Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 12.

13. И проваждат до него некои от Фарисеите и Иродианите, да го впримчат в дума. 14. И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не? 15. Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя. 16. И те му донесоха. И казва им: Чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев. 17. И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него.

18. И идват при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, и казваха: 19. Учителю, Мойсей написа нам, че ако умре на некого брат му, и остави жена, а чада не остави, да вземе брат му жена му и да възстави семе на брата си. 20. И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умре не остави семе. 21. И взе я вторият, и умре, и нито той остави семе; и третият такожде. 22. И вземаха я и седмината, и не оставиха семе; най-подир от всичките умре и жената. 23. Във възкресението прочее, когато възкръснат, на кого от тех ще бъде тя жена? защото и седмината я имаха за жена. 24. И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия? 25. Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито за мъж отиват; но са като ангелите които са на небеса. 26. А за мъртвите че ще възкръснат, не сте ли прочели в книгата Моисеева за къпината, как му рече Бог и каза: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? 27. Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите: прочее вие заблуждавате много.

28. И един от книжниците, който ги чу като се препираха, и позна че добре им се отговори, пристъпи и го попита: Коя заповед е от всичките най-първа? 29. А Исус му отговори: Най първа от всичките заповеди е: «Слушай, Израилю: Господ Бог наш е един Господ; 30. и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила.» Тая е първата заповед. 31. и втора подобна ней: «Да възлюбиш ближнаго твоего както себе си.» По-голема от тези друга заповед нема. 32. И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и нема друг освен него, 33. и да го люби некой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви. 34. И като виде Исус че разумно отговори, рече му: Не си далеч от царството Божие. И никой вече не смееше да го попита за нещо.

35. И отговори Исус, когато поучаваше в храма, и казваше: Как казват книжниците че Христос е син Давидов? 36. Защото сам този Давид рече чрез Духа Святаго: «Рече Господ Господу моему: Седни от десната ми страна докле положа враговете твои подножие на нозете ти.» 37. И тъй сам си Давид го нарича Господ; и от де е син негов? И многото народ слушаше го с благодарение.

38. И казваше им в поучението си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, 39. И предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията: 40. тези, които изпояждат на вдовиците домовете, и за причина правят дълги молитви: те ще да приимат по-големо осъждение.

41. И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много. 42. И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант. 43. И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата: 44. защото всички туриха от изобилието си, а тя от немането си тури всичко що имаше, всичкия си имот.

ГЛАВА 13.

14. И кога видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои дето не подобава, (който чете нека разумева,) тогаз които са в Юдея да бегат по горите; 15. и който е на къщата на покрива, да не слезва в къщи, нито да влезва да вземе нещо от къщата си; 16. и който е на нива да се не връща назад да вземе дрехата си. 17. А горко на непразните, и на доещите през онези дни! 18. И молете се да не бъде бегането ви зиме; 19. защото през онези дни ще бъде таквази скръб каквато не е била от начало на създанието което създаде Бог до нине, нито ще бъде. 20. И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните които избра съкратил е дните. 21. И тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или ,Ето, там, не вервайте; 22. защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци: и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23. А вие пазете: ето предсказах ви всичко. 24. Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, и луната не ще да даде светенето си; 25. а звездите от небето ще слитат, и силите които са в небеса ще се поколебаят. 26. И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде на облаци с голема сила и слава. 27. И тогаз проводи ангелите си и ще събере избраните свои от четирите ветра, от край земята до край небето.

28. А от смоковницата научете притча: когато вече вейките й омекнат и развиват листете си, знаете вече че е близо летото: 29. така и вие, кога видите това че става, да знаете че е близу, на вратата. 30. Истина ви казвам, че нема да премине този род, докле не бъде всичко това. 31. Небето и земята ще преминат; но моите думи нема да преминат. 32. А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небеса, нито Синът, тъкмо Отец.

33. Пазете се, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще бъде времето. 34. Понеже това ще бъде както кога человек некой отиде на път, и остави къщата си, и даде властта на рабите си, и всекиму неговата работа, и на вратаря повеле да е буден. 35. И тъй бъдете будни и вие: (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата, вечерта, или посред нощ, или кога пее петелът, или заранта;) 36. да не би като дойде внезапно да ви намери че спите. 37. И това що казвам на вас, на всичките го казвам: Будни бъдете.