Областна стратегия за развитие на социалните услуги (2010 – 2015) Област Русе Декември 2009
Обобщение на рисковите групи и потребностите им в област Русе
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.3.1Деца
- 2.3.2Възрастни хора с увреждания
- 2.3.3Стари хора
2.3Обобщение на рисковите групи и потребностите им в област РусеПри анализа на рисковите групи беше констатирата липсата на достатъчно точни данни за броя на лицата, които попадат в съответните групи, особено в случаите на потенциален риск. Eдна от причините за това е, че системите на социалното подпомагане и социалните услуги не са ориентирани към превенция на риска от социално изключване. Затова в полезрението на съответните служби са само лицата, чиито проблеми са ескалирали до степен на инцидент или криза. От друга страна, голяма част от рисковете и групите са новопоявили се и системите за закрила все още не ги разпознават, което води и до невъзможност на системите за статистика да ги обхванат. Данните за броя на лицата от съответните групи (с изключение на настанените в специализирани институции) са приблизителни, тъй като рискът от соцално изключване е резултат от съчетаване на фактори от различно естество, а не резултат от една единствена характеристика. Така например, само наличието на много деца в семейството не може да бъде предпоставка за социално изключване, ако към тази характеристика не са включени и други, като продължителна безработица, липса на жилище, ниско образование на родителите. 2.3.1Деца2.3.1.1. Деца, чиито родители имат трудности при отглеждането им поради:
Това са проблеми, свързани с обективни трудности при отглеждане на децата, т.е дадености, които са факт и нямат отношение към личността на родителите, като липса на жилище; липса на постоянни доходи в семейството; многодетни семейства.
Тези проблеми са свързани предимно със субективните трудности на родителите за осъзнаване и посрещане на потребностите на децата – в случаи на непълнолетни родители; родители, които са живели в институции; непълни семейства, разведени родители; родители с увреждания, родители, които са в чужбина. През последните години се увеличава броят на децата на родители в чужбина. Направеното проучване в домовете за деца извежда висок процент на деца, настанени в специализирани институции, чиито родители са в чужбина – 10%. Проблемите основно са свързани с трудностите, които срещат роднините при отглеждането им.
Представените данни в анализа на ситуацията за област Русе са точни, тъй като през последните години бяха направени усилия, за да бъдат обхванати децата с различна по вид и степен на увреждания от системата на социлното подпомагане и услуги. Данните за броя на децата с увреждания в областта са – 639, съответно по общини: Борово – 90; Бяла – 32; Ветово – 43; Две могили – 27; Иваново – 14; Русе – 396; Сливо поле – 26; Ценово – 11. Независимо от направените промени през последните години по отношение на подпомагането и предоставянето на услуги на родители, които отглеждат дете с увреждане, направеният анализ показва, че все още основните затруднения на родителите са от финансово естество (осигуряване на лекарства, консумативи, лечение, рехабилитация). В същото време потребностите на децата с увреждания са свързани и с възможностите за включване и реализация.
Може да се твърди, че системата за закрила на детето не разпознава в достатъчна степен тези деца като деца в риск, т.е. те не са приоритетна група, независимо че социален работник взема участие в работата на Местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН). Налице е различен подход към детето от страна на органите, които прилагат ЗЗД и ЗБППМН. Логично за системата за закрила е да възприема проявата на детето като симптом, като сигнал за проблем, който е основание за закрила, а не повод за наказание. Много често проблемите при децата са провокирани от проблеми, свързани с родителския капацитет и липсата на услуги за подкрепа на родителите. В повечето случаи, децата са вече случай на ОЗД. Голяма част от случаите са деца с проблеми в училище. В тази връзка, има недостиг на услугите, предлагащи превенция на отпадането от училище, подкрепа в образователния процес и повишаване на мотивацията на децата да учат.
Един от основните проблеми по отношение на работата с децата, жертви на насилие, е доказване на деянието. Насилието, особено сексуалното, се доказва трудно, децата са подложени на поредица разпити, в които разказват за случилото се на различни хора, в обстановка, която допълнително представлява стрес за тях. Няма специализирани съдебни състави, които приоритетно да гледат делата, свързани с децата. Все още специалистите трудно разпознават белезите на насилие по отношение на конкретен случай, особено при работа с малцинствени общности. По отношение на децата, които са жертва на трафик, много често те биват връщани в същата рискова среда, ако не бъде доказано участието в трафика на техни родители или близки. В резултат на това се случва да се повтори извеждането на детето в чужбина със същата цел – проституиране или кражби. Информацията за Русе показва, че този проблем тук е по-сериозен, отколкото средно за страната, което може да се обясни и с факта, че има граничен пункт и случаите не са само на деца от Русенска област. Обобщените потребности на децата от тези групи са свързани с предоставяне на специализирана консултантска помощ за децата и техните родители, осигуряване на подслон, храна, дрехи, лекарства, консумативи; достъп до здравни и образователни услуги; компетентна родителска грижа, основана на любов и привързаност; грижи в семейна среда; разбиране и предоставяне на закрила, вместо наказание; преодоляване на травмите от преживяно насилие. Рискът от институционализация за тази група деца е особено висок, ако няма адекватни услуги по превенция, тъй като все още се смята, че домовете предоставят възможност за физическото оцеляване на децата. 2.3.1.2. Деца настанени извън биологичното си семейство А. Деца, настанени в специализирани институции На територията на област Русе има 5 специализирани институции за деца и 1 ДМСГД. (Освен тях, в област Русе е и ДДМУИ Могилино, който е с издадена заповед за закриване и завършване на процеса на извеждане на младежите от него.) Най-много са децата настанени от същата община, в която се намира институцията или от област Русе. За основната част от децата, институцията е дългосрочно решение. В 5-те специализирани институции към края на 2008 г. са били настанени 282 деца (при общ капацитет 338), а децата на постоянна грижа в ДМСГД-Русе варират между 75 и 100 (при капацитет 190). През последните години се наблюдава намаляване на броя на деца настанени в специализирани институции. През 2008 г. ДСП в областта са настанили 81 деца в специализирани институции, основно на територията на областта. Основните потребности на тези деца са свързани с правото им на живот в семейна среда.
Настаняването на дете в приемно семейство е решение на конкретния проблем, но не би следвало да е трайно решение. Въпреки дългата традиция на работа в областта на приемната грижа, през 2009 г. в община Русе има 4 действащи доброволни приемни семейства с настанени 3 деца и 2 професионални приемни семейства с настанени 2 деца; в община Бяла има 1 доброволно приемно семейство, в което няма настанено дете и две професионални приемни семейства, в едното от които има настанено 1 дете. В. Деца, настанени при близки и роднини Настаняването на деца при роднини и близки е една от формите на споделена грижа в рамките на разширеното семейство и намира широко приложение през последните години. Общият брой на настанените деца в семейства на роднини и близки за 2008 г. са 200 деца, чиито случаи са преминали през ОЗД и е наложена мярка за закрила. При тези деца е необходима подкрепа на хората, които са поели грижа за отглеждане на децата, вместо техните биологични родители. Проблемите се отнасят също до потребностите на децата да получават адекватни грижи и до потребностите на роднините и близките да бъдат подкрепени при предоставяне на грижите за настанените при тях деца.
Специализираните институции за хора с увреждания са разделени според вида на проблема. В зависимост от възрастовия състав на хората, които са настанени, домовете функционират често като домове за стари хора, затова и клиентите не правят разлика между институците. В област Русе работи Дом за възрастни с физически увреждания „Милосърдие” в гр. Русе, в който са настанени 82 души, предимно на възраст над 60 години. За всички хора, настанени в специализирани институции е характерна потребността да живеят в близка до домашната среда, да получават адекватни на състоянието си грижи и да поддържат взаимоотношения с близките си. 2.3.2.2. Хора с увреждания, които живеят в домашна среда Като цяло проблемите на тази група са свързани с възможността за социално включване, т.е. получаване на образование, ефективен достъп до пазара на труда, качествена здравна грижа, общуване и придвижване. От общите данни за хората с увреждания няма данни каква част от тях имат нужда от допълнителна подкрепа извън паричното подпомагане. Интервютата и фокус групите, обаче, показват, че все още услугите са крайно недостатъчни. От подкрепа и заместване се нуждаят и семействата на хора, които изискват непрекъсната грижа. 2.3.3Стари хора2.3.3.1. Стари хора, които ползват услуги в специализирани институции На територията на област Русе има два дома за стари хора (ДСХ) – ДСХ в с. Бистренци, община Бяла и ДСХ „Възраждане” в гр. Русе; регистрирани са и голям брой чакащи за настаняване (над 200 души само в единия от домовете). Старите хора, настанени в специализирани институции имат потребност от битови условия, които да създават възможности за достоен живот, както и грижи, съобразно състоянието им. Добрите битови условия не винаги означават луксозна обстановка, която техните близки могат да оценят като необходима, но за старите хора тя може да създава повече стрес, отколкото уют. Настаняването трябва да бъде осъзнат избор от страна на възрастните хора и техните близки, а не последна възможност за оцеляване. 2.3.3.2. Самотни стари хора, които живеят в домашна среда Животът на старите хора в отдалечени и изолирани населени места е изключително затруднен, основно поради липсата на достатъчно средства и затруднения достъп до здравеопазване, невъзможността или затрудненията с осъществяването на комунално-битовите дейности и най-вече социалната изолация. Във всички по-малки общини на област Русе този проблем е поставен на първо място. Броят на старите хора, които се нуждаят, но не са обхванати от социални услуги е неясен. Самотните стари хора, които живеят в отдалечени населени места или са в състояние на социална изолация имат нужда от подкрепа в ежедневието си. Обхватът на програмите, които развиват услугите Социален асистент и Домашен помощник не са достатъчни, за да задоволят всички техни потребности. Мерките за преодоляване на проблемите предвиждат планиране и разкриване на мрежа от услуги за стари хора, която може да стъпи на вече съществуващи структури в населените места – например, на читалищата или действащите пенсионерски клубове. Каталог: uploads -> wysiwyg -> files files -> Д е к л а р а ц и я за съгласие за участие като подизпълнител files -> Програма исторически музей, пл. „Александър Батенберг 03 ноември, четвъртък files -> Програма национална конференция по повод 30 г от откриването на Музея на градското всекидневие Къщата на Калиопа в Русе files -> Препис! З а п о в е д № рд-09-318 от 25. 04. 2017 година files -> Препис! З а п о в е д № рд-09-830 files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област русе о б л а с т н а с т р а т е г и я files -> Доставка на учебна литература, учебни и спортни пособия, оборудване и обзавеждане за изпълнение на дейностите по проект bg05M2OP001 001-0028 „Ранна социализация чрез успешна образователна интеграция” files -> Община сливо поле Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|