Способността да си простиш е пробният камък на изцелението на Джон в този живот

В голяма степен мракът, който преживяваме на физически план, е резултат от вярването ни в разделението. Вярваме, че сме напълно отделни и разделени един от друг и от Духа индивиди. Убедителността на илюзията е необходима, за да може физическото въплъщаване да осигури богати уроци за физическото израстване. Ако не възприемаме разделението, на живота ще му липсва сериозността, нужна, за да бъде наш учител, и ние няма да бъдем мотивирани да-му бъдем ученици.

Чрез разболяването си от СПИН Джон дава на всички ни възможност да позволим на истинския си аз да се прояви. Този подарък ни правят много от хората, които осъждаме най-остро. Алкохоликът, наркоманът, болният от СПИН - всеки ни дава възможност да отидем отвъд осъждането на личността и да се превърнем в жива изява на толерантността и състраданието. Джон и други души от неговата група планират жизненото предизвикателство на заразяването със СПИН, отчасти за да дадат възможност на обществото да прояви тези божествени добродетели. Вместо да порицаваме, бихме могли да благодарим на тези хора, че са наши учители. Да се разболееш от СПИН или да се подложиш на друго жизнено изпитание, за да научиш на нещо другите, е саможертвен акт. В някои случаи тази самоотверженост може да балансира егоизма от минали животи. Във всеки случай това е жест на любов.

Да изразиш любов, когато истинската ти природа е скрита от теб - поради собствения ни замисъл - е фундаментална задача на живота. Ние приемаме това предизвикателство и се пробуждаме от амнезията, която сме си наложили сами, когато осъзнаем, че личността е временна мантия. Джон дръпна тази мантия встрани, за да разкрие безкрайно любящата, вечна душа под нея.

ПОДОБНО НА ДЖОН, ДОРИС Е ЗАСТИГНАТА от катастрофална болест - рак на гърдата. Макар болестта да е различна, нейният произход и роля за личния растеж са същите. Както ще видите, ракът на Дорис се разпространява от мислите и чувствата й за самата себе си; така както коренът на болестта на Джон е в неговите мисли и чувства. Следователно физическата болест отразява техни аспекти, които се нуждаят от лечение.

Само няколко дни преди да запиша историята на Дорис, една близка приятелка ми каза, че има рак на гърдата. Тази новина ме изуми; доколкото знаех, приятелката ми беше в съвършено здраве. Макар прогнозата да е благоприятна, в момента тя се чувства много зле от химиотерапията. Внезапно желанието ми да проумея защо се случват подобни неща нарасна дори още повече. Дали бих могъл да открия нещо, каквото и да е, което да помогне на моята приятелка и на други хора в подобно положение? Защо приятелката ми и Дорис се изправят пред това предизвикателство? Дали и Дорис като Джон не беше избрала, преди да се роди, да се разболее сериозно? И ако беше избрала - защо? Ако ли не, можеше ли планирането преди раждането на Дорис да обясни защо се беше разболяла от рак или как Дорис можеше да израсне в резултат на това изпитание?

Историята на Дорис

- Тя можеше да те докосне извънредно нежно, а после, като гръмотевичен удар, да те зашлеви толкова силно, че да ти пламне вратът.

Ето така Дорис описваше своята майка-алкохоличка.

Когато Дорис била на шестнайсет години, с майка й се случва инцидент, който обръща всичко на сто и осемдесет градуса. Неопитни и изпълнени с любопитство, Дорис и няколко приятелки купуват пакет с презервативи. Отнасят ги в стаята на Дорис и там ги разглеждат и си играят с тях. Накрая ги слагат в бюрото й и забравят за тях.

След няколко дни, като се прибира от училище, момичето заварва в своята стая пияната си майка.

- Беше изпокъсала всичките дрехи от стенния ми гардероб - сподели Дорис. - Съдържанието на пет от шестте чекмеджета на скрина ми се валяше по пода. Майка ми бе застанала в драматична поза, поставила ръка върху шестото чекмедже. Издърпа го, извади пакетчето и попита: “Какво е това, пачавро?” Седмици наред след това майката на Дорис я наричала “пачавра” и “курва”.

- Реших, че вероятно е права - заяви тъжно Дорис. - Бях все още девствена, но излязох и направо клинично се лиших от девствеността си, защото смятах, че не съм достойна за нея. След това взех присърце идеята, че сексът беше единственото, за което ставах.

Дорис приема дълбоко и превръща в част от себе си други обидни коментари от майка си. Макар като по-млада да имала “фигурата на Доли Партън”, по собственото й определение, сега Дорис беше с наднормено тегло. Въпреки това, когато майката заявила, че дъщеря й е дебела и непривлекателна, Дорис й повярвала. Спомни си също, че, когато се готвела да замине за колежа, майка й попитала:

- Искаш ли да си направиш операция за намаляване на бюста, преди да заминеш? Няма да имаш толкова ненормален вид.

- Човек никога не знаеше какво ще направи в следващия миг - додаде Дорис.

Помнеше, че се чувстваше чужда на семейството си не само в резултат на словесното малтретиране на майка си, а и й защото роднините й били евреи.

- Винаги съм се чувствала така, сякаш съм объркала автобуса. Нямах усещането, че принадлежа към тази религия.

Докато я слушйх, не можех да си обясня детинската й реакция. Защо едно мoмиче би се чувствало толкова не на място сред единствената религия, на която е било изложено? Дорис не спомена някой някога да й е налагал еврейските вярвания или обичаи. Оказа се, че скоро щях да науча отговора.

Дорис била на трийсет и пет години, когато била диагностицирана за първи път с рак на гърдата.

- Влязох в кухнята, където стоеше съквартирантката ми - спомни си тя. - Погледнах я и казах: “Имам рак”. Тя изтърва някаква чаша в мивката и тя се счупи. После се спусна към мен и ме прегърна. Нито тя, нито аз можехме да повярваме.

- Знаех, че няма да умра - додаде простичко тя.

Запитах се откъде ли можеше да е била толкова сигурна. Това също скоро щеше да бъде разкрито.

Дорис била подложена на лъчетерапия и лумпектомия. По време на хирургическата операция разменяла шеги с лекаря. Помолила екипа в операционната да пусне определена радиостанция, за да чуе любимите си рок състави.

След процедурата Дорис решила, че се е простила с рака. Но сгрешила. Дванайсет години по-късно била диагностицирана с рак на двете гърди.

- Все още не бях се справила с онези чувства за мен самата и целия въпрос около сексуалността - отбеляза тя. - Все още преживявах мигове на безмилостно самоосъждане. Радвах се на успех като писател. Пътувах по цял свят. Но едно гласче в мен не преставаше да се обажда…

Лекарите обяснили, че трябва да й бъде направена двойна мастектомия. Истинското значение на ставащото я връхлетяло няколко дни по-късно.

- Обзе ме паника - призна откровено Дорис. - Внезапно в главата ми прозвучаха думите: “Ще ти отрежат гърдите”. Обзе ме ужас и се разплаках.

Въпреки страховете за здравето си, тя опитвала да успокоява околните.

- Имах навика да сядам (в чакалнята на лекарския кабинет) до този, който изглеждаше най-съсипан. На едно момиче казах: “Здравей, какво е положението с теб?” То ме изгледа така, сякаш имах три глави, и отвърна: “Имам рак”. “Аз също - заявих аз. - И с какъв привкус е твоят?” Тя свали гарда и вече беше възможно да се доближиш до нея.

След двойната мастектомия Дорис изпитала облекчение.

- Радвах се, че я направиха, защото вече нямаше да се налага да се тревожа. Нямаше да трябва да затаявам дъх всеки път, когато ми правят мамография.

Страхувах се да гледам “новите момичета. Съпругът ми каза: “Изглеждаш като момиче, скъпа. Всичко е наред.” Новите гърди са много по-пропорционални спрямо цялостната ми структура. Отрязването на гърдите сякаш свали чифт изкривяващи гледката очила от очите ми и най-сетне бях в състояние да се виждам в много по-реална светлина. Менталните ми мъки си бяха отишли.

Чувствата, които Дорис изпитва към себе си, се променят дори още повече, когато научва колко много хора са се молили за нея. Мнозина й изпращат думи на обич и подкрепа и й казват колко ги е вдъхновила.

- Това беше неоспоримо доказателство колко много бях направила, живота на колко хора бях докоснала - каза весело тя. - Повече не можех да отричам, че съм добър и любящ човек, променил страшно много в този свят.

Сега Дорис е в състояние да види и други начини, по които болестта я бе стимулирала да расте и да се излекува.

- Женската сила ме караше да се чувствам изключително неудобно. Нямах й доверие, така както нямах доверие на жените. Така и не се научих да играя манипулативни момичешки игрички - нещо повече, мразя ги - или да обикна пищните дрехи. Мразя грима. Когато влизам в обществена тоалетна, не си губя времето да се пудря и кипря пред огледалото. Но трябваше да се обърна към други жени за подкрепа (когато бях болна). Наложи ми се наистина да започна да уважавам това, от което сме направени.

- Дорис - попитах аз, - какво научи за себе си, коя си ти?

- Аз съм един костелив орех с море от състрадание към състоянието на хората. Обичам човешкото в себе си, интуитивно проумявам човешките преживявания и използвам добре този опит. Благодарна съм, че ще мога да използвам това, за да протегна ръка към други жени с думите: “Хайде, можеш да преминеш този мост”.

Никога не съм се чувствала жертва на рака. Никога не ми се е струвало, че това ми е направено. Винаги съм усещала, че аз самата съм го избрала. Винаги съм търсила подаръка в ставащото.

- Дорис, какво би искала да кажеш на жените с рак на гърдата?

- Когато описвам на другите двойната си мастектомия и после - възстановяването на гърдите по хирургически път, неизменно казвам, че това е била страхотна операция. Шест часа - три за разрушителните работи и още три - за възстановителните. Като чуят такова описание, повечето хора започват да се смеят. Намери хумора в ситуацията. Играй с него. Танцувай с него. Нищо не казва, че си длъжен да изцедиш и последната капка мъка от ставащото.

Една от причините да избера да разговарям с Дорис е, че тя чува послания; надявах се да получи информация за плана, който бе направила преди своето раждане. Не бях предвидил обаче по какъв изненадващ начин щеше да използва свръхсетивните си способности по време на нашия разговор. Медиумът Стейси Уелс се срещна с нас, за да направи втора връзка с нефизическото измерение.

Бях очаквал Дорис да препредава думите, които чува от непроявените на физическо ниво същества, най-вероятно - своите духове-водачи. Изумих се, когато тя незабавно изпадна в транс и влезе в контакт. Изненадах се дори още повече, когато научих самоличността на съществото, което говореше.

Щом започнахме, усетих силен прилив на енергия в гласа на Дорис. Тонът на съществото, с което бяхме влезли в контакт, издаваше голям авторитет. Още с първите думи начинът на изразяване на Дорис се промени драстично. Очевидно нейната личност временно бе отстъпила мястото си на друго, ново съзнание.

Контактът, осъществен от Дорис

- Тази душа (Дорис) изпитва страх от собствената си сила и - както биха го нарекли в тези дни - страх от успеха - обяви съществото. - Съчетанието на двете може да бъде доста мъчително. Женската структура изправя този дух пред по-голямо предизвикателство, отколкото мъжката. Когато е обитавал мъжки тела (в минали животи), в повечето случаи е бил истински мачо, цивилизован в по-голяма или в по-малка степен, но определено вярващ, че мъжът е по-висше създание. В резултат се създава трудна карма от двете страни на равенството. Когато са в мъжко тяло, жените не са уважавани или не им е давано равенство. Когато са в женско тяло, сексуалността е често първата защитна линия - сексът се превръща в оръжие, в разменна монета, в средство за осъществяване на сделки.

През този живот създадохме условия за осъзнаване. Физическата форма е преувеличено женствена. Планираната ситуация за монадата майка-дъщеря е на силно завиждаща на дъщеря си майка, която я подлага на изпитание, като я обвинява в морална разпуснатост дори преди да е загубила девствеността си. При това положение реакциите биха могли да бъдат диаметрално противоположни. Духът можеше да докаже на майката, че не е права, като остане девствен още много години. Или, както постъпи тя - повярва, че майка й сигурно знае нещо неизвестно за самата нея. От тази повратна точка в живота си тя чувства своята сексуалност като разменна монета и единствената стока, която смята, че контролира.

Поради така създалата се ситуация представата, която има за себе си, е изключително токсична. Това създава вторичния тест - за властта и успеха. Тя започва да вярва, че нищо, в чиято основа лежи сексуалността, не е в състояние да направи успешно. Дадохме изява на рака като фокусна точка на онова, което става, когато човек отказва да позволи на сексуалната енергия да протича правилно.

Тази личност знаеше, че няма да умре от първата си среща с рака, и затова премина както хирургическата намеса, така и лъчетерапията с много малко или изобщо без никакъв страх. Но самоомразата и трудностите с имиджа за самата себе си не се разрешиха. Затова предизвикахме втория случай на рак, който предизвика криза в системата на вярвания, но отново бе преодолян.

Когато самоомразата бе разрешена с възрастта, като същевременно обучението й започна да дава плодове и тя се зае с работата на своя живот, беше решено, че е най-добре обектът на подигравки, болка и самоомраза за нея е най-добре да бъде отстранен, за да може тя да си продължи работата несмущавана. Така се стигна до [второто] диагностициране, при което лекарят реши, че най-разумно е гърдите да бъдат отрязани. Реакцията на ставащото беше изключително позитивна и ние останахме доволни.

Опитът ми с контактьорството ме бе научил, че всяко непроявено на физически план същество има присъща само на него енергия. В този случай усещах голяма сила. Мощта на енергията се подсилваше от лаконичното, но обстойно разяснение на ситуацията. Това същество осъзнаваше обемната картина и я беше предусетило, запазвайки емоционално безстра- стие; в гласа му обаче се долавяше загриженост. Едно беше ясно: тялото на Дорис беше реагирало на чувствата, която тя питаеше към себе си. Клетките чуват мислите ни и реагират на тях.

Ако интервюто ми с Дорис беше сред първите, които бях провел, може би щях да помисля, че я бяха наказали с рак на гърдата, задето бе повярвала на майка си или бе отказала да “коригира сексуалната енергия”. Но сега знаех без капка съмнение, че не е така. Онова, което може да изглежда като наказание от гледна точка на личността, е възможност за израстване от гледна точка на душата. Както каза ангелът в историята на Джон във връзка с чувството на срам на Джон, болестта служи да бъде “осветено мястото, което се нуждае от изцеление”. Предвид личностното израстване, описано от Дорис, изглежда и нейното тяло като тялото на Джон, бе действало като трамплин за издигане на самоосъзнаването й на по-високо ниво.

Използването на думите тест и изпитание от съществото, с което бяхме осъществили контакт, навеждаше на мисълта, че тази опитност беше планирана в голяма степен, макар засега по нищо да не бе станало ясно защо. Но преди да поведа разговора в тази посока, пожелах да разбера с кого разговарям.

- Ти използва няколко пъти думата ние-казах аз. - Кои са “ние”?

- Ние сме абсолютен дух. Включваме вСички личности. Личностите не умират. Те са част от великия хор. Ние ги разлистваме заедно с нашите водачи, когато планираме живота, като триизмерна картина, като колаж.

Тъй като знаех, че душата включва всички личности от всички прераждания, разбрах, че абсолютен дух се използваше като синоним на душа. Това съобщение ме шокира; никога не бях предполагал, че Дорис ще осъществи контакт със своята душа. Следователно тя осигуряваше невероятна възможност - да говорим директно с душа за плана за дадено въплъщение. Сега, след като вече знаех кой говори, се фокусирах върху значението на рака на гърдата на Дорис.

- Правилно ли съм разбрал, че уроците, с чието научаване Дорис можеше да предотврати рака на гърдите си, са любов към себе си и правилно използване на сексуалната енергия?

- Абсолютно правилно. Както и елемента на приемане на женската форма без осъждане.

- Какви неща бяха планирани в живота й, за да я научат евентуално на тези три урока и да бъде избегнат ракът?

- Ключовият инцидент беше епизодът с пияната й майка, когато Дорис беше на шестнайсет години. В този момент кармата беше неутрална. Но когато тя прие дефиницията на своята майка за себе си като уличница и незаслужаваща нищо, тя тръгна по по-познатия път. Не опита да види дали майка й не греши.

- Този инцидент беше ли планиран с душата на майката преди раждането?

-Да.

- При планирането на настоящия живот защо избра да работиш върху тези три урока? - попитах аз.

- Тази душа има много добри качества като учител, като лидер. Но, както обяснихме, когато тази душа се превъплъти като мъж, често използва сексуалността, за да отхвърля с презрение онези, с които не си подхожда. Липсата на любов към себе си е по-малка заплаха, която често не се обсъжда при инкарнациите като мъж. Желанието ни е да се погрижим кармичните нишки да бъдат завършени в рамките на следващите три-четири живота. Затова този живот беше доста запълнен.

- Каза, че вие сте предизвикали епизодите с рака на гърдата. Как го направихте?

- Бяха пуснати в действие определени параметри. Да вземем лост в сложен механизъм. Поставяме балансираща част на този лост и той може да бъде държан на място от позитивни мисли и приемане, или Изместен от токсични мисли и чувства. Токсичните мисли и чувства промениха биохимията на тялото и направиха възможно заболяването от рак.

- Съществуваше ли генетично предразположение към тази болест, което беше задействано от мисловните модели?

- Да, но ако огледаш родословното дърво на двамата родители, преди Дорис няма да намериш нито един случай на заболял от рак на гърдата. Мутацията обаче е възможна.

- Струва ми се, че когато сте замисляли този план, сте поели риск, защото Дорис можеше да реагира отрицателно на рака на гърдата. Можеше да се разгневи или да се изпълни с горчивина.

- В живота няма “минал” или “скъсан”. Става въпрос просто да избереш урока си. Щяхме да приемем всяка възможност. Нито една не би била неправилна.

Така, душата на Дорис говореше за перспектива, която ми предстоеше да чуя многократно. От гледна точка на душата никое събитие или начин на действие не е “лошо”. Всичко е просто опит и всеки опит учи и предлага семена за растеж.

- Когато планирате даден живот, ви се показва най-вероятният път, така ли е?

-Да. Показват ни, така да се каже, главната артерия на пътя. Посочват ни също така и изходите, (второстепенните) артерии и отклоненията. Всички те са част от пътя. И това съвсем не означава, че всеки сантиметър, по който се движим, ще бъде асфалтиран.

- Показват ли ви също сцени от животи, когато Дорис не реагира така позитивно както в този живот?

- Да - отвърна душата на Дорис. - Ето защо няма риск. Това, което не се е случило в едно измерение, ще се случи в друго, ако е необходимо.

- Другите измерения… физически ли са?

- Те са реални измерения. Дали можеш да ги докоснеш? Вероятно не. Те не са сън, освен ако и това не е сън. Те са също толкова реални, колкото и това, но думата “физическо” прави твърдението ограничено.

- Решенията, които вземат хората, имат ли и други измерения? Защото в такъв случай ще излезе, че броят им е безкраен.

- Да не би да ти се струва, че вселената не е достатъчно голяма, за да ги побере?

- Мисля, че е достатъчно голяма - отговорих аз. - Но как ти, като душа, получаваш опит от безкрайния брой възможности за избор и измерения?

- Ние не гледаме на себе си като на ограничени. Следователно има място за всичко. Когато не си в (линейното) време, няма нужда да препускаш. Нищо не се определя от времето, защото време няма.

Като казваше “време няма”, душата посочваше, че времето е аспект на нашето физическо измерение. То е илюзия, средство за обучение, начин за придобиване на определена опитност, която не е възможна без възприемането на време.

Беше ми интересно каква е взаимовръзката между измеренията, в които душата на Дорис действаше, без да бъде ограничавана.

- Дори в това измерение влияе ли се от другата Дорис, правила различен избор в различни измерения? - попитах аз.

- Това е възможно, да.

- Как би могло да стане това?

- Зависи най-вече от просветлението. Ако човек се е затворил здраво в това измерение, то е като да опитваш да докоснеш някой, навлякъл няколко дебели зимни палта. Колкото по-добре човек осъзнава възможностите, които дават връзките между измеренията, толкова по-лесно е да бъде докоснат и следователно - да разбере и други възможности.

- Можеш ли да дадеш пример как тази Дорис е била повлияна от друга Дорис в друго измерение, взела различно решение?

- При първото диагностициране, без причина тя се изпълни с увереност, че няма да умре. Стана така, защото не беше изключено да се осъществи докосване от света, където ракът е наистина по-сериозен и смъртоносен. Ние не се стремим към повторение. Следователно се появи вътрешната увереност, че на този план смъртта от този рак не е планирана.

- Спомена трите урока, които трябва да научи Дорис: да използва правилно сексуалната енергия, да приеме женската форма и да се научи да се обича. Можеш ли да обясниш как заболяването от рак помогна на Дорис да научи тези неща?

- Преминавайки през раковото заболяване, Дорис откри, че сега, когато човек трябва да се концентрира върху изцелението, сексуалността е второстепенен “талант”. На преден план излиза творчеството, смелостта, решимостта, приемането на възможността, вярата в другите. Когато умът и сърцето са пълни с тези неща, сексуалността като оръжие и инструмент отива на заден план и бива забравена.

Приемането на женската форма. Сега Дорис осъзнава поговорката “формата следва функцията”, че формата не говори просто за сексуалността и половата й принадлежност, че вторичните белези не я правят повече или по-малко жена или повече или по-малко желана. По този начин се освобождава емоционалният заряд на тялото.

Докато се лекува от рака и вдъхновява другите, начинът, по който я виждат онези, с които споделя своята смелост и доброта, й позволява да проумее, че в нея има много повече, отколкото си мисли, и то заслужава да бъде обичано.

- Спомена, че искаш да разрешиш цялата й карма през следващите три-четири живота. Какво ще стане след това? - поинтересувах се аз.

- Тя ще бъде много заета. Този фрагмент от душата помоли да се заеме със сериозно обучение.

- В нефизическо измерение ли ще се осъществи то?

- Не, говорим за физическото измерение. Както е по-лесно да учиш в чиста и подредена среда, когато кармичните задължения не ни отвличат! можем да учим по-пълноценно. В крайна сметка тази душа ще заеме мястото си като дух-водач. Но преди това има да учи и преживява още много на човешки план.

- Вярно ли е, че личността може да научи някои уроци по по-безболезнени начини, но ако уроците не бъдат научени, предизвикателствата стават по-големи?

- Това е разпространената, но не и единствената практика. Има напреднали души, които изявяват желание да слязат, за да се справят с големи предизвикателства, макар кармата им да не го изисква. Те обаче искат да бъдат стимул, тласък, подбудители на другите, които така ще намерят сили да реагират по-позитивно на собствените си кармични трудности.

- Това ме поставя в трудно положение като автор на тази книга - възкликнах аз. - Не съм убеден, че би било от особена полза да кажа на хората, че са се разболели от рак или са били изправени пред друго сериозно предизвикателство, защото по- рано не са си научили уроците. От друга страна, ако нещата наистина са такива, трябва да го кажа.

- Да не научиш един урок не означава, че си се провалил - заяви душата на Дорис. - По-добре мислете за тази ситуация като за избор да научите нещо по друг начин. Всяко нещо може да бъде осъдено и всяко нещо може да бъде видяно от неосъ- ждаща, състрадателна позиция.

- Може ли да се намеся тук - попита Стейси, която до този момент беше слушала мълчаливо.

- За нас ще бъде удоволствие - отвърна душата на Дорис.

- Ако (жизнените уроци) са били избрани от душата преди навлизането й в този живот заедно с евентуалния изход, дали възможните разклонения при избора се представят на душата по време на сеанса за планиране преди раждането й?

- Представят се - потвърди душата на Дорис. - През стадиите на планиране няма страх от провал, защото разделение няма. Тъй като вярват в разделението - те и ние, добро и лошо - хората смятат, че след като не трябва да вървиш в дадена посока, значи другата посока не е толкова ценна, а трудностите се дават, защото изпитът не е бил издържан. Ние казваме, че душата, която е избрала това (другата посока), е много силна, зряла и смела.

- Струва ми се - отбелязах аз, - че душата често обучава личността, която е част от душата, на нещо, което душата вече знае. Така например стана дума, че един уроците на Дорис е да се научи да се обича. Моята представа за душата е, че душата е любов. Все едно учиш себе си на нещо, което вече знаеш. Можеш ли да ми помогнеш да разбера това?

- Да - отговори душата на Дорис. - Душата знае, че всичко е едно, но се отклонява от това (знание), за да може да усети разделението и да се научи да се прибира у Дома. Също така уроците, които личността връща на душата, се прилагат за проумяване на по-великите човешки преживявания. И макар душата да знае, че е любов и е обичана, за да го научим в цялата му пълнота, ние преживяваме липсата на любов - така имаме възможност да разберем любовта към самите себе си от всички страни и аспекти.

Тези думи ми напомниха за ангела от историята на Джон, който обясни, че поради същата причина Джон беше пожелал да преживее липса на любов. По всичко се виждаше, че и Джон, и Дорис си бяха изработили жизнен план, в който да се учат чрез противоположности.

- Какво ще стане след приключване живота на Дорис? - попитах аз. - Правилно ли е да се каже, че енергията й ще се съедини отново с теб и същевременно тя ще запази своята индивидуалност?

До този извод бях стигнал в резултат на други разговори с Духа.

- Да. Някои аспекти на личността се разтварят при прехода, но колкото по-близко е стигнал човек (докато е в тяло) до истинската си природа - своята душа, толкова по-лесно се запазва личността.

- Правилно ли е в такъв случай да се каже, че човек е бил друг човек в предишен живот?

- Фрагменти на душата се придвижват от една личност в друга. Така например в това тяло (на Дорис) присъства значителна частица от душевната искра, вложена в тялото на един немски войник преди деветдесет години.

Това насочи разговора към нова тема. От проучванията си знаех, че душите могат да имат едновременно по повече от едно превъплъщение на Земята.

- Колко физически въплъщения имаш в това време?

- На този план са две.

Това разкритие ме накара да се запитам колко живота бе провела душата й в нефизически измерения.

- А колко са на други планове?

- Безкраен брой. Те се раждат и умират, растат и увяхват, докато се достигне свързващото звено.

- Каква част от времето си, ако мога да използвам тази дума, посвещаваш, за да наглеждаш и насочваш двете личности на Земята?

- Контакт има винаги. Нишката, изтъкана от любов и състрадание, присъства винаги, но личността е там, за да усъвършенства своята информация и да я върне.

- С какви други дейности се занимаваш?

- Ние служим за водачи и наставници и на други и се стремим да се слеем с Абсолюта. За много от преживяванията хората нямат думи или понятие.

- Развитието ти зависи ли от това дали въплътените на физически план личности научават добре жизнените си уроци?

- Не става въпрос дали ги научават добре. Става въпрос просто за това какво връщат. Колкото повече информация са в състояние да върнат, толкова по-бързо - не се изразявам съвсем точно, но такива са езиковите ограничения - толкова по-бързо осъществяваме това, към което се стремим.

- Правилно ли съм разбрал, че при планиране на живота за Дорис е можело да изберете всеки период от време и всяко географско местоположение?

- Времето е мрежа, не линия. Правилно си разбрал.

- Как и защо избра Съединените щати този път?

- Координирахме се с други души. Тъй като гъвкавостта е част от нашето планиране, договорихме се за Съединените щати. Като се има предвид какво трябва да бъде научено в този случай, Съединените щати са логичен избор, даващ повече свобода и по-голяма сфера на физическо влияние от много други страни. Тази душа обикновено се ражда в страни, които се намират в първите редици на дадения период. Така например немският офицер беше част от края на Германската империя. Английският рицар участваше във Войната на Розите, която промени династични линии. Други животи не бяха в изпъкващи толкова на преден план страни. Непосредствено преди този живот душата проведе един сравнително безобиден живот в Чикаго в Съединените щати. Когато душата е предназначена да изиграе по-съществена роля, в наша и нейна полза е да бъде поставена там, където е привлечено най- много от световното внимание.

- Но вие можехте да изберете Атлантида, древен Египет или Съединените щати през 3 000 година.

-Да.

- Да, но смятаме, че тази душа работи изключително добре в двукраката човешка форма, затова Земята е любимото училище.

- Виждам моменти от живота в Германия - намеси се Стейси. - Преживяването с рака на гърдата помогна също така на личностната есенция да се справи с чувството за вина от онзи живот.

- Точно така - съгласи се душата на Дорис. - Два от уроците от онзи живот са директно насочени към този. Първата е силният семитизъм, поради който личността (Дорис) е разположена в еврейско семейство, но никога не се чувства на мястото си там. При постигането на разбиране животът в Германия - кармичният възел - се разрешава.

През този живот като мъж също така е имал големи трудности в близостта му с жените. Първата е едно момиче (което среща) на двайсет и две-три години, което обича много и за което храни големи надежди; те обаче са жестоко разбити. Има и втора ситуация, когато тази личност е инженер в Африка, изпитваща огромно чувство за вина и самоомраза, задето е престъпила расовата бариера. Третият инцидент е с момичето, за което се сгодява месец преди да бъде убит. Интересното е, че ако сложите снимката на въпросната годеница до въплътената като майка на тази личност (Дорис), ще установите, че годеницата и майката си приличат изключително много.

- Тази личност в Германия не е ли част от военните сили? Не ли пилот? - попита Стейси.

- Да - отговори душата на Дорис.

- Ракът на гърдата - заобяснява Стейси, - има за цел да облекчи чувството за вина, родено от отнемането на живота на невинни хора. Приживе личността го беше потиснала, но то не беше изчезнало. Едва след прекосяване на границата със смъртта личността довежда непрощаването до степен, когато може да се освободи емоционалния си товар.

- Точно така - потвърди душата на Дорис.

Прозренията на Стейси ни дадоха последните части от пъзела. Тъй като не проумявах докрай защо Дорис бе преминала през едно толкова трудно изпитание, аз зададох още един въпрос.

- Какво би казал на човека, който току-що е диагностициран с рак на гърдата, но не вижда по-дълбокия духовен смисъл и се пита: “Защо Господ ми причинява подобно нещо?”.

- Всичко е избор. Всичко е възприемане. Това не означава, че личността няма право да изпитва страх или тъга, а че всичко, което ни се дава, дори най-трудното, съдържа дълбоко в себе си семената на разбирането и красотата. Преживяването на рак на гърдата може да възвиси сетивата, да отведе хората към живот, който не биха познали, ако бяха останали здрави, да пробуди талант и сила, които не са подозирали, че притежават. Но погледнат ли на болестта като на жестокост, няма да я превъзмогнат; те вече са победени. Ако гледа на рака неутрално, така както може да гледаме на огъня позитивно, негативно или неутрално, човек е по-добре екипиран да чуе урока, който му се преподава.

Болестта е неудобство, крайна проява на емоционални или ментални трудности. Това е просто друг пласт на учене.

Не става дума за грешка. Това не е наказание. Не е знак за липса на любов от страна на Бог, вашия водач или вашите ангели. Това е част от човешкото съществуване, също като нуждата от сън, топлина и студ. Когато човечеството се научи да се изразява на по-високо вибрационно ниво, болестта няма да изпълнява повече никаква цел и ще изчезне.

- Благодаря ти, че разговаря с нас днес.

- Благодаря ви, че ни дадохте възможност да обучаваме по още един начин. Вие сте създадени съвършени. Ние сме създадени съвършени.

След разговора с душата на Дорис помолих Стейси да получи достъп до сеанса, планиращ живота на Дорис преди раждането й.

- Намирам се в една стая с много души - започна Стейси. - Фокусирам се върху душите на Дорис и нейната майка. Душата на майката се съгласява да се жертва. Тя е всъщност любяща и великодушна душа, но се съгласява да изиграе ролята, която й е дадена в сценария (написан от душата на Дорис). Някои аспекти от личността на майката служат за собствения й растеж, но се говори как душата на майката ще омекоти едни и ще направи по-твърди други свои части, за да помогне на Дорис да постигне това, което й е необходимо. Непрекъснато чувам думата “саможертвата изглежда отлага за друг живот някои от най-важните си цели.

Вероятността да се разболее от рак е представена на Дорис като вторичен продукт от избора, който би могла да направи при отработването на някои неразрешени кармични енергии. Това й се представя едновременно чрез обяснения и на дъска. Виждам, че Дорис гледа надолу, към пода. Виждам тримата й духове-водачи, които са я наобиколили. На пода виждам дъската. Това е диаграма на пътя, който трябва да поеме, и завоите по него. Тя показва кой избор до какви последствия води.

Виждам как Дорис кима в знак на съгласие, показвайки, че разбира представените й концепции. Виждам как се съгласява да се справи с рака на гърдата, ако се стигне до това, и да му даде възможност да послужи като зов за пробуждане.

Казват ми, че Дорис е член на група учители. Това е главната й цел - да служи на другите.

Също като болестта на Джон, ракът на гърдата на Дорис е резултат от собствените й мисли за самата себе си, мисли, разбудени от събитието, което бе планирала преди да се роди. Като разбиващи се в брега вълни, нашите мисли мият цялото ни тяло. И както приливът размества всяка песъчинка, така и нашите мисли мият отвътре и отвън всяка клетка, оставайки отпечатана в тях енергията, която носят. Макар да изглежда, че мислите са реакция на физическата реалност, в действителност те създават реалността. Всяка клетка в човешкото тяло има индивидуално съзнание, което отговаря на гласа на ума. Този глас отеква през тялото ни като вик в планински каньон и нашите клетки се вслушват в призива му.

Когато планираме живота си, ние сме наясно със силата на мисълта и способността й да въздейства на тялото, което ще обитаваме. Знаем също така, че реакциите ни на планираните от нас предизвикателства могат да приемат формата на мисли, пораждащи болести. Поради тази причина и Дорис, и нейната майка проявяват голяма смелост при планирането на предстоящия си живот. Дорис се стреми да излекува неразрешената си енергия, породена от омразата към жените и женската форма, а майката се стреми да направи възможно това излекуване. От перспективата на душата грубите думи на майката са изречени в любов, защото отразяват онези аспекти от личността на Дорис, които се нуждаят от изцеление. Преди раждането си Дорис е наясно, че тези думи ще й причинят болка. Знае също, че реакцията й към тях може да доведе до заболяване от рак на гърдата. Смелостта и желанието й да се изцели са толкова големи, че тя избира този жизнен план, не въпреки тези предизвикателства, а заради тях.

Съществуват много видове нараняващи думи и начини, по които един човек може да засрами друг. Като се има предвид от какво е искала да се излекува Дорис, съвсем не е случайно, че е избрала “тяло като на Доли Партън”, не са случайни и многобройните коментари на майка й във връзка с теглото и размерите на гърдите й или че инцидентът, изиграл ролята на повратна точка в живота на шестнайсетгодишното момиче, включва обиждането й с думи като пачавра и курва. Жизненият план на Дорис е специфична форма предизвикателство към любовта към самия себе си. Осъждането на характера и вида й от майката има за цел да покаже на Дорис конкретната й оценка за жените от минали животи. Както каза душата на Дорис, през тези животи тя не уважавала жените и не гледала на тях като на равни. Енергията на това осъждане може да бъде освободена и излекувана чрез избора на любовта към себе си пред лицето на обвиненията на майката. Когато вместо това Дорис избира да приеме думите на майка си, се активира отклоняването от предначертания преди раждането път, водещ до материализиране на планирания потенциал за рак на гърдата. Разболяването от рак на гърдата не е по-случаен от която и да е друга част от живота на Дорис.

Както ни каза душата на Дорис, разболяването от рак не е нито провал, нито наказание. От гледна точка на нейната личност, страданието е лошо нещо, а бързото научаване е за предпочитане пред бавното. За душата не съществува “зло” в нито едно преживяване, а времето за научаване на нещо като любов към себе си е без значение. Душата осъзнава постоянно вечната си природата и оперира в измерения, в които линейното време не съществува. Следователно душата се интересува от развитието, а не от времето за развитието.

Дуалността, която виждаме в света - добро/зло, правилно/ неправилно - създава подчертан контраст с неутралността на душата. Макар личността да проявява склонност да съди всичко, което плува по реката на живота, душата седи спокойно и съзерцателно на речния бряг и наблюдава, без да съди, безстрастно и състрадателно. В нас се възцарява дълбок вътрешен покой, когато си спомним тази неутралност. Предназначението на тази книга в голяма степен е да улесни преминаването от личностно към душевно ниво на съзнанието. Да се направи този преход означава да се култивира предпазващо безстрастие и непривързаност към потенциално вредните жизнени събития. Това безстрастие не елиминира подобни събития, но може да намали страданието, което пораждат. За личността преценката е естествено следствие от страданието. Когато се събудим и си спомним, че сме безсмъртни души, на които не може да бъде навредено, ние се освобождаваме от преценките и осъждането на жизнените предизвикателства. Вместо тях възприемаме неутралността, която намалява страданието и преумножава радостта.