Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

Бях ставал свидетел на подобни предизвикателства при други. Често този, при когото преобладават инкарнациите като мъж, се справя трудно с превъплъщението си като жена, и обратно. Щом еволюират, душите се стремят към уравновесяване на своите мъжки/женски аспекти и планират инкарна- ции, където да се научат да изразяват енергията, която им е по-малко позната.

- Райън имаше няколко прояви като медиум през последните една-две години, и Брадли също - каза Дженифър. - Това конкретно с техните души ли е свързано или с уврежданията им?

- Повечето деца, които идват сега на Земята, са т. нар. “ин- дигови деца” - отговори Корби. - Индиговите деца са следващият вариант на хомо сапиенс. Те са по-добре “екипирани” от нас за достъп до други измерения. Не означава, че ние не можем да го правим, по-скоро е нещо като стар компютър - понякога се налага да добавиш допълнителен модем например. Индиговите деца са модерен лаптоп. Те са напълно оборудвани с необходимото. И са в състояние по-лесно да получат достъп до онова, което притежават.

Настъпи пауза, която показваше, че сеансът ни с Корби наближава края си.

- Корби - зададох аз финалния си въпрос, - какво би искала да кажеш на родителите, чиито деца имат увреждания?

- Уважавайте ги - отговори тя. - Уважавайте избора им. Не вдигайте поглед към Господ с думите: “Защо аз?”. Това не е наказание. Помнете, там вътре се намира една напълно функционираща душа, която няма проблеми с речта, няма по рождение цепка на гръбначния стълб, вижда, чува, мисли. Те са избрали костюм, който изобщо не им е по мярката, с неправилно изработени шевове, но костюмът е изпълнен с определена цел.

Информацията за Дженифър, получена от Стейси Уелс

За да получа допълнителна информация, помолих медиума Стейси Уелс да проведе още един сеанс за Дженифър. Както обикновено, дадох на Стейси имена и рождени дати - данните, от които се нуждаеше нейният дух-водач, за да извлече необходимата информация и да й я представи. Обясних й също така природата на уврежданията на момчетата.

Започнахме с неколкоминутно мълчание, докато Стейси изпадне в транс.

- Тук се швори за независимост и за предизвикателство, което ще стане причина тя да стъпи на д вата си крака - обяви Стейси.

И тогава започна да препредава разговора.

Дженифър: - Защо това трябва да се направи по толкова труден начин?

Дух-водач: 4 Твоят избор е да се учиш от ръцете на другите и да се развиваш чрез взаимоотношенията си, както трудни, така и безметежни. Да изиграеш ролята на родител на тези момчета е много висока цел и начин да ги почетеш.

Така ще удовлетвориш желанието си да служиш по начин,

който не си опитвала.

- Макар все още да не виждам двете момчета на сеанса й по планирането, усещам, че тя ги познава, но все още не е говорила с тях. Те са част от нейната група души. Нейната група е доста еволюирала. Тези души живеят в съответствие с по-висши идеали и им харесва да се захващат с големи предизвикателства.

Присъствието на тези две момчета в живота й ще й напомня подсъзнателно да остава здраво стъпила на земята и съсредоточена. Изборът е или да се справи по този начин, или да предпочете противоположното и да не изпълни отговорността си. Тя иска да поеме по по-висшия път. Нека видим дали ще успея да мина напред, там където Дженифър разговаря с Райън и Брадли.

Настъпи продължителна пауза, докато Стейси премести фокуса си към друга част от сеанса по планирането. Осъществяването на контакта за Дженифър протичаше по типичния начин: духът-водач на Стейси обикновено я отвеждаше към общата информация за “голямата картина”, преди да представи по-конкретни подробности.

- Тя е била майка на Брадли в друг живот, затова той се чувства много комфортно с нея. Важно е майка му да бъде човек, с когото вече се чувства комфортно заради направения от него избор във връзка със слепотата и изключителната му чувствителност.

Чувам го да разговаря с нея за страховете си. Страховете са породени от предишен живот, при който прекарва цялото си детство в едно сиропиталище в Англия. Така и не познава майчината любов. Бил е бит и емоционално малтретиран. Това го изпълва със страх за сегашния му живот. Не иска да попадне в такава ситуация в света, където може да бъде отново наранен. Казва, че трябва да преживее нов физически живот по този начин, за да се освободи от травмиращите го спомени. Смята, че ако един живот го обичат и се грижат за него, без да бъде захвърлен в бруталния свят, ще намери сили да се осво

боди от травмата. Брадли избира слепотата, за да не вижда жестокостта в света.

Дженифър, със своята вечно даваща, любяща природа, се съгласява с това. Тя има дълга история, в която дава и прави за всеки, когото обича, това, което я моли. Смята, че такъв е правилният начин да даващ на тези, които обичаш. Затова се съгласява и сега.

А сега да видя дали ще можем да се преместим към Райън. - Последва нова пауза, докато Стейси се придвижи към друга част от сеанса за планиране на живота преди раждането. - Виждам душата на Райън да разговаря с Дженифър. Той отбелязва, че собствената му неуравновесеност ще й напомня да поема с пълната сериозност отговорност за другите. Всеки път когато реагира прекалено бурно, предизвикателството за нея ще бъде да запази спокойствие и фокуса си върху това, което има значение в действителност. Тъй като нейното най- голямо предизвикателство през този живот е да изгради изключително силно усещане на своя аз, присъствието на Райън в живота й ще поддържа фокуса й върху това кармично предизвикателство .

Помолих моя водач да ми покаже как точно тези предизвикателства ще послужат на Райън. - Затаих дъх в очакване, докато Стейси се заслуша в думите на своя дух-водач. - Райън в продължение на седем живота е бил изключително любознателен, интелигентен човек. През един живот е бил учен. Както чувам, омръзнало му е да посвещава живота си на учение и научни изследвания. Желае да бъде “небалансираният” и да види какво е усещането.

Стейси млъкна. Реших, че слуша своя водач. Затова се изненадах, когато внезапно започна да говори от негово име. Бях щастлив и благодарен за възможността да разговарям директно с това мъдро същество, нещо, което щях да изпитвам всеки път когато се появеше при бъдещи сеанси.

- Пред тази душа отдавна стои предизвикателството да запазва фокуса си върху живота - обърна се към Дженифър духът-водач на Стейси. Сега Стейси говореше много по-бав- но и някак - несигурно. - Тази ситуация, която като че ли е отговорност, и тя не може да избяга от нея, ще я принуди да стесни фокуса си върху живота и да се откаже от личната свобода, която иначе би била прекалено изкушение за нея, както стана в предишни животи, когато не гледаше сериозно на своя живот, и се отдаваше на удоволствие и изкушения, които не правят живота задоволителен. Когато водачът й го обяснява, тя осъзнава, че прекалено често се е поддавала на изкушенията. Затова се съгласява да има деца и да се справи с това сама, особено като се има предввд споделянето на товара със съпруга й.

Преди това Корби беше видяла живот, в който Дженифър бе развила умението да осъществява истинско общуване, нещо особено ценно за нейните синове. Сега духът-водач на Стейси намекваше за някои от предишните животи на Дженифър. При планирането на предстоящия си живот душите обикновено се съобразяват с предишните си инкарнации, като често няколко конкретни живота са свързани най-вече с него и съответно - влияят най-силно при планирането.

С усещането, че вече имам известна представа защо Дженифър, Райън и Брадли бяха планирали живота си по този начин, аз реших да разширя темата.

- Какво друго мотивира душите да планират живот, в кой

то са родители на деца с увреждания? - попитах аз.

- Душите избират уврежданията, защото дават възможности, които обикновено липсват- отговори духът-водач. - Понякога това осигурява на душите друг начин да научат същия урок, върху който са работили (в предишни животи). Често това (се избира като) е предизвикателство за грижещия се да прояви състрадание, милосърдие и любов. Душите избират да изразят почитта си към други души, като се превърнат в средство, чрез което да могат да бъдат родени. Те избират да се грижат за тези души, като им позволяват, на децата с увреждания, да прекарат живота си както искат - по-малко въвлечени в обичайните, всекидневни функции на живота. Това е уникален шанс за детето, а за родителите е възможност да проявят любов. Такива споразумения са изтъкани от любов.

Когато Им се роди дете с увреждания, родителите понякога се чувстват виновни или обвиняват себе си или своите гени. Какво бихте казали на тези хора?

- Самообвинението е всъщност самосъжаление. Фокусът не би трябвало да бъде там. Фокусът би трябвало да бъде върху детето. Всичко става с определена цел. Предизвикателството, което ни се струва неблагоприятно, отежняващо обстоятелство, често може да се окаже предимство. Не забравяйте, това е планирано. То ще промени вашата перспектива. Обвиненията, чувството за вина и срамът не служат на никаква цел и ви задържат от напредъка. Вместо това гледайте на ставащото като на възможност. Гледайте на това дете и на живота си от по-висока перспектива.

Сетих се за сцените на Брадли, особено за начина, по който се разстройва, когато нещо, което е очаквал, не се осъществи.

- Дженифър трябва да бъде изключително точна в използването на езика с Брадли - казах аз. - Какво би казал по въпроса за общуването с децата с увреждания?

- Невъзможно е да се общува ясно и точно при липса на чувство за собствената стойност и самоувереност. Когато общуват помежду си, приемайки всичко, което са и което чувст

ват, родителите общуват по-добре с другите. Като растат и откриват собствената си стойност, децата предизвикват родителите си да правят същото.

Дженифър искаше да не бъде толкова спонтанна в този живот. В предишните си животи тя е била прекалено спонтанна и не е различавала най-добрия избор за себе си. Когато изискват да следи всяка произнесена от нея дума, децата й помагат да отработи този урок.

Много често думите се произнасят без нужното внимание, без да мислим за въздействието, което оказват. Децата с увреждания напомнят на родителите да се изразяват ясно и обмислено.

Историята на Дженифър, Райън и Брадли ни показва, че раждането на дете с увреждания не трябва да бъде причина за усещане на вина или отправяне на упреци. По принцип децата избират своите увреждания преди да се родят заради израстването, до което ще доведат. Душите, които планират да бъдат техни родители, също избират тази опитност заради уроците, които ще им позволи да усвоят.

До известна степен това планиране се базира върху минали животи. В отговор на емоционално травмиращ живот, при който израства в сиропиталище, Брадли планира живот, в който ще бъде на сигурно място, обгрижван и подкрепян. Решението му да излекува остатъчните страхове и травма от този живот не е изненадващо; душата се стреми към изцеление през следващите инкарнации. Райън е искал да си почине от сил- ното напрежение на седем предишни живота. Посредством създаването на животи, когато предизвикателството е да предават своите истини на света, и Райън, и Брадли се стремят да балансират кармата, която са създали с действията си през Втората световна война. През живота си по време на войната, Дженифър страда от страха, че ще бъде “отстранена или няма да бъде чута”. Може би и тя, като Брадли, се стреми да излекува остатъчен страх и затова се съгласява да стане майка на

две деца, които понякога ще я отблъскват и няма да бъдат в състояние да я чуят. Страховете забулват спомените ни за нас самите като вечни души. Ако избягваме тези страхове, завесата става по-дебела. Ако ги приемем, дръпваме завесата встрани, за да разкрием смелата душа, планирала възможността с цел да бъде отстранен страхът.

Някои от моментите в плана, който правим преди да се родим, са плод на желанието да преживеем нови неща. Райън например е търсел не само почивка, но и възможност да изпита дисбаланс. Дисбалансът, който изпитва в този живот - например резките промени в настроението при биполярната болест - контрастира както с предишните инкарнации, така и с живота, който познава като дух, живот на съвършено, божествено равновесие. В по-голямата картина сегашните му преживявания създават както баланс, така и възможност да го оцени. Без дисбаланса Райън не би могъл да познае напълно равновесието. Като душа той ще напусне този живот с по- дълбоко разбиране на неговата красота. Осъзнаването в резултат на личния опит е подарък от този физически живот и от майка му, която се е съгласила, преди да се роди, да направи възможен този живот.

Дженифър, Райън и Брадли режисират живота си така, че да научат определени уроци. И тримата научават важността и ценността на комуникацията, като Дженифър задълбочава разбирането си за истинското общуване, което демонстрира блестящо през последната си инкарнация. Райън и Брадли много мъдро са я избрали да бъде техен учител за този урок. Като ги учи да общуват, тя служи на техните души. Като им служи със състрадание и безусловна любов, Дженифър напредва по еволюционната спирала от зряла към стара душа.

Независимо дали имат или нямат увреждания, децата са учители на своите родители, а Райън и Брадли обучават Дженифър, дори когйто се учат от нея. Чрез тях Дженифър увеличава своето търпение, осъзнаването на истинската си стойност, умението да води дисциплиниран живот и да остава съсредоточена и здраво стъпила на земята. Освен чрез директното обучение, децата стимулират растежа на своите родители чрез хората, които вкарват в живота им. Това също става по план. Ние замисляме обстоятелствата, които ще доведат при нас другите души, с които желаем да работим. При разговорите ми с родители на деца с увреждания, всички споменават за изключителните хора, с които се запознават в резултат на уврежданията на своите деца, хора, които им се струва, че вече познават. И най-вероятно е точно така. Често съществува специална връзка, много по-съществена от общата съдба да имат деца с увреждания.

Както видяхме, Райън и Брадли избират съвсем различни препятствия, чрез които да обучават Дженифър и да изправят самите себе си пред нужните за развитието им предизвикателства. Някои души са по-склонни от други да избират големи предизвикателства. Души, които имат склонност към това, ще се стремят, като Райън, да балансират енергиите от много животи. Ако изберат да продължат да работят върху уроците по общуване, Райън и Брадли може да планират инкарнации, при които общуването им се удава по-лесно или в които са талантливи в общуването.

На определено ниво ние сме в състояние да си спомним душите, които сме планирали да срещнем, и жизнените предизвикателства, които сме избрали. Живият интерес на Дженифър към аутизма, който проявява и в гимназията, и в колежа, е неопределен спомен за направения преди раждането й план на живота. И това не е просто бледа сянка на спомена, а, както отбеляза мъдро самата тя, начин душата й да се подготви за това, което предстои. Нашите души общуват постоянно с нас, като с обич ни предоставят интереси и копнежи, които да поставят основите за бъдещето. Ако се вслушаме внимателно, може да чуем как нашите души ни шепнат за предизвикателствата, които сме планирали.

Дженифър е напълно права, като казва, че е избрана. Същото се отнася и за бившия й съпруг. От гледна точка на личността може да изглежда, че е била обременена с предизвикателството да отглежда сама две деца с увреждания. Дженифър обаче е планирала и този аспект с душа, която я обича, и се е съгласила да й даде възможност да изпита това, към което се е стремила, така както тя самата се е съгласила да даде на своите деца опита, който желаят. В този сценарий няма негодници, а само души, действащи с любов и от любов. Същата любов подтиква други двама членове на семейството, Брадли и Сара, да планират близка връзка, при която Сара интуитивно разбира и ще предава нуждите на Брадли. По същия начин Сара разбира нуждата на майка си да се фокусира върху момчетата и това също е ехо от осъщественото преди раждането планиране.

Преплитането на тези жизнени планове се осъществява посредством сложно, елегантно координиране на целите. Мотивирани от желанието за личностно израстване и служене на другите, Дженифър, нейният бивш съпруг, Сара, Райън и Брадли се избират едни-други в любов, така както други деца с увреждания и техните братя, сестри и родители се избират едни-други в любов. Жизненото предизвикателство каквото е родителството на дете с увреждане е възможност да обичаш. Въпреки всички трудности и емоционална болка това предизвикателство, толкова смело прието от Дженифър и нейното семейство, е израз на техните души.

Всички те са безмълвни герои. Постиженията на Брадли и Райън може да не бъдат от тези, които обществото ще възнагради или признае, но определено ще бъдат велики. Търпението и състраданието на Дженифър може да не заслужат официални награди, но приносът й е неизмерим. Далеч от света на конкуренцията и завоеванието, без да търсят или трупат слава или похвали, милиони деца с увреждания и техните родители водят живот, в който смелостта им се подлага на изпитание и се потвърждава всекидневно с достойнство и благоразположение.

Подобен живбт е изпълнен с безмълвно величие.

Само в Съединените щати повече от двайсет и пет милиона човека над осемнайсетгодишна възраст имат леко увреждане на слуха. Други шест милиона имат сериозно слухово увреждане или са глухи. В тази категория попада Пенелопи, която е глуха по рождение. “Ако си избрал да бъдеш напълно глух от първия миг на физическия живот, трябва да има причина” - помислих си аз, когато с Пенелопи започнахме да разговаряме. Проведохме интервюто си по Интернет, като си пишехме съобщения.

- Когато станах на седем години, попитах мама защо съм глуха. Бях разстроена и жадувах за “по-добър” отговор. Плачех с глас. Тя ме прегърна и обясни съвсем спокойно, че вината не е моя, че Господ ме е направил такава, каквато съм… и то беше наистина специално. Това беше първият ми реален, определен, изпълнил ме с безпомощност момент като глух индивид. Той определено не ми хареса. Струваше ми се, че исках да се измъкна от тази ситуация.

Сега, вече на двайсет и четири години и сгодена, Пенелопи преподава американски жестомимичен език и английски на глухи възрастни хора, много от които не са американски граждани.

- Давам доста насоки и увереност на тези ученици - каза тя.

В типичния случай нейните ученици са доста неуки. Обучението на Пенелопи подсеща за жизнения план на работник на светлината - човек, който избира конкретни жизнени предизвикателства, за да стимулира както собствения си растеж, така и развитието на мнозина.

Като дете я преследвали кошмари, от които често се събуждала с писъци. Този аспект от нейното минало по-късно щеше да придобие голямо значение при сеанса й с медиума.

Пенелопи ходела на училище за глухи деца, докато майка й предложила да я запише в общообразователно училище. В първото училище момичето било прието добре и го подкрепяли. Понякога му се налагало някой да му превежда на жестомимичен език. Налагало се да се приспособява и в други ртношения.

- В началното училище и прогимназията съучениците ми искаха да бъдат с мен, за да изглеждат интересни и да се хвалят с познанията си по жестомимичния език - сподели тя. - Това бяха предимно училища за белокожи. Така само за една година бях въведена в света на расовото съзнание и популярността.

Коментарът на Пенелопи ме накара да се запитам защо преди да се роди беше избрала, освен глуха, да бъде жена и с

африкански произход.

В гимназията й се сторило дори още по-трудно, отколкото в прогимназията.

- Не се чувствах приета от чернокожите или глухите си връстници - спомни си тя. Когато говореха в клас със “странния си глас”, както го описва самата тя, забелязвала странно изражение по лицата на съучениците. Чувал ли си израза “изгубен в превода”? Това ме притесняваше. Радвам се, че косата ми не побеля още тогава.

Най-любимото ми преживяване беше на парти. След като се поздравях с някой се стараех да произнеса името си. “П” е беззвучна буква. Аз не мога да произнасям беззвучни букви. Вероятно съм изричала нещо като “Бенелоби”. След като се постарах силно да впечатля една дама с гласа си, тя се обърна към приятелката ми и я попита дали не съм настинала. Как боли от това. То беше последното ми желание. Но такива мигове не липсват.

Пенелопи обясни, че около половината от хората, които среща, успяват да разбират, като говори с тях. Често, когато някой все пак не разбира, тя моли за лист и химикалка.

- Няма да повярваш колко много хора опитват да не ми дадат хартия и химикал. Хартията и химикалката означават повече време.

Пенелопи се притеснява заради информацията, която може би се пропуска, когато разговаря с хората. Понякога те тълкуват неправилно липсата на реакция от нейна страна. В други случаи тълкуват неправилно прекалената й употреба на езика на тялото.

Пенелопи ми каза, че някои моменти от поведението на чуващите хора са особено болезнени за глухите.

- Понякога хората говорят по-бавно от нормалното. Ние не обичаме това. Ще помолим, ако имаме нужда да се говори по- бавно, за да четем по устните. Или пък като ни говорят СИЛНО. Усещам го. Или като ни питат дали можем да четем. Понякога на някои от нас им се иска да напишат в отговор “не”.

Закачливото чувство на хумор на Пенелопи ме разсмя. В този миг осъзнах, че тя няма как да разбере, че ме е разсмяла, защото целият разговор се провеждаше по Интернет. Колко ли пъти беше разговаряла с хората по електронен път, без да си дава сметка за въздействието, което им оказва? Преди да се заловя с изследването на планирането преди раждането, щях да изпитам известна тъга. Сега знаех, че тя беше искала именно този тип опитност.

- А как стоеше въпросът с момчетата в училище? - поинтересувах се аз.

- Това беше най-мъчителната част в гимназията. Чувствах се готова. Чувствах се интелигентна. Имах да споделя толкова много. Но бариерата в общуването не се отразява добре на този тип отношения, освен ако не става въпрос просто за “ходене” и “натискане”. Това обаче не ме интересуваше. Исках да водя разговори. Жадувах за мъжка подкрепа и състрадание. Това ме нарани дълбоко.

Пенелопи знае, че подобни преживявания, макар и трудни, я бяха направили по-чувствителна.

- Жал ми е за хората, нечутите (това не е замислено като игра на думи) - каза тя. - Глухотата увеличава чувствителността ми.

Попитах я в какво вижда голямата цел на своята глухота.

- Разбрах, че е трябвало да се родя глуха, за да разбера по- добре пренебрегваните - отвърна тя. - Искам да хвърля мост над всяка пропаст между противопоставящи се групи, не само в света на чуващи и глухи, но и над всеки тип културни граници.