Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 9.

8. А съседите, и които го беха виждали от първо че беше слеп, казваха: Не е ли този който седеше на просеше? 9. Едни казваха: Той е: други, че: Прилича на него: той казваше: Аз съм. 10. И говореха му: Как ти се отвориха очите? 11. Отговори той и рече: Человек който се нарича Исус направи кал и помаза очите ми, и рече ми: Иди на къпалнята Силоам и омий се: а като отидох та се омих, прогледах. 12. Тогаз му рекоха: Де е той? Казва: Не зная.

13. Заведоха при Фарисеите тогоз който бе некога слеп. 14. А беше събота когато направи Исус калта и отвори очите му. 15. И пак го питаха и Фарисеите, как прогледа. И той им рече: Кал тури на очите ми, и омих се, и гледам. 16. И казваха некои от Фарисеите: Този человек не е от Бога, защото съботата не варди. Други казваха: Как може грешен человек да прави таквизи чудеса? И имаше раздор помежду им. 17. Казват пак на слепия: Ти що казваш за него понеже ти е отворил очите? И той рече: Пророк е. 18. А Юдеите не поверваха за него че е бил слеп и прогледнал докле не повикаха родителите на тогоз който бе прогледнал 19. та ги попитаха и рекоха: Този ли е син ви за когото вие казвахте че е слеп роден? А сега как види? 20. Отговориха им родителите му и рекоха: Знаем че този е син ни, и че слеп се роди; 21. а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си. 22. Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече беха се нагласили Юдеите, ако го изповеда некой че е Христос, да го отлъчат от съборището. 23. За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него. 24. И тъй, повикаха втори път человека който бе слеп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник. 25. А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бех слеп, а сега видя. 26. И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите? 27. Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици? 28. А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29. Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е. 30. Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми. 31. А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е некой богочестив и прави волята му, него слуша. 32. А пак от века не се е чуло да е отворил некой си очи на слеп роден человек. 33. Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори. 34. Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън.

35. Чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти верваш ли в Сина Божия? 36. Отговори той и рече: Кой е той, Господи, да вервам в него? 37. Рече му Исус: И видел си го, и който приказва с тебе, той е. 38. А той рече: Вервам, Господи; и поклони му се. 39. И рече Исус: Аз за съда дойдох на този свет, да видят невидещите, а видещите да станат слепи. 40. И чуха това онези от Фарисеите които беха с него, и рекоха му: Да не сме и ние слепи? 41. Рече им Исус: Ако да бехте слепи, грех не бихте имали; но сега казвате че: Видим; и тъй, грехът ви остава.

ГЛАВА 10.

7. Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците. 8. Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха. 9. Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. 10. Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно. 11. Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците. 12. А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бега; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги. 13. А наемникът бега, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14. Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават. 15. Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците. 16. И други овци имам, които не са от този двор, и тех требва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир. 17. За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак. 18. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.

19. И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи. 20. И мнозина от тех казваха: Бес има, и луд е: що го слушате? 21. Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бес да отваря очи на слепи?

22. И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше. 23. И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов. 24. Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно. 25. Отговори им Исус: Казах ви, и не вервате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене. 26. Но вие не вервате защото не сте от моите овци, както ви рекох. 27. Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене, 28. И аз им давам живот вечен; и нема да загинат във веки, и никой нема да ги грабне от ръката ми. 29. Отец ми който ми ги даде от всички е най-голем; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми. 30. Аз и Отец едно сме.

31. Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият. 32. Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене? 33. Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог. 34. Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, «Аз рекох, Богове сте»? 35. Ако нарече богове онези, към които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,) 36. на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм? 37. Ако не правя делата на Отца моего, не вервайте в мене: 38. но ако ги правя, в мене като не вервате вервайте в делата; за да познаете и да повервате че Отец е в мене и аз в него.

39. Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им, 40. и отиде пак отвъд Иордан, на местото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там. 41. И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше. 42. И там поверваха мнозина в него.