ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

Който не се за­поз­на­ва с моя иде­ен свят безпристрастно, от­к­ри­ва в не­го про­ти­во­ре­чия над противоречия. Неотдавна аз пос­ве­тих на Ернст Хекел ед­на кни­га вър­ху све­тог­ле­ди­те на 19-ия век /Берлин, 1906 г./, в ко­ято оп­рав­да­вах не­го­ви­ят мис­ло­вен свят. В след­ва­що­то из­ло­же­ние аз го­во­ря из­пъл­нен с одоб­ри­тел­на пре­да­ност вър­ху мистиците, за­поч­вай­ки от Майстер Екхарт и сти­гай­ки до Ангелус Силезиус. Съвсем не ис­кам да го­во­ря за дру­ги "противоречия", ко­ито един или дру­ги “мистик", дру­ги ка­то "материалист". Когато намирам, че йе­зу­ит­с­ки­ят Патер Мюлер раз­ре­шил ед­на труд­на хи­ми­чес­ка за­да­ча и за­то­ва не­въз­дър­жа­но се съг­ла­ся­вам с не­го по този въпрос, то­ва не тряб­ва да бъ­де при­чи­на да бъ­де счи­тан за пос­ле­до­ва­тел на йезуитизма. И кой­то би сто­рил това, би бил счи­тан за глу­пак от ра­зум­ни­те хора.

Който по­доб­но на ме­не вър­ви по своя път, той ще съ­бу­ди из­вес­т­ни не­до­ра­зу­ме­ния от­нос­но се­бе си. Но об­що взе­то той лес­но ще пре­не­се това. За не­го те­зи не­до­ра­зу­ме­ния са мно­го самопонятни, ко­га­то си пред­с­та­ви ду­хов­но­то раз­би­ра­не на сво­ите критици. Аз пог­леж­дам не без ху­мо­рис­тич­ни чув­с­т­ва на­зад вър­ху ня­кои "критични" съждения, ко­ито съм из­пи­тал в моя път ка­то писател. Аз пи­сах вър­ху Гьоте и във връз­ка с него. Това, ко­ето казах, зву­че­ше за ня­кои така, че то мо­же­ше да се по­бе­ре в тех­ни­те шаб­лон­ни мисли. Приемайки го, те вър­ше­ха това, ка­то казваха: "Един та­къв труд ка­то уво­ди­те на Рудолф Щайнер към ес­тес­т­ве­но­-на­уч­ни­те тру­до­ве на Гьоте тряб­ва да се счи­та ка­то най-добрият, кой­то въ­об­ще е бил на­пи­сан по то­зи въпрос". Когато по­-къс­но пуб­ли­ку­вах един са­мос­то­яте­лен труд, бях ста­нал ве­че зна­чи­тел­но по-глупав. Защото се­га един доб­ро­же­ла­те­лен кри­тик да­де съвет: "Преди да про­дъл­жи по­-на­та­тък да ре­фор­ми­ра и да из­не­се в све­та сво­ята "Философия на свободата", съ­вет­ва­ме го нас­то­ятел­но да ра­бо­ти над се­бе си и се из­диг­не до ед­но раз­би­ра­не на оне­зи два­ма фи­ло­со­фи /Юм и Кант/". За съ­жа­ле­ние кри­ти­кът поз­на­ва са­мо то­ва­,ко­ето той раз­би­ра че­тей­ки фи­ло­со­фи­те Кант и Юм: той ме съ­вет­ва сле­до­ва­тел­но всъщ­ност да не си представям, че­тей­ки съ­щи­те философи, ни­що друго, ос­вен това, ко­ето сам си представя. Когато ще съм пос­тиг­нал това, то­га­ва той ще бъ­де до­во­лен от мене.

Когато из­ле­зе от пе­чат мо­ята кни­га "Философия на свободата", вър­ху ме­не бе про­из­не­се­на при­съ­да­та ка­то вър­ху на­й-­не­ве­жия начинател. Тя

Тук аз по­со­чих ня­кол­ко типични съж­де­ния вър­ху моя иде­ен свят. Въпреки че по се­бе си са незначителни, те ме се стру­ват все пак под­хо­дя­щи ка­то сим­п­то­ми со­че­щи на факти, ко­ито днес зас­та­ват ка­то неп­ре­одо­ли­ми преч­ки в пътя, в кой­то се раз­г­ръ­ща пи­са­тел­с­ка дейност в об­лас­т­та на вис­ши­те въп­ро­си на познанието. Аз оба­че тряб­ва да вър­вя по своя път, безразлично, да­ли един ми да­ва доб­рия съ­вет да че­та Кант; да­ли друг ме очерня, за­що­то съм съг­ла­сен с Хекел. И та­ка аз пи­сах и вър­ху мистиката, не­за­ви­си­мо от това, как­во мо­же да по­мис­ли един вяр­ващ материалист. За да не се пра­хос­ва без­по­лез­но пе­ча­тар­с­ко мастило, бих ис­кал са­мо да ос­ве­до­мя тези, ко­ито мо­же би се­га ме съ­вет­ват да про­че­та Хекеловите "Мирови загадки", че през пос­лед­ни­те ме­се­ци съм дър­жал над три­де­сет сказ­ки вър­ху та­зи книга.

Надявам се да съм по­ка­зал в мо­ята книга, че ня­кой мо­же да бъ­де ве­рен и рев­нос­тен при­вър­же­ник на ес­тес­т­ве­но­-на­уч­ния све­тог­лед и все пак мо­же да на­уча­ва пътищата към душата, по ко­ито во­ди правилно раз- браната мистика. Аз да­же оти­вам по­-да­ле­че и казвам: са­мо кой­то поз­на­ва ду­ха в сми­съ­ла на ис­тин­с­ка­та мистика, мо­же да до­бие ед­но пъл­но раз­би­ра­не за фак­ти­те в природата. Само че не тряб­ва да смес­ва­ме ис­тин­с­ка­та мис­ти­ка с "мистицизма" на обър­ка­ни­те умове. Как мис­ти­ка­та мо­же да се заб­лу­ди­,то­ва аз по­ка­зах в мо­ята кни­га "Философия на сво- бодата",стр.131 и следв.

Берлин,септември 1901 г. РУДОЛФ ЩАЙНЕР