Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| колективният и характер. Подрастващите биват възпитавани от всички членове на рода. “Примитивното възпитание” се характеризира с две основни черти - то има обществен характер и заедно с това оставя твърде значително място за самостоятелност на децата. В тази епоха играта има голямо значение за възпитанието на децата. Тя обаче е слабо контролирана, непринудена проява на самите деца. Подражанието играе голяма роля за определяне характера и насоките на детските игри. Децата преминават много по-рано към сериозна трудова дейност (Вж. 11, 54-55). Макар и несистемно, ученето в родовото общество е твърде богато по съдържание. Това общество има своята култура, без чието усвояване детето не може да живее в него. Важна съставка на тази култура е езикът и народното творчество. Подрастващият трябва много добре да усвои езика, преданията и сказанията, песните и приказките, поговорките и мъдростите, в които е концентриран опитът на предците му (11, 55-56). Първобитният човек има знания из областта на географията, метеорологията, ботаниката, зоологията, анатомията. Те обаче не са диференцирани, а образуват синкретично цяло. Съществена съставка на първобитната култура са колективните умения и навици. По-известни от тях са танците, съпроводени с пеене и музика. Не липсват елементи и на изобразителното изкуство. Важно място заема и военната подготовка, която се състои в овладяване на действията с лък и стрела, копие и щит. През този период няма рязко разграничаване между оръдие и оръжие. Подготовката на подрастващите се провежда под ръководството на възрастни, опитни хора в продължение на седмици, а понякога и на месеци. Откриват се първите специални домове за младежи - предтечи на учебно-възпитателните заведения. Учебно-възпитателната дейност в тази епоха се състои в трудовата, обществената и военната подготовка на подрастващите. Възпитанието на младите съдържа много фантазни елементи с религиозен характер. Не липсват и схващания за възпитанието. Налице е примитивна педагогическа мисъл, тясно свързана с практиката. в) разпадане на родово-общинната епоха Периодът на разпадане започва с употребата на метални оръдия. Характеризира се с преход от матриархата към патриархата. Мъжът става централна фигура в рода. Голямо развитие получава скотовъдството. Появява се и се утвърждава частната собственост и имущественото неравенство между хората. Обособяват се първите семейни двойки - зачатъци на семейството. Появява се различие в отглеждането и възпитанието на децата. Възпитанието става класово. Издига се равнището на лечебното изкуство. Това е и време на богата митология, която у древните гърци намира израз най-вече в творчестовото на Омир. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|