В сравнение с другите методи за педагогически изследвания социометричните методи имат противоречиво развитие и са свързани с имената на Терман, Бернфелд, Райнигер, Хетцер, Заслужни, Морено
(2, 211).
С право обаче за “баща” на социометричните методи и на тяхната теоретическа обосновка се смята Дж. Морено, който издава през 1934 г. своя труд “Основи на социометрията”. В него той прави опит за теоретично разработване на социометрията като наука за човешките взаимоотношения и предлага специален метод за тяхното изучаване. Неговите схващания за света имат мистично ирационален характер и се основават на космополитичния характер на вярата в бог.
Според Морено социометрията изследва
микроструктурите на обществото, които са основата на психичните връзки между хората и не са институционализирани. Тези връзки имат емоционален характер и върху тях се крепи обществото. Следователно, когато става дума за усъвършенствуване на обществото, необходимо е да се
проведат такива мероприятия, които дават възможност за свободно проявление на тези емоционални структури. Предпоставка за това е тяхното познаване. Затова ни помага социометрията. Социометричният метод е подходящ само за обхващане и измерване на психологичната структура на взаимоотношенията между хората в рамките на дадено общество. След като се познават добре тези отношения, могат да се проведат подходящи мероприятия за повишаване оптималността на кооперацията и интеграцията между членовете на дадена група, да се осъществят подходящи възпитателни мероприятия (2, 211-212).
В Европа социометричните изследвания се провеждат интензивно след Втората световна война. След това социометричните изследвания
значително се разширяват, най-вече от страна на работещите в областта на социалната психология.
Сподели с приятели: