Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 7

10. А като възлезоха братята му, тогаз и той възлезе на праздника, не явно, но тайно некак си. 11. Юдеите прочее диреха го на праздника, и казваха: Къде е онзи? 12. И имаше много глъчка за него помежду народа: едни говореха че е добър; а други казваха: Не; но лъсти народа. 13. Никой обаче не говореше явно за него поради страха от Юдеите.

14. Но като се преполовяваше вече праздникът възлезе Исус в храма и поучаваше. 15. И чудеха се Юдеите и казваха: Как този знае книжно учение като не се е учил? 16. Отговори им Исус и рече: Моето учение не е мое, но на оногози който ме е проводил. 17. Ако иска некой да прави неговата воля, позна ще за поучението да ли е от Бога, или аз от самосебе си говоря. 18. Който говори от самосебе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводил, той е истински, и нема неправда в него. 19. Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете? 20. Отговори народът и рече: Бес имаш. Кой иска да те убие? 21. Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите. 22. За това Моисей ви даде обрезването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрезвате человека. 23. Ако в събота приима человек обрезване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цел человек оздравих в събота? 24. Не съдете по лице, но права съдба съдете. 25. Тогаз казваха некои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият? 26. И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос? 27. Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой нема да знае от къде е. 28. Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете.

29. Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи. 30. И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още. 31. И мнозина от народа поверваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори?

32. Чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят. 33. И на тех рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил. 34. Ще ме потърсите, и нема да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете. 35. Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние нема да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините? 36. Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и нема да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете?

37. А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е некой жеден, да дойде при мене и да пие. 38. Който верва в мене, както рече писанието, реки от жива вода ще потекат из утробата му. 39. А това рече за Духа когото щеха да приимат верващите в него; защото не бе даден още Дух Светий, понеже Исус още не беше се прославил. 40. И тъй, мнозина от народа като чуха това слово казваха: Наистина този е пророкът. 41. Други казваха: Този е Христос. Други пак казваха: Че от Галилея ли ще дойде Христос? 42. Не рече ли писанието че от семето Давидово, и от градеца Витлеем дето беше Давид, ще дойде Христос?. 43. И тъй, стана раздор за него между народа. 44. И некои от тех искаха да го хванат; но никой не тури ръце на него. 45. И дойдоха си слугите при първосвещениците и Фарисеите, и те им рекоха: Защо го не докарахте? 46. Отговориха слугите: Никога не е говорил человек тъй както този человек говори. 47. А Фарисеите им отговориха: Да не би и вие да сте се прелъстили? 48. Има ли да е повервал в него некой от князовете или от Фарисеите? 49. Но този прост народ който не знае закона проклети са. 50. Казва им Никодим, този що бе ходил ноще при него, който беше един от тех: 51. Нашият закон осъжда ли человека ако не чуе първом от него и разбере що прави? 52. Отговориха и рекоха му: Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж че пророк от Галилея не е възстанал.

53. И отиде всеки у дома си.

ГЛАВА 8.

12. И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва нема да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота. 13. А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско. 14. Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам. 15. Вие съдите плътски: аз не съдя никого. 16. Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил. 17. А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно. 18. Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене. 19. Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щехте да знаете и Отца ми. 20. Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът.

21. И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете. 22. А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете? 23. И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свет; аз не съм от този свет. 24. За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повервате че съм аз, в греховете си ще умрете. 25. А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам. 26. Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света. 27. Не разумеха че им говореше за Отца. 28. Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина Человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря. 29. И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всекога що е нему угодно. 30. Това като говореше, мнозина поверваха в него.

31. И казваше Исус на повервалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици. 32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 33. Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете? 34. Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грех раб е на греха. 35. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва. 36. И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37. Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава. 38. Аз говоря това което съм видел у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си. 39. Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бехте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили. 40. А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил. 41. Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога. 42. Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излезох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи. 43. Защо не разумевате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово. 44. Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него нема. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. 45. А пак аз защото казвам истината, не ме вервате. 46. Кой от вас ме изобличава за грех? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вервате? 47. Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте. 48. На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бес? 49. Отговори Исус: Немам аз бес; но почитам Отца си, а вие ме безчестите. 50. И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди. 51. Истина, истина ви казвам: Ако упази некой моето слово нема да види смърт до века. 52. Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бес. Авраам умре, и пророците, и ти казваш: Ако упази некой словото ми смърт нема да вкуси. 53. Ти по-голем ли си от отца ни Авраама който умре? И пророците умреха: ти на какъв се правиш? 54. Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш; 55. и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа. 56. Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и виде и възрадва се. 57. Рекоха му Юдеите: Петдесет години немаш още, и Авраам ли си видел? 58. Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм. 59. Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тех, и така си отиде.