Изводи от анализа на ситуацията и оценката на потребностите в област Русе

2.1Тенденции в развитието на област Русе

Анализът на ситуацията идентифицира основните проблеми, които се отнасят до състоянието и развитието на социалните услуги на територията на област Русе. В резултат от проучването са очертани основните фактори, които формират рисковите групи, нуждаещи се от социални услуги, както и причините, пораждащи конкретната ситуация на неравнопоставеност на уязвимите групи от населeнието на основата на социално-икономически и други неблагополучия.

• 
  Националният статистически институт отбелязва забавяне през последните години на темповете на намаляване на населението. Данните за област Русе показват, че отрицателният естествен прираст на областта е по-висок от този за страната. За област Русе коефицентът на естествения прираст на 1000 души от населението е -6,5%, а средното равнище за страната, е с коефицент –4,3%, което е следствие на по-ниски нива на раждаемост и по-високи нива на смъртност. Данните показват развитието на обезпокоителен процес, който води до обезлюдяване на малките общини. Най-застрашени в това отношение са общините Иваново, Ценово и Борово тъй като те имат и най-ниския брой население в сравнение с останалите 4 малки общини.
  

• 
  Друга обезпокоителна тенденция за областта е застаряването на населението, особено в по-малките населени места от областта и регресивният тип възрастова структура в резултат на отрицателните демографски тенденции. В селата по-голямата част от жителите са над 65 годишна възраст, а броят на самотните стари хора сред тях е преобладаващ. Ражданията в област Русе за 2008 г. са 1925, като увеличението, в сравнение с предходната година е със 77 (увеличение с четири процентни пункта), което е в рамките на средното за страната.
  

• 
  В област Русе се наблюдава процес на преструктуриране на населението по населени места, което е резултат от миграционните процеси. Тенденцията е към миграция на активното население към други райони на страната, в по-големите градове, в т.ч. и Русе, както и емиграцията в чужбина и прогресивно намаление на относителния дял на лицата в трудоспособна възраст в малките общини от областта. Причина за това е възможността за работа, която носи по-добри доходи и съответно по-добър стандарт за живот.
  
• 
  Населението на област Русе е със смесен етнически състав – около 80% българи, 15% турци, 5% роми и малобройни представители на други етнически общности. Етническата структура, характерна за областта като цяло, принципно се възпроизвежда в три общини – Русе, Иваново, Ценово. В община Бяла малцинствената група, която доминира е тази на ромите, за разлика от останалите четири, в които доминира турската. В тях има две подгрупи – в едната са общините Борово и Две могили, в които българският етнос все още има количествено предимство, в другата са общините Ветово и Сливо поле, характерни с отликата си от общата картина с това, че преобладава турският етнос, а ромският е със завишени количествени показатели както спрямо средното за областта (3 пъти), така и спрямо средното за страната според официалните данни към 2001 г. (3 пъти).
  

Заключенията за тенденциите в икономическото развитие, заетостта и безработицата са:

• 
  Малките селища в областта притежават сходни белези на значителна изостаналост, спрямо условията на градската среда и по-ниско качество на живот. В чисто икономически план намалението на населението по населени места и неговото застаряване прави неефективни много от предлаганите обществени услуги, в т. ч. социалните услуги, медицинските и образователните, както и осигуряването на достъп до тях. Всичко това изправя пред сериозна дилема управляващите органи в областта, защото трябва да намерят естествения баланс между икономическа ефективност и необходимостта от задоволяване на различните потребности от услуги на уседналото население, което няма намерение или възможности да напусне родните си места.
  
• 
  Относителното и абсолютното намаление на населението в под трудоспособна възраст подсказва, че демографската картина в областта от гледна точка на миграцията ще търпи по-нататъшно влошаване, ако не се предприемат решаващи мерки за разкриване на нови работни места в малките населени места или в подобряване на пътната и съобщителна инфраструктура, за да се улесни достъпа до работни места в други населени места при запазване на родното място като място за живеене.
  
• 
  Само община Русе регистрира трайно увеличение на хората в трудоспособна възраст в абсолютен брой, но и там се наблюдава намаление на населението в под и над трудоспособна възраст. В четири общини – Борово, Ветово, Две могили и Сливо поле абсолютният брой на населението в трудоспособна възраст се запазва през годините почти без изменение.
  

• 
  Предимствата на "естественото" географско положение на област Русе не трябва да се надценяват, тъй като засега не може да се твърди, че е използван пълния техен потенциал за икономическо развитие, не на последно място поради липсата на инвестиции за поддържане и обновяване на транспортната мрежа и инфраструктура до изолираните населени места.
  

• 
  Пазарът на работната сила е неравномерно овладян и се наблюдава дисбаланс – по-висока безработица в малките общини в сравнение с областния град и в същото време - недостиг на квалифицирана работна ръка. Общо за областта икономическата активност остава малко над 50 на сто, което означава, че половината от населението на областта формира работната сила, която би могла да се включи в трудовия процес.
  

• 
  Голямата част от работните места за специалисти с висше образование остават трайно незаети поради слабата мобилност на работната сила с висше образование (особено за работа в отдалечени селски райони). В структурата на безработицата традиционно е най-голям делът на нискоквалифицираните и нискообразованите безработни.
  

Независимо от заявените принципи на достъпност и равнопоставеност на здравноосигурените лица при получаване на медицинска помощ и наличието на утвърдена здравна карта, населението на малките и особено на отдалечените населени места среща сериозни трудности при осигуряването й.

По данни на РЗОК в област Русе като изпълнители на медицинска помощ в доболнични и болнични структури са регистрирани 114 лечебни заведения на общопрактикуващи лекари, от които 79 в населените места на Русенска община и 35 в останалите общини от областта. Болниците са 11, от които 2 МБАЛ (в Русе и Бяла) и 9 специализирани болници и диспансери. На територията на областта работят и специалисти и общо практикуващи лекари без договори към РЗОК. По данни на РЦЗ има недостиг на общопрактикуващи лекари съгласно нуждите на ннаселението и изготвената здравна карта на областта (151 лекарски практики и 118 практикуващи физически лица).

Според данните, непосредственият достъп до здравни услуги в част от общините и населените места на област Русе е силно ограничен и затруднен като в най-тежко положение са живеещите в общините Борово, Ветово, Сливо поле, следвани плътно от Ценово и отчасти от Иваново. В община Борово се наблюдава силно ограничен достъп до здравни услуги успоредно с висок дял на застаряващо население – българи и турци, Ветово – също силно ограничен достъп до здравеопазване при повишен дял на деца и младежи от ромски произход, Сливо поле – твърде лоша здравна инфраструктура при застаряващо население, предимно турци и роми, Ценово – затруднен достъп до здравеопазване и Иваново – недостатъчна здравна инфраструктура, за все по-застаряващо население, предимно българи (и в двете общини).

• 
  Увеличава се броят на децата, които напускат училище без да завършат задължителното средно образование; запазва се и високият брой на трайно непосещаващите училище деца поради социални и семейни причини.
  
• 
  В област Русе и по-специално в малките общини не са достатъчно развити формите за учене през целия живот, насочени към професионално обучение, квалификация и преквалификация на работната сила.
  
• 
  През последните години е в ход оптимизация на училищната мрежа, като в някои общини се пристъпва към закриване на училища, а в други към структуриране на смесени паралелки. Решението до голяма степен е в компетенцията на местната власт, като не винаги се взема предвид реалния интерес на децата. Тъй като данните са твърде обобщени (на ниво училища, а не на ниво паралелки), то за съжаление не могат да бъдат направени изводи за степента на достатъчност на инфраструктурата от образователни институции в област Русе и по общини.
  

В общинските центрове има недостиг на общински жилища, което затруднява осигуряването на жилища за нуждаещите се хора предимно от рисковите групи на населението. Липсват механизми, които да стимулират инвестиции в тази насока, което ограничава възможностите на общинските власти да провеждат адекватна социална жилищна политика. Същевременно голям брой жилища в селата са необитаеми и свободни, намират се в райони (с неподдържана пътна мрежа, без отходни канали) и са неблагоустроени, изоставени и полусъборени.