Няколко думи в началото



страница7/21
Дата22.07.2016
Размер2.85 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21

Не ми беше безразлично, но главното не бе в това, че бюрократичната прослойка се активизира. Нейната съпротива се очакваше.

Съмненията не бяха резултат и от конфликта със съветския ръководител, очертал се по време на нашия разговор. Аз бях убеден, че неговите критични "изяви" или "съвети" не са пътят, който трябва да следваме. Между нас зееше вече пукнатина във вижданията за преустройството, което не означаваше, разбира се, разрив със Съветския съюз. На съюза и сътрудничеството с тази велика страна българските комунисти държаха и поради исторически, и поради политически, и поради социално-икономически съображения.

Що се отнася до Юлската концепция, макар да беше необходима стъпка, макар да сложи пръст в раната, тя бе само един от подстъпите към крайната цел за смяна на системата. Концепцията провъзгласи замяната на един модел с друг модел, но не взе предвид принципната разлика между система и модел. Дадена система може да се реализира чрез различни модели, очертаващи един или друг облик на системата. Следователно моделът не трябва да се подценява, но само с промени в него не можеха да се решават радикалните проблеми.

Юлската концепция провъзгласи важни и необходими реформи. Някои от тях бяха толкова радикални, че засягаха същността, системата, съдържанието и формата. Например - промяната в собствеността, в партията, в надстройката. Но като цяло тя имаше предвид модела, а не системата. Положението изискваше не корекции на концепцията, а виждане, което да поставя в центъра системата.

В началото се надявах, че ще компенсираме отсъствието на такова виждане с един нов пленум, който започнахме да подготвяме още в началото на септември 1987 г. Както вече отбелязах, това бе Ноемврийският пленум. Независимо от някои негови важни решения, и той не предложи търсеното виждане.

Този проблем все повече се налагаше в нашето мислене и практическа дейност. Впрочем той започна отчетливо да напомня за себе си в началото на 1988 г., когато се проведе Националната партийна конференция, преминала в една доста усложнена вътрешна и международна обстановка. Нашите замисли за нея, оформили се непосредствено след приемането на Юлската концепция, не получиха адекватен израз. В икономиката продължиха да се проявяват остри проблеми. Проблеми възникнаха и сред интелигенцията.

Това не можеше да не се отрази върху работата на конференцията. И аз, и немалко от делегатите виждахме, че тя на практика не протича както трябва. Имам предвид не фасадата, а реалната работа на конференцията, нейните резултати, нейното присъствие в мислите и настроенията на хората.

Един пример. Спомням си какви трудности изпитах при подготовката на заключителното си слово. Измъчиха се и сътрудниците ми. Заложих няколко варианта, за да се компенсира апатията и ниското равнище на дискусията. Смятах да издигнем постановката, с която да се постави на ново равнище политическата и организаторската работа на партията. Не успяхме. И не беше случайно, че непосредствено след конференцията в тесен кръг се лансира идеята за свикване на извънреден партиен конгрес. Тогава бях на кратка почивка в провинцията. Прекъснах почивката си, за да обсъдя предложението. Размишлявах и в последна сметка реших да го отклоня. Не го внесох в Политбюро. Нямах увереност, че то ще срещне правилно разбиране и в партията, и сред народа. Нямаше и ясна представа с какво ще се занимава конгресът. Не можеше да се импровизира. Идеята за нова система едва се зараждаше. Предстоеше тепърва да се оформя. Обтегнатите отношения с Кремъл не даваха гаранция, че ще бъдем правилно разбрани.

И в теоретичен, и в практико-политически аспект развитието ни водеше към идеята за смяна на съществуващата система на социализма у нас. Нямахме претенции за приоритет, нито пък искахме да правим внушения на други. Ние обаче бяхме подготвени за формулирането и трансформирането на тази идея в политика. Юлската концепция бе преддверие към нея. Разполагахме и с други разработки. Опитът от преустройството, макар и кратък, поднасяше не само горчиви уроци, но и резултати в положителна насока. Един от тези резултати бе, че въпреки трудностите у нас нямаше отстъпление в социалната сфера.

Идеята за смяна на системата бе оформена в първия й вариант през юли-август 1988 г., когато бях в отпуск. Бях доволен. Дори си позволих през август да изложа основните идеи пред видни наши интелектуалци. Така и не разбрах как бяха посрещнати. Размених мисли междувременно и с члена на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС Александър Яковлев, който по това време бе на почивка в Евксиноград. От негова страна срещнах подкрепа. По-късно и той като Медведев щеше да се разкрие като двуликия Янус.

Уверявам ви, това никак не означаваше, че идеята за системата бе узряла у мен едва по това време. За нея, както вече споделих, бях мислил доста преди това. Особено когато започвахме преустройството, търсейки, така да се каже, неговите "секрети". Ще припомня, че по време на срещата ми с Вадим Медведев на 15 септември 1987 г. аз се спрях на тази идея като на един от основополагащите проблеми. Тогава, обосновавайки правилността на предприетите у нас кардинални мерки за разбиването на бюрократичната надстройка, аз изрично подчертах, че съществуващата система ни задушава. Поставих въпроса така: защо през 60-70-80-те години не излезе нищо от усилията ни да проведем дълбока реформа. Вярно е, нямаше опит. Но главното - продължих аз, - бе че системата проваляше всичко. Да, такава е истината!

Само месец след това, разказах вече, се срщнах с първия съветски ръководител. Очаквайки острата реакция по отношение на моята "антисистемна атака", на тази среща поставих ударението върху въпроса за новите виждания за партията, а идеята за системата развих теоретично чрез постановката за формата и съдържанието. Тогава това бе необходим и оправдан ход. Без, разбира се, да се отказвам от самата идея.

По това време, през средата на 1988 г., не можеше, а и не биваше да се отлага повече поставянето на този проблем. Опитът вече позволяваше да се излезе с една цялостно оформена теза. Въпреки това осъзнавах, че не бива да се бърза.

И не бързах с внасянето на записката в Политбюро. Чувствах, че не е достатъчно да се формулира една толкова радикална идея, без тя да премине през горнилото на дискусиите. Трябваше да се анализират и новите проблеми, а те се трупаха с всеки изминат ден. Бяха осъществени няколко обсъждания с широк кръг научни и други дейци.

Спомням си, че в началото на октомври 1988 г. на членовете на Политбюро бяха раздадени последователно няколко варианта, с което се целеше подобряване на изложената идея. Самото обсъждане в Политбюро в края на октомври премина в познатия стил. Повечето говореха за "нов", "крупен", едва ли не за "исторически" принос и т.н. Слушах много внимателно не защото се ласкаех от хвалебствията, а за да видя другото - как в Политбюро се разбира самата идея. В "чистия" й вид тя трябваше да ни доведе до прелома, в името на който провеждахме преустройството. Останах с усещането, че тя в значителна степен бе недоразбрана. Или може би някои просто искаха да избегнат откритата позиция, трупайки дивиденти, ако един ден нещата се обърнат. След 10 ноември тези "някои" действително се възползваха от своите недоизказани или старателно замъглени оценки.

Така или иначе, записката и придружаващите я материали бяха вече документ не на Тодор Живков, а на Политбюро. Документ, който предстоеше да бъде конкретизиран и трансформиран в съответни партийни и правителствени решения, в практически действия, в дела. И това бе логично, защото документът, давайки отговор на редица въпроси, изведе постановката, че ние можем да излезем от абсурдите на тогавашната система, за да станем съвременна държава.

Ставаше дума да преминем към система, която ще осигурява преход към нов технологичен начин на производство (утвърден вече в напредналите западни страни) и пазарно стопанство, към плурализъм във формите на собственост, към жизнено гражданско общество, осигураващо политическо многообразие от партии, движения и организации. Система, която да премахне абсолютния държавен монопол на ръководната роля на комунистическата партия, да доведе до развитие на парламентарната демокрация, до интегриране в световните и преди всичко в европейските структури.

Тогава съзнателно ограничавах използването на термина система. Това бе обяснимо. Пак ще припомня, че за мнозина, ако не за всички, системата бе синоним на обществения строй. Затова наред с употребата на термина "система" използвах изразите: "нов механизъм на функциониране на обществото", "революционен, а не еволюционен път на развитие", "преодоляване на всичко старо в организацията на обществения живот", "смяна на обществената форма" и т.н.. Аз вече се спрях на въпроса за формата и съдържанието. Нееднократно разглеждах този въпрос. Причината бе ясна: формата като начин на организация на съдържанието е сърцевина на системата.

Архимедовата точка-опора на новата теза

Аз бях убеден, че Политбюро направи голяма, положителна крачка, имаща кардинално значение. Не смятах, че това е мой принос, моя заслуга. Такава крачка беше обективно потребна. Тя беше изстрадан продукт от анализи и търсения, от поражения и постижения, от нашия и чуждестранния опит, от опита и на социалистически, и на капиталистически страни. Може да се съжалява, че създалата се политико-пропагандна еуфория около Юлската концепция, за която имам и лична вина, не позволи да се разкрие по-пълно пред партията и сред народа значението на този документ. Самият аз дълго се колебаех дали и кога да бъде публикувана записката.

Кое бе всъщност Архимедовата точка-опора на записката? Тази точка-опора беше изводът за новото историческо съдържание. Извод, зад който отдавна стоеше една реалност в света, но ние, социалистическите страни от СИВ, не я отчитахме достатъчно пълно. Извод, чиято актуалност, според мен, се отнася и за сегашния период в развитието на България.

Идеята за новото историческо съдържание бе важна, защото именно на тази основа можеше да се извърши обновление във всички сфери на обществения и по-конкретно на политическия живот. Всъщност това съдържание засягаше проблеми, излезли на преден план и от гледна точка на света като цяло, и от гледна точка на социализма въобще, включително на социализма у нас. Не беше тайна, че ако човечеството не се развива на нови начала, то е изправено пред самоунищожение, че социализмът бе пред дилемата: да бъде или да не бъде, че няма проблем в съвременния свят, който да не се отнася и за нас като социалистическа страна.

Да се обясняват всички тези проблеми с качествата на отделни личности бе недостатъчно. Трябваше да се тръгне от други позиции, да се преодолеят погрешни представи, в които явлението се обявяваше за същност, формата - за съдържание, случайността - за необходимост, и което е особено важно, следствието се представяше за причина.

Целият ход на развитието ни като страна и общество показваше, че е нужно да се проведе стратегия за изграждане на ново историческо съдържание, а това бе възможно само чрез смяна на системата. Новият тип обществено устройство, основано на висока степен на развитие на производителните сили, на изобилие на материални блага, на разнообразие във формите на собственост, на стимулиране на интересите и инициативата на човека, на ново културно равнище, на политически плурализъм и т.н. не може да се постигне иначе. Само на такава основа е възможно човечеството да реализира вековните идеали за благоденствие, за свободно развитие на личността, за изграждане на нов тип ценностна система.

Какви бяха по-конкретно схващанията ми по този въпрос? Това може да се види от самата записка. Ще приведа няколко пасажа от нея.

"... Този въпрос следва да се свърже главно с условията на научно-техническата революция след Втората световна война и особено с нейния нов етап, който започна през 70-те години. От конкретно историческа гледна точка това десетилетие е богато на многообразни факти, събития и тендении. Енергийната криза беше проява на един дълбок процес. Западните страни започнаха тотална преоценка на своите концепции, стратегии и курсове на действие. Социалистическите страни също се сблъскаха с необходимостта да се преустройват. Фактически от тогава започна една дълбока криза в повечето страни на т.нар. трети свят. Тяхната изостаналост се превърна в глобален проблем за човечеството."

... "Същественото е, че 70-те години не бяха епизод, не бяха просто брънка в хронологията на събитията. През 70-те години, както вече се посочи, започна дълбок прелом в развитието на производителните сили върху основата на съвременната научно-техническа революция, прелом, свързан преди всичко с компютъризацията. Производителните сили на обществото започнаха да се превръщат в производителни сили от научно-технологичен тип. Назря необходимостта от не по-малко дълбоки изменения в базата и надстройката на обществото, в начина на живот, в ценностната система на хората. Започнаха да се създават нови подходи на организация, нови норми на взаимодействие и общуване. В тези условия настъпи криза в досегашните представи, във вековни правила на човешкото общежитие, в организацията на живота."

"... Наистина формирането на новото историческо съдържание е сложен и многообразен процес, който тепърва ще набира скорост. Но за разгръщането на този процес от особено значение са 70-те години. Как се развиха нещата? Нещата така се развиха, че развитите капиталистически страни бяха първите, които осъзнаха необходимостта от адаптация, от промени още в края на 70-те години. Би следвало да се замислим над факта защо начело на този процес в някои от тях се оказаха неоконсервативните сили. Същевременно заслужават внимание процесите в някои от страните, където са на власт социалдемократите. Пробивът бе извършен най-напред в икономическата област. Каквито и да бяха трудностите, развитите капиталистически държави не се спираха пред никакви социални и други конфликти, за да осигурят икономически растеж. Новото е и в това, че започнаха да преустройват важни аспекти на базата и надстройката, на организацията на обществения живот, на ценностната система. Е ли това соцализъм? Естествено това не е социализъм, но главното е, че господстващите сили в западното общество, ръководейки се от интересите си, се стремят да реализират свой вариант на историческия процес с оглед на новото съдържание. Благодарение на това те укрепват своите позиции, печелят подкрепата на все по-широки слоеве."

"... Сега за нас е изключително важно да се обърнем с лице към новото историческо съдържание, което се развива в света. Защо? Защото ние не можахме своевременно да се ориентираме в новата обстановка. Ние просто робувахме на представи, които са погрешни или пък отдавна бяха загубили силата си. Представяхме си например, че нови производствени отношения могат да се изграждат, без да са налице адекватни производителни сили. Дълго време развитието на социализма ние свързвахме със съдържание, което не само ни държи на дистанция от прогреса, но и влиза в противоречие с принципите и идеалите на социализма. Ето защо кризата на ценностите, за която стана дума по-горе, е особено болезнена в нашите страни. И тази криза, както е известно, се засили в края на 70-те и началото на 80-те години. Казаното не означава, че трябва да се подценяват, а още повече да се отричат досегашните завоевания на социализма. Те са голям наш капитал, но само с това не може да се върви напред."

"... Очевидно сега за нас от първостепенно значение са две кардинални задачи. Ако искаме не само да оцелеем, но и да се развиваме, ние трябва да се разгръщаме по-нататък, за да овладеем и развиваме новото историческо съдържание, по-конкретно: с общи усилия на нашите страни да изградим съвременна производствена база; да се приобщим към постиженията на съвременния прогрес. Ние също трябва да се "отворим" към западните страни. Повикът на Ленин в условията на НЕП-а "да се учим от капитализма" днес има нов смисъл, ново звучене. От по-нататъшно развитие се нуждаят нашите постановки за социалистическата икономическа интеграция. Нейната жизненост и ефективност ще се определят и от степента на интеграционните процеси с други икономически общности. Ние трябва да навлезем в орбитата на световното стопанство, да се съобразяваме с неговите механизми и принципи, с всички произтичащи от това последици."

"... В контекста на една такава историческа алтернатива главният проблем е доколко ние ще бъдем способни да се преустроим, за да се даде друг ход на историята."

Международните реалности

Преди да разкажа какво се предприе в нашата страна, ще се спра на посещенията ми в Китай и ФРГ през май и юни 1987 г. Две страни, принадлежащи към различни обществени системи. Две страни с колосален материален и духовен потенциал. Страни, чиито опит и пример по безспорен начин илюстрират значението на разглеждания проблем. По-нататък ще се спра и на други аспекти на тези мои посещения. Тук обаче ще отбележа само следното.

По време на визитата ми в Китай си изясних редица въпроси, които ме вълнуваха. От особено значение за мен бе обстоятелството, че в изостаналия в миналото Китай, преминал през зловещата "културна революция", която бе нанесла огромни щети, се решаваха успешно вековни проблеми. Милиардното население беше нахранено, обуто и облечено. Бурно се развиваше производството. Създаваше се социално пазарно стопанство. В страната цареше спокойсствие и увереност в бъдещето. Китай постигна всичко това, защото не само се обърна с лице към новото историческо съдържание, развито в напредналите страни, но даваше свой принос за неговото реализиране. Оказа се, че това съдържание има почва и в условията на социализма. Сегашният ход на нещата в Китай потвърждава, че е бил избран правилен път.

Ще добавя, че дори и разореният от десетилетни войни Виетнам, който до неотдавна се задъхваше в своята изостаналост, чиято основа бе порочната система, сега се възправя и бележи ускорен ръст, достоен за възхищение, именно защото се обърна към механизми, методи и подходи, присъщи по същество на новото историческо съдържание.

Няколко думи за Федерална република Германия. Бях изумен от размаха и дълбочината на научно-техническия прогрес, изобщо на цялостния социално-икономически и духовен напредък. Видях, разбира се, и нерешени проблеми. Например безработицата. Но страната се развиваше динамично. Разглеждайки заводи, в които автоматизацията е изведена на завидно равнище, запознавайки се с културни центрове, посещавайки места, където живеят и почиват гражданите, не ми оставаше нищо друго освен да възкликна: "Тук сякаш от всеки ъгъл наднича социализмът!". Имах предвид не нашият - на бившите социалистически страни - социализъм, а онова ново историческо съдържание, което преобразява живота на хората и на планетата.

Кое беше основното за мен като извод от тези посещения?

В разглеждания документ подчертавах: "Главният проблем, проблемът над проблемите, който трябва да имаме предвид във всички начинания, това е новото историческо съдържание в съвременния свят, което се формира на основата на научно-техническата революция. Именно това ново историческо съдържание в базата и в надстройката, във формите и подходите на организацията, нормите на общуване и взаимодействие трябва да осъзнаем, да овладяваме, да прилагаме навсякъде. Извън тази нова реалност, без пълноценно да навлезем в нея, нашите принципи и идеали не могат да се реализират в цялото си богатство и в изграждане на материално-производствената база, и в икономическите, и в социалните отношения, и в духовния живот".

Разбира се, всичко това не означава, че новото историческо съдържание се развива безпроблемно в капиталистическия свят, ориентирал се своевременно в новите реалности. И преди, когато работех по записката, аз бях категоричен, че в този свят - включително в най-развитите страни - са налице остри, болезнени, а в редица отношения и непосилни за немалка част от хората процеси.

Едно от решаващите предимства на Запада е, че той "яхна" научно-техническата революция. Така той постигна огромни успехи. Факт е обаче, че въвеждането на принципно нови технологии е двустранен процес: от една страна ускорява социално-икономическия и духовния напредък, а от друга - рефлектира върху милионите трудещи се, задълбочавайки проблемите на безработицата. Каквито и да са социалните помощи за безработните, колкото и да я обявяват за нов тип, безработицата си остава бич за хората. Никога тя не е вземала такива размери, както днес. Не е случайно, че тя е един от основните проблеми сега на развитите западни страни.

Същевременно свръхпроизводството води до ново икономическо преразпределение на света, а това намира отражение върху политиката на тези страни в техните отношения с останалия свят. Свръхпроизводството води и до борба за пазари, до циклични икономически кризи с крайно неблагоприятни последици за хората. Капитализмът още не е преодолял пропастта между бедни и богати. Драстична колизия, която ултрабогатите страни не могат да премахнат.

Българските и световните медии са пълни с информация за безработицата и бедността, за съкращаването на държавните помощи, за разширяването на дистанцията между бедни и богати, а те са в основата на растящата престъпност. Уви, човекът постигна изумителен прогрес, а престъпността се задълбочава и руши висши духовни ценности на хората, техния морал, тяхното оцеляване като Хомо Сапиенс. Според официални данни, във Великобритания престъпността се е удвоила през последните десет години. Наскоро президентът Клинтън с тревога се обърна към своята нация във връзка с опасността от растящата престъпност в САЩ.

Но едно са недъзите и противоречията в капиталистическия свят, положението на милионите безработни и бездомни, съвсем друго са безспорните постижения в научно-техническата област, в организацията на икономиката, в социалната област. Ние ще бъдем демагози, ако изтъквайки и преигравайки със слабостите на капитализма, не видим или подценим, че Западът развива ново историческо съдържание, че овладява и прилага редица механизми, с които се саморегулира, че продължава да бъде водещ, че се развива и може да решава остри социално-икономически и духовни проблеми.

Според мен има два въпроса, които заслужават внимание. Единият е, че в сегашния обновяващ се свят трябва да се върви към изграждането на действителна единна общочовешка общност, и то с усилията на всички страни и народи, с приноса на всички социални системи. Другият е, че новото историческо съдържание и социалистическият идеал не са антиподи, че и тук е нужен творчески синтез, с което ще се обогатяват търсенията и усилията на човечеството да гради нов свят, свят с хуманни цели и перспективи.

Когато през 1988-1989 г. работих върху записката си, аз имах предвид тъкмо такъв развой на процесите. Затова настоявах, че новото историческо съдържание изисква да се преустройва и капиталистическият, и социалистическият свят. Така или иначе ние, "братската общност", нашата страна, пропуснахме златния си шанс. Новото историческо съдържание ни се "изплъзна".

В същото време не може и не бива да се премълчава истината, че през 1988-1989 г. в България се предприеха важни стъпки, които след 10 ноември съзнателно се заобикалят. Всъщност развитието ни през този период е низ от практически решения, с които се даде тласък на обновителния процес. Така нареченото преустройство се изпълваше с ново съдържание, подчинено на задачата за разграждането на старата система.

Смея да твърдя, че през 1987 г.външният ни дълг не беше преминал критичната граница, а според мен той изобщо не я е преминавал по мое време. Разполагахме със значителни резерви, с които, ако бяха умело и разумно използвани, можеха да се посрещнат кризисни ситуации. Връзвахме балансите. Пазарът ни бе сравнително добър. Не отидохме към авантюристични стъпки все заради грижите ни за жизненото равнище на народа. Имахме външни пазари. Изброявам всичко това, защото то позволяваше без особени рискове да решаваме съществени проблеми на новото историческо съдържание. А от тук - и на самата система.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница