Образователни системи
Социална среда и възпитание, противоречия във
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Втората група
| 2. Социална среда и възпитание, противоречия във възпитателния процес Социалната среда има определяща роля по отношение на възпитателния процес и формирането на личността (17, 86). Основни компоненти на социалната среда са материалното и духовно производство, обществените отношения, социалното управление, средства за масова информация и комуникация, културните ценности. Отделните компоненти на социалната среда се намират в диалектическо единство и взаимодействие и в своята съвкупност обуславят възпитателния процес и развитието на личността (18, 11). На съвременния етап от развитието на обществото подрастващите участвуват в един твърде сложен комплекс от отношения, които силно влияят върху тях самите. Функционирането на възпитателния процес следва да се основава върху единството на макро- и микросредата. "Макросредата, държавната социално-педагогическа система е по-широко и по-богато по съдържание понятие от микросредата. Влиянията на макросредата се пречупват през микросредата, т. е. през онази непосредствена среда, с която индивидът се намира в пряк контакт и осъществява социалната си дейност. Обществото (макросредата) предявява определени изисквания към младото поколение, към различните социални общности, към отделните личности" (17, 86-87). Характеристиката, както и влиянието на отделните елементи на микросредата върху подрастващите, ще бъдат представени по-нататък в разработката. Промените в нашето общество след 1989 г., според Ж. Атанасов, са логични и очаквани от всички, които осъзнават, че тоталитарният ред е вече анахронизъм. Големите придобивки, които демокрацията гарантира, се отнасят до доброволното ориентиране към определени политически платформи, отстранява се насилственото налагане на мироглед, зачита се правото на вероизповедание. Човекът става по- самостоятелен в своите виждания и постъпки (1, 11). Но в прехода към демокрация се появяват деформации и сътресения в икономическата, особено в нравствената сфера, според Ж. Атанасов. Това причинява твърде сериозни аномалии в междучовешките отношения. На повърхността излизат много от спотаилите се още от миналото нравствени недъзи. Появяват се и нови. Те се подхранват от настъпилите изменения в социалната структура. Но съвременното човечество не би могло да проявява повече търпимост към нравствената разруха. То сигурно ще намери сили, с икономически и педагогически средства да възстанови и укрепи ценностите на хуманизма. За нас най-главното и най-мъдрото сега е да се грижим младите да живеят с достойнството на хора, които са обременени от трудностите на прехода към демокрацията, от икономическите притеснения и от неизбежните нравствени колизии, но въпреки всичко съхраняват в себе си чертите на богатата човешка нравственост (1, 25). Анализът на същността на възпитателния процес предполага разкриването на неговия противоречив характер, изясняването на редица основни противоречия, които го характеризират. Ст. Чернев обосновава три основни групи противоречия, характерни за възпитателния процес (17, 89-94): Първата група противоречия се отнасят до взаимодействието на възпитанието и личността със социалната среда. Изграждането на свободно, демократично и хуманно общество се намира в остро противоречие, според Ст. Чернев, с духовната криза и нравствената деградация, обхванала значителна част от членовете на обществото (17, 89). Втората група противоречия обхваща тези между самите възпитателни фактори, между личността и социалните общности, между училището и семейството, между учителите и учениците като субекти на възпитателния процес. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|