Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| възпитанието (образованието и обучението) (4, 21). Анализирайки становищата на различни автори, Л. Попов разграничава следните подходи за обекта и предмета на педагогиката (Вж. 17, 55-61): 1) антропологичен, според който обект на педагогиката е човекът (хората), а предмет - неговото възпитание, образование и обучение; 2) социално-педагогически, според който обект на педагогиката е процесът на формиране на личността, а предмет - процесът на целенасоченото му формиране; 3) общонаучен, според който обект на педагогиката е педагогическият факт (явление), а предмет - закономерностите в и между тях; 4) философско-методологически, според който обект на педагогиката е учебно-възпитателната практика (действителност), а предмет - опознатата част от нея; 5) "чуждонаучен", според който обект на педагогиката са педагогическите системи, а предмет - ефективното им управление и функциониране. Още през 1922 г. А. С. Макаренко формулира спецификата на обекта на педагогическата наука: "Днес се приема за азбучна истина, че обект на педагогическите изследвания е детето. Струва ми се, че това не е вярно. Обект на изследване от страна на научната педагогика трябва да се счита педагогическият факт (явлението) (16, 402). Можем да приемем, че обект на педагогиката са различните социални явления, факти, сред които основно място заемат образованието, възпитанието и обучението като съставна част на педагогическата действителност. Според Н. Чакъров обектът на педагогиката принадлежи към още неочовечената част от действителността, докато предметът включва разкритите вече компоненти, страни, аспекти на обекта, той е "очовечената част" от обекта (23, 125-126). Педагогиката си остава една от науките за човека. Само тя изучава човекът в своя собствен предмет, а именно от аспекта на целенасочената дейност по формирането на неговата личност. Още по-точно, педагогическата наука изучава в качеството на своя собствен предмет не самото дете, не индивида с неговата психика (това е задача на психологията), а системата от педагогически въздействия, заедно с включените в нея явления (7, 73). Точното определяне предмета на педагогиката като теоретична и приложна наука, според И. Ф. Харламов, позволява да се определят основните въпроси, с изследването на които тя се занимава. Към най- важните от тях се отнасят: 1) проблемът за закономерностите на развитието и формирането на личността в условията на специално организираното възпитание; 2) проблемът за целите на възпитанието; 3) проблемът за съдържанието на възпитанието; 3) проблемът за методите на възпитание (29, 14). Можем да приемем становището на Д. Василев, че предмет на педагогиката са закономерностите на организацията, функционирането, технологията на всички видове образование, възпитание и обучение (Вж. 8, 13). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|