Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Понятието естетическо се среща за първи път през Просвещението. За основоположник на естетиката като наука се смята Александър Баумгартен
| В. А. Сухомлински 1. Същност и значение Естетическото възпитание се изяснява най-вече от две науки - естетиката и педагогиката. Естетиката се развива неделимо от философията още от древността. Тя винаги е отразявала характера на философското мислене и отношение към действителността. Аристотел пръв прозира относно връзката на естетическото преживяване с формирането на нравствените качества на личността. Той смята, че изкуството прави човека "прекрасен и добър" и го насочва към поведение да бъде внимателен с другите, изискан в държанието си (4, 10). Понятието естетическо се среща за първи път през Просвещението. За основоположник на естетиката като наука се смята Александър Баумгартен (1714-1762), който посвещава своите изследвания специално на емоционалното отношение на човека към света и го нарича естетическо (от гр. aisthetikos - сетивен, красив, изящен). Представителите на Немското просвещение разглеждат естетичното само като нисша степен на отношението на човека към света, от която се тръгва, за да се стигне до по-висшата - интелектуалното познание. Скоро това разбиране претърпява изменение. Лесинг свързва красотата не само с предметите, но и с действията, мислите и поведението. Такова отношение към красотата според него е философско. За първи път той задълбочено анализира и естетическото отношение на човека към произведенията на изкуството и изтъква като най-съществена черта неговата народност. С природата на естетичното се занимава и Хегел. Сетивните впечатления според него подготвят за преминаване към философско осмисляне на света (Вж. 6, 272). Един от първите, които свързват естетичното с възпитанието е немският поет Фридрих Шилер, автор на “Писма за естетическото възпитание на човек”, писани до неговия приятел принц Ойген Аугустенбург (6, 272). Всъщност, без да е специално обозначавано, естетическото възпитание съществува като дейност и явление още от зараждането на възпитанието. То е свързано с естетическото отношение на човека към природата и особено със собствената му естетическа дейност - изкуството. Като е опознавал природата, човекът е откривал в нея и нейната красота и сам чрез художествената дейност започнал да я пресъздава (6, 273). Идеята за свързването на естетическото възпитание с българското училище извървява нелек път. За наченки на естетическо възпитание можем да говорим още в началото на българското Възраждане. Тогава те са поставени в служба на идеята за национално освобождение и са свързани с формирането на националното ни съзнание. Още през 40-те години на XIX в. Константин Фотинов заговорва за "пристойни и способни училища, които да са основание и корен не само на словесността, но и ... на художествата, на изкуствата" (2). Характерна черта на естетическото възпитание от този период е неговият тесен утилитаризъм. На особена почит е обучението по краснопис, даващо възможност да се подготвят кадри за търговската дейност и църквата. Обучението по пеене също се преценява с оглед на църковните нужди. В началото на миналия век самоковският художник Хр. Димитров, баща на Димитър и Захари Зограф, защищава идеята да се открие художествено училище, като се има пред вид състоянието на художественото образование в други страни (15, 8). Още в епохата на Възраждането се заражда идеята за включване на естетическото начало и в българското училище. Естетическото възпитание в нашето възрожденско училище обаче е на незадоволително равнище. Въпреки, че то се смесва често със задачите на умственото и нравственото възпитание, все пак може да се говори за някои завоевания на прогресивното мислене на тогавашната българска интелигенция и в тази насока (15, 9). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|