Образователни системи
Педагогиката е наука за образованието, възпитанието и
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| Педагогиката е наука за образованието, възпитанието и обучението. Докато образованието, възпитанието и обучението са практически дейности за формиране на човека, педагогиката е теоретичното познание за тях, обяснение и обосноваване на тези дейности, на закономерностите, принципите, на които се подчинява формирането на човека. Тя е: 1. Съвкупност от научни знания, организирани в системата и проверени в практиката 2. Съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства, процедури и похвати за осъществяване на учебно- възпитателната дейност 3. Теория за дейността, чрез която се формират знанията, уменията, навиците и начините за познание и труд и се съдействува за цялостното развитие на личността на човека. Педагогическата наука изучава и научно обосновава сферата на педагогическото познание, неговите закономерности, спецификата му, творческия му характер и др. Педагогическата наука представлява сложна динамична система и като такава очертава четири основни елемента, които са в зависимост и непрекъснато взаимодействие: 1) системообразуващ; 2) съдържателен; 3) процесуален; 4) елемент на субектно-обектните отношения. Педагогиката изпълнява двуединна функция: познавателна (гносеологическа), теоретична, чрез която обяснява научно явленията образование, възпитание и обучение, и практическа, чрез която ръководи конкретната педагогическа дейност. В някои педагогически източници (Педагогика. Под. ред. Г. И. Щукина. М., Просвещение, 1965) се утвърждава, че педагогиката освен наука е и изкуство. Авторите се базират на твърдението на К. Д. Ушински, че да се възпитава е изкуство. Това е така, но той отнася изкуството към възпитанието като педагогическа практическа дейност, а не към науката, която не възпитава непосредствено, а изследва закономерностите на образованието, възпитанието и обучението. Следователно се смесват две понятия - педагогическа наука и педагогическа практика (6, 36). Някои автори дори определят педагогиката и като наука, и като изкуство. В случая изразяваме съгласие с твърдението на М. Андреев, че “се допуска груба грешка като се отъждествява явлението, фактът, обучение с науката, която изследва особеностите и закономерностите му” (2, 40). В практиката образованието, възпитанието и обучението могат да се реализират и без познаването на теорията за тези явления. Тогава интуицията, съобразителността, общата култура, способностите, имат най-важно значение в осъществяването на възпитанието и обучението на равнището на изкуство. Естествено, познаването на теорията повишава качеството на образованието, възпитанието и обучението. Недопустимо е смесването на теорията (науката) с изкуството, макар че между тях има връзка. Педагогиката има статут на наука, а не на изкуство. Всяка частна наука има право на самостоятелно съществуване, ако отговаря на следните основни изисквания: - да има за предмет на научно познание област от действителността, която не е предмет на познание на друга наука; - да има свои задачи на научно изследване, които не са задачи на друга наука; - да има свои методи на научно изследване, които не са методи на други науки. От казаното дотук се получава известна представа за обхвата на явленията, които изучава педагогиката. Те обаче са толкова сложни и динамични, че някои автори трудно разграничават обекта и от обектите на изследване на близките и науки - психология, социология и др. Понятието "предмет" на науката е свързано с понятието "обект" на науката, но те не са тъждествени. Понятието "обект" на науката е по-широко понятие. Границите на предмета на науката се определят от степента на развитие на научното знание и на практиката. Докато обект на научното познание може да бъде всичко, което по-рано не е изучавано - природата, обществото и човекът в тяхната взаимна връзка и единство, предметът на научното познание характеризира начина на изучаване на един или друг обект от позициите на определена наука, той свързва субекта и обекта на изследване, като отразява начина на "виждане" на обекта от изследователя (Вж. 18, 8). Обектът очертава най-общите граници за изучаване на педагогическите явления. Предметът има по-конкретен характер и е насочен към онези явления от обекта, които не са изследвани. Чрез предмета обектът се конкретизира в зависимост от потребностите на обществото (20, 4). Под обект на познанието се разбира всичко онова, към което е насочена познавателната дейност на субекта (изследователя), докато предметът на познанието характеризира специфичния аспект (гледната точка, отношението) за разглеждане на обекта от изследователя. С други думи, повече или по-малко науки могат да имат общ (един и същ обект), като всяка една от тях има свой предмет, отделна страна, отделно свойство или отношение на обекта (Вж. 19, 12). Въпросът за обекта и предмета на педагогиката е един от най- широко дискутираните в педагогическата наука. Доказателство за това са съществуващите различни схващания на отделни автори: Още през 20-те години на ХХ в. Д. Кацаров защищава тезата, че педагогиката има право да бъде наука, тъй като нейният обект (образованието=обучението+възпитанието) е не само задача, но и факт. Педагогиката може да се изгради като самостоятелна наука, пише той, само при едно условие: "ако постави като свой предмет на изследване образованието като жизнен, исторически и социален факт и пристъпи към разглеждането му като към задача" (11, 106-107). Г. Хрусанов определя като обект на педагогиката човека като обществено същество, а като предмет - възпитанието, образованието и обучението на хората (30, 7). Според Р. Бабалова обект на педагогиката са социалните явления, сред които с особено предпочитание се ползва досега Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|