Нередактиран превод отпечатано със съдействието

Е П И Л О Г

Също и в същ­нос­т­та на чо­веш­кия "Аз" Й. Г. Фихте хвър­ля свет­ли­на и по­ка­за на чо­веш­ка­та душа, къ­де тя тряб­ва да тър­си се­бе си и що е тя. /Виж стр.2 в нас­то­ящия труд и раз­дел вър­ху Фихте в мо­ята книга: "Възгледи върху света и живота в 19-ия век", из­ляз­ла в но­во из­да­ние под заг­ла­вие "Загадките на философията". Издателство Бъдещият ден, Щутгарт/. Хегел раз­п­рос­т­ря цар­с­т­во­то на ми­съл­та вър­ху всич­ки об­лас­ти на би­ти­ето и се опи­та да об­х­ва­не с ми­съл­та как­то външ­но­то се­тив­но при­род­но би­тие та­ка и на­й-­вис­ши­те тво­ре­ния на чо­веш­кия дух.

Как из­г­леж­дат духовете, чи­ито мис­ли бя­ха прос­ле­де­ни в нас­то­ящия труд, в свет­ли­на­та на светогледа, кой­то се ос­но­ва­ва на на­уч­ни­те пости- жения, до­би­ти през епо­ха­та след­ва­ща тяхната? Те още са вяр­ва­ли в ед­но "свръхестествено" сът­во­ре­ние на света. Как се очер­та­ват тех­ни­те мис­ли пред ед­но "естествено" сът­во­ре­ние на света, ко­ето 19-ия век съз­да­де чрез ес­тес­т­ве­на­та наука?

Тази ес­тес­т­ве­на на­ука не да­де на при­ро­да­та нищо, ко­ето да не и принадлежи. Тя про­го­ни от нея всичко, ко­ето не тряб­ва да се тър­си там, но ко­ето се на­ми­ра са­мо във вът­реш­нос­т­та на човека. Тя не виж­да ве­че в при­ро­да­та ни­как­во същество, ко­ето да е по­доб­но на чо­веш­ка­та ду­ша и ко­ето да тво­ри как­то чо­ве­кът твори. За нея фор­ми­те на ор­га­низ­ми­те не са съз­да­де­ни от един чо­ве­ко­по­до­бен Бог; тя прос­ле­дя­ва тях­но­то раз­ви­тие в се­тив­ния свят спо­ред чис­то при­род­ни закони. Майстер Екхарт как­то и Таулер, а съ­що Яков Бьоме как­то и Ангелус Силезиус би тряб­ва­ло да из­пи­тат на­й-­дъл­бо­ко за­до­вол­с­т­во наб­лю­да­вай­ки та­зи ес­тес­т­ве­на наука. Духът, в кой­то те ис­ка­ха да раз­г­леж­дат света, е пре­ми­нал в пъл­ния сми­съл вър­ху наб­лю­де­ни­ето на природата, ако то­ва наб­лю­де­ние се раз­би­ра правилно. Това, ко­ето те още не мо­же­ха да сторят, а имен­но да ос­ве­тят и фак­ти­те на при­ро­да­та със светлината, ко­ято бе­ше из­г­ря­ла за тях, то­ва не­съм­не­но би би­ло те­хен копнеж, ако та­зи ес­тес­т­ве­на на­ука би съ­щес­т­ву­ва­ла по тях­но време. Те не мо­жа­ха да сто­рят това; за­що­то ни­как­ва геология, ни­как­ва "ес­тес­т­ве­на ис­то­рия на сътворението" не им раз­каз­ва за про­це­си­те в природата. Само Библията им раз­каз­ва­ше по свой на­чин за та­ки­ва процеси. Ето защо, до­кол­ко­то им е би­ло възможно, те са тър­си­ли Духа там, къ­де­то той един­с­т­ве­но мо­же да бъ­де намерен: във вът­реш­нос­т­та на човека. Днес те би­ха раз­по­ла­га­ли със съ­вър­ше­но дру­ги сред­с­т­ва от­кол­ко­то през тях­на­та епоха, за да покажат, че един съ­щес­т­ву­ващ в дос­тъп­на за се­тив­на­та фор­ма дух мо­же да бъ­де на­ме­рен са­мо в човека. Днес те без ко­ле­ба­ние се съг­ла­си­ли с онези, ко­ито тър­сят ду­ха ка­то факт не в ко­ре­на на природата, а в нейния плод. Те би­ха допуснали, че ду­хът в се­тив­но тя­ло е резултат на развитието, и че по­до­бен дух не мо­же и не тряб­ва да се тър­си на по­-нис­ки­те сте­пе­ни на развитието. Те би­ха разбрали, че при раж­да­не­то на ду­ха в ор­га­низ­ма не е ца­ру­ва­ла ед­на "мисъл на сътворението", как­то та­ка­ва ед­на ми­съл не е нап­ра­ви­ла май­му­на­та да про­из­ле­зе от дву­ут­роб­ни­те животни.

Нашето съв­ре­мие не мо­же да го­во­ри вър­ху фак­ти­те на при­ро­да­та така, как­то Яков Бьоме е го­во­рил вър­ху тях. Но и в то­ва на­ше съв­ре­мие съ­щес­т­ву­ва ед­но гледище, ко­ето сбли­жа­ва въз­г­ле­да на Яков Бьоме с един све­тог­лед ос­но­ван на мо­дер­на­та ес­тес­т­ве­на наука. Не е нуж­но чо­век да

Аз чу­вам еди ос­тър ди­со­нан­с,­ко­га­то ес­тес­т­ве­но­-на­уч­ни­те фак­ти от опи­са­ни­ето на Хекел се сблъс­к­ват с "религиозността" във вяр­ва­ни­ята на

ПРИБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ

Последните из­ре­че­ния не тряб­ва да се из­тъл­ку­ват в сми­съ­ла на ед­но недуховно схва­ща­не на природата. Чрез тях аз ис­ках са­мо да под­чер­тая по-силно, че Духът,който стои на ос­но­ва­та на природата, трябва да бъде намерена вътре в самата нея и да не бъ­де вне­сен от вън в нея. Отхвърлянето на "Мислите за сътворението" се от­на­ся за ед­но сътво- рение, ко­ето е по­доб­но на човешкото, из­вър­ше­но спо­ред це­ле­съ­об­раз­ни мисли. Това, ко­ето мо­же да се ка­же вър­ху ис­то­ри­ята на развитието, не­ка се про­че­те в мо­ята кни­га "Теория на познанието на Гьотевия свето- глед" /пред­го­вор към но­во­то издание./

Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: