Силно проявената практическа насоченост на педагогическата наука е нейна характерна особеност, която продължително време се смята за неин съществен недостатък. На педагогиката все още се гледа като на практическа теория, чието познавателно съдържание не е голямо.
Делението на науките на точни и неточни влиза в противоречие с основното предназначение на науката да подпомага и ръководи практически преобразователната дейност на човека.
Практическата насоченост на педагогиката е нейно предимство.
За по-нататъшното и изграждане не се изисква тя да се откаже от
практическата си ориентираност, а да потърси възможности, чрез които да отразява по-пълно и по-точно своя обект.
3. 3. Наука за извънредно сложно явление Всяка наука се определя
преди всичко от обекта, който тя изследва. Методите на научно мислене и научно изследване са едни и същи за цели групи науки или за всички науки и не могат да бъдат различителни белези между тях.
Обектът на педагогиката е извъредно сложно и разнообразно явление, чието научно определение и анализиране е трудна задача.
Съвсем не е случайно, че педагогическата мисъл съществува повече от 2000 години като
необходима за живота на хората, без да се е стигнало още до безспорното определяне на нейния обект и до строгото и дефиниране. Дълго време учебно-възпитателната дейност се е схващала като проява на отделни лица, но не и като явление, пронизващо основната тъкан на обществото.
Днес е ясно, че образованието, възпитанието и обучението, които педагогиката
изучава и анализира, зависят от културата и науката, политиката и икономиката. Научното им анализиране изисква да се разбира не само личността с нейната психика, но и обществото с цялата му комплицираност.
Изследователската работа в педагогиката се
затруднява и от това, че нейният обект се развива. Самата учебно-възпитателна дейност става все по-сложна и многостранна, вътрешно по- организирана и по-добре структурирана.
Теоретичната педагогика не е пасивно отражение,
подобно на огледален образ, на установена един път завинаги учебно- възпитателна дейност, а активна творческа сила, която съдействува за изменението и развитието на практиката.
Сподели с приятели: