Нередактиран превод отпечатано със съдействието

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1.ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ……….......................3

КУЗАНСКИ/……...........................................................................44

ПАРАЦЕЛЗИЙ………………………….......................................58

Преди по­ве­че от 20 го­ди­ни аз ис­ках чрез то­зи труд да от­го­во­ря на въпроса: за­що оп­ре­де­ле­на фор­ма на мис­ти­ка­та се сблъс­к­ва с на­чен­ки­те на съв­ре­мен­но­то ес­тес­т­ве­но­-на­уч­но мис­ле­не през вре­ме­то от 13-ия до 17-ия век?

Аз не ис­ках да на­пи­ша ед­на "История" на мис­ти­ка­та от та­зи епоха, а са­мо да от­го­во­ря на то­зи въпрос. Да из­ме­ня не­що от то­зи отговор, за това, спо­ред мо­ето мнение, не ми да­ват ни­ка­къв по­вод пуб­ли­ку­ва­ни­те из­лез­ли от 20 го­ди­ни на­сам вър­ху то­зи въп­рос. Ето за­що пи­са­ни­ето мо­же да ос­та­не по съ­щес­т­во неизменено.

Мистиците,за ко­ито се го­во­ри тук, са пос­лед­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на един ме­тод на из­с­лед­ва­не и мислене, кой­то в не­го­ви­те под­роб­нос­ти е чужд на съв­ре­мен­но­то съзнание. Само ду­шев­но­то настроение, ко­ето е жи­вя­ло в то­зи ме­тод на из­с­лед­ва­не­,съ­щес­т­ву­ва в ня­кои мис­ле­щи на­ту­ри на на­ше­то съвремие. Начинът за раз­г­леж­да­не на при­род­ни­те неща, с кой­то бе­ше свър­за­но то­ва ду­шев­но нас­т­ро­ение пре­ди го­рес­по­ме­на­та­та епоха, е поч­ти изчезнал. На не­го­во мяс­то е дош­ло съв­ре­мен­но­то при­род­но изслед- ване.

Поредицата от личности, ко­ито са опи­са­ни тук, не са мог­ли да пре­не­сат ня­ко­гаш­ния на­чин на из­с­лед­ва­не в бъдещето. Този на­чин не от­го­ва­ря ве­че на поз­на­ва­тел­ни­те сили, ко­ито се раз­ви­ват в ев­ро­пейс­ко­то чо­ве­чес­т­во на­чи­ная от 13-ия и 14-ия ве­ко­ве насам. Това, ко­ето Парацелс и Яков бя­ха за­па­зи­ли още от то­зи на­чин на изследване, из­г­леж­да са­мо ка­то въз­по­ме­на­ния от миналото. За мис­ле­щи­те хо­ра от всич­ко то­ва ос­та­ва по съ­щес­т­во са­мо ду­шев­но­то настроение. И за то­ва нас­т­ро­ение те тър­сят един им­пулс и стре­ме­жи­те на са­ма­та душа, до­ка­то по­-ра­но то въз­ник­ва­ше в душата, ко­га­то тя наб­лю­да­ва­ше природата. Някои от съв­ре­мен­ни­те хора, кой­то има днес склон­ност към мистиката, не ще тър­си мис­тич­ни­те из­жи­вя­ва­ния и не ще ис­ка да ги за па­ли чрез това, ко­ето съв­ре­мен­но­то из­с­лед­ва­не на при­ро­да­та казва, а чрез това, ко­ето се съ­дър­жа в пи­са­ни­ята на спо­ме­на­та епоха. Но чрез то­ва той ста­ва чужд за това, ко­ето на­й-м­но­го за­ни­ма­ва съв­ре­мен­ни­те хора.

Би мог­ло да изглежда, че съв­ре­мен­но­то поз­на­ние на природата, пог­лед­на­то в не­го­ва­та истинност, не раз­к­ри­ва ни­ка­къв път, кой­то да нас­т­рои ду­ша­та така, че тя да на­ме­ри свет­ли­на­та на ду­ха в мис­тич­но­то виждане. Защо мис­тич­но нас­т­ро­ени­те ду­ши на­ми­рат сво­ето за­до­во­ля­ва­не в пи­са­ни­ята на един Майстер Екхарт, Яков Бьоме и т.н., но не в кни­га­та на природата, до­кол­ко­то тя стои днес раз­т­во­ре­на пред чо­ве­ка чрез поз- нанието? Формата, в ко­ято днес пре­дим­но се го­во­ри за та­зи кни­га­,не мо­же без съм­не­ние да до­ве­де до мис­тич­но­то нас­т­ро­ение на душата.

Но че не тряб­ва да се го­во­ри та­ка­,на то­ва ис­ка да обър­не вни­ма­ни­ето нас­то­ящия труд. Авторът ис­ка да пос­тиг­не това, ка­то го­во­ри и за та­ки­ва ду­хо­ве­,ко­ито из­хож­дай­ки от ду­шев­но­то нас­т­ро­ение на ста­ра­та мис­ти­ка раз­ви­ват ед­но мислене, ко­ето мо­же да при­еме в се­бе си и по­-но­ви­те познания. Такъв е слу­ча­ят с Николай от Куза /Николай Кузанус/.

У та­ки­ва лич­нос­ти ние виж­да­ме­,че в съв­ре­мен­но­то при­род­но из­с­лед­ва­не е спо­соб­но да до­бие ед­но мис­тич­но задълбочаване. Защото един Николай от Куза би мо­гъл да пре­не­се сво­ето мис­ле­не в то­ва изследване. По не­го­во вре­ме би би­ло ве­че възможно, ста­ри­ят на­чин на из­с­лед­ва­не да бъ­де напуснат, да бъ­де за­па­зе­но мис­тич­но­то нас­т­ро­ение и да бъ­де при­ето мо­дер­но­то при­род­но изследване, ако то би съ­щес­т­ву­ва­ло вече.

Но това, ко­ето чо­веш­ка­та ду­ша на­ми­ра за съв­мес­ти­мо с един на­чин на изследване, тя тряб­ва съ­що да мо­же да го до­бие от него, ако на­ме­ри дос­та­тъч­но си­ли за това.

Аз ис­ках да из­ло­жа ха­рак­те­ра на сред­но­ве­ков­на­та мистика, за да обър­на вни­ма­ни­ето вър­ху факта, как тя се раз­ви­ва ка­то са­мос­то­ятел­на мис­ти­ка от­къс­на­то от май­чи­на­та почва, ста­рия на­чин на мислене, но не мо­же да се задържи, за­що­то ве­че и лип­с­ва ду­шев­на­та импулсивност, ко­ято в ми­на­ли вре­ме­на и да­ва­ше са­мо­то изследване.

Това ни до­веж­да до ми­съл­та­,че тряб­ва да тър­сим оне­зи еле­мен­ти на но­во­то изследване, ко­ито во­дят до мистиката. Тогава от то­ва мо­дер­но из­с­лед­ва­не ще мо­же да се до­бие она­зи ду­шев­на импулсивност, ко­ято не се за­дър­жа при он­зи мъглив, род­с­т­вен с чув­с­т­во­то вът­ре­шен живот, а от мис­тич­на­та из­ход­на точ­ка се из­ди­га до ду­хов­но­то познание. Среднове- ковната мис­ти­ка се атрофира, за­що­то бе­ше из­гу­би­ла ос­но­ва­та на из­с­лед­ва­не­то ко­ято на­соч­ва ду­шев­ни­те спо­соб­нос­ти на­го­ре към духа. Нас- тоящата книж­ка ис­ка да да­де един подтик, за да мо­гат да се до­би­ят от пра­вил­но раз­б­ра­но­то мо­дер­но из­с­лед­ва не оне­зи сили, ко­ито на­соч­ват към ду­хов­ния свят.

Гьотеанум в Дорнах край Базел Есента 1923 го­ди­на

Рудолф Щайнер