Образованието

112
V. Заключение

Интегрираното и приобщаващото образование на децата с увреждания, в това число и на децата с увреден слух, е тяхно човешко право, което гарантира равнопоставеността и равните им шансове с останалите членове на обществото. За съжаление не всички деца със слухова увреда могат да посещават общообразователните училища и да вземат участие в нормален учебен процес. Много от децата имат редица други проблеми, които възпрепятстват започването на интегрирано или приобщаващо обучение. Препятствията в този случай могат да бъдат от различно естество: като се вземе предвид икономико-социалното положение на родителите, тяхната морална и нравствена ангажираност или пък нежеланието им за възприемане на новото, и се достигне до липсата на семейство и роднини и сродници въобще, които да поемат ангажимент за насока по този твърде сложен и ангажиращ с време и средства път. В друг аспект на преден план, освен слуховите увреждания, има и други такива от различно естество – умствени, психични, двигателни и пр.
При едно дете с комплексни уврежданиявъзможността заинтегрирано или приобщаващо обучение стои под въпрос и тогава единствената възможност е отговорността да бъде поета от сурдопедагозите, специалните възпитатели и рехабилитатори на слуха и говора . Ясно е, че в обществото обучението на т. нар. „тежки случаи” е приоритет на специалните училища, но това по

113 никакъв начин не означава, че тези деца са подложени на сегрегация. В тесен смисъл всеки един от специалните педагози има широките възможности да работи по интеграцията на такива деца.
Обществото на глухите е твърде специфично и то се развива по свои собствени закони, като в повечето случаи клони към консолидация и капсулираност, отколкото към интеграция и активна комуникация и приобщаване. Това е въпрос както на личен избор, така и на обективна реалност, наложена и продуцирана от повече външни и по-малко вътрешни фактори. Обучението, образованието, интеграцията или сeгрегацията на тази общност в социума е проблем с многопосочни решения, които иматсвоите формални и неформални, както и осъзнати или неосъзнати поддръжници.
Иновационната образователна среда и интерактивните и компютърни технологии в обучението и образованието в този случай изиграват роля на основа и пътеводител в ориентацията, опознаването, интеграцията и приобщаването на децата с увреден слух в сложния свят, доминиран от чуващи.
Когато се поставя въпросът за интеграцията и приобщаването на деца и ученици с увреждания, респективно на деца с увреден слух, в общия случай се подразбира образованието и обучението им и по този начин приобщаването им към живота на обществото. Едва през последните няколко години започват да се търсят и прилагат нови методи и технологии, които да подпомогнат тези процеси.
Министерството на образованието и образователните

114 експерти чрез последния Закон за предучилищното и училищно образование от 2015 г. успяват да поставят рамките на бъдещата работа по отношение на обучението и образованието на децата със СОП.
Последвалата
Наредба за приобщаващото образование допълнително насочва вниманието на педагозите към новите тенденции за работа с деца с различни потребности. По този начин законодателно се проправя пътят за използването и реализирането в процеса на обучение на иновациите, иновативната образователна среда, интерактивните технологии и компютърните и мобилни приложения. Само за няколко години българската образователна система успява да стъпи на пътя на модернизацията, иновациите и мобилните и компютърните технологии.
За съжаление при децата със слухови увреждания и децата със СОП въвеждането на иновациите и иновационната образователна среда негласно е делегирано на специалните педагози и някои по-активни НПО. Както и в близкото и не дотам близко минало отговорността за реализацията на пряката образователна и възпитателна дейност се превръща в отговорност и задължение на специалните педагози. Въпреки че през последните две-три години
Министерството подкрепя реализацията на европейски проекти, които са свързани с интерактивността, иновациите и иновационната образователна среда, отново в основата на реализацията на тези проекти са специалните педагози и техните креативост и натрупани през годините от практическа дейност

115 знания и умения за работа с деца с увреден слух и
СОП.
В българската наука няма ясно изразени традиции към разработването и използването на иновации, интерактивни техники и методи и практики при образованието и възпитанието на слуховоувредените децата и ученици. Въпреки това такива иновации и практики могат да се открият бързо и лесно в работата на педагозите, а постигнатите резултати с децата са свидетелсво за тяхната практическа ефективност и приложимост.
При децата и учениците с увреден слух през годините се наблюдава добра социална и професионална реализация. Тези резултати доказват, че образованието и приобщаването им към обществото, както и професионалната им реализация, са вследствие на придобитите им знания и умения в училище, както и на способността и компетенциите им за общуване, усвоени с помощта на специалните педагози. Въпреки основния недостатък на системата и обществото хората с увреден слух полагатмаксимално възможните усилия и успяват да се впишат и приобщят към общността и да бъдат пълноценни личности. Самото общество по никакъв начин не полага усилия да помогне, да разбере естеството на дефицита и спецификата на живот на слухоувреденитеи да ги приеме за свои равноправни членове. От тази гледна точка се наблюдава и известна сегрегация, която е насочена към слабо или никакво общуване на битово ниво. За съжаление през целия период на съществуването на образованието, обучението и на специалното образование в България

116 елементите на тази сегрегация се засилват и прерастват и на социално-икономическо и духовно ниво – никакви контакти с хора с увреждания.
Едва след приемането на България в ЕС в обществото започват бавно и трудно да се преодоляват тези негативни настроения. В самата наука промяната към слухоувредените хора започва от средата на 90-те години. Българската научна мисъл извършва пренасочване на интересите си и от влиянието и достиженията на съветските и руските си колеги се преориентира към Западните изследователи. Отрицанието на постигнатото до момента и липсата на критичен подход при анализирането на предстоящите реформи довежда до срив в образователната система. Индивидуалиният подход към децата и учениците с увреден слух като общност, която има своите специфични нужди, е заменен от индивидуалното разглеждане и анализиране на потребностите и нуждите на детето със сензорен дефицит. Само по себе си в това няма нищо лошо, но този нов подход се превръща в самоцел и доста често е налаган като по-добър модел за обучение, образование и интеграция на личността.
Това в повечето случаи не е правилното решение, но нуждите на новата политико-икономическа и духовна ориентация и еманципация на обществото го изискват.
Българската наука успява да разработи работещи педагогически модели и програми по отношение на училищното образование, а изследванията по този въпрос поставят добра основа за бъдещи разработки, които да отговарят на нуждите

117 на българската педагогическа наука. Изследванията и разработките в посока на философии и образователни политики, педагогически модели и програми, разработване и реализиране на иновативна образователна среда по отношение на децата с увреден слух са недостатъчни или почти липсват.
Изключения правят разработките, които се отнасят към работата по поставянето на звуковете в начален етап и ограмотяването по български език. Недостигът на научни изследвания е резултат от това, че към децата с увреждания се подхожда по-скоро като към проблем от медицински характер, отколкото към проблем на образованието и образователните философии и програми.
Разработването и реализацията на работещи програми, модели за образование и модели на иновативна образователна среда за деца и ученици със слухови увреждания се реализират чрез новия
Закон от 2015 г.Помощ и подкрепа в тази посока също така оказват Педагогиката и нейните специфични познания, които са натрупани през годините на базата на многостранен опит и креативност, експериментирани от педагози, работещи с деца с различен тип дефицити. През годините недостатъчните изследвания и разработки и поредицата от грешки в законодателен и административен план от страна на държавата допускатотговорността за реализацията и достигането на държавните образователни стандарти да бъде оставена в ръцете на специалните педагози. В помощ на специалните учители остават достиженията и разработките на педагогиката, както

118 и работата на принципа „проба-грешка“, за да могат децата и учениците със слухови увреждания да получат необходимите знания и умения, които да им предоставят изравнени възможности при бъдеща професионална, социална и културна реализация в обществото и на трудовия пазар.
Новата мултикултурна среда в Европейския съюз, ескалирането на напрежението на етнокултурна основа и неоправданите актове на агресия още повече засилват значението на педагогиката и иновативната образователна среда като водещ елемент в иновативните модели за образование и възпитание на подрастващите поколения. Етническата и културната многообразност започва да формирау педагозите съответните знания и умения за комуникация и съвместно съжителство, интеграция и социализация.
При децата с увреждания проблемът изисква допълнителни усилия за разрешаването му поради спецификата на дефицитите, които те притежават.
Тези деца, от една страна, изискват да бъдат въведени в обществото на хората без дефицити посредством подходящата социализация, интеграция и училищно обучение. От друга страна, за тях е жизнено важно да опознаят и приемат новите особености на бързо променящата се мултикултурна среда, изпълнена с нови за Европейския съюз и България етноси и етнорелигиозни групи от индивиди. В този смисъл иновативната образователна среда започва да заема своето място в образователните програми и добрите практики, които започват да се реализират от държавната администрация.

119
Формирането на педагогиката като наука по времето на „Модерната епоха” поставя и началото на нововъведенията в обучението и образованието. За иновативна образователна среда в обучението може да се говори още от времето на Коменски, като тя се явява един от лостовете за изграждането на добрата, достойна и конкурентноспособна личност.
Педагогиката от времето наЯн Амос Коменски и
Песталоци си поставя редица амбициозни цели и задачи. На първо място, е разграничаването на обучението и образованието от каноните и разбиранията на църквата, но само в своята научна част. Втората задача насочва усилията към превръщането на ученето в дейности, които да бъдат не само интересни и завладяващи, но и полезни и възпитателни за подрастващото поколение. Не на последно място по важност обучението и образованието са поставени в тясна връзка с народните и националните интереси, семейните и християнските ценности, традициите, народната и културната памет, които да бъдат в основата на изграждането и възпитаването на „съвършената” личност, член на своето общество, която е неразделна част от народа и държавата. Педагозите реализират изпълнението на тези задачи, като прибягват до употребата на различни нетрадиционни, иновативни методи, подходи и методи на обучение и образование, които с времето формират и първата иновативна образователна среда. Тя е различна от образователната среда на църквата и семейството, но е в тясна връззка с тях и преследва близки и сходни цели.
В този смисъл първите иновативни

120 образователни среди се опират на добрите народни практики в обучението и възпитанието като любовта към родния език и изучаването му, изучаването на мъдростта на народа и общността, както и формирането на умения и навици, свързани с труда, трудолюбието и усвояването на занаят. Не на последно място в усилията за иновативно обучение и изграждане на иновативна прогресивна образователна среда място намира и взаимоучителната метода на Бел и Ланкастър, която отлично се вписва в нововъведенията в обучението и образованието. При учениците с увреден слух тази метода има своето запазено място и значение и в наши дни.
Модерното образование в наши дни притежава визията на добре оборудвана учебна зала, иновационни технологии, компютри, интерактивни дъски и екрани и ученици, работещи в интернет пространството. В съвременното училище значителна част от европейските проекти се насочват към модернизиране на физическата учебна среда чрез съвременни технологии, което отговаря на динамичните и бързо променящи се потребности и очаквания както на учениците, така и на бъдещите работодатели. Въпреки многообразието от различни средства и технологии проблемът с изграждането на благоприятна, приятелска, ефективна, иновационна образователна среда в класната стая и училището все още остава нерешен докрай. Творческата иновативна образователна среда в класната стая е предизвикателство не само пред традиционното

121 училище, но и пред училището още от времето на
Коменски и Песталоци.
Съвременните схващания за преподаването разширяват съдържанието на понятието
„преподаване”, включвайки в него всички професионални дейности на учителя, отнасящи се конкретно до планирането, осъществяването, контролирането и оценяването на процеса на обучение и неговите резултати. Всъщност това не е ново в дейността за част от преподавателите, които превръщат професията си от обикновено обучение в мисия и начин на живот, който предоставя по-добър шанс за социализация, интеграция и реализация на ученици с увреждания и с по-специални потребности.
Тези учители се стремят в условията на конвенциално учене да формират подходяща и различна (иновативна) работеща образователна среда, която да бъде основа за реализация на очакваните резултати.
Педагозите винаги се стремят да реализират в работата си нещо ново и революционно, за да привлекат вниманието върху материята, която се усвоява. Висшата им цел е да мотивират учениците към натрупване на нови знания и усвояване на нови умения, а това най-ефективно се постига чрез осигуряването на нещо ново, иновативно, чрез изграждане на иновативна среда на образование и обучение, в която всеки намира своето място.
С развитието на съвременното образование иновациите и иновационните процеси се превръщат в

122 закономерност. В средата на ХХ век дидактическите търсения, експерименти и нововъведения обхващат всички нива на образователната система. С настъпването на реформите и промените в икономиката и политиката настъпват и изменения в подходите към обучението и образованието.
Наблюдава се изместване на фокуса върху ролята на образованието. То вече е в основата на формирането и реализирането на новите социални и жизнени роли и познавателно-творчески възможности, които е необходимо да усвои личността, за да се впише успешно в бързопроменящата се заобикаляща среда.
В наши дни един от основните критерии за съвременното развитие на образованието, икономиката, обществото и държавата е генерирането и използването на иновации и иновационни методи в целия спектър на работата и живота. Не случайно ХХI век е векът на иновациите, глобалния информационен обмен и развитието на мултикултурно и интеркултурно общество на всички нива. В основата на това развитие и глобализация стои информацията, а тя от своя страна е в основата на информационния подход, който владее трите водещи свойства: новостите, динамичността и разнообразието.
Тези три свойства характеризират обществото като цяло, а също така представят образователната система като социална институция, натоварена да изпълнява жизненоважните за обществото функции на обучение и възпитание на младото поколение.
Увеличаването на информационните източници както

123 в обществото, така и в образованието водят, от една страна, до ускорена динамизация на процесите на обмен на информация, а от друга – и до динамизацията на всички процеси вътре в тях. Като краен резултат е постоянната поява на новости и иновации, които спомагат за усъвременяването и актуализацията както на обществото и икономиката като цяло, така и на образователната система. Една образователна организация, една образователна система, едно общество, икономика и държава са успешни и конкурентни, като генерират и използват иновации,което е и обективна закономерност, повелена от естественото развитие на човечеството към настоящия момент.
Относно образованието и образователната система иновационното обучение е особен тип на овладяване на знания и умения и е алтернатива на традиционното класическо обучение и образование.
Обучаващите приемат и прилагат в работатаи ежедневието си някои знания и умения, които ги приобщават по-успешно към новоконструиращото се иновационно и информационно общество като: инициатива, сътрудничество, работа в екип, взаимно самообучение (без преподавател, взаимоучителна метода), формиране на оценъчни умения, комуникация, умения за логическо мислене, разрешаване на проблеми и ситуации, приемане на решения, получаване, обработване и използване на информация и различни по вид и характер данни, планиране, умение за самостоятелно учене и самоусъвършенстване, мултикултурни и интеркултурни навици и познания.

124
Още през втората половина на ХӀХ век първите организирани опити за обучение на деца с увреден слух в Европа се опират на нетрадиционни методи, които реализират резултати с положителен знак. Монашеските усилия предоставят възможни решения за бъдеща реализация и социализация на глухите хора. Постепенно държавата и нейната администрация се отварят за проблемите на тази категория деца и хора и постепенно взимат под свой контрол и опека тяхното обучение и образование.
След Освобождението в България също са предприети стъпки, които ангажират държавата с обучението и образованието на глухите деца и децата с увреждания. Като за начало в разработката на учебни програми и в пряката работа с децата се утвърждават два подхода: единият е медицинският, който продължава да бъде използван до началото на демократичните промени в България. Другият е подходът, който се опира на добре познатото народно знание и мъдрост – обучението по роден език и изучаването на занаят.Тази иновация в обучението на глухите деца и децата с увреждания се използва и се прилага паралелно с общообразователното обучение.
Тези първи стъпки свидетелстват за постепенното преодоляване на схоластичните и религиозни схващания, владеещи обществото. Ангажираността на държавата към образованието и бъдещето на тези деца и освобождаването на църквата от тези ѝ вековни задължения и усилия нарежда българите до достиженията наевропейските народи в тази област на образованието.

125
Времето след 1944 г. , колкото и спорно да е в някои отношения, също акумулира висока доза положителни резултати. Въпреки допуснатите грешки държавната администрация съвместно с общинската власт успяват да разработят стройна и прецизна система за подбор и реализация на най- подходящата форма на обучение и образование за децата с увреден слух и децата с увреждания като цяло. Разработените методики за професионална ориентация заслужават уважение, а и още повече, че през този период хората с увреждания се реализират на трудовия пазар не само защото е държавно контролиран, но те притежават и необходимите знания и умения, за да изпълняват служебните си задължения.
Отчетените добри резултати от така изградената система за обучение, образование и професионална ориентация на децата със слухови увреждания се дължат както на доброто администриране и подробното законодателство, така и на използването на иновациите и възможностите, които предоставя иновативната образователна среда, колкото и несъвършена да е тя. Ангажираността на обществото, прецизното изследване на възможностите на децата и учениците, обучението по роден език и развитие на речта и говора, както и обучението на занаят и създаване на трудови навици и умения са сред водещите елементи на иновативната образователна среда. Самите специални педагози ежедневно използват в работата си различни иновативни модели и добри практики на обучение и образование, които спомагат за изграждането на

126 личности, способни да се интегрират в обществото, като заживеят свой собствен живот.
Всеки преходен период при смяната на политическата система в държавата дава отрицателни резултати в образователната система. За времето от
1989 до 2007 г. са допуснати множество грешки, които пряко рефлектират върху конкурентноспособността и качеството на образованието. Липсата на необходимите държавни образователни стандарти и училищни учебни планове, неосъщественото единомислие по въпросите с учебниците и учебните помагала, по които трябва а се обучават учениците, появатана поредица от учебници, записки, свитъци и други подобни, при които липсва единна позиция относно предлаганото учебно съдържание,поставя преподавателите в ситуация, в която всеки сам изгражда своята учебна програма и избира и редактира съдържанието на учебния материал. Едва със започването на преговорите за присъединяване на България към европейското семейство управляващите вземат решение в духа на европейското законодателство и предоставят равен шанс и възможности за образование на децата с увреждания. Това налага уеднаквяване на статута на училищата, а оттам и учебните планове, учебниците, образователните програми и държавните образователни стандарти.
Този ход допълнително затруднява обучението и образованието на децата с увреден слух. Една от положителните последици е запазването на професионалното обучение и усвояването на професия, което се съпътства с получаването на

127 свидетелство за професионална квалификация.
Учениците придобиват Втора професионална степен на квалификация и получават средно образование.
Това създава по-добри възможности за бъдеща реализация както на трудовия пазар, така и в обществото.
Друга надежда за образованието на децата с увреден слух е задължителното покриване на европейските изисквания и стандарти за образование, което формира надежди за използването и внедряването на европейските достижения в иновациите и иновативната образователна среда за работа със слуховоувредени деца.
В годините на прехода множеството приети промени в теоретичните и емпирични постановки при работата с деца със слухови увреждания имат за задача да променят обществените нагласи и отношения спрямо тези деца.
Липсата на индивидуален подход при оценяването и обучението на децата с увреден слух предполага дълъг период на промени както в законодателно отношение, така и в обществено-социален план. Необходимостта от адаптиране на образователната система към нуждите, потребностите и спецификите на глухите деца се превръща в един от основните проблемни елементи на образованието.
Българската наука е длъжник по отношение на разработването и прилагането на иновации и иновационна образователна среда при обучението и образованието на слухоувредените деца. Въпреки че иновациите и иновационната образователна среда се

128 откриват бързо и лесно в пряката работа на специалните педагози, то тяхното използване и прилагане е по-скоро инициатива на отделни преподаватели, отколкото на добре организирана и разписана държавна политика. Влизането на
България в европейското семейство поставя началото на държавните търсения в използването и приложението на иновации, интерактивни методи и иновационна образователна среда в работата с тази категория земя. Интересно е да се отбележи, че използването на иновации и иновационна образователна среда при децата с увреден слух е широко застъпено и се използва и прилага по-рано, отколкото при обучението на децата в масовите училища.
Иновациите и иновационната образователна среда имат своето влияние върху образователните политики и учебно-образователните практики, използвани в образователната система. По отношение на децата с увреден слух те имат своето специално място в законодателството и нормативните актове.
През годините от Освобождението до началото на
Демократичния период в България иновациите, интерактивните технологии и иновационната образователна среда изиграват ключова роля както в обучението, образованието и възпитанието на глухите деца, така и в тяхната социализация, адаптация и интеграция в обществото. За съжаление всички усилия в посока на изработването и прилагането на иновации, иновативни методи и иновативна образователна среда са плод по-скоро на

129 инициатива на отделни специални педагози, учени и специалисти, а не на държавно виждане.
В Дисертацията са разгледани няколко основни проблема, които са свързани с формирането на иновативна образователна среда и използването на интерактивни методи и технологии по отношение на децата с увреден слух. На първо място, е разгледан проблемът за изследователските подходи към иновацията, иновативната образователна среда, обучението и възпитанието. Представени са различни виждания по проблематиката и употребата им в образователния процес. На второ място, са представени същността и особеностите на иновативната образователна среда и иновацията.
Като следващ момент от изследването са разгледани методологическите подходи на педагогиката като основа за иновациите в образованието и като заключение е изследван проблемът с традиционното и иновационното обучение. Тези проблематики намират място и са разгърнати в първа глава на
Дисертацията.
На следващо място са изследвани проблемите относно педагогическите аспекти при формирането на иновативната образователна среда при образованието на деца със слухови увреждания.
Анализът проследява в хронологичен редисторическото развитие, формирането и реализацията на иновациите, иновативната образователна среда и използването на иновативни методи при обучението и образованието на глухите деца. След някои по-важни исторически моменти при обучението на слухоувредените деца акцентът е

130 поставен върху периода от Освобождението(1878 г.) до наши дни. Разгледани са нововъведенията в образователното законодателство, като се обръща вниманиена новия Закон от 2015 г. и последвалите го държавни образователни стандарти.
Друг важен за изследването момент е разглеждането на традиционното и иновационното образование и техните възможности и специфики.
На последно място е извършено представяне на европейските проекти и програми и проекти на МОН с европейскофинансиране в подкрепа на развитието и конкурентноспособността на българското образование, в частност научениците от СУ за УУС
Пловдив.Тези проблеми са поместени във втората глава на Дисертационната работа.
В трета глава посредством емпирично изследване са обобщени и анализирани резултатите от проведените три анкети с настоящи и бъдещи представители на образователната система в това число и специални педагози. Заложените три хипотези са потвърдени след статистическа обработка на резултатите, а след анализ на теоретическите и емпирически части могат да бъдат маркирани следните изводи:

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: