Образователни системи
закономерности на педагогическия процес
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3. Особености на развитието на педагогиката
- 3. 1. Наука с голямо значение
| закономерности на педагогическия процес (5, 82-83): 1) Педагогическият процес като цяло закономерно е обусловен от потребностите и все по-нарастващите възможности на обществото; 2) Ефективността на педагогическия процес зависи закономерно от условията, в които той протича (материални, хигиенни, морално- психологичеси и естетически); 3) В педагогическия процес са закономерно свързани процесите на обучение, образование, възпитание (в тесен смисъл) и развитие, а също така и процесите на възпитание и самовъзпитание, на педагогическото ръководство и самодейността на възпитаниците; 4) Ефективността на функционирането зависи закономерно от единните действия на всички субекти на възпитанието; 5) Обществено обусловените задачи на възпитанието закономерно зависят също така от възрастовите и др. особености на възпитаваните, от степента в развитието на колектива и др.; 6) Само цялостното отчитане на всички външни и вътрешни взаимовръзки на педагогическия процес закономерно отразява достигането на максимално възможните в дадени условия и определено време резултати на възпитанието за предвиденото време. 3. Особености на развитието на педагогиката Педагогиката е твърде своеобразна наука. За характеристиката и като специфизиран и обособен клон на човешкото знание е от значение да се изтъкнат най-отличителните и особености. Педагогиката е наука с голямо значение, с подчертана практическа насоченост, наука за извънредно сложно явление, най- диалектичната наука, наука с изразен светогледен характер, със силно проявени интегративни тенденции, слабо развита наука. (Вж. 23, 8-24). 3. 1. Наука с голямо значение Педагогиката е научна теория на много важна функция в човешкото общество. Голямото значение на педагогиката е долавяно от много велики мислители, занимавали се задълбочено с въпросите на образованието и възпитанието. Някои от тях дори надценяват ролята на педагогиката и ръководената от нея учебно-възпитателна практика - Клод Адриан Хелвеций, Емануел Кант, Емил Дюрхайм, Джон Дюи. Основоположникът на системната педагогика Ян Амос Коменски смята, че теорията за обучението и възпитанието е “ключът за отваряне на вратите към всеобщото човешко съвършенство и чрез това към подобряване на съвместния живот на хората в човешкото общество”. Според твърдото му убеждение хората се раждат, за да станат човеци. Средствата пък за очовечаване на хората са образованието, учебната и възпитателната дейност. В училищата могат и трябва да се създават човеци както в градините се произвеждат плодове и в печатниците книги. Ето защо с пълно право може да се каже, че училищата са или трябва да станат “работилници за човещина”. Работата на учителите и възпитателите е “велико изкуство”, а теорията за него - “велика дидактика”. Швейцарският педагог Йохан-Хайнрих Песталоци, наричан “баща на народното училище” счита, че възпитанието и обучението помагат на хората да разгръщат своите заложби и да развиват своите способности, което ги прави полезни за себе си и за обществото. Разработването на теорията за обучението и възпитанието е от съществено значение за правилното организиране и резултатното провеждане на толкова важната учебно-възпитателна работа. Руският педагог Константин Димитриевич Ушински е убеден, че от трите големи изкуства - лекуването (медицината), политиката (обществознанието) и възпитанието (педагогиката), възпитанието трябва да бъде поставено на първо място. “Педагогиката ще бъде първа между изкуствата, защото тя се стреми да удовлетвори най- висшите потребности на човека и човечеството - техния стремеж към усъвършенстване на самата човешка природа: не към изразяване на съвършенството върху платно или мрамор, но към усъвършенстване на самата природа на човека - неговата душа и неговото тяло. Идеалът, който стои пред това изкуство е съвършенният човек”. От важността на педагогическото изкуство следва и необходимостта от него. “Числено педагозите са необходими не по- малко, а даже повече от медиците. Ако на медиците поверяваме здравето си, на възпитателите поверяваме нравствеността и ума на нашите деца, поверяваме им техните души, а заедно с това и бъдещето на отечеството”. Днес нарастващата роля на учебно-възпитателната дейност е неделимо свързана със засилващото се значение на теорията за тази дейност, което ще рече - на педагогиката. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|