Образователни системи

2) Определяне съдържанието на образованието, възпитанието и обучението;
3) Обосноваване на системи от принципи, методи, прйоми, форми и средства за оптимално образование, възпитание и обучение;
4) Извеждане на критерии за обективно оценяване на образоваността, възпитаността и обучеността;
5) Оформяне изискванията към подготовката и квалификацията на педагогическите кадри.
Особено спорен е въпросът за законите и закономерностите в педагогиката.
Законът е вътрешна, съществена връзка на явленията, обуславяща тяхното необходимо развитие. Законът отразява определен ред на причинната, необходима и устойчива връзка между явления или свойства на материалните обекти, повтарящи се съществени отношения, при които изменението на едни явления предизвиква напълно определени изменения на други (27, 198).
Съществуват три основни групи закони (27, 199): 1) специфични или частни; 2) общи за големи групи явления; 3) всеобщи или универсални.
Частните закони отразяват отношенията между конкретни специфични явления или между частни свойства на материята.
Общите закони се проявяват в твърде широк диапазон от условия и характеризират отношенията между общи свойства на големи групи съвкупности от обекти и явления. Всеобщите или универсални закони изразяват отношенията между всеобщи, навсякъде съществуващи свойства или тенденции на развитието на материята (27, 199).
Човекът не изменя законите, а като ги открива и изучава може да ги използува. Самите закони съществуват обективно, независимо от съзнанието на хората, като израз на необходими, съществени вътрешни отношения между свойствата на нещата или различните тенденции на развитието.
Не може да се приеме, че всяка връзка между явленията е закон или закономерност. За законите и закономерностите е характерно, че връзките имат причинно-следствен характер и отразяват трайните, устойчиви вътрешни зависимости.
Това положение е особено характерно за педагогическите явления, тъй като връзките са неустойчиви, с висок коефициент на променливост, поради характера на взаимодействието между компонентите на педагогическата система. Поради това много често временно действуващи условия, зависимости и връзки се провъзгласяват за закони и закономерности (6, 30-31).
Законът не отразява цялото явление, а само неговата същност.
Явлението е по-богато от закона, тъй като освен основната характеристика то има и други проявления.
Б. Гершунски определя педагогическия закон на педагогическата наука като "компонент на логическата структура на педагогическата

наука, отразяващ обективните, вътрешните, съществените и относително устойчивите връзки на педагогическите явления, съдейства за научното управление на възпитателната дейност и предвиждането на резултатите от едно или друго управленско решение" (9).
Закономерността също отразява съществените връзки и явленията, но дълбочината на отразяването е различна и не са разкрити всички връзки. Може да се каже, че познанието се намира в по-начален стадий на разкриване на същността на явлението.
Следователно може да се приеме, че закономерността е не докрай формулиран закон (6, 31).
Поради редица обективни причини, най-вече поради сложния и мобилен характер на процесите, които се изучават, за предпочитане е в педагогическата наука приоритетно да се използва понятието закономерности, вместо закони.
Ю.
К.
Бабански формулира следните специфични

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: