Учебно - възпитателна практика в епохата на древните

Културата на древноизточните страни лежи в основата на древногръцката и древноримската култури. Те от своя страна се смятат за първоизточник на западноевропейската култура.
Разделянето на умствения и физическия труд се отразява дълбоко и върху учебно-възпитателната дейност и педагогическата мисъл. Благодарение на това се създават условия за възникването на систематизирана педагогическа теория.
В древните източни страни се появяват първите събирачи на разпръснатото народно богатство сред населението, които съставят големи книги от рода на индийските “Веди” и древно-еврейската
“Библия”, в които намираме в повече или по-малко подреден вид и схващанията за възпитанието и ученето на децата.
Изнамирането на писмеността също става в древните общества. Условията за появата на писменост са налице най-първо в тях. Развитието на търговията е едно от най-важните условия за създаването на писмеността. В източните страни възниква сложна държавна организация, чието ръководство изисква да се пише и чете.
Опити за графично изобразяване има още в родово-общинната епоха. Още в началото на четвъртото хилядолетие преди н. е. в долината на реките Тигър и Ефрат се създава писменост, известна под името клинопис. Клинописното писмо съдържа около 600 знака, от които най-често употребявани са 300. Всеки знак има няколко значения
(11, 68-69).
На основата на клинописите се създава финикийската азбука. Тя е първата азбука в човешката история. Състои се от 22 букви и служи като образец за създаване на много други азбуки - арабската, древноеврейската, гръцката.
Голяма стъпка в развитието на учебната дейност през тази епоха е появата на училищата като специализирани учреждения за обучение и възпитание. Съществените условия за появата на учебните институции са имущественото разслоение на обществото, държавната организация, възникването на писмеността и на науките. Училищата в собствения смисъл на думата се появяват в страните на древния Изток
(11, 72).
Възпитателният идеал в древните източни общества е “покорният син и добрият гражданин”. Чрез възпитанието у подрастващите трябва да се пробуди синовно чувство и почит към императора. В древен
Китай се иска не само от училището, но и от семейството, да служи на така набелязания възпитателен идеал. Децата са задължени да почитат не само живите, но и мъртвите.
Елементарните училища се намират обикновено до храмовете. В тях децата постъпват след като навършат 6, 7 или 8 години. Изучават се главно езикът и свещената литература, написана на старинен език, който не се говори. Образование се дава само на момчетата, но не и на момичетата. Не се изучава аритметика. Задачата на учителя е да застави учениците да запомнят наизуст отделни текстове. Обикновено

тези текстове се четат на глас. Всяко дете чете последователно, докато наизусти текста (11, 87).
Броят на буквите в древните източни азбуки възлиза на хиляди.
Отделните знаци не означават единични звукове, а отделни представи и идеи. Буквите се пишат с четчица - отначало големи, което е по- лесно, а по-късно - по-дребни.
Висшето образование продължава дълго и завършва с успешно полагане на изпити за получаване на съответната научна степен.
С помощта на натрупания опит от учебно-възпитателната дейност в древен Египет, Вавилон, Персия, Индия и Китай и извършените обобщения на този опит възниква систематизирана педагогическа теория в Древна Гърция.
Възпитанието в Древна Гърция е най-ярко представено чрез възпитателните системи в двата града - републики Атина и Спарта
Възпитанието в Спарта има обществен и държавен характер.
Намесата на държавата започва още с раждането на детето, когато съветът на старейшините определя по-нататъшната съдба на детето в зависимост от неговите физически качества. До 7-годишна възраст децата се възпитават в семействата, като предимно майката се грижи за отглеждането и физическото закаляване на детето. Поради честите отсъствия на бащата - войн, контактите му с детето са напълно ограничени. На 7 години младите спартанци постъпват в държавни училища, където доминира предимно физическата и военната подготовка (7, 40).
Четенето, писането и смятането са чувствително ограничени, а философията и науките почти не присъстват.
Образованието в Спарта продължава до 30-годишна възраст, след което младежите отиват в групата на мъжете и могат да заемат административни и военни постове. Девойките също се възпитават в строг военен дух и дисциплина.
Като цяло образователната и възпитателната система в Спарта има обществен и строго организиран характер. Образованието е изцяло регламентирано от държавата и е насочено към добиване на военни знания, умения и навици, което определя и неговата едностранчивост (7, 41).
Историческото развитие на Атина протича по-различно в сравнение с дорийска Спарта.
Многобройното население, събрано в Атина, разнообразната дейност, която то извършва, високото икономическо равнище на част от гражданите, оживените връзки с източните страни, политическото устройство на града и страната, което позволява свободната проява на мисълта, покровителството от страна на дължавното управление на хората на науката и изкуството - всичко това обуславя високо културно развитие и образование.
За разлика от Спарта образованието в Атина е частно и доброволно, като само младежите от първата социална група имат

право да посещават отделните образователни степени. Като цяло образованието не е свързано с определена професионална реализация, а има за цел да формира и усъвършенства индивида телесно, морално и духовно. Застъпена е частната и държавна инициатива при неговото организиране (7, 42-43).
Атинското възпитание се отличава от спартанското както по цели и съдържание, така и по организация и резултати. В Атина се държи много за развитието на личността и за нейната индивидуална изява.
Освен физическо и нравствено-социално възпитание синът на атинския аристократ получава и научно, литературно, музикално, риторично и житейско-прагматично образование. Той не прекарва живота си като спартанския младеж в казармата, нито се подготва да бъде войник и нищо друго. Неговият баща е търговец, земевладелец, собственик или зает в държавното управление, за който знанието и личният почин са ценни качества и затова той иска да възпитава синовете си в този дух (Вж. 11, 119).
Възпитанието в Атина не цели само индивидуалното развитие на личността и не е лишено от социална насоченост. То има многостранен характер и е насочено към хармоничното развитие на индивида (7, 43).

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: