По Приоритетно направление 4 „Повишаване ефективността на администрирането и предоставянето на социални услуги”

Това приоритетно направление, в своето съдържание, представя по най-ясен начин административната основа за обединяващото развитие на трите главни групи социални услуги.

Капацитетът за управление, всъщност предопределя ефективността, в частност нивото на качество при предоставянето на социални услуги, вследствие прилаганите мерки за оптимизиране на социалната сфера.

Във функционалните характеристики на формалните организации, каквито са всички структури от системата за социално подпомагане, важен белег за висок коефициент на полезно действие е успешното управление.

В този смисъл, капацитетът е сумарна функция, преди всичко от професионалните постижения в индивидуален план за отделни субекти, екипно свързани вътрешноорганизационно или експертно привлечени от други структури, като измерение за възходящото развитие на човешкия фактор във всяко обособено социално звено.

На второ място, от практическа гледна точка, благоприятните условия за предоставяне на стойностни услуги, тоест изградената добра материална среда, е знак за равенство с наличния капацитет, защото се определя от степента на обезпеченост със сгради, обзавеждане, техника и технологии.

Третият компонент на организационна неделимост, финансите, изисква проявата на подчертана делова активност и предприемчивост за осигуряване в необходимата достатъчност, както и рационално опериране със средства, гарантиращи най-вече ефикасност на направените разходи по дейности.

Особено внимание заслужава придобиването и непрекъснатото усъвършенстване на знания и опит във връзка със специфичната компетентност по управление на проектния цикъл, отчитайки големите възможности за усвояване на финансови средства от външно финансиране.

В не толкова абстрактен план, капацитетът се отчита в представите за адекватна приложимост на ресурсите, съобразно ангажираността на предприеманите действия, спрямо действащата нормативна база, което включва освен съблюдаване на собствените програми и планове за организационен напредък, съответствие с регламентираните методи за работа в социалната сфера и избор на приоритети, пречупени през призмата на документите за планово развитие на местно, регионално, национално и международно ниво.

Ако всичко изброено дотук е постигнато на основата на добри политики и практики от всякакъв ранг, то може да се каже, че капацитетът продуцира сборния резултат от трите основни направления, видимо заложен като намерение в общата цел на четвъртия приоритет.

В диференциран порядък, общата цел подрежда подчинените й специфични цели, така че да разпредели относителната тежест на отговорностите по изпълнението и същевременно да гарантира системното провеждане на критичен преглед по етапите в развитието им.

Разписаните мерки по специфични цели, представят в разгърнат вид основните инициативи, и условно казано, се явяват множеството от фактори, повлияващи непосредствените ефекти на въздействие за качествена промяна на средата.

♦Програма 2010/2011 г. „Създаване на готовност на училището за приобщаващо образование за деца от институции 3-7 години в ДДЛРГ „Детелина” – гр.Плевен” на Фондация „Програма Стъпка по стъпка” – София и Община Плевен

♦План за действие „Превенция и противодействие на домашното насилие, като форма на нарушаване на основни човешки права” на Сдружение „Център Отворена врата” – Плевен

♦Програма „Превенция на риска от изоставяне и отпадане от училище на деца” на Сдружение „Плевенски Обществен фонд ЧИТАЛИЩА” – Плевен и Община Плевен

♦Програма „Превенция на настаняването в институции” на Сдружение „Център Отворена врата” - Плевен

♦Програма „Обучение на модератори за осъществяване на посредничество при реализация на активни мерки за пълно обхващане и превенция на отпадането от училище на рискови групи деца” на Община Плевен

♦План за действие „Включващо образование за деца със СОП” на СОДГ „Теменуга” Плевен и Община Плевен

♦Програма „Усъвършенстване на професионалните компетенции и иновативните практики в областта на социалните грижи – потребности на населението и отговорът на обществото“ на ДФСГ „Интелект” – Плевен и Община Плевен

♦Програма „Развитие на иновативни социални услуги за хора с психични разстройства” на „Медицински център Апекс”ООД –Плевен

♦Програма „Интеграция на ученици от ромски произход в образователната система” на Сдружение „Плевенски Обществен фонд ЧИТАЛИЩА” и Община Плевен

♦Програма „Мултикултурен диалог в училищна среда” на Сдружение „Развитие на личността и човешките общности” Плевен и Община Плевен

♦Програма „Въвеждане на методики за интеркултурно образование” на Дружество „Знание” Плевен и Община Плевен

♦План за действие „Осъществяване на извънкласни и извънучилищни дейности, за съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства” на Народно читалище “Христо Ботев-1” с. Бохот и Община Плевен

♦План за действие „Адаптация на деца и ученици в детските градини и училища, за които българският език не е майчин” на ОУ “Христо Ботев” с. Мечка и Община Плевен

♦План за действие „Провеждане на извънкласни и извънучилищни форми на работа, целящи създаване на предпоставки за успешна социализация на децата, учениците и младите хора от етническите малцинства” на СОУ„Христо Ботев” гр. Славяново и Община Плевен

Погледнат в ретроспекция, този приоритет, не само пряко кореспондира с предходните четири, но създава и най-широката основа за цялостното осъществяване на намеренията, формулирани по отношение перспективите за развитие на социалните услуги в напълно разгърната типология и видово разнообразие на спектъра от предвидени дейности.

В по-особен ракурс изглежда връзката с четвърти приоритет, който също в не малка степен, предпоставя успешността на мерките по отношение на всички услуги, като инкасира натрупване на позитиви от обединяването на ресурси и сформирането на общ социален капитал от активното поле на петото направление.

Тук се отбелязва много важен еволюционен момент в предвидливото създаване на предимства за капацитета на социалните услуги, защото партньорството, само по себе си, гарантира съхраняването и развиването на техния потенциал в последващо време, или казано с други думи - способността да се усвояват бъдещи ползи.

Въпреки че, сътрудничеството в различни посоки вече се приема за необходима алтернатива на познатото досега статукво и се предполага, че са преодолени най-съществените резерви, касаещи опасенията за ограничаване автономността и свободата на действията, посоката на промяната е достигнала точката на прехода, в която желанията за участие са повече от реалните практики, а рисковете са по - малко от неизползваните възможности.

Все пак, ситуацията е категорично оптимистична, защото очевидно огромният неизползван резерв на публично-частното партньорство е видимо достъпен, и това действа насърчително на юридическите субекти, дори ако на дневен ред не стои въпросът за влиянието на финансово-икономическата криза с всичките й рестриктивни последствия.

Партньорството има и друга страна, отнасяща се до придобиването на по-висок имидж на организациите в общественото пространство, тъй като с разширяването на естествения ареал, поемането на повече споделени ангажименти и социални отговорности предизвикват по-широк отзвук и това придава усещането за значителна легитимност на участниците.

Фундаментът за устойчиво осъществяване на взаимодействия се състои, безспорно, в институционално изграждане на обща конструкция и съгласувано планово развитие на всички нива, на фона на единството от унифицирани регламенти за функционирането на системата за социално подпомагане.

В този смисъл, на преден план в целия процес, се извежда принадената стойност за обществото, придобита от значимостта на участието и ролевата позиция на всеки отделен участник.

Включването на всички заинтересовани страни, по подходящ начин, осигурява механизмите за преодоляване анахронизма на традиционния потребителски модел, когато уязвимите групи са представени от граждански структури, консултиращи управлението, разпределението и регулирането на социалните услуги.

Основното препятствие се проявява в съсредоточаването на усилията върху подобряване ефективността на монополно предоставяните социални услуги, а не върху самото определяне на вида услуги.

С други думи, самите групи в неравностойно положение се позиционират тангенциално в процеса на формиране на политиката, насочена към решаване именно на техните проблеми.

Това ограничава чувството за собственост върху получената социална подкрепа и поставя гражданите единствено в положение на бенефициенти на развитието.

Потребителският модел е илюстрация на недостатъчно осъзнати потребности за организиране на социален порядък в равновесие между държавата, бизнеса и обществото.

Той не може да уеднакви индикаторите в рамката, в която субектът отдава, а обектът получава качеството на социалните услуги.

Ето защо, общата цел на петия приоритет се опира главно на тезата за акумулиране на обществената енергия в обща банка за справедливо разпределение на социалните блага, с активната съпричастност на всички страни.

◘община – община;

◘община – НПО;

◘община – фирма;

◘община – институция;

◘НПО – НПО;

◘НПО – фирма;

◘НПО – институция;

◘фирма – фирма;

◘фирма – институция;

◘институция – институция;

◘групови партньорства на повече от две юридически лица – еднотипни или видово различни (консорциуми, платформи и др.);

◘запазване на юридическата самостоятелност; обединение с ограничена автономност; създаване на друга структура – квотно участие или пълно сливане в новия публичен субект.

Дейност 5.2.1.2 – Развиване на сътрудничество, при условията на споделени отговорности в няколко форми:

◙солидарно разпределение на всички ресурси, с еднаква или различна относителна тежест;

◙осигуряване на необходимите ресурси по видово разделение;

◙фази на участие – в подготовката, в реализацията или изцяло;

■структуриране на смесени комисии за композиционно субординиране на предприеманите мерки по различни направления;

■въвеждане на механизми за широкоспектърна регулация;

■създаване на междуведомствени работни групи по определени казуси с обширен периметър;

■сформиране на сборни екипи с многофункционален оперативен профил за бърза реакция при наличие на критични ситуации;

Дейност 5.2.2.3 – Създаване на Регионален координационен механизъм за превенция на трафика на хора в гр.Плевен.

Дейност 5.2.2.4 - Изграждане на партньорства за решаването на местни проблеми на сигурността (превенция на употребата на наркотици) в гр.Плевен.

Дейност 5.2.2.5- Продължаване работата на „Координационен офис по превенция на ХИВ/СПИН” в гр.Плевен.

Дейност 5.2.2.6- Продължаване работата на „Координационен съвет за взаимодействие в областта на закрилата и правата на детето” в гр.Плевен.

Дейност 5.2.2.7- Осъществяване на корелация между регионалното планиране (социално-икономическото развитие) и устройството на териториите (пространственото планиране).

Мярка 5.2.3. Увеличаване трансфера на компетенции и ресурси в социалната сфера.

Дейност 5.2.3.1 – Разширяване обема на социалните услуги, чрез разкриване на повече услуги, делегирана от държавата дейност на територията на Община Плевен:

■„Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания”в гр.Плевен;

■„Център за настаняване от семеен тип за деца, на възраст 7-18 г., лишени от родителска грижа” в гр.Плевен;

■„Личен асистент”в гр.Плевен;

■„Социален асистент”в гр.Плевен;

■„Център за работа с деца на улицата”в гр.Плевен;

■Община Плевен и Сдружение „БАЛИЗ” Плевен за предоставяне на „Дневен център за деца с увреждания” – гр.Плевен;

■Община Плевен и Сдружение „БАЛИЗ” Плевен за предоставяне на „Дневен център за възрастни с увреждания” – гр.Плевен;

■Община Плевен и Сдружение „БАЛИЗ” Плевен за предоставяне на „Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания” – гр.Плевен;

■Община Плевен и Сдружение Център „Отворена врата” Плевен за предоставяне на „Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие” – гр.Плевен.

Дейност 5.2.3.3 – Предоставяне управлението на социални услуги, от страна на местните власти, на обществени и частни организации – доставчици:

■”Кризисен център за жени и деца, преживели насилие” – гр.Плевен (Община Плевен преотстъпва на Сдружение Център „Отворена врата” - Плевен);

■”Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие” – гр.Плевен (Община Плевен преотстъпва на Сдружение Център „Отворена врата” – Плевен);

■”Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания” – гр.Плевен (Община Плевен преотстъпва на Сдружение „БАЛИЗ” – Плевен);

■”Защитено жилище за възрастни хора с умствена изостаналост” – гр.Плевен (Община Плевен преотстъпва на Сдружение „Национален център за социална рехабилитация” – София);

■”Център за работа с деца на улицата” – гр.Плевен (Община Плевен преотстъпва на Сдружение „Екосвят” – гр.Плевен);