Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 11.

17. И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба. 18. А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии; 19. и мнозина от Юдеите беха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20. И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи. 21. Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрел брат ми; 22. но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог. 23. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. 24. Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден: 25. Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее. 26. и всеки който е жив и верва в мене, до века нема да умре. Верваш ли това? 27. Казва му: Ей, Господи, аз повервах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света. 28. И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика. 29. Тя щом чу стана скоро и отиде при него. 30. (Исус не бе дошел още в селото, но беше на местото дето го посрещна Марта). 31. А Юдеите които беха с нея в къщи и я утешаваха, като видеха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там. 32. И като дойде Мария там дето беше Исус та го виде, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, немаше да умре брат ми. 33. Исус като я виде че плаче, и тези що беха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути. 34. И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж. 35. Просълзи се Исус. 36. И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше! 37. А некои от тех рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре? 38. Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик. 39. Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен. 40. Казва й Исус: Не ти ли казах че ако поверваш ще видиш славата Божия? 41. Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша; 42. и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да поверват че ти си ме проводил. 43. И това като рече, възгласи с голем глас: Лазаре, излез вън. 44. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.

45. Тогаз мнозина от Юдеите които беха дошли при Мария и видеха това що стори Исус поверваха в него. 46. А некои от тех отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.

47. Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави. 48. Ако го оставим така, всички ще поверват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и местото и народа ни. 49. А некой си от тех, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете; 50. нито размишлявате че е по-добре нам да умре един человек за народа, а не да загине цел народ. 51. И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа, 52. и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии. 53. И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият. 54. За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в местото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.

55. И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това место възлезоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си. 56. Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стоеха в храма: Как ви се струва? нема ли да дойде на праздника? 57. А беха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере некой де е да извести, за да го уловят.

ГЛАВА 12.

9. И резумеха големо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите. 10. А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара, 11. защото мнозина от Юдеите за него отиваха и верваха в Исуса.

12. На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, 13. взеха вейки финикови та излезоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев! 14. А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: 15. «Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично.» 16. Но това учениците му изпървом не разумеха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха. 17. А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше. 18. За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо. 19. А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.

20. И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини. 21. И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса. 22. Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса. 23. А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син Человечески. 24. Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. 25. Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази. 26. Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми. 27. Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час. 28. Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя. 29. А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума. 30. Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас. 31. Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън. 32. И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си. 33. А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре. 34. Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син Человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син Человечески? 35. И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива. 36. Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех.

37. Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тех, не верваха в него; 38. за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: «Господи, кой поверва на нашето проповедване? и мишцата Господня кому се откри?» 39. За това не можаха да верват, защото пак Исая рече: 40. «Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля.» 41. Това рече Исая когато виде славата негова и говори за него. 42. Но пак и от князовете мнозина поверваха в него; но поради Фарисеите не изповедваха, за да не бъдат отлъчени от съборището: 43. защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия.

44. А Исус възгласи и рече: Който верва в мене не верва в мене, но в тогози който ме е проводил. 45. И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил. 46. Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който верва в мене. 47. И ако чуе некой моите думи и не поверва, аз нема да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48. Който се отмета от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден. 49. Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря. 50. И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.