Образователни системи
Образованието, възпитанието и обучението в епохата на
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| 1. 4. Образованието, възпитанието и обучението в епохата на Новото време Важен етап в историята на педагогиката е развитието на учебно- възпитателната дейност и педагогическата теория през епохата на Новото време, прелюдия към което е ренесансът. Ренесансът възниква в Италия през ХIV в., а през следващото столетие обхваща другите страни в Западна Европа. Той се характеризира с отрицание на средновековната култура и възраждане на жизнерадостния поглед върху живота, характерен за античността. За утвърждаването на това ново световъзприятие се търси опора в класическото гръко-римско наследство. Оттук произтича и терминът ренесанс - от фр. renaissanse (възраждане) (Вж. 7, 72) . Ренесансът обаче не е просто възпроизвеждане на античността. Той е велик етап от развитието на човешката цивилизация, характеризиращ се с небивал културен разцвет. Културата на ренесанса се освобождава от опеката на църквата и придобива светски характер. Идейна основа на тази култура става хуманизмът ( от латинския термин humanitas - човечност). Той фокусира вниманието върху човека и неговия пълноценен живот на земята в противовес на средновековната религиозна схоластика. Хуманистичният светоглед дава отражение и върху педагогическата мисъл и практика. Издигайки като възпитателна цел свободния човек, хуманистите се обявяват за освобождаване на детето от сковаващите рамки на средновековната дисциплина, за активност и самодейност. На средновековното мрачно схващане за света те противопоставят светлия си поглед върху живота и природата. Умственото възпитание променя своята насоченост - не дисциплиниране, а развиване на ума. Без да изоставят религиозното възпитание, хуманистите прибавят към него художественото. Важни промени настъпват и по отношение на образованието. Образователното съдържание се разширява (Вж. 7, 73-74). Педагозите от епохата на Ренесанса поставят мост между миналото и бъдещето - възприемат най-ценното от античността, като го обогатяват с нови идеи и подготвят основите за изграждане на педагогиката като наука. Социално-икономическите и културните промени, които настъпват в Европа в края на XVI и през целия XVII век, бележат една от най-бурните епохи в европейската история. Създаването на нови технологични методи изменя принципното отношение към естествените науки. С научната революция през XVII век се поставя основата на рационализма (7, 98). В центъра на образователните тенденции на XVII век стои основната задача да се образова човекът съобразно актуалните и бъдещи перспективи на общественото развитие. Просвещението изразява социалнополитическите и нравствените идеи на буржоазнодемократическите революции: установяване на стоково-капиталистически обществени отношения и гарантиране свещените права на всеки живороден човек - правото на свобода и правото на собственост. “Векът на светлината и разума”, както го наричат, идва да замени “века на класическата култура”. Макар да се заражда първо в Англия, Просвещението получава своята завършена форма най-вече във Франция. Социалната основа на неговото възникване е така нареченото “трето съсловие” (Вж. 7, 121-122). Просвещението се характеризира с големия брой образовани хора, с широкото разпространение на знанията, с издаването на много книги. Това е време на засилен стремеж към полезни знания, на голямо развитие и утвърждаване на науката. Просвещението дава своя принос и в областта на педагогиката. От него идва голямото образователно значение на математическите и естествените науки. Благодарение на това се налага реалното образование, осъществявано чрез изучаване на тези науки. В края на XVIII в. броят на грамотните хора и на училищата в Европа и САЩ е ограничен. В мнозинството държави образованието е незадължително. Средните училища и университетите са достъпни само за децата от висшите съсловия (7, 264). Бързото екстензивно развитие на учебното дело през XVII век протича под влиянието на промените в икономиката, социално- политическия живот, науката и културата. Важно значение за масовизирането на образованието имат националноосвободителните и националнообединителните процеси, свързани с формирането на буржоазните нации и модерните държави. През XIX в. се формират буржоазните образователни системи. Нараства броят на съществуващите типове и видове училища, появяват се нови, променят се отношенията между елементите на образователните системи. Индустриалната революция и излизането на политическата сцена на средната класа променят коренно облика на учебното дело. Техническата революция създава необходимите икономически условия за осъществяването на прастария идеал за образование на всички. Продължителността на обучението се увеличава. В резултат на това в края на века неграмотността в Европа е много по-ниска. В края на XIX и началото XX в. във всички европейски страни и САЩ са осъществени в различна степен промените, които индустриалната революция поражда. Утвърждаването на масовото индустриално общество е съпроводено с остри социални конфликти. В духовния живот кипи борба между идеологии, научни възгледи и ценности. Диференцират се нови науки и научни клонове, течения, школи. Строг ред и дисциплина, пасивност на учениците, едностранчиво интелектуално развитие, контрол и наказание при всяко отклонение от предписанията, индивидуалистичен дух, откъснат от проблемите на обществения живот - всичко това характеризира училището в края на XIX в. Всеобщо става неудовлетворението от една или друга страна на образователния процес, на училището или на образователната система като цяло. Появяват се нови педагогически теории, течения, движения, които предлагат и обособяват необходимостта от реформи (7, 277-278). Направеният исторически преглед показва как възпитанието се подчинява на закономерностите на общественото развитие. Като социален феномен възпитанието е важен елемент на всяка една социална система. Първоночално възпитанието се проявява като обща дейност при формирането на индивида в семейството, рода, племето, обществото. С натрупването на социален опит от човечеството тази дейност постепенно се усложнява и се достига до нейното обособяване като относително самостоятелна. Като социално Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|