Основни категории на естетическото възпитание

Естетическото възпитание има свои категории и понятия, които изразяват неговата същност.
Основно е понятието естетическо отношение. То се изразява в емоционално отношение към действителността и към произведенията на изкуството, което може да бъде двояко: рецептивно и продуктивно, т. е. да се изразява във възприемане или създаване на художествени и естетически ценности. При рецетивното отношение възприемащият е по-пасивен, повече съзерцава. Но въпреки това и в този случай възприемането е съпроводено от вътрешна, духовна активност. При
продуктивното отношение се поражда по-голяма активност, защото се създават художествени ценности. Рецептивното и продуктивното отношение трябва да се съчетават (6, 276).
Естетическото отношение към света и изкуството се изразява със следните основни съставки, които характеризират неговото развитие
(6, 277-278):
естетическо възприятия, естетическо чувство,
естетическа оценка, естетически вкус, естетическа дейност и
потребност.
Естетическото възприятие се изразява в способността на човека да възприема не само физическите белези на предметите, но и да чувства и преживява красотата на тяхната форма, на цветовете и звуците, на вложените в произведенията на изкуството художествени идеи.
Естетическото възприятие се характеризира с ярко разграничаване на красивото и грозното, на трагичното и комичното, на възвишеното и низкото. То се определя от културата на личността, от личния и социалния опит, от продължителността на контакта с обекти, които имат естетически качества. От особено значение са и знанията, които човекът има за характерните особености на основните естетически категории (6, 277).
Всеки възприема толкова, колкото е подготвен да възприеме. Без подготовка възприемащият трудно се докосва до естетическото съдържание на обекта, който възприема. За да се почувства красотата, нужно е подготвено възприемане, основано на богата духовност.
Непосредствено свързано с естетическото възприятие е
естетическото чувство. Чувствата съпровождат всеки акт на възприемане, като се изразяват в преживяване на приятност или неприятност. Естетическото чувство се отнася към категорията на т. н. висши чувства. Те са специфично преживяване, свързани с възприемането на красивото или грозното в действителността и в произведенията на изкуството.
Чувствата биват елементарни и висши. Елементарните чувства са свързани с непосредствената приятност или неприятност във връзка с органично усещане или възприятие. Те се характеризират с практическа потребност за организма, имат ограничен характер и са свързани само с непосредственото задоволяване на органични нужди.
Съвсем друг характер имат висшите чувства. Те са присъщи само на човека и отразяват сложността на емоционално реагиране по

отношение на обектите и явленията от сферата на природния свят, социалния живот. Висшите чувства са свързани с високо развитото човешко съзнание. Към тях се отнасят нравствените чувства, религиозните преживявания, чувствата предизвикани от възхищение към величието и тайнствата на природата, чувството за дълг и пр.
Богатството на възприятието и интензивността и културата на чувствата определят проявата и развитието на естетическата
оценка. Тя е съждение, което характеризира отношението към естетическите качества на предметите и явленията, на производенията на изкуството. Най-простият израз на това съждение се изразява в “харесва ми”, “не ми харесва” (6, 278).
Оценката също се развива и възпитава. Тя се определя от богатството на естетическото възприемане, от еквивалентното чувстване и преживяване, от личностната култура, от способността да се изрази правилно и точно естетическото отношение към преценявания обект ( Пак там, 278).
Колкото повече естетическата оценка е по-детайлизирана и обоснована, толкова по-голяма е гаранцията, че оценяващия е вникнал в мислите, в образите, в настроенията, в своеобразието на изразните средства и обобщенията, в причинно-следствените отношения на оценявания от естетична гледна точка обект.
Цялостта от естетическите възприятия, естетическите чувства и естетическата оценка оформя естетическия вкус. Той е способността на човека да оценява естетическите качества на предметите и явленията от заобикалящата среда. Той е свързан с възприятията, чувствата, оценката, но се характеризира главно с това, че е относително трайна и постоянна позиция, която се изгражда в обществената практика и в индивидуалното развитие на човека. Когато вкусът се отнася до произведения на изкуството, той се нарича художествен вкус (6, 278).
В идеалистическата естетика вкусът се разглежда като нещо вродено, като проява на интуитивни способности. Вкусът се отразява в оценката, но също така и в трудовата дейност, в поведението, облеклото и др.
Естетическата дейност е свързана със създаването на естетически и художествени ценности. Тя е разновидност на трудовата дейност на човека. В историческото и индивидуалното развитие всичко, което човек създава е свързано и със стремежа то да отговаря и на естетически показатели. Този стремеж характеризира труда и в материалната и в духовната сфера (6, 278).

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: