Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

Порази ме, че използва думата “разбрах”, вместо “мисля” или смятам”.

- Как разбра, че е трябвало да разбереш пренебрегваните? - попитах аз.

- Беше в сърцето ми. Чувствах го интуитивно. Аз буквално съм пренебрегвана въз основа на глухотата си. Няма как да не обръщам внимание на други, които са били пренебрегвани по един или друг начин. Усещах привличане към изгубените, неприетите или некатегоризираните. Душата ми изглежда желае да изрази състрадание към забравените и недостатъчно представените.

Сеансът на Пенелопи със Стейси Уелс

Няколко дни след този разговор, с Пенелопи се срещнахме он-лайн със Стейси, за да получим информация за планирането на Пенелопи преди раждането й. Отново разговаряхме със съобщения.

- Ще споделя с вас впечатленията, които виждам, чувам и чувствам - написа Стейси. - Тези впечатления идват физически при мен. Предава ми ги моят дух-водач, който държи в ръцете си това, което нарича “Книга на Животите” (Акашо- вите записи), книга, съдържаща цялата информация за животите на всеки, който е живял някога или живее днес.

Силно усещам, че глухотата е възможност да изследваш пътища за развитие и растеж, които не си успяла да изпробваш преди, и връзка с предходния ти живот. Глухотата ти позволява да поддържаш по-дълбока връзка с вътрешния ти опит, интуиция, мисли, дори физическите симптоми и обратна- та връзка от физическото ти тяло. Помага ти да се опознаеш.

Стейси каза, че предишната нощ сънувала Пенелопи. Не беше необичайно Стейси да получава информация за някого преди сеанса, но за първи път това ставаше във формата на сън.

- Моят дух-водач ми казва, че вече съм настройвала своята честота към твоята, за да бъда отворена да получавам информация за теб. Сънувах последния ти живот, този, който ти е помогнал да решиш да бъдеш глуха в това превъплъщение.

Стейси бе видяла Пенелопи на около тригодишна възраст, когато видяла как майка й била буквално малтретирана от един приятел - поясни Стейси.

- Момиченцето беше много, много чувствително - каза тя.

Това отвратително отношение траяло две-три години. От съня си Стейси беше разбрала, че майката на Пенелопи от онзи живот е майка й и от настоящата инкарнация.

В предишния живот “малтретирането ескалира и накрая става физическо - написа Стейси. - В момент на ярост приятелят опитва да удуши майката на Пенелопи с жицата на телефона. Искал е да я уплаши и да я подчини на волята си.”

- Един ден Пенелопи седяла с една съседка пред апартамента, където живее с майка си и нейния приятел. Вътре майката и приятелят се карали гръмко. Детето и съседката чували хвърляне и чупене на чинии. Съседката прегърнала Пенелопи, за да я утеши. И двете били парализирани от страх.

Приятелят подгонил майката на Пенелопи, която влязла в спалнята и се заключила в нея. Приятелят имал пистолет. Разбил с ритници вратата на спалнята и стрелял няколко пъти в майката на момиченцето. Пенелопи чула ясно изстрелите. Майка й умряла от загуба на кръв.

Приятелят влязъл в банята, седнал на пода, подпрял гръб във ваната, и заплакал. Тогава съседката влязла с Пенелопи в апартамента и повикала полицията и един от роднините на момиченцето. Тогава приятелят се прострелял в главата. Пенелопи чула и този изстрел.

Тук сънят ми приключи - заяви Стейси. - Пенелопи, животът на майка ти е бил пресечен съвсем рано. Тя ти е липсвала през следващите десет години от онзи живот. Твоят живот също е приключил съвсем рано. Не мисля, че си минала трийсетата си година. На нивото на душата двете сте се договорили да бъдете отново заедно в този живот и да продължите връзката. Баща ти (в този живот) не е мъжът, който застреля майка ти в онази инкарнация. Мъжът не живее в сегашния ви живот.

Ужасът, звуците и виковете, които си чула през онзи ден, не те напускат до края на живота. Казват, че заради това си имала ужасни пристъпи на депресия. Когато си лягала да спиш нощем и често - през деня, звуците от миналото не ти давали мира. Казват, че последната ти мисъл, когато си си отивала от онзи живот, е била да се освободиш от онези звуци завинаги, каквото и да ти струва.

В онзи живот сама си си отнела живота. Това в голяма степен повлиява на решението ти да бъдеш глуха в това въплъщение. Не си искала да преживееш отново ужаса на онези мигове.

Искам да знам, Пенелопи, как се чувстваш, когато ти говоря всичко това. Събужда ли то някакъв резонанс в теб? Не просто интелектуално, а емоционално и физически?

- Моите сънища нощем… - написа в отговор Пенелопи. - Мама казва, че все съм викала насън. Това си е направо достойно за виц. Аз съм глуха; но горко на онзи, който е спял до мен. Предполагам, че това е измъчвало подсъзнанието ми през повечето нощи.

- Не си спомням някога ръцете ми да са треперели толкова силно - добави Пенелопи, забелязала физическата си реакция при думите на Стейси. - Беше изключително мощно. Наложи се да ги разтрия, за да опитам да се успокоя.

- Нормално ли е да треперят? - попита Стейси. - Да, моят водач го потвърждава. Ти все още работиш върху това, за да постигнеш пълно изцеление. Работата на подсъзнателно ниво досега беше единственият начин, по който можеше да се справяш с това. Пример как физическото тяло изразява нашите чувства и конфликти, как ни дава знаци.

- Годеникът ми ме е питал защо ставам толкова агресивна, когато се разстроя - призна Пенелопи. - Искаше да знае дали съм имала някакво травмиращо преживяване в този живот. Сега знам. Трябва да разбия цикъла.

- Агресивността и физическите ти реакции са резултат от онова, което си видяла през онзи живот - обясни Стейси. - Всичко е все още в голяма степен в подсъзнанието ти.

Попитах Стейси дали можеше да ни разкаже повече.

- Казват, че това (глухотата) прави възможно да подхожда със състрадание към хората с всякакъв тип увреждания. Прави възможно да бъде по-състрадателна към животните, на които, както ми казват, се радвала много. По-късно ще започне да протяга ръка към други глухи хора и да им помага по всякакъв начин, да им дава насоки във всевъзможни области.

- Възнамерявам също така да насоча вниманието си към тези, с които се идентифицирам (глухи млади жени от етническото малцинство), за да споделя по най-добрия и творчески начин информацията - обяви Пенелопи.

- Етническо малцинство… - повтори тихо Стейси. - Виждам, че това е част от избора ти да виждаш нещата от по-състра- дателен ъгъл. Ти се преживяваш като различна в мнош отношения.

- Да! - възкликна Пенелопи. - Никога не съм се чувствала така, сякаш мястото ми е тук.

- Пенелопи, а какво смяташ за това преживяване? - попитах аз, тъй като исках да бъда сигурен, че сеансът не поражда смут в нея.

- Чувствам облекчение - отговори тя. - Имала съм въпроси откакто се помня. Като човешко същество току-що получих потвърждение. Също така не се чувствам толкова самотна.

- Стейси - попитах аз, - ще бъде ли възможно да възпроизведеш разговора, състоял се по време на сеанса за планиране предстоящия живот на Пенелопи преди раждането й, когато тя избира глухотата?

С Пенелопи почакахме малко, докато Стейси “се настрои” към .дискусията. А след това описа въпросния сеанс с такива подробности, че се почувствах като част от него.

- Чувам “разговор с мисли” - написа Стейси. - Освен това виждам. Пенелопи е в голямо помещение. Стените са високи; по стените има много картини - картини от минали животи. Главният й дух-водач е там заедно с други водачи. Виждам Пенелопи, седнала по турски на пода; на пода са насядали други души, с които ще си взаимодейства по важни начини в предстоящия живот. Някои от душите са били с нея в предишни инкарнации, Но този път ще останат от другата страна, когато се въплъти. Главният й дух-водач стои прав до нея и води сеанса, без да пропуска никой от присъстващите.

Дух-водач: - Събрали сме се тук, за да помогнем на Пенелопи да вземе главните решения за живота, който й предстои. Много от вас са й помагали преди - в други животи и между отделните животи. Пенелопи все още гори от преживяното в последния си живот и се стреми да се изцели в предстоящото си въплъщение. Сега ви моли всички да присъедините енергиите си към нейните, докато решава каква трябва да бъде, какво да преживее и какво - да не преживее, и как би могла да си взаимодейства най-добре с всички тук, за да постигне целите си.

- Всички се хващат за “ръце” - продължаваше Стейси. - Виждам как енергията тече от единия към другия, докато за- пулсира из помещението като вълни, и прониква във всички присъстващи.

Първото, което решава Пенелопи, е цветът на кожата, защото това ще бъде част от връзката й с душата, която е била, и е нейна майка. Още докато взема това решение, виждам как душата й придобива по-тъмен цвят.

Пенелопи и майка провеждат мисловен разговор, споразумяват се майка й да я роди и да се грижи за нея така, както не е могла да го направи в предишния си живот. Пенелопи изразява пред душата, която й е майка, че все още изпитва голяма нужда да се сгушва в нейните обятия. И се договарят да има много време за гушкане.

Но тогава спомените за онова, на което е станала свидетел в предишния си живот, изплуват в ума й, и Пенелои моли горещо да не позволят това да се случи отново. Човекът, застрелял майка й през въпросната инкарнация, се изправя сред тълпата и се съгласява да не се въплъщава във физическа форма, докато Пенелопи и майка й са във физическо тяло. После сяда отново.

Пенелопи: - Но звуците. Страхувам се, че ще продължавам да ги чувам. Не искам изобщо да ги чувам.

Дух-водач: - Скъпа, знаеш, че те ще продължават да звучат в слуховия ти обсег. Би ли предпочела да се родиш глуха, така че никой звук да не ти напомня за тях? Те ще продължават да ти въздействат, както и това, което си видяла и преживяла, само че ще ги усещаш на по-дълбоко, подсъзнателно ниво, където ще ти бъде по-лесно.

Пенелопи: - Да.

Дух-водач: - Чакай. (Вдига длан.) Преди да се съгласиш с такъв ентусиазъм с това, помисли за следното: жестокостта, на която си станала свидетел през онзи живот, ще продължава да ти влияе, защото ми каза, че желаеш да завършиш процеса на своето излекуване. Ти пак ще ги чувстваш, но на ниво, което няма да бъдеш в състояние да определиш доста време.

Пенелопи: - Да, това е, което искам.

- Енергията й се променя някак си, тъй като става по-сери- озна. Възбудата, че предстои да бъде родена и да живее отново, е донякъде засенчена, тъй като тя си дава сметка какво й предстои да отработва. Но се съгласява и преминава към следващата стъпка в процеса на планиране.

Пенелопи: - Искам да давам на другите хора, но да има какво да давам. Искам да разширя способността си да съст- радавам. В последния живот способността ми да изразявам състрадание приключи със смъртта на майка ми. Искам да се грижа състрадателно за мнозина.

Дух-водач: - Ще имаш възможността да използваш опита си в живота, който ти предстои, да обърнеш навън само- познанието си и да даваш на другите по мил, състрадателен и любящ начин, както и да учиш другите.

- Сега говорят за служенето на доброволни начала. Съседката, помогнала на Пенелопи в миналия живот, сега ще бъде сред хората с увреждания, с които ще работи по-късно (на доброволни начала), малко след трийсетия си рожден ден. Пенелопи казва, Че иска да го направи, за да върне това, което е получила.

Съседката се изправя и се съгласява с този вариант. Виждам как душата й приема формата на човек с физически увреждания и моли да й дадат бастун. Сега разбирам, че видът на душата се променя по време на сеанса за планиране, така че участниците да бъдат в състояние да се разпознаят по-добре по вид, когато се видят във физическа форма.

Това е всичко, което ми предлагат да видя засега. Има ли въпроси?

Останах изненадан от яснотата на видението на Стейси и от силата на сеанса за планиране, предшестващ раждането на Пенелопи. Водачът на Стейси я бе отвел към тази част от дискусията, която обясняваше най-добре мотивацията на Пенелопи да избере глухотата. Планът й беше изпълнен с воля, целеустременост и мъдрост.

При изучаването си на планирането, което душите правят, преди да се родят, бях научил, че личността има свободна воля и може да се придържа към плановете на душата или да се отклони от тях.

- Дали като уби майката на Пенелопи в предходния живот - обърнах се аз към Стейси, - мъжът е действал в съответствие със свободната воля на своята личност или убийството е било планирано преди инкарнацията?

- Чакай да видя какво ще дойде в отговор… При сеанса за планирането на неговия живот става дума, че вече няколко живота се е изправял пред въпроса на самоомразата и гнева. Все още не е научил как да успее да се цени. При онзи сеанс по планирането майката на Пенелопи казва, че тя самата пък отработва връзките си вече много животи и с готовност би се възползвала от възможността да работи отново по този въпрос… и с него. На нивото на душата тя се отдава свободно в духа на безусловната любов.

Убийството не е било предвидено или планирано. То действително е било решение, направено в момента от свободната воля на личността. Не виждам майката на Пенелопи да храни лоши чувства към него на нивото на душата. Съществува съвсем ясно разбиране какво се е случило, и прошка, и състрадание за проблемите, с които трябва да се справя този мъж - заключи Стейси.

Мина ми през ума, че решението на свободната воля да убиеш някого със сигурност би създало тежка карма.

- Защо тази душа не инкарнира веднага, за да балансира негативната енергия по начин и при обстоятелства, който не биха представлявали заплаха за Пенелопи?

- Защото няма нужда от това, което формулираме като своевременност - отвърна Стейси. - За това има предостатъчно време в други животи. Фокусът на живота на Пенелопи е да се излекува от травмата от предишния живот. Тъй като е изключително чувствителна, тя не би могла да се излекува, ако той присъства в живота й. Казват ми, че едно от нещата, от които й се иска най-много да се излекува, е собственото й самоубийство.

- Знам, че има много начини една душа да се излекува, докато е още в духовното измерение - казах аз. - Защо Пенелопи е избрала да се излекува чрез друга инкарнация, вместо докато е в духовния план?

- Казват ми, че не става въпрос за “или/или”, нито пък за “вместо”. Имало е указание и известна възможност за лечение от другата страна. Тя е взела участие в много сеанси със своите духове-водачи и с майка си. Достигнала е до разбирането на нещата, но предимно на това, което наричаме “интелектуално ниво”. Усетена е нужда да се върне в тяло, за да се излекува в дълбочина. Освен това майка й има нужда да се върне във физическа форма в определени времеви рамки. - (Не се уточнява защо е било необходимо това на майката. Може би защото душите, с които е искала да сподели живота си, са били на път да инкарнират.) - Пенелопи искаше много силно да бъде с нея, закова е нужно да продължи да се лекува на физически план. А майката приема с радост възможността да й бъде майка отново и да компенсира случилото се преди.

- Стейси - казах аз, - моля те, попитай водача си кои други аспекти от историята на Пенелопи е важно да бъдат извадени наяве, за да могат читателите по принцип или конкретно глухите читатели да опитат да проумеят целта на глухотата.

Досега Стейси парафразираше думите на своя дух-водач. Сега започна да ги пише директно.

- Първо - започна тя, - вътрешното преживяване на човека е също толкова, ако не и по-реално, отколкото преживяването на външния свят. Второ, глухотата позволява на някои хора да се фокусират по-добре върху целите си. Трето, глухотата не е спънка или увреждане; глухотата е възможност. Тя прави възможно деликатното изместване във фокуса, необходимо за личностния и духовния растеж. Четвърто, глухотата не е резултат от нечия вина. Това е избор. Като всеки избор, тя дава възможност да преживееш живота си точно по начина, нужен за твоите цели. И понякога се налага направеното от душата да бъде балансирано. Някои души, които са рязали ушите или крайниците на други, изпитват необходимостта да се накажат, като инкарнират и преживеят оглушаване, загубата на крайник или обезобразяващи увреждания. В други случаи за душата е нужно да изпита вътрешна хармония. В случая с Пенелопи желанието на душата й е да изключи всеки звук, който би й напомнил ужаса, изживян в предходната инкарнация. Спомнете си, че освобождаването от страха е едно от най- големите предизвикателства, пред които се изправят хората. Пенелопи все още отработва това предизвикателство.

- Във връзка с твоя коментар за душите, които искат да се накажат - вметнах аз, - не става ли дума по-скоро за желание да изработят съчувствие?

- Съчувствието е по-голямата цел. Това е така. Но ако една душа не си прости, засяда в развитието си. Когато ние (духо- вете-водачи) видим това, душите често избират да се накажат за това, което са направили. В крайна сметка всеки сам съди себе си. Често човек пресича границата (умира) със силен резонанс на отрицателни емоции и това му пречи да вижда нещата съвсем ясно. Гледа на света през нещо, което бихме мог

ли да наречем “оцветени от страха очила” или “оцветени от чувството за вина очила”. И тогава не изпитва състрадание към себе си.

Попитах дали страхът е изиграл някаква роля при планирането на този живот от Пенелопи,

- Страхът е преносител в този случай. Пенелопи умира в състояние на страх и затова душата не е можела да прогресира по-нататък. И знае, че е необходимо да се избави от страха. Все още носи неразрешен страх от предходния живот.

- Благодаря, че отговори на тези въпроси - казах аз.

- Няма защо - отвърна той. - Ти ми помагаш да изпълня моята дхарма1.

Състрадание.

При много сеанси с медиуми, състраданието беше един от жизнените уроци, споменавани най-често от Духа, заедно със симпатията, съчувствието и безусловната любов към себе си и другите. Като вечни души ние се стремим да се познаем като състрадание. Това самопознание, което е всъщност усещането на състраданието като даден и приет дар, идва при нас и се задълбочава от всяка своя изява на физически план.

Обществото гледа на глухотата като на несъвършенство. Когато другите гледат на теб като на несъвършен, имаш прекрасната възможност да изпитваш състрадание към онези, които обществото смята за “по-малко…”. Подобен контраст не съществува в нефизическото измерение, където всички са равни и преливащата във всички цветове на дъгата красота на всяка душа се вижда от всички и не се подлага на съмнение. Никоя душа не е “по-малко…” от друга; самата тази концепция е безсмислена. На физически план тази повърхностна, безсъдържателна представа временно се облича в илюзорен смисъл, който ни дава възможност да разберем и изпитаме състрадание по иначе невъзможен начин.

Пенелопи планира глухотата отчасти за да познае състраданието. Тя изпитва огромно състрадание не само към глухите, а и към всички, пренебрегвани по един или друг начин. Стреми се да засили връзката между света на чуващите и на глухите, между противопоставящите се групи, между сблъскващите се култури. Нейното състрадание, родено в безмълвие, говори гръмко на света, докато тя кове въпросните мостове.

Пенелопи не е избрала случайно да бъде жена и негърка. В съответствие с желанието си да осъзнае състраданието, тя избира да бъде член на две групи, към които често се отнасяме несъстрадателно. Всеки път когато към нея се отнасят без състрадание, независимо от причината, желанието за и високата й оценка на състраданието се засилват.

Жените, етническите малцинства и глухите исторически са били лишени от власт. Докато слушах Пенелопи да говори, бях поразен от несъответствието между силата, с която чувства, че би могла да предизвика промени в света, и относителната липса на власт на групите, към които принадлежи. Като се потопява в обстоятелства, в които е лишена от външна сила и власт, тя създава импулс за развитие на вътрешната сила.

Пенелопи планира живот, в който да се учи от противоположности, нещо типично за Земния план, който води до дълбок духовен растеж. Ако не беше избрала обстоятелства, в които ще се сблъсква с липса на състрадание, най-вероятно щеше да има по-малко възможности и мотивация да култивира състраданието, с което сега дарява другите. Ако не беше подбрала обстоятелства, при които ще й липсва открита власт, може би никога нямаше да узнае колко силно може да въздейства върху света.

Истинско предизвикателство може да бъде да изразяваш състрадание във физическия свят, където егото създава чувството за отделеност от другите, а страхът понякога може да играе определяща роля в нашите действия. Случаят съвсем не е такъв, когато не сме във физическото измерение. При сеанса за планиране живота на Пенелопи преди нейното раждане например, състрадание се проявява към душата, убила майката на Пенелопи в предходния живот. Няма гняв, омраза или отмъстителност; вместо тях виждаме прошка и разбиране. Забележете също така състраданието и неосъждането във връзка със самоубийството на Пенелопи в предишния й живот. Нито веднъж никой не я критикува или осъжда. Тя действително има нужда да довърши обучението, планирано за онази инкарнация2, но присъстващите изпитват единствено състрадание към трудностите, накарали я да сложи край на живота си.

Като души ние не се осъждаме едни-други. Единственото осъждане в света на духа е самоосъждането, което може да възникне, докато правим преглед на изминалия живот. Ние съдим себе си и никой друг. Нашите духове-водачи седят с нас, докато правим преглед на своя живот, и понякога насочват вниманието ни към моментите, в които е можело да проявим по-голямо състрадание, но дори тези забележки се правят по любящ, неосъждащ начин. Само когато сме в тяло и привидно отделени едни от други, ние се държим несъстра- дателно, като съдим. Тези оценки, дължащи се отчасти на илюзията за разделението, всъщност са причина за липсата на състрадание. Да се освободим от осъждането и да обичаме с безрезервно състрадание означава да си спомним кои сме всъщност.

Друга преобладаваща тема освен състраданието в планирането преди раждането на Пенелепи, е желанието да служи. Като души ние се мотивираме от любовта, за да си помагаме да еволюираме, и планиращият сеанс на Пенелопи дава много примери за души, които искат да служат по този начин. Пенелопи планира живот, в който да служи на човечеството, като се фокусира предимно върху общността на глухите хора. Майката на Пенелопи иска да й служи, като й даде любовта и физическата грижа, възможността за които й е била отнета рано в предходния живот. Съседката се стреми да служи на

Същото се отнася и за планирането на предишния живот. Когато го планира, майката на Пенелопи знае, че душата, която ще й стане партньор, може да се държи грубо и дори да прибегне към насилие, но иска да й даде възможност да развие чувството за собствената си стойност, докато е в тяло. На нивото на душата желанието й да служи на този човек не намалява от предишните му инкарнации, в които вече е давал воля на гнева си. Тези две души най-вероятно ще планират друго съвместно прераждане, живот, в който ще му бъде дадена отново възможност да предпочете любовта пред гнева.

Ние обичаме душите, с които планираме живота си. При земното ни съществуване това може да бъдат хора, които усложняват нещата, причиняват ни тревога или стрес, или дори стават наши “врагове”. Когато не са въплътени, отчуждените съпрузи, незагриженият родител и малтретираното дете и воюващите бивши бизнес партньори са любящи приятели. Те се обичат дълбоко и често реинкарнират заедно, за да овладеят недовършените в предишните животи уроци.

Не е нужно душите да инкарнират, за да служат във физическото царство. Както разбрахме от сеанса със Стейси, не- инкарнирани души са били от голяма помощ за Пенелопи в предишните й животи. Души, които не са проявени на физическия план, ни оказват безценна помощ, като ни изпращат любов и вдъхновение. Те общуват с нас в нашите сънища и ни докосват чрез емоциите, когато сме будни. Тези, които ни обичат, са винаги с нас, независимо дали инкарнират редом с нас. Връзката на сърцето е вечна.