Одит на дейността на Министерството на образованието и науката по осигуряване на информационните и комуникационните технологии в училищната система за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г

3.20. Одит на дейността на Министерството на образованието и науката по осигуряване на информационните и комуникационните технологии в училищната система за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г.

В Националната стратегия за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в училищата не е предвиден срок, след който да се оцени въздействието на постигнатите количествени показатели върху качеството на образованието, с което частично не е оценено постигането на целта.

Няма изготвяни качествени периодични анализи, липсва система за качествено оценяване на постигнатите резултати от осъществените дейности с оглед тяхното въздействие върху качеството на образованието.

Отчитайки предимно количествени резултати за периода 2005 – 2007 г., министерството не е разгледало изпълнението на стратегията като процес, на който е необходимо и качествено оценяване. Така е пропусната възможността да се отчете напредъкът, да се установят тенденциите и добрите практики, както и областите на затруднения и слабости.

През одитирания период не е извършвано обучение на учителите за използване на информационните и комуникационните технологии при преподаване, за повишаване на тяхната квалификация, а само това за придобиване на базови умения.

Анализът на информацията показа, че и в тази дейност експертите от министерството отчитат резултатите с количествени показатели. За проведеното обучение на учителите за придобиване на базови компютърни умения не е извършено независимо оценяване на уменията, за да се постигне защитата им по някои от международно признатите сертификати. Всичко това създава риск от намаляване на ефективността на тази дейност.

С извършената дейност от министерството по създаване на Националния образователен портал и разработените електронни учебни помагала се постигат част от специфичните цели на стратегията.

Анализите показват, че дейностите в изпълнение на стратегията са успешна стъпка на Министерството на образованието и науката към модернизиране на образователната система, базирана на масово прилагане на информационните и комуникационните технологии в процеса на обучение.

Националната агенция за оценяване и акредитация функционира в съответствие с европейските стандарти за агенциите за външно осигуряване на качество и разполага с необходимите човешки и финансови ресурси за организиране и осъществяване на своята дейност.

В състава на Акредитационния съвет не са включени представители на потребителите – работодатели и студенти, с което не се създават оптимални условия по външното осигуряване на качеството, с оглед отчитане на мнението на потребителите за пазарните потребности на обществото в регионален и национален мащаб.

По време на одита с решение на съвета е приет “Статут и функции на наблюдаващите работата на експертните групи и постоянни комисии”.

По време на одита е приета и въведена вътрешната система за осигуряване на качеството на дейността като цялостен вътрешен механизъм, гарантиращ системен, последователен подход за качествено организиране и провеждане на процесите по външно осигуряване на качеството.

При анализа на утвърдените и публикувани процедури за следакредитационно наблюдение са установени следните пропуски:

Не са регламентирани част от процедурните срокове.

При институционална акредитация с оценка “добра” не е предвидено постоянните комисии по следакредитационно наблюдение и контрол да уведомяват висшите училища за своите заключителни оценки по изпълнение на препоръките след изтичане на едногодишния следакредитационен период, поради което оценяващи доклади до наблюдаваните висшите училища не са изпращани.

При отказ за институционална акредитация не е предвидено постоянните комисии по следакредитационно наблюдение и контрол да уведомяват висшите училища за своите оценки по изпълнението на плана за действие след изтичане на първия и втория шестмесечен срок и не са изпращани оценяващи доклади до наблюдаваните висшите училища.

Процедурата за следакредитационно наблюдение и контрол при отказ за институционална акредитация допуска срок от 22 месеца за провеждане на следакредитационно наблюдение и контрол, което не съответства на разпоредбите на Закона за висшето образование и на Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация.

По изпълнение на препоръките при институционална акредитация с оценка “добра” са извършвани и проверки и оценки на вътрешната система за качеството.

Няма изисквания решенията на Акредитационния съвет и окончателните докладите на постоянните комисии по следакредитационно наблюдение и контрол да се огласяват публично и през одитирания период тези решения и доклади не са публикувани.

Не е предвидена възможност за даване на становище от наблюдаваната институция.

Разпоредби от Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и Закона за висшето образование са спазени частично, тъй като тя е утвърдила само критерии за следакредитационно наблюдение и контрол върху изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки.

Не са определени критерии, по които се осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството.

Дадени са следните основни препоръки: да се приеме цялостна стратегия за развитието на агенцията и дългосрочна програма за управление на човешките ресурси; да се предложи промяна в правилника, свързана със състава на Акредитационния съвет, който да включва освен представители на академичната общност, и представители на работодатели и студенти; да се приемат правила за работа на експертните групи и постоянните комисии и референтен модел на програма за инструктаж; да се предложи проект на решение за публикуване в пълен обхват на резултатите от оценяването, акредитацията и следакредитационно наблюдение и контрол; да се приемат правила, осигуряващи спазването на принципа на необвързаност от постоянните комисии и Акредитационния съвет; да се организира разработването и утвърждаването на процедура за подбор на експерти, осигуряващи пълна прозрачност за обществото; да се приемат критерии за оценяване на прилагането на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав и други.
3.22. Одит на дейностите по контрол и оценка на качеството на училищното образование, осъществявани в системата на Министерството на образованието и науката, за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г .

Разработени са съответните стратегии, планове и програми със стратегически и оперативни цели. Заложените мерки в областта на училищното образование са насочени към неговото развитие и модернизиране.

Действащата нормативна уредба не е приведена изцяло в съответствие с Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, за да гарантира качество на училищното образование. Несвоевременното актуализиране на действащите нормативни актове създава трудности при тяхното прилагане в процеса на оценяване на качеството на училищното образование.

Въпреки че в областта на училищното образование е изградена и функционира система за вътрешно оценяване, липсата на единни стандарти за оценяване не позволява да бъдат обективно измервани знанията и уменията на учениците в различните етапи на образование.

Липсата на план за действие възпрепятства повсеместното въвеждане на тестовете в училищата, осъществяването на контрол и същевременно забавя процеса на оптимизиране на системата за вътрешното оценяване. Липсата на разработени и апробирани модели и механизми за оценяване не създава условия за оптимизирането на системата за вътрешно оценяване и за въвеждането на система за външно оценяване.

Работодателите и социалните партньори не участват в достатъчна степен при оценяването и това не гарантира спазването на един от основните принципи на модернизирането на училищното образование, заложен в програмния бюджет на министерството - активно партньорство между всички ангажирани с провеждането на образователната политика.

Неефективното сътрудничество и взаимодействие между участниците, ангажирани с дейностите за развитие на професионалното образование и обучение, е предпоставка за забавяне на процеса на подобряване на неговото качество.

Липсата на разработена цялостна рамка за вътрешно и външно оценяване забавя процеса на оптимизиране на системата за вътрешно оценяване и въвеждането на национално стандартизирано външно оценяване.

Не е приет нов закон за училищното образование и това е предпоставка за неспазване на изпълнението на предвидените мерки в националната стратегия.

С извършените промени във формата на изпита са осигурени условия за равнопоставеност на учениците при оценяване на възможностите им при приема им в училищата след завършен 7 клас. Чрез публикуването на отчетите на интернет страницата на министерството е осигурена прозрачност на извършените дейности.

Липсата на писмен регламент за цялостен процес по изготвяне, ползване и съхраняване на тестови задачи затруднява осъществяването на контрол и създава риск от заплащане на средства за съставени некачествени тестови задачи. Липсата на утвърден план за изпълнение на апробациите затруднява осъществяването на контрол на тяхното изпълнение. Недостатъчният брой обучени експерти не осигурява надеждни инструменти за целите на оценяването.

Разработените и прилагани стандартизирани карти и отчети при контролната дейност са само отделни елементи от необходимата цялостна система от критерии и показатели за контрол и оценка на качеството на училищното образование и не допринасят за неговото повишаване.

Въпреки правната регламентация на планирането, реализацията и отчитането на контролната дейност в системата на училищното образование, липсата на предприети ефективни действия за създаване на цялостен инструментариум за осъществяване на контрол не гарантира изпълнението на една от стратегическите цели в областта на училищното образование – подобряване на неговото качество.

Допуснатото дублиране на функции на експертите от Министерството на образованието и науката и Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието е предпоставка за липса на ясно разграничени отговорности.

Изграденият механизъм за проследяване на реализацията на завършващите професионално образование ученици, като индикатор за качество на образованието, не дава пълна представа за социалната им реализация и министерството не може да предприеме в достатъчна степен ефективни действия за осигуряване на съответствие между приема на учениците и реалните нужди на трудовия пазар.

Извършените дейности по контрол и оценка качеството на училищното образование не гарантират подобряване на неговото качество.

Изготвени са национални стратегически документи за развитие на средното образование, което е предпоставка за успешно протичане на процеса на обхващане и интегриране на учениците в задължителна училищна възраст.

Всички анализирани стратегически документи са финансово обезпечени с изключение на Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/ или с хронични заболявания в системата на народната просвета и Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства – те не са финансово обезпечени по начин, който да осигурява ефективност и ефикасност при тяхното реализиране.

Към момента на одита не са приети: Наредба за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности въпреки заповедта на министъра и План за действие за изпълнение на Националния план за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015).

Националният педагогически център няма отчетени дейности по задържането на учениците в училище и превенцията на отпадането им, въпреки че това е една от трите му основни функции.

Установено е дублиране на функции на 4 дирекции в министерството „ относно провеждането на държавната политика, свързана с развитието на системата от детски градини, училища и обслужващи звена. Това е предпоставка за липса на ясно разграничени отговорности.

В информационната система на министерството за средно образование няма данни за необхванати ученици. В базите данни няма брой на юношите в абсолютни цифри и проценти, които след завършване на основното си образование продължават в средни училища. Данните за броя на учениците, на училищата и на отпадналите ученици, събрани от Центъра за информационно осигуряване на образованието, се различават от събраните от дирекция „Координация и контрол на средното образование” чрез регионалните инспекторати. Информацията на Националния статистически институт и събраната чрез социологическите проучвания е различна от тази на министерството.

Одитът показва, че няма ясна тенденция на намаляване на отпадналите ученици, въпреки че с този проблем са ангажирани твърде много административни структури.

Изследваният профил на децата, отпаднали от училище според социологическите проучвания, установява, че 74 % от тях принадлежат на ромската етническа общност. Този резултат в значителна степен обвързва проблема за отпадането от училище с проблема за интеграцията на ромите в задължителна училищна възраст.

Не са достатъчни усилията за интегриране на децата със специални образователни потребности.

Дейността за обхващане и интегриране на учениците в задължителна училищна възраст през одитирания период не е достатъчно ефективна и не е ефикасна (не са постигнати максимални резултати от използваните значителни кадрови и финансови ресурси).

Дадени са следните основни препоръки: Планът за действие за изпълнение на Националния план за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) да се приеме окончателно в най-кратки срокове; Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства да се преработи с цел да бъде финансово обезпечена по начин, който да осигурява ефективност и ефикасност при нейното реализиране; Министърът на образованието и науката да предприеме действия за ускоряване на приемането на Наредба за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности; Министърът на образованието и науката да предприеме действия, с които Националният педагогически център да започне да извършва нормативно възложените му дейности по задържането на учениците в училище и превенцията на отпадането им, тъй като това е една от трите му основни функции; Информационната система на министерството да осигурява точна текуща информация относно отпадналите и необхванатите ученици, с оглед на извършване на анализ и предприемане на по-ефективни мерки за предотвратяване на отпадането от училище и др.

Целта на одита е да се извърши анализ и изготви независима и обективна оценка за ефективността на дейността на Изпълнителната агенция “Национален филмов център” по подпомагане създаването, разпространението и показа на български филми в страната и чужбина.

Установено е, че липсва разработена Национална програма за развитие на филмовата индустрия и регистър за държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми. Спазен е редът за назначаване членовете на консултативно-експертните органи и промените в съставите са отразявани своевременно. Консултативно-експертните органи работят съобразно нормативните изисквания; субсидията за държавното подпомагане на филмопроизводството не достига средностатистическите бюджети за филмопроизводство от предходните години. Неусвоените средства, определени за държавно подпомагане на разпространението и показа на филми, са преразпределени за филмопроизводство.

Общият извод при изпълнение на одита е, че Изпълнителна агенция “Национален филмов център” организира и осъществява по ефективен начин дейността си по подпомагането, създаването, разпространението и показа на български филми в страната и чужбина и постига целите си.

Основните задачи, изпълнявани в областта на фитосанитарния контрол оперативно, са планирани в годишни работни планове, свързани със стратегическите цели на службата. Въз основа на годишните работни планове за 2006 г. и 2007 г. за териториалните поделения са разпределени конкретни задачи.

С приемането на Република България за пълноправен член на ЕС част от границите на страната ни стават външна граница на Общността. От това произтичат нови задължения, свързани с предотвратяването на вноса на карантинни вредители за останалите страни членки, което налага актуализирането на стратегията на Националната служба за растителна защита или приемането на нова.

По отношение на извършвания фитосанитарен контрол през одитирания период приблизително с едни и същи ресурси са постигнати по-добри резултати в количествен аспект като брой на регистрираните производители, брой на документирани проверки и анализирани проби.

Осигуряван е износ на растения и растителни продукти съгласно фитосанитарните изисквания на страната вносител. Това по същество показва висока ефективност от дейността на Националната служба за растителна защита през одитирания период.

Целесъобразно е при планиране и утвърждаване на бюджета й да се предвидят финансови средства за обезщетение на собствениците при ликвидиране на разкрити огнища от карантинни вредители, за да се улесни процедурата по унищожаване на продукцията и обеззаразяване на площите.

Изпълнението на целите на Конвенцията е нормативно обезпечено със Закона за опазване на околната среда, Закона за водите и подзаконови нормативни актове, издадени на основание на тези закони.

При одита е проверена дейността по изпълнение на Конвенцията на Централното управление на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, Басейнова дирекция – Варна и Регионалните инспекции по околната среда и водите – Варна и Бургас.

В министерството и агенцията са създадени финансови предпоставки за осъществяване на дейностите по изпълнение на целите на Конвенцията. Средствата за финансиране на тези дейности са осигурени от различни източници – вътрешни и външни, като тези от вътрешни източници са 94%, което е предпоставка за изпълнението на проектите по опазване на водите.

Един от основните инструменти за постигане на целите на Конвенцията е издаването на разрешителни за заустване на отпадъчни води. За периода на одита от министъра на околната среда и водите са издадени 15 разрешителни за заустване и 6 решения за прекратяване, изменение и продължаване на срока на разрешителни за заустване. Съдържанието на издадените разрешителни отговаря на изискванията на Закона за водите. Процедурата за издаване на разрешителни е в съответствие с регламентираната в закона.

Контролната дейност при прилагане на законодателството в областта на опазване на водите се осъществява чрез извършване на превантивен, текущ и последващ контрол. При извършените проверки са направени предписания. Изпълнението на предписанията е проверено. Констатирано е дублиране на контролни функции, възложени на регионалните структури – Регионалната инспекция по околната среда и водите и Басейнова дирекция, което поражда риск за неефективен контрол.

Приоритетното подреждане на необходимите за реализация градски пречиствателни станции се основава на предварително разработени и приети критерии. Определени са 36 национални приоритетни обекта. Допуснато е сериозно закъснение при изпълнението на приоритетните обекти от националната програма, което създава риск за постигане на целите й и за спазване на договорените отлагателни срокове. Разработен e нов стратегически план, който отчита новите приоритети и проблеми в региона.

Поради липса на собствен плавателен съд с качества, позволяващи целогодишно пробонабиране за физикохимичен и биологичен мониторинг в отдалечената от брега зона, не са изпълнени предвидените пробонабирания в пълен обем.

Системата за мониторинг на морски води осигурява информация за извършване на анализи, оценки и прогнози и предприемане на целенасочени действия от страна на министерството за изпълнение на целите на конвенцията.

Качеството и надеждността на информацията за оценка на състоянието на водите на Черно море отговарят на европейските изисквания. Изпълнителната агенция по околна среда изпълнява ефективно ангажиментите на България за взаимно осведомяване, както между страните, подписали конвенцията, така и с други международни органи.