Нов Завет Съдържание
Изтегляне 5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА 6.
ГЛАВА 5.1. Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. 2. А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. 3. В тех лежеха големо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. 4. [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] 5. И там имаше некой си человек болен от тридесет и осем години. 6. Него виде Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? 7. Отговори му болният: Господине, нема человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слезва. 8. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. 9. И тоз час человекът оздраве, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. 10. И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. 11. Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. 12. Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи? 13. А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това место. 14. Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. 15. Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели. 16. И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота. 17. А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя. 18. И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу. 19. На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави. 20. Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие. 21. Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява. 22. Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всека съдба, 23. за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил. 24. Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и верва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд нема да дойде, но преминал е от смъртта в животът. 25. Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят. 26. Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си; 27. и власт му е дал да прави и съд, защото е Син Человечески. 28. Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, 29. и ще излезат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение. 30. Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил. 31. Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно. 32. Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно. 33. Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината. 34. Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие. 35. Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене. 36. Но аз имам по-големо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил. 37. И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели. 38. И словото негово немате да пребъдва във вас, защото вие не вервате в тогоз когото е той изпратил. 39. Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тех имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене. 40. Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот. 41. От человеци слава не приимам; 42. но познах ви че немате в себе си любов Божия. 43. Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете. 44. Как можете да повервате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога? 45. Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте. 46. Защото ако бехте вервали в Моисея, повервали бихте в мене; понеже той за мене писа. 47. Ако ли неговите писания не вервате, как ще повервате моите думи? ГЛАВА 6.1. След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско. 2. И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните. 3. И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си. 4. И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски. 5. И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези? 6. (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.) 7. Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо. 8. Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра: 9. Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души? 10. А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой. 11. И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха. 12. И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо. 13. И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха. 14. Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът. 15. И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората. 16. И когато се свечери, слезоха учениците му на морето, 17. и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех; 18. и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър. 19. И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се. 20. Но той им казва: Аз съм: не бойте се! 21. Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха. 22. На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха; 23. (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-) 24. и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. 25. И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука? 26. Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте. 27. Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син Человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат. 28. А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? 29. Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил. 30. Тогаз му рекоха: Че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш? 31. Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: «Хлеб от небето им даде да ядат.» 32. Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето. 33. Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света. 34. Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб. 35. А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее. 36. Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате. 37. Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя; 38. защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил. 39. а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден. 40. И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден. 41. Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето. 42. И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл? 43. А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си. 44. Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден. 45. Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене. 46. Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца. 47. Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен. 48. Аз съм хлебът на живота. 49. Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха. 50. Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре. 51. Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света. 52. Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му? 53. А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си. 54. Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден. 55. Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие. 56. Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него. 57. Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене. 58. Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки. 59. Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум. 60. И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша? 61. Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява? 62. А ако Сина Человеческаго да възлезва дето е бил отпърво? 63. Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са. 64. Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде. 65. И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми. 66. От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него. 67. Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете? 68. А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен; 69. и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго. 70. Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол. 71. Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 5 Mb. Сподели с приятели:
|