явление възпитанието изпълнява специфични социални функции

възпитанието като обмен на информация между поколенията, т. е. технологията при предаване опита от по-старите на младите поколения.
Каква е същността на възпитанието? По този въпрос съществуват множество теории. Ще представим най-известните (Вж. 3,
7-8):
В края на XIX век Шарл Летурно, френски философ, социолог, етнограф смята, че възпитанието възниква зад пределите на
човешкото общество. В книгата си “Еволюция на възпитанието”, наблюдавайки поведението на животните, той прави извода, че възпитанието съществува и при тях. Преписвайки тези инстинктивни прояви на животните за характеристики на възпитателния процес,
Летурно приема, че те се предават от поколение на поколение в готов вид.
Тази теория обобщава реални факти от действителността, но не е в състояние да обясни научно възпитателния процес, защото го свежда единствено до инстинкта. От това следва, че възпитанието се саморегулира по силата на биологични закони. То е лишено от съзнателност, от осмисляне на поведенческия акт, което предполага като краен резултат автоматизиране на човешкото поведение, както и че възпитателният процес е неуправляем.
Друга известна теория е тази на американския психолог Монро, който създава теорията за подражанието. Подобно схващане обаче е твърде едностранчиво. Възпитанието не изчерпва своята същност само с подражанието. В случая не се отчитат две съществени тенденции, имащи пряко отношение към разискваната проблематика.
Първо, човекът е личност, със свои психофизиологически особености, с които възпитанието не може да не се съобразява. Освен това потребностите на обществото се променят непрекъснато, подобно на условията на труд. При тази теория остава нерешен един основен въпрос - възпитанието развива ли личността на подрастващия, прави ли го годен за общественото производство при променящите се условия на живот и труд.
Фр. Енгелс формулира трудовата теория за произхода на
възпитанието. В “Произход на семейството, частната собственост и държавата” и “Ролята на труда в процеса на превръщане на човекоподобната маймуна в човек” той развива вижданията си по дискутираната проблематика.
Трудът в Енгелсовото антропогенетично схващане е първото основно условие на целия човешки живот, и то в такава степен, че в известен смисъл можем да кажем: трудът е създал самия човек.
Осъществяването на трудовата дейност (от една страна - колективна, обща, от друга страна - целенасочена, съзнателна) се намира в двустранна взаимна зависимост с изграждането и функционерането на езикова система (колкото и примитивна и несъвършена да е била тя в началото) и като единствено възможен

начин на съществуване на мисълта, и като средство за комуникиране между мислещите хора. Без труда и вън от труда нашите предшественици никога не биха изпитали "нуждата да си кажат нещо един на друг". Първите хора трябвало да работят съвместно и съответно - да си казват нещо един на друг (4, 202).
Според Енгелс едва след създаването на първите оръдия на труда, с цел производство на блага, възниква потребността да се предава на младото поколение трудов опит, т.е. било е нужно да се създаде такъв опит и да се осъзнае необходимостта от неговото съхраняване и предаване.
Следователно може да се обобщи, че възпитанието възниква заедно със зараждането на човешкото общество. Възпитанието го съпътства постоянно в неговата еволюция. То възниква, когато трудът става основен фактор в живота на човека, т. е. възпитанието води началото си от най-ранния етап от развитието на обществото в процеса на общата дейност и борба за оцеляване.
От биоантропологическа гледна точка човекът е изначално обучаем (възпитаем). Х. Бюелер различава пет еволюционни фази в развитието на човешката способност за учене в зависимост от нейната комплексност, кохерентност и континуитет (9, 40):
1. Филогенетично учене
2. Онтогенетично учене
3. По-висши форми на живот
4. Социокултурни общности
5. Диференцирани общности
Според този автор възпитанието се основава на унаследената от предишните еволюционни форми органична способност на човека селективно и рефлективно да взаимодейства със средата. "При това структурната комбинация и интегриране на биологичните, психическите и социалните му системи са се извършили много преди възникването на потребността от системата възпитание" (9, 41).
Материална основа на природното и общественото битие на хората, според И. Л. Андреев, е телесната им организация. Човекът със съвременния физически тип се е формирал не толкова и не само под влияние на естествения подбор, колкото по силата на обективната необходимост от формиране на нов тип жизнена дейност, предполагаща извънбиологично осигуряване на непосредствените биологически потребности на прогресиращите хуманоиди. По мнението на М. Н. Турбовский, ставащият човек е животно, въвлечено в небиологично отношение (7, 28).
В тази насока на научните търсения може да се приеме, че и възпитанието се появява като средство именно на този нов тип жизнена дейност, чиято цел е усъвършенстването (“преправянето”) на животинската природа на хората. Откриването от прогресиращия прачовек на извънбиологичното самоосигуряване на непосредствени

биологични нужди и въвличането му в небиологични отношения преобразува неговата житейска същност и го довежда до познанието.
Според И. Л. Андреев може би познанието е главният фактор за появата и развитието не само на човека, а и на възпитанието. Не трудовата дейност, а познанието за околния свят, планирането на дейностите и целенасочването им към резултати в бъдещето предизвикват потребността да се съхранява социалната информация и да бъде предавана на следващите човешки поколения. Познанието позволява на хората да “виждат” перспективите на своето съществуване, да организират дейностите си съобразно потребностите на утрешния ден. Именно познанието за социалната значимост на опита в приспособяването към природата и преобразяването и съобразно обществените потребности на хората създава възпитанието, което поема функциите на негов преносител между отделните индивиди и поколения (7, 29).
Възникването на образованието може да бъде отнесено към по- късни етапи от развитието на човешкото общество, когато възниква необходимостта от по-комплексно взаимодействие на човешкия индивид с множество различни фактори, с оглед на цялостното му развитие. Предполага се, че това съвпада с времето на възникването на училището като специална институция, в която въпросното взаимодействие се характеризира със своята организираност и целенасоченост.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: