Needs report (bulgaria)

Questionnaires for pupils and for adults

Изтегляне 379.77 Kb.

страница	3/6
Дата	25.07.2016
Размер	379.77 Kb.
	#6155

1 2 3 4 5 6

А) Questionnaires for pupils
В) Questionnaires for adults
C) Compared Conclusions (pupils : adults)

Questionnaires for pupils and for adults

По отношение на двата типа въпросници – for pupils and for adults, в периода май-юли 2011 година бяха реализирани следните дейности:

превод на въпросниците на български език;
провеждане на анкетите в 2 български града – София и Брезово (подборът на градовете позволява и сравнителен анализ между резултатите от столицата и от малкия град^¹¹);
обработване и обобщаване на получените данни;
графично представяне на данните;
реализиране на структурен и сравнителен анализ на резултатите;
извеждане на основни изводи по отношение на нуждите - както при обучението относно повишаване на информираността за земетресения, така и във връзка със справянето с детските емоции.

А) Questionnaires for pupils

Анкетата е извършена сред 86 pupils^¹². Първата стъпка, свързана със структурен анализ на отговорите, е насочена към типологизиране на въпросите – графично онагледено със следната схема:

ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА ВЪПРОСИТЕ ОТ Questionnaires for Pupils

EDUCATION

COMPETENCE

EMOTIONS

EXPERIANCE

На базата на това структуриране по типове, въпросите от анкетата са подразделени към съотв. вид^¹³, което, от своя страна, дава възможност за структурен анализ на резултатите.

Основни заключения на базата на структурния анализ на анкетите

По отношение на безспорно най-важната competence – practical skills – може да се заключи, че учениците притежават подобни умения (charts 11-12, Приложение №1);
Добри резултати се наблюдават и при преобладаващите в анкетата въпроси (общо 4 на брой), свързани с knowledge (charts 4,5,9,10, Приложение №1);
По-неочаквани резултати се появяват в частта, свързана с emotions. На първо място, става въпрос за не малкия брой отговори, описващи чувството по отношение на EQ като „happiness” and / or “excitement” (charts 7, Приложение №1). Като опит за интерпретация на тази отговори, следва да се отбележат 2 неща – първо, не бива да се забравя, че голяма част от анкетираните все пак са в тинейджърска възраст и подобни отговори могат да се възприемат като желание да бъдеш “cool”. Вторият извод, обаче, е далеч по-важен – има голяма вероятност децата никога или много рядко да са имали някакъв тип целенасочени занимания, свързани с разбиране и коментиране на техните емоции.
Будещият тревога резултат е свързан с частта education, застъпена с въпроса: Have you ever taken part in an earthquake drill at school? (charts 13, Приложение №1). На пръв поглед, почти равното разпределение на отговорите ДА („every year” + „one time”) и НЕ (“never”), е парадоксално, доколкото става въпрос за ученици от две училища от съотв. два града (както е видно от приложената chart, различията не са базирани на местоположение, няма и възрастови различия). Тази парадоксалност може да бъде обяснена с т.нар. „легитимиращ” отговор (при отговарящите ДА) – подобно обяснение се подкрепя и от нормативната уредба – в България по учебен план, наистина, е предвидено два пъти годишно занятие, свързано с проиграване на плана за напускане на училището в случай на бедствие. За съжаление, базирайки се на много разговори с учители от цялата страна, може да се твърди, че това занятие е по-скоро формално – то или не се случва въобще, или се провежда крайно формално, а и въпросните планове за напускане на сграда обикновено не са актуализирани.

Основни заключения на базата на сравнителен анализ на анкетите

Наличието на почти равен брой анкетирани ученици от два града (42 : 44; chart 3, Приложание 1) дава възможност за сравняване на резултатите (респ. различия или прилики) между столицата и малкия град^¹⁴. Както, обаче, може ясно да се види в приложените сравнителни графики, очакваното различие (доколкото все пак децата от столицата имат достъп до много повече образователни ресурси и пр.) почти не се забелязва, дори се наблюдава лек превес в полза на малкия град. По-горе коментирахме, от една страна, по-скоро липсата на education about EQ и същевременното наличие на competence (both practical skills and knolidge). Един от изводите, които мога да се направят тук, е, че знанията и уменията в тази жизненоважна област не произтичат от училището. Впоследствие, при анализа на анкетата за възрастните (приоритетно родители и учители), ще видим, че и те не са „виновни” за тези познания^¹⁵. За съжаление, доколкото липсва въпрос относно „произхода” на знанията и уменията, по тази тема може само да се спекулира.

Бележка, свързана със сравнителния анализ на отговорите

При никой от въпросите не се наблюдава различие на база възраст или на база пол.

В) Questionnaires for adults

Анкетата е извършена сред 50 adults^¹⁶. Относно структурения анализ на отговорите, може да се използва същата типологизация на въпросите^¹⁷. Уместно в случая е добавянето на един пети тип въпроси, а именно – concerning children^¹⁸. Разбира се, в случая е възможно припокриване на типове, т.е. въпрос, определен например като принадлежащ към emotions, да бъде включен и в типа concerning children. Подобно типово структуриране дава възможност и за още едно интересно наблюдение. Споменатото по-горе засичане, както ясно личи в приложената таблица, се наблюдава между сферите emotions - concerning children (всичките 4 въпроса!) и practical skills - concerning children (1 въпрос).

Основни заключения на базата на структурния анализ на анкетите

Преобладаващите въпроси в тази анкета са насочени към knowledge (6 въпроса) и emotions (4 въпроса), както и респ. concerning children (5 въпроса).

Резултатите, свързани с knowledge, са горе-долу равно разпределени между „правилни” и „неправилни”, респ. наличие / липса на знание (charts 7,8, 10, Приложение №4). Изключение тук е „успокоителният” резултат, демонстриращ познаване на European Emergency Number (chart 11, Приложение №4)^¹⁹. Специално внимание следва да се обърне на още два резултата. Първият е свързан с въпроса Is the earthquake phenomenon frequent in your country?, където отговорите са странно изравнени (charts 9, Приложение №4)^²⁰. Подобно незнание е плашещо, доколкото в България земетресенията нито са рядкост, нито пък са само „слаби”^²¹ (т.е. интерпретация, че като „чест феномен” по-скоро се разбират „силни земетресения”, не е приложима в случая).

Тук може да приобщим и резултатите, свързани с experience, доколкото и двата въпроса от този тип (chart 6^²²) са свързани с личен опит, където преобладават преживелите земетресение, което, обаче, според тях очевидно (сравнявайки отговорите с коментирания по-горе резултат) не е често явление.

Вторият, заслужаващ специално внимание резултат, е отново изравнените отговори на въпроса Are you aware of the earthquake protection measures in your country? (с особено важния подвъпрос: What are your main sources of information?^²³) (charts 12,13, Приложение №4). На първо място, следва да се отбележи, че тази опасна липса на познание може да реферира и към липсата или малкия брой подобни мерки за защита на национално ниво. Същевременно „знаещите” придобиват тази информация приоритетно от медиите, което спокойно може да се коментира като „нож с две остриета”. Още повече, че това е и единственият въпрос, пряко свързан с education. Тук следва да отбележим, че липса на обучение личи и от незнанието, че България е земетръсна зона, където това бедствие е по-скоро чест и опасен феномен (както бе отбелязано по-горе).

По отношение на важната competence – practical skills – изводите са сякаш противоположни. От една страна, възрастните притежават подобни умения (charts 15, Приложение №4); същевременно, болшинството от анкетирани не са взели лични предпазни мерки (charts 14, Приложение №4). Последното кореспондира и с анализирания по-горе резултат, свързан с предствата, че земетресенията не са реална заплаха за България.
Въпросите, респ. отговорите (charts 16-19, Приложение №4), рефериращи към emotions (напомняме, че всичките 4 въпроса са и concerning children, т.е. един от най-важните по отношение на целите на проекта тип въпроси) не са податливи на анализ, доколкото търсят „мнение” (charts 16-18) и няма „грешен” отговор (със изключение на варианта I don’t know, но той е много слабо присъстващ^²⁴). Изключение представлява може би най-важният въпрос - Do you know how to comfort a child that is traumatised from an earthquake? (chart 19) – където болшинството от анкетираните не знае какво да предприеме. Не бива да забравяме и факта, че „знаещите”, освен реално притежаващи подобни познания, биха могли също така да дават „легитимиращ” отговор или пък да слагат знак за равенство между успокойване на детето в нормална ситуация и такава, която е вследствие на земетресение (т.е. специфичната пост-земетръсна травма да се приема като приличаща на останалите битови и житейски проблеми, с които на родителя или на учителя им се налага да се справят почти ежедневно).

Бележка относно липсата сравнителен анализ на отговорите

За разлика от резултатите от анкетата за ученици, при възрастните не е възможен сравнителен анализ по различно местоживеене, доколкото почти всички анкетирани са от един и същи град (а и всички са с висше образование). Подобно на резултатите от анкетата за ученици, и тук при никой от въпросите не се наблюдава характерно различие на база възраст, пол или професия.

C) Compared Conclusions (pupils : adults)

Направените по-горе заключения относно резултатите от двата типа въпросници, позволява сравнение (разбира се, с необходимата условност, доколкото въпросите се различават) между двата „вида” анкетирани - pupils and adults:

учениците показват по-добри competences – както на ниво practical skills, така и на ниво knowledge;
проблеми се наблюдават и при двете групи що се отнася до областите education and emotions.

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България

Изтегляне 379.77 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6