Като наука с практическа насоченост педагогиката не може да бъде сборник от готови, строго установени догматични положения, които да се прилагат еднообразно в различните случаи на възпитателната практика. В педагогиката “всяко
догматично положение, което не изхожда от обстоятелствата и изискванията на дадения момент и дадения етап, ще бъде всякога порочно”.
Макаренко не си служи с термина стратегия, но
начинът на постъпване, който той препоръчва, може да бъде определен най- сполучливо с тази дума. Пълководецът-стратег не действува по шаблон, без да знае в подробности конкретната обстановка на предстоящото сражение. Той трябва да носи в себе си обобщения опит от
водените преди това битки, да познава различните стратегически похвати на другите пълководци и сам да определи кои са най- подходящите начини на действие в настоящия бой. За да има творческа позиция към работата, той трябва да има предвид не само еднаквото, повтарящо се
с предидущите битки, но и различното, специфичното, да умее да долавя в конкретния случай
необходимото и случайното, това, което е възможно да стане, и това, което е вече действителност, абстракното и конкретното.
Със своя диалектически характер педагогиката отговаря на
новото схващане за наука, което си пробива път в наше време. Науката не е цялост от закостенели знания, тя е дейност за създаване и използване на знания. Тя се проявява,
когато човек действа правилно, като използва обобщения опит от миналото, а не в прилагане на запаметени догматични положения.
Сподели с приятели: