Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Двадесет и трета глава
Мокри, кални и шоколадови Не залеза. Наистина не бе виждала нищо по-пленително от слънцето, потъващо в морската шир, бавно избледнявайки на хоризонта, за да направи място на вечната си спътница и нейните придружители. За да даде шанс на нощния спектакъл, съвършената приказка, която луната и звездите пишеха всеки ден в тъмнината. Но Ким знаеше, че Джейк нямаше това предвид. Въпреки поразителната гледка, разкрила се пред очите ѝ, тя се бе надявала на нещо друго. Иначе щяхме да заприличаме на банална романтична двойка от някоя изтъркана сапунка, помисли си. И тогава се случи. Дъхът ѝ секна, дробовете спряха своя ритмичен танц, а сърцето заудря в гърдите ѝ като подивяло животно. Картината бе зашеметяваща. Невероятна... направо приказна! Първо един, а после хиляди делфини разбиха вълните на милиарди пенливи парченца. Затанцуваха игриво по гребените на прииждащите вълни. Подскачаха. Пляскаха с фините си перки. Спускаха се по вълните сякаш са просто пързалки. Заговориха на техния красив език, състоящ се от високи ноти и детски смях, запяха в един глас, затанцуваха грациозно, а после се скриха в океана, предвещавайки драматичен финал. Ким тъкмо бе готова да се разплаче от разочарование, когато огромни водни гейзери разцепиха света. Всички делфини изскочиха като един. Завъртяха се игриво във въздуха, изпълнявайки перфектно хореографията си, и накрая завършиха своя удивително съвършен концерт с продължителен акорд и се скриха под разпенените вълни, озарени от вече лунните прожектори. Ким остана взряна в мястото, където до преди малко се вихреше най-прекрасният танц, който бе виждала. След още милион години недоумение усети, че дъхът ѝ е секнал. Погълна жадно няколко глътки кислород, а сърцето ѝ най-после се усмири. Веднага почувства тежестта на погледа на Джейк върху себе си. Обърна се плахо, а той се извърна към океана и сля ирисите си с тъмните вълни. — Знам... знам, че не бе нищо особено - промълви без да я поглежда, сякаш не би могъл да понесе реакцията, - но... но... Честит рожден ден, Ким Райдър! Честит осемнайсети рожден ден! - промълви още по-тихо, а очите на Ким се премрежиха. Без да се замисля и за секунда, тя се хвърли на врата му, прегърна го, наслади се на силните му ръце около себе си. Накрая не издържа и зарови лице в рамото му. Даде воля на напиращите реки от сълзи. След малко душата ѝ се реши да покаже на целия свят еуфорията и радостта си и залепи на лицето ѝ най-искрената усмивка, която някога бе показвала. Вдигна леко глава и прошепна: — Никой никога не е правил подобно нещо за мен. Дори и не предполагаш колко много значи това в очите ми. След това го целуна леко по бузата, като постави под катинар качилото се в гърлото ѝ сърце, заповяда си да спре дотук. После се отдръпна бавно, толкова бавно, че направо бе мъчително. Застана срещу него, изтри вадичките от лицето си, килна глава настрани и му се усмихна топло. Бузите на Джейк бяха по-наситено червени дори от устните на Лин. Останаха взрени един в друг още няколко безкрайни секунди, а после облекчена усмивка замени руменината и несигурността и той каза: — Съжалявам. Няма торта. Знаеш колко ужасно мъртво и нереално е нашето градче и може би няма да те учуди, че не намерих и една отключена врата - Ким тъкмо щеше да му каже, че няма проблем, че не бе очаквала дори да знае кога е рожденият ѝ ден, но той продължи. - Но все пак с Рики успяхме да направим нещо като... кексчета. Джейк отвори кошницата и извади малка квадратна тава с около десетина кексчета, които изглеждаха... ами всъщност доста зле. Ванилова глазура се стичаше неравномерно по шоколадовото тесто, а отгоре бяха нахвърляни безразборно цветни пръчици. Най-странното бе, че Ким никога не бе виждала нещо по-красиво. И без това не си падаше кой знае колко по торти. Тя грабна едно от кексчетата, отхапа и затвори очи от наслада. Течен шоколад се разля като водопад в гърлото ѝ и изпълни вените ѝ. Ваниловият крем преливаше в кръвта ѝ, а цветните пръчици изпъстриха сетивата ѝ. Не бе яла по-вкусно нещо. Тъкмо щеше да сподели тези си мисли с Джейк, когато я споходи друга мисъл. — Къде е Рики? — Ам... ами... той... - започна да заеква Джейк, но после поклати глава и раменете му се разтърсиха от неприкрит смях. - Мисля, че е най-добре да го цитирам: Не, човече. Забрави. Ще оставя пиленцата да си гукат на спокойствие. Неочаквано и Ким се засмя неудържимо, неспособна да скрие емоциите, които пораждаше глупавият ѝ приятел. Утре щеше да му види сметката за тези думи. Ала сега просто не можа да спре смеха си, Джейк също се присъедини и обстановката видимо се разчупи. Ким се приближи до Джейк, двамата си заразказваха всякакви абсурдни истории. Смяха се с глас на префърцуненото Имение и "шикозния" Дявол, на Рики и Кенеди, на Лин и на още хиляди неща. По едно време им хрумна да се замерят с кексчетата, да се пръскат с вода, да се бутат в пясъка, докато се превиват от смях. Накрая се строполиха един до друг, мокри, кални и шоколадови, а усмивките не слизаха от лицата им. — Искаш ли вече да се прибираме? - попита я Джейк. — Нека останем тук тази нощ - примоли се Ким, неспособна да се раздели с това недокоснато от времето място. Джейк неочаквано бързо се съгласи, обърна се на една страна, като подпря глава на свитата си в лакътя ръка, и се загледа право в очите ѝ. Ким не можа да разбере какво се мъти в дълбоките му до забрава зеници, затова и тя се завъртя, прилепи гръб към гърдите му, за да се стопли. Усети ритъма на сърцето му до своето, а после и обгърналата я през рамо ръка. Той зарови лице в косите ѝ, целуна я нежно по тила, а тя остана свита в прегръдката му, сякаш помръднеше ли, всичко щеше да изчезне. А тя не искаше това. Не искаше за нищо на света той да изчезва. И тогава, притисната в обятията му, тя си помисли, че има и хубави неща, за които да живее. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|