Като разширяваме идеята за себе си от личността към душата, ние постигаме по-точно разбиране на самите себе си

В историята на Джон ангелът каза, че СПИН лекува човечеството. По същия начин, от гледна точка на душата, ракът на Дорис е форма на изцеление, а не на болест. Като се освобождават от срама и самоомразата и вместо това избират да се обичат, Джон и Дорис правят по-лесно за всеки човек на Земята да замести самоосъждането с любов към себе си. Тоест те създават вибрация или резонанс на любовта, който се разпространява далеч извън границите на тяхната сфера. Казват, че потрепването на крилцата на една пеперуда е в състояние да предизвика ураганни ветрове от другата страна на земното кълбо. По същия начин решението на Джон и Дорис да се обичат въздейства енергийно в необозрими граници. Щом сменим гледната точка на личността с перспективата на душата, ние си припомняме истината, която сме знаели преди да се родим - че нашите действия, думи и мисли влияят на целия свят. Като преодоляваме планираните преди раждането ни предизвикателства, ние пораждаме резонанс, който лекува човечеството.

При планирането на живота си избираме да “работим” с души, които обичаме много и които ни обичат. Също като родителите на Джон, майката на Дорис знае преди раждането, че ще възникне болезнен конфликт с детето й. Само душа, която обича истински Дорис и се е посветила на нейната еволюция, би се съгласила да понесе гнева й. По този начин най- големите ни мъчители често са тези, с които се обичаме най- силно като духове. Когато този живот бъде приключен, Дорис ще благодари на майка си за растежа, който е подпомогнала, а майката ще благодари на Дорис за възможността да й бъде от полза. Благодарността към онези, които са ни предизвиквали най-много - и така са стимулирали най-силно нашата еволюция - е нещо естествено от перспектива на душата, което бихме могли да възприемем още докато сме в тяло. Когато направим такъв избор, освобождаваме живота си от обвиненията. Без обвинения прошката става възможна, а с прошката идва изцелението.

Както отбеляза Стейси, майката на Дорис се съгласява да отложи собствения си растеж, за да помогне на Дорис. Обичайно е за душите да оставят на заден план собственото си обучение, за да служат на другите. От нивото на личността е трудно да си представим, че някои от тези, които “се отнасят зле” с нас, всъщност ни служат по един или друг начин. И може би дори още по-трудно е да видим, че т. нар. “малтретиране” изисква саможертва от тяхна страна. Тези концепции, които са ни добре познати преди раждането, биват забравени след като се въплътим. Да си ги припомним означава да се познаваме по-дълбоко и по начини, които не са възможни без физическо въплъщаване.

Дорис извлича голяма полза от предизвикателствата в своя живот. Желанието й е било да се научи да се обича. Постига го, като възприема огромния изблик на любов от страна на роднините и приятелите, които протягат ръка към нея по време на боледуването. Искала е да уважава жените по начин, който не е успяла да постигне при предишните си животи. Като се разболява от вид рак, който е почти изключително женски, Дорис е принудена да разчита на други жени за емоционална подкрепа. Тя вижда тяхната сила и започва да ги уважава заради това. Желаела е да изрази сексуалността си по по-любящ начин. Нуждата да се излекува от рака изважда наяве таланти като творчество и смелост. Като се фокусира върху тях, Дорис не изпитва вече нужда или желание да използва сексуална енергия както някога. Когато се върне при духа, тя ще се възрадва от красотата на този живот. Страданието ще изглежда само миг от “времето”, докато мъдростта ще бъде нейна завинаги. Когато най-сетне заеме мястото си като дух- водач, от всичко това ще се възползват хората, които ще напътства. Може би вие или аз ще бъдем сред тях.

Малко от живота е такава, каквото изглежда, голяма част е точно противоположното. От историите на Джон и Дорис видяхме, че болестта е изцеление. По същия начин чувството на безсилие, което човек изпитва често пред лицето на сериозно заболяване, всъщност е вторичен продукт от живот, замислен от изключително мощно същество. Дадената ни сила да планираме живота си и да създаваме преживявания, стимулиращи собствения ни растеж, е огромна. Тази сила позволява да планираме живот, включващ физически болести. Като души ние осъзнаваме тази реалност. Като хора губим способността си да я виждаме - по замисъл - докато болестта и други жизнени предизвикателства ни призоват да си спомним. Тогава си спомняме, че само най-силните творци могат да породят свят, в който изглеждаме безсилни, свят, който ни дава прекрасни възможности да се преоткриваме и така да си възвърнем силата.

ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ НА УВРЕДЕНО ДЕТЕ е едно от най-сърцераздирателните предизвикателства, пред които може да се изправи човек. Естествено е родителите да желаят децата им да бъдат здрави и щастливи и да имат по-добър живот от самите тях. Когато едно дете се роди с увреждане или го развие по-късно, често близките му изпитват гняв към цялата вселена. Защо би се случило нещо подобно с едно невинно дете, питаме се ние. Понякога родителите на такова дете започват да винят себе си или своя партньор за “дефектните” гени. Тревогата им е дълбока.

- Знам, че съм избрана както за моята, така и за тяхна полза - заяви Дженифър, майка на три деца, две от които - с увреждания. Говореше абсолютно убедено. - Синът ми Райън е на шестнайсет години. Има синдром на Аспергер, ново название на аутизъм с висока функционалност. Има също така би- полярно разстройство и АОО (Дефицит на концентрация). Биполярното разстройство, която се прояви едва щом навлезе в юношеството, е свързана с бурни промени в настроението, от “Щастлив съм, всичко е прекрасно” до “В бездните на ада съм” и до депресия или бушуващ гняв.

По-малкият ми син Брадли е единайсетгодишен. Той има много по-сериозен, отявлен аутизъм, и е сляп. Страда от рядко заболяване на очите, окулярен албинизъм, който е като да бъдеш албинос, само че единствено в очите.

Дженифър е разведена от седем години и отглежда момчетата сама. Обясни, че често наричали децата със синдром на Аспергер “малки професори”, защото се фиксират върху един- два конкретни интереса. При Райън това са времето и политиката. Той обожава метеорологичните прогнози по радиото и си кореспондира всекидневно по имейла с метеоролог от местна телевизия. Общува редовно по имейла и с политици и им дава съвети.

- Показвам му всички положителни неща - сподели Дженифър. - Казвам му: “Ти имаш умения, които никой друг няма”. Ако попитате някой кога за последен път си е преглеждал очите, в повечето случаи бихте чули нещо от рода на: “Мисля, че беше миналата година”. Моят син би отговорил: “На 24 май (миналата година)”. Има тази способност с датите - заяви гордо тя.

Като другите със синдром на Аспергер, Райън говори понякога монотонно и избягва зрителния контакт. В резултат другите деца го отбягват. Неотдавна Дженифър го завела да се срещне със своята психотерапевтка.

- Попита дали има приятели. Той каза, че няма. Тя го попи

та имал ли е някога приятели. Той отново отговори с не. Това ми разби сърцето - промълви Дженифър.

Другият й син, Брадли, разполага с речник от двайсетина думи. До неотдавна разговорите се ограничавали до задаване на въпроси, на които може да се отговори с “да” или “не”. Брадли общува също така с езика на знаците. Две години делели момента, когато Дженифър научила, че Брадли е сляп, и диагностицирането му като аутист.

- Господ ни даде време да смелим едното, преди да разберем за следващото - призна Дженифър. - Винаги ще бъда бла- годарна за това.

Като по-малък Брадли правел ужасни сцени, често блъскал глава в близки предмети. Особено се разстройвал, когато се случело нещо неочаквано. Щом отидела с него в магазина, той правел сцена, ако се върнела там, където са били вече. Единственият начин да предотврати избухването бил да продължи напред, без да пропуска нито един от редовете между рафтовете, а после да се върне, минавайки през всички, но в обратния ред. Установила също, че не може да купува газ, ако Брадли е в колата. Когато изключела двигателя, той решавал, че излизат. Ако не излезели, следвала сцена.

И Брадли като брат си има необичайно умение.

- Неговият талант е музиката - сподели Дженифър. - Изумителен е. Достатъчно е да чуе някаква песен един-два пъти, и я изсвирва на кийборда.

Дженифър призна, че в началото, докато приеме уврежданията на своите синове, се страхувала да плаче.

- Защо? - попитах аз.

- Опасявах се, че заплача ли веднъж, няма да спра никога.

- Дженифър, питала ли си някога Бог защо?

- Не, никога не съм го правила, защото знаех, че за това има причина. Дълбоко в себе си някак трябва да съм знаела нещо за аутизма. В гимназията записах да изучавам психология. Прожектираха черно-бели филми за аутизма. Бях като

хипнотизирана. В колежа отново записах психология и написах дипломна работа за аутизма. Когато чух, че правят филм за него (“Рейнмен”), едва изчаках да го пуснат. Това беше преди Брадли. Някак си подсъзнателно душата ми се подготвяше за предстоящото. Аз знаех. От всички неща, към които можех да проявя интерес…

- Спомена, че си била избрана отчасти за твое собствено благо. Какво е благото за теб?

- Търпение. Трябваше да се науча да бъда несравнимо по- търпелива. И нямаше да се запозная с фантастичните родители, които срещнах. Групата за взаимопомощ он-лайн. Има хора, места, неща, които никога нямаше да позная.

- Какво научи за себе си?

- Винаги съм знаела, че съм силна личност, но ставащото затвърди, че “Боже, Дженифър, трябва да си корава като стомана”. Не само функционирам, но съм в пълен покой. Когато баща ми, който е вечният вони, попита: “Какво ще стане с Брадли или Райън, когато умреш?”, аз отговарям: “Татко, единственото, което имаме, е днес”. Нещата, за които хората се притесняват, обикновено не се случват.

Помолих Дженифър да разкаже за третото си дете, Сара, която е на двайсет и три години. Тя каза, че Сара и Брадли си приличали много, че и двамата са русокоси, макар в семейството никой друг да няма руса коса. И че са родени в един и същ ден. “Съвпадението”, което тогава все още не означаваше нищо за мен, по време на сеанса на Дженифър с медиума щеше да се окаже от значение.

- Сара винаги е била луда по тях (Брадли и Райън) - сподели Дженифър. - Стараех се да отделям внимание на всяко от децата, но беше трудно. “Нормалните” деца често получават най-малко внимание. Когато я попитах, тя отговори: “Не, никога не съм се сърдила. Винаги съм била наясно, че те се нуждаят от твоето внимание.”

Както щяхме да открием скоро, планът, направен от Сара преди раждането й, обясняваше това забележително позитив- но отношение.

Дженифър смята, че вниманието, с което бе дарила синовете си, обяснява различния начин, по който реагират на своите предизвикателства. Брадли например преди една година направил голям пробив.

- Най-после получи говорещото устройство ‘Т)упаУох”, което се програмира - обясни възбудено Дженифър. - Докато шофирах, той ме потупа по рамото. Натисна бутона, който каза “риба”. После натисна бутона за “храня”.”0, Боже, това разговор ли е?” Попитах дали иска да нахрани тази вечер нашата рибка. Той отговори “да”. Чувствах се като дете в сладкарница! Задавах му всякакви въпроси. “Какво би искал за вечеря?” Той натисна “пица”. Проведохме истински разговор! За първи път.

Преди сеанса с Корби Митлейд вече бях почти убеден, че Дженифър бе планирала тази опитност. Подозирах, че едно или повече от предишните й превъплъщения обясняваха очевидно силното й желание да бъде родител на увредени деца. Ако не се беше стремила към подобно нещо, вероятно нямаше да има двама увредени синове и всеки от тях вероятно нямаше да страда от много физически предизвикателства. Ранният и по онова време - необясним интерес на Дженифър към аутизма също говореше в полза на планирането на нивото на душата.

Корби започна сеанса с обичайната си молитва.

- Майко/Татко/Боже, благодаря ви за тази дълбока възможност да служа днес. Обгърнете ни с Вашата безусловна бяла светлина от любов, защита, състрадание, мъдрост и истина. Нека да се говори само истината. Нека да бъде чута само истината. Позволете ми да бъда чисто огледало, за да пренеса за Дженифър, Роб, Брадли и Райън информацията, към която се стремят днес. И да остана винаги глава, ръка и сърце изцяло във Ваша служба. Това се прави в името на Христа. Амин.

С тези думи Корби помоли Духа за водачеството, от което се нуждаехме. Освен това бе уточнила намерението ни. На духовно ниво намерението е от голямо значение, защото насочва потока на енергията. С молбата си да бъде “чисто огледало”, Корби умоляваше филтърът на ума й да бъде сведен до минимум. Тя не желаеше личните й пристрастия да оцветят информацията, която щеше да получи.

- Дженифър - започна Корби, - Духът ми показва трийсетте години на XX век. Виждам офиса на някакъв вестник, и бързащи напред-назад хора, с листи в ръце, тракане на пишещи машини. Ти си един от седящите зад бюрата хора, един от репортерите. Пишеш история, която хората не желаят да чуят. Получаваш информация предимно за „крайното решение”. Чувстваш се безсилна. Чукаш на всяка врата, чакаш часове наред по коридори, но срещите в крайна сметка никога не се състояват. Но ти знаеш, че тези хора (евреите) нямат глас и че ти трябва да бъдеш гласът. Чукала си на вратата на американското общество, на Конгреса, на всичко, което можеш, за да накараш хората най-сетне да осъзнаят какво се случва. Ти не се еврейка. Би могла да пренебрегнеш всичко това и да си живееш добре, списвайки социалната страница, но изпитваш дълбок страх, че ще те отблъснат или няма да бъдеш чута. Това е нещо, което правиш за целия свят.

Ти имаш връзки в Европа. От тях научаваш за лагерите, които се строят, за изчезването на хора и на какво са подложени в действителност евреите, нещо, за което засега американската общественост предпочита да стои в блажено неведение. Доста често сновеш между Ню Йорк и Вашингтон. Твоите офиси са в Ню Йорк. Работиш в един от по-малките, по-неза- висими, по-борбени вестници.

Правила си каквото можеш, за да накараш хората във Вашингтон да видят какво става, за да осигуриш някаква помощ, за да увеличиш квотата за имиграцията, каквото и да е. Но всички те потупват по главата и казват: “Да, сигурен съм. Европа съществува от доста време. Ще могат да го понесат”, като не те допускат по-близко от една протегната ръка разстояние. Никой не иска да се замесва. Никой не вярва, че ще

Усещането, което имам, е, че децата са в Европа. Твоите синове са на противоположната страна на барикадата - нацисти.

Урокът за теб е общуването. Ти прекара живота си в опити да съобщиш на другите, че това е оскверняване на душата, което трябва да бъде преустановено. По това време твоите синове, които и тогава са братя, се занимават с пропаганда.

- О, Боже! - възкликна Дженифър. - Това е изумително, защото по-големият ми син живее с политика и говори само за политика от малък!

Дженифър потвърждаваше нещо, което бях виждал често при проучванията си - че душите често пренасят едни и същи интереси в много животи.

- Причината Райън и Брадли да изберат да се върнат с увредени способности за общуване - като през “спукан мега- фон” - е да разберат какво е да знаеш истината и да нямаш възможност да я съобщиш, тъй като преди това те знаеха истината и умишлено я погребаха - обясни Корби.

С тези думи Корби ни даде известна представа за мотивацията на душите на Райън и Брадли. В края на всяка физическа инкарнация душата прави преглед на изминалия живот. Тогава Райън и Брадли сигурно са видели, че са изкривявали истината в полза на нацистката военна машина. Затова бяха планирали през следващия живот да научат стойността на истинската комуникация. Бяха избрали тези увреждания, за да подпомогнат духовната си еволюция.

- Ти отново (в този живот) знаеш истината и правиш каквото можеш, за да я провъзгласиш - обърна се Корби към Дженифър. - Съгласила си се да ги преведеш през тяхното предизвикателство само за да покажеш колко е велика душата ти. Ти си много по-напред от тях по пътя, що се отнася до възрастта на душата ти. Те са все още млади души. Ти си в етапа на зрелостта. За зрялата душа са важни емоциите, да разбере личността и кой е, а не светската власт.

На Земята се въплъщават души на най-различна възраст.

По правило по-младите души замислят прераждания, в които изследват триизмерни обекти като власт или оцеляване. Затова пък по-старите души, когато се преродят във физическия свят, се интересуват по-малко от завоеванията и повече - от емоциите. Те знаят интуитивно, че растежът се осъществява посредством емоциите. (Макар да излизам извън рамките на тази книга, бих насочил интересуващите се читатели към МюЬае18у$1ет. МгсЬае1 е името, дадено на съзнанието, приемано от неколцина контактьори по света, съзнание, което дискутира жизнените планове в контекста на възрастта на душата.)

- А има ли нещо във връзка с дъщеря ми Сара? - попита Дженифър. - Питам, защото е родена в един ден с Брадли, и двамата винаги са имали особена връзка.

- Ще споделям това, което виждам в момента - отвърна Корби. - Моят (починал) баща се появи и ми махна. Знам точ- но какво означава това. С баща ми сме родени в един ден. Аз съм подаръкът за трийсет и четвъртия му рожден ден. Той сочи телефона, сочи теб и кимва. Сара и Брадли са били заедно много животи, но обикновено като най-добри приятели. Брадли е знаел, че този път ще има нужда от приятел като сестра, затова тя се е съгласила.

Много често, когато една душа (ни) е била партньор в предишни животи и ни познава добре, която ни е нещо като спътник по душа, което не е само човек, в когото се влюбваш и за когото се жениш, а екип с обща същност, избираме да бъдем с нея във взаимоотношения като дете-родител, братя и сестри, съпрузи, учител-ученик. В този случай Брадли се е нуждаел от някой, на когото да разчита да говори вместо него, когато се почувства особено безпомощен, и тя ще прави това. Когато той не може да каже нещо, тя усеща интуитивно какво иска той.

Сега разбрах какво бе имал предвид бащата на Корби: Сара служи като “телефонна линия” между Брадли и света.

- Корби - обадих се аз, - как ще израсне душата на Дженифър, като помага на момчетата да се научат да общуват?

- Душата на Дженифър навлиза в “режим на учителства- не”, така да се каже - отвърна Корби. - Зрялата душа, особено ако е на път да стане стара (душа), преминава на това по-ви- соко ниво - не можеш да напуснеш „училището”, без да предадеш щафетата. Сега тя се учи как да обучава друга душа.

Тези думи отразяваха собствените ми разбирания: при последната си инкарнация на Земята душата планира живот, при който предава събраната от нея мъдрост и знания на други, и това е изискване, за да се дипломираш от Земното училище.

- Нека направя някои уточнения във връзка с душите - додаде Корби. - Човек има пръсти. Има длан. Има ръце. Нашите въплъщения са като пръсти. Те израстват от главната част на нашата душа и се връщат отново горе в края на конкретния живот. Всичките се свързват отново чрез дланта, която е душата, нашата цялостност, а тя на свой ред се свързва с Бог, ръката.

Дланта на Дженифър се простира надолу в тази инкарнация, за да обучи Брадли и Райън, които работят за собственото си израстване. Когато голяма част от кармата ни привърши, ние като души сме готови да идваме, за да помагаме на другите.

Видяна в тази светлина, опитността на Дженифър като родител на две увредени деца не може да бъде изтълкувана като наказание за нея. Но ако се има предвид какво научихме за ролята на синовете й по време на войната, не е изключено тяхното увреждане да бъде неправилно интерпретирано като наказание за тях самите. Аз обаче знам, че душите гледат на кармата като на възможност да балансират енергиите, а не като на наказание.

- Корби, човек може да заключи, че уврежданията на Брадли и Райън през този живот са наказание, задето са били на- цисти. Можеш ли да кажеш нещо по този въпрос?

- Само фактът, че някой е бил нацист не означава, че душата му е черна и следователно заслужава да бъде наказан. Те са избрали това, за да се научат. Въпрос на баланс и на следствие. Ако разполагаш с хиляда долара и решиш да не ги харчиш за наем и сметки, следствието може да бъде, че ще за

къснееш с плащането на наема и ще изгубиш апартамента. Наказан ли си? Не. Това е нещо неутрално. Причина и следствие. Хората трябва да си избият от главите идеята за наказанието. Твоята душа избира да опита всевъзможни неща. В един случай това е власт. В друг - богатство. Може да имаш много пари и да ги използваш разумно. Или пък да имаш много пари и да бъдеш алчен и стиснат. Това ще пообърка малко хората, но никой не е добър или лош, когато става въпрос как учи. Просто е поредна глава в учебника.

Обяснението на Корби потвърждаваше онова, което бях научил. Карма е аперсонален вселенски закон, служещ за поддържане на реда. Без карма би настъпил хаос. На Земята условията често изглеждат хаотични, защото не можем да виждаме кармичното балансиране, осъществявано в продължение на много животи. Зад сцената се извършва елегантно и съвършено балансиране. Като започнат да помъдряват в резултат на многобройните си прераждания, душите осъзнават, че отрицателните действия, думи и мисли оказват въздействие, което рано или късно трябва да бъде балансирано, и решават да живеят така, че да не трупат допълнителна карма.

- Корби - казах аз, - момчетата учат уроци, свързани с общуването. Защо Райън е избрал синдрома на Аспергер, бипо- лярното разстройство и АББ, за да научи тези уроци? Защо Брадли е избрал тежка форма аутизъм и слепота?

- Какво би станало, ако някой избере майсторски курс за изучаване творчеството на Шекспир в първи курс? - отвърна Корби. - Може да се запишеш на ускорен курс или да ходиш по две вечери седмично плюс лабораторните занимания. Ще го научиш и по единия, и по другия начин. Но избираш с каква интензивност да го направиш.

- Макар да страда от много по-тежка форма на аутизъм и от слепота - намеси се Дженифър, - Брадли е много, много щастливо дете. На Райън, ако искате вярвайте, с високата му степен на функционалност, му е много по-трудно. Уврежданията на Брадли са по-сериозни, но животът му е по-лесен, отколкото на Райън.

- Ще продължим със сравненията от областта на университета и уроците - додаде Корби. - Когато избереш предметите, избираш и учебниците. Макар всички да са валидни, учебниците представят различни гледни точки.

Брадли е пожелал да бъде окован в това, от което страда (сериозни увреждания), за да бъде сигурен, че ще научи каквото трябва. Това е интензивният курс, ако искате. Райън е по-скоро като младежа на независимо обучение. Той знае какво трябва да прави, но начинът, по който да го направи, не е структуриран така цялостно. И двамата ще си тръгнат от този живот с някои изключително ценни уроци.

Това не е първият път, в който Райън е в политиката. Тя е естествената му склонност. В няколко от животите си той не може да води. Живял е и като мъж, и като жена. Женско/мъжката енергия на Райън е с малко по-силна женска част. Тези животи (като мъж) са винаги по-трудни за него.