.

- Пат, докато се настройвам към теб - започна Стейси, - виждам, че взаимоотношенията ти с хората са голям проблем в този живот. Виждам също, че си решил да отработиш кар- мичните си учебни преживявания посредством твоите взаимоотношения. Другата кармична тема, която виждам, е еволюиращата ти духовност. Може да попиташ: “Не се ли отнася това за всички?” Е, някои от нас избират - наистина избират, на нивото на душата - да превърнат това в основен фокус на живота си. Ще се изненадаш ако разбереш колко разпространено е човек да трябва да измине целия път от негативната страна на това предизвикателство, за да се мотивира достатъ- чно да се заеме с духовната си еволюция.

Докато се фокусирам върху причината за появата на този алкохолизъм на нивото на душата, непрекъснато усещам някаква връзка с баща ти. Знаеш ли за какво става дума?

- Нямам представа - отговори Пат. - Той почина, когато бях на девет години. Не го познавах добре, а и се боях много от него.

- Ще разберем повече по този въпрос, когато навлезем по- дълбоко - заяви Стейси. - Искам да спомена още една област на кармични предизвикателства - отговорността към семейството: семейството, в което си роден, семейството, което си създал, и всички, които смяташ за членове на твоето семейство.

Най-важното кармично предизвикателство в живота на Шърли е да преодолее прекалената си импулсивност. Виждам няколко живота с много бебета. Тя работи върху известната си сексуална обсебеност. И макар работата върху духовността да не е от кармично значение за този живот, на нивото на душата тя вижда, че това (алкохолизмът) би могъл да й помогне да се справи с импулсивността.

Вече разполагахме с първата причина, поради която една душа би могла, преди да се въплъти, да избере да преживее алкохолизъм. Но не беше сигурно как подобна зависимост би могла да помогне на душата да се справи с импулсивността.

-Да не би защото, поради злоупотребата с алкохола, Шърли ще постъпва импулсивно, ще страда от отрицателните последствия и така ще се учи? Или пък алкохолизмът няма да й позволява да действа импулсивно? - попитах аз.

- Първото - отвърна Стейси. - И именно импулсивността стана причина да използва алкохола. Често съм свидетелка на злоупотреба с променящи настроението или водещи до пристрастяване вещества, когато видя този кармичен закон в някого. И моят дух-водач ми казва, че тя избрала алкохолизма, като планирала живота си преди да се роди.

Сега ще затворя очи и ще се съсредоточа по-дълбоко върху теб, Пат, и ще видя какво ще уловя от сеанса за планиране на твоя живот.

Последва кратко мълчание, докато Стейси потъваше в по- дълбок транс.

- Първото, което виждам, е как седиш на пода, Пат. Виждам около теб и други, но засега те не са ясно фокусирани. Пред теб има нещо като шахматна дъска, само че много по- голяма. Квадратчетата са черни и бели, със страна около десет сантиметра. Казват ми, че са периодите, когато ще работиш над определени теми.

Ти седиш на пода с дух-водач от мъжки пол и някакъв мъж, който казва, че ти е чичо. Тримата заедно изработвате диаграмата на твоя живот. Дават ти възможност да избираш между две алтернативи. На тази възраст - първата ми се струва около десетата ти година - правиш или това, или онова, и ако избереш онова, тогава по-нататък по пътя ти ще се случи еди- какво си. Нещо от този род.

Виждам и друг дух-водач. Роб, между другото, на всеки сеанс, на който присъстваме, има един или повече духове-водачи, както и някой много по-едър, изпълняващ ролята на наблюдател. Пат, онзи, който виждам да работи на пода с теб, е главният ти дух-водач, който е бил с теб през целия ти живот, особено, както им казват, когато си се борил с пристрастено- стта си към алкохола.

По време на този сеанс става дума за генетичното наследство, което те предразполага към алкохолизма. Виждам твои предшественици, фермери, с определен вкус към домашния алкохол. Не виждам някой от тях да е обявен за алкохолик. Те запазват напълно функциите и способността си да изпълняват работата си, но пият всеки ден. Съществува определена зависимост от това. И така, става дума за генетичното предразположение и ти си съгласен с това.

Между вас с Шърли определено съществува договорка да изминете заедно този път. На нивото на душата явно се обичате много, нещо като приятелство на сродни души. Били сте приятели между Отделните инкарнации, както и през няколко минали живота. Обсъждате, че след като и двамата ще отра

ботвате един и същ проблем, бихте могли да го направите, хванати ръка за ръка.

- Планират ли конкретно да преживеят заедно зависимостта си от алкохола? - намесих се аз.

- Да - отговори Стейси.

- Това ми звучи познато - обади се Пат.

Интуитивното възпоминание на Пат беше от значение за

мен. Бях разбрал, че всичките ни спомени, включително за миналите ни прераждания и времето между тях, се съхраняват в нашето ДНК. “Познатото звучене” на Пат според мен беше резонанс с информацията, която се съдържаше в гените му.

- Виждам ги да се държат за ръце, докато говорят за това - продължи Стейси. - Струва ми се, че това е последното, за което говорят, преди единият от тях да се роди.

Шърли: - Аз ще дойда при теб.

Чичото (към Пат): - Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

Пат: - Да, това е единственият начин някога да се науча

да не се страхувам.

- Пат, пиел си, за да прикриеш гнева и страха. Страхът от баща ти е послужил да ти напомни на съзнателно ниво, че работиш, за да се освободиш от страха. Виждам, че корените на този страх идват от времето, когато си бил войник (в минал живот). Умрял си във война съвсем млад, на около деветнайсет години. Виждам как ходиш сам по бойно поле с нападали войници. И в крайна сметка - не желая да описвам случая - те убиват. Страхът е като надигаща се в гърлото ти жлъчка. Бил си последният оцелял.

Страхът изглежда е основна тема и в други инкарнации. Показват ми друг живот, когато си сред ранните заселници в Съединените щати. Пътуваш в покрит вагон. Нападат влака и всички са избити. Тук също има страх.

Страхът (в настоящия ти живот) не е страх от умирането.

Това е страх да не останеш сам и да не успееш да се справиш с живота самостоятелно.

Сега картината се фокусира. Очевидно Пат беше пренесъл в този живот енергията на страха. Душите се стремят да се излекуват в следващите един или повече животи онези аспекти на личността, които са останали неизлекувани в предишните въплъщения. Преди да се роди, Пат знаеше, че ще пие, отчасти, за да се справи със страха си. В зависимост от начина, по който в крайна сметка щеше да реагира на пиенето, страхът можеше да бъде трансмутиран. Планът му беше дързък и безхитростен: страхът щеше да породи алкохолизъм, който, на свой ред, можеше да доведе до излекуване на страха.

- Това е една от причините, поради които Шърли избра да сподели пътуването с теб, Пат - каза Стейси. - До голяма степен тя е тук, за да те утешава и да те дарява с любов по пътя. Намерението й е било винаги да бъде до теб.

Попитах Стейси дали е имало други причини, поради които Пат планира да има партньОрка-алкохоличка, вместо да получи сам опитността от алкохолизма.

- Така до него е имало човек, който разбирал за какво става дума, вместо да го съди - поясни тя. - Някой, който би му позволил да измине естествения път на развитие, вместо да го принуждава да се промени.

От перспективата на планирането преди раждането изборът на Шърли за партньор изглеждаше наистина мъдър. Принудата да се промени щеше да издърпа Пат от съставения преди раждането му план и да го лиши от целебното преживяване, към което се беше стремил.

- Пат, смяташ ли, че така е било с Шърли? - попитах аз.

- Абсолютно - отвърна твърдо той.

- Никога ли не е изисквала от теб да спреш да пиеш? - поинтересува се Стейси.

- Не. Никога не е заплашвала, че ще ме напусне.

Докато го слушах, аз си мислех за хората, критикувани от приятели и роднини, защото са избрали партньор-алкохолик или защото са останали дълго време с него. На такива решения често се гледа като на лишени от мъдрост, говорещи за липса на самоуважение, може би дори като за начин да се са- монакажат. Шърли обаче, от любов към Пат - любов, съществуваща още преди да се родят - беше дала възможност и на него, и на себе си да изживеят това, което беше необходимо за духовното им израстване. Ставащото между тези две души беше далеч по-красиво, отколкото биха си представили някои.

Помолих Стейси, ако е възможно да научи нещо повече как алкохолизмът би послужил на целите на Пат. Последва продължителна пауза, докато тя слушаше тази част от разговора.

- Следват предупреждения колко труден ще бъде животът ти, особено детството, и че ти, Пат, няма да имаш шанс “да се освободиш от дървото”, като в случая дървото е баща ти. Че няма да ти бъде дадена възможност да преминеш през нормалния за едно момче процес на развитие. В твоя случай дървото ще ти бъде отнето и ти ще паднеш на земята като счупен клон.

Това полага основите на предразположението да запълниш празнината с алкохол. Никога няма да ти бъде даден преходният период, през който да осъществиш качествения скок на превръщането от син на баща си в мъж. Алкохолът ще се появи в живота ти рано, защото няма да знаеш как да напипаш пътя, преминавайки през въпросния процес. Юношеството ти е изпълнено с гняв. Гневът прикрива страха, а алкохолът при- тъпява гнева и упоява страха. Всичко това е замислено в твое име. И ти си се съгласил с всяка стъпка.

Учудих се колко много е знаел Пат за предстоящия си живот, преди да се роди. Бил е наясно не само с предизвикателството на своя живот, но също така с гнева и страха, които ще лежат в основата му, и времето, по което ще започне.

В мен се роди въпросът дали бащата на Пат не се беше съгласил да умре млад отчасти за да подкрепи плана на Пат. Зададох го на Стейси.

- Казват ми, че баща му не се е съгласявал с това - информира ни тя. - Баща му е бил вече жив по време на този сеанс за планиране на живота на Пат. Смъртта на бащата вече е била планирана. И Патрик избира този мъж за свой баща, отчасти за да… опитвам да чуя думата от моя дух-водач… “за да може Патрик да преживее това, което му е нужно, за да преодолее алкохолизма”.

Това беше значимо разкритие. Току-що ни бяха съобщили, че Пат беше планирал не само своя алкохолизъм, но и преодоляването на тази зависимост. Тъй като бях виждал този модел в много жизнени планове, разбрах, че Пат беше копнял както за контраста, създаван от това, че е и не е алкохолик, така и за опита от осъществяването на този преход. Като души ние ценим и контраста, и процеса на неговото създаване, които не са възможни без дуалността, осигурявана от физическия живот.

Все още бях любопитен да узная защо Пат беше избрал именно тази душа за свой родител.

- Значи е избрал баща си отчасти заради факта, че той е щял да умре като млад? - попитах аз.

- Да - отвърна Стейси.

- И е искал да преживее това, защото е знаел, че по-късно то ще доведе до алкохолизма?

- Знаел е, че ще го предразположи към алкохолизма, заедно с генетичния фактор.

- Преди да инкарнира знаел ли е, че ще бъде алкохолик в продължение на няколко десетилетия?

-Да.

- Защо му е бил опитът, който дава алкохолизмът?

- Защото е бил изгубил връзката си с Всичко, Което Е, с Бог, със собствената си божествена природа и духовност. Това е бил пътят за нейното преоткриване. Не е бил в състояние да я намери по друг начин. Както знаеш, обикновено учим по трудния начин. Това е един от примерите да се учим по трудния начин.

Точно това бе прозрението, което се бях надявал да дадат Стейси и нейният водач. Стейси беше споменала, че Пат искал да се фокусира върху духовността през този живот. Вече знаехме защо. Очевидно при някоя от предходните си инкар- нации той бе загубил способността да възприема Бог. След като така беше изгубил своята духовност, сега желаеше да преживее нейното пресъздаване. И не само просто да преживее духовността. Ако това беше единственото му желание, можеше да планира дял живот на духовни търсения. Вместо това Пат бе искал да изпита пълната загуба на връзката, за да може след това да изживее нейното съграждане и така да опознае по-дълбоко Бог.

У сетих, че сме се докоснали до сърцевината на жизнения план на Пат. Сега, след като знаехме целта му, исках да разбера защо бе сметнал, че планът му ще си изпълни предназначението.

- Как алкохолизмът възвръща връзката му с Бог? - попитах аз.

Може би пътната карта на Пат можеше да покаже пътя на други

- Завръщането към стремежа и постигането на духовна връзка е мотивирано от пълната й липса, която се причинява от алкохолизма — отбеляза Стейси.

С други думи, Пат беше създал класически план за научаване чрез противоположности. Беше искал да излекува неразрешената енергия на страха от предишни превъплъщения и да преживее - докато е в тяло - силно връзката си с Бог. Преди да се роди бе видял в алкохолизма катализатор, който ще го отведе към тези цели.

Ами ако Пат беше “заседнал” в алкохолизма и останал там? Попитах Стейси дали е знаел, че ще успее да преобърне нещата.

- Казват ми, че това е свързано с цикличното разграфяване на живота му - отговори тя, след като изслуша думите на своя дух-водач. - Знаел е, че на определена възраст - в края на даден цикъл - ще разполага със сили за преодоляване на зависимостта и осъществяване на целите си.

В началото на сеанса Стейси бе споменала, че Пат уравно-

весявал карма с взаимоотношенията си - разпространена цел на физическия живот.

- Стейси - запитах аз, - как алкохолът помага на Пат да подобри своите взаимоотношения?

- Взаимоотношението с химическото вещество придобива първостепенно значение, над емоционалните му взаимоотношения с хората. След толкова десетилетия човек осъзнава, че бутилката не е в състояние да замени истинската, безусловна любов. Копнежът за безусловна любов е по-силен от копнежа за упойващо средство, а и упойващият ефект намалява след дълга употреба. Казват ми, че по принцип, в резултат на алкохолизма, човек се лишава от взаимоотношения и това го мотивира да иска да ги изгражда.

- Абсолютно вярно - потвърди Пат.

Тези цели обаче можеха да бъдат постигнати и благодарение на много други жизнени предизвикателства. Попитах Стейси дали бе мислил за други предизвикателства, като да стане родител на дете с увреждания.

- Казват ми, че родителството на дете с увреждания не било сред осъзнаваните от него преживявания - отговори тя. - Той тъкмо бе приключил живот, в който бе гледал как войниците около него използват алкохола не само за раните, но и за психиката си. Ето това му е било познато.

Този отговор потвърждаваше онова, което бях видял в планирането на други души: те често избират предизвикателства, на които вече са ставали свидетели по един или друг начин.

- Стейси, както знаеш, винаги имаме свободна воля. Какво би станало с целите на Пат, ако беше избрал да не пие?

Последва дълга пауза, докато Стейси слушаше своя водач.

- Преживяването нямаше да бъде толкова интензивно - заговори тя. - Може би щяха да бъдат нужни още един-два живота, за да се издигне до това предизвикателство. Щеше да се ожени. Щеше да има няколко деца. Но гневът щеше да остане в него и вероятно нямаше да бъде стабилен в емоционал

но отношение родител. Вместо това вероятно щеше да избере някоя зависимост, която да отработва. Емоционалната близост, грижи и опора щяха да си останат предизвикателство за него и нямаше да се научи да ги дава през този живот. Докато в този случай се учи на тях сега.

Докато слушах тази толкова важна информация, ми мина през ума, че вероятно Пат неведнъж би заменил с радост при- страстеността си към алкохола с пристрастеност към работата. Но въпреки че щеше да направи живота му далеч не толкова болезнен, подобна замяна нямаше да доведе до такъв растеж. Колко ли от излекувалите се алкохолици гледат на пиенето си със съжаление, смятайки, че са пропилели години от своя живот? Колко от тях се осъждаха за нещо, което смятаха за слабост? Ами ако разберяха, че са желали именно тази опитност? Как щяха да се променят чувствата им, ако научеха, че алкохолизмът бе ускорил израстването им… в някои случаи с толкова много, че да им спести едно-две допълнителни прераждания?

Току-що бяхме научили защо Пат и Шърли бяха планирали да преживеят алкохолизъм. Сега исках да разбера дали другите важни хора в живота на Пат - първата съпруга и децата - бяха избрали, преди да се родят, да имат алкохолик за съпруг и баща. Помолих Стейси да изслуша разговорите им преди раждането.

- Затварям очи и виждам помещението, което виждам винаги при сеансите за планиране на предстоящия живот - каза Стейси. - Виждам дъщерята на Пат, Кати, в тялото й от светлина, а не в двукраката й човешка форма. Каква светлина излъчва само! Навсякъде около нея блестят искрици светлина. Виждам как се носи във въздуха и се приземява на пода. Чувам как пита Пат: “С какво мога да ти помогна?” Оставам с усещането, че това е една изключително грижовна, любяща, симпатизираща душа с огромна вътрешна сила. Моят водач ми казва, че тя е учител и като такъв е била учител на Пат в предходни инкарнации. Вече е приела да изиграе някаква роля в този му живот, но когато се е съгласила, ролята й все още не е била определена съвсем. Сега тя седи на пода с Пат, за да определи какво ще бъде нужно да направи за него. Пат обяснява как от време на време в живота му ще настава лутане. Чувам много силно думата “лутане”.

Пат: - Ще имам нужда от теб, за да ми показваш посоката и да ми даваш сила от време на време. Въпреки че ще бъдеш дете, винаги ще знам коя си. Въпреки че ще чувствам отговорност към теб, моето дете, една част от мен ще вижда светлина в теб и на вътрешно ниво ще знам, че трябва да следвам посоката, в която ме водиш.

- Кати се усмихва и кимва в знак на съгласие.

1Сати: - Но аз също ще имам нужда от теб, защото ще бъда твое дете. Защото ще имам проблеми със самоуважението, понякога ще се чувствам самотна и ще се нуждая от утеха. Аз също ще протягам ръка към теб.

- Пат поставя двете си ръце върху тялото й от светлина, сякаш я потупва по раменете.

Пат: - Знам и съм съгласен да бъда до теб.

- Кати обяснява как една от целите й в предстоящия живот е да открие равновесието във връзка с индивидуалността - къде свършва тя и започва някой друг. Споделя, че ще изпитва силна склонност да поема болката на другия и да усеща проблемите му.

Кати: - Ще те използвам отчасти за тази цел - да ми помогнеш да открия моето равновесие и да се науча как да поставям разграничителна линия между себе си и моите обстоятелства и чувства от една страна, и всичко това, но принадлежащо на някой друг. Тъй като ще ти бъда дъщеря и ще те обичам много, ще проявявам склонността да приемам твоята болка и да изпитвам твоите емоции, дори да не ги разбирам.

Пат: - Да, да, знам.

Кати: - Ще гледам към теб за водачество и за да ми служиш като огледало, да ми показваш и припомняш коя съм, но научаването зависи единствено от мен. Не изисквам да поемеш отговорността да подсигуриш научаването на този урок от мен. Тя е моя и единствено моя. Ти ще ми бъдеш като водач по твой начин и аз не очаквам нищо повече от теб.

Пат (с облекчение): - Обичам те и ще те посрещна с радост като моя дъщеря, когато му дойде времето.

Кати: - Аз ще остана тук до този момент. Когато имаш нужда от мен, можеш да ме повикаш в съня си и аз ще се появявам в много от твоите сънища.

- Разговорът им приключва. Да видим кой или какво е наред. - Стейси помълча за миг, докато се настрои към друг от участниците в сеанса по планирането. - Ето другата дъщеря на Пат, Дона. Появява се в човешка форма, двукрака, момиченце на девет-десет години с хваната на опашки коса.

Такова развитие беше изненадващо. Защо Дона бе приела формата на малко момиченце? Помолих духа-водач на Стейси да обясни.

- Това е предвестник на поведението, което ще възприеме за този живот - поведението и манталитета на по-малкото дете - отговори Стейси, предавайки думите на своя водач.